Решение № 197 от 28.04.2024, Окръжен съд - Враца
- Съд
- Окръжен съд - Враца
- Дело
- Гражданско дело 241/2022
- Вид
- Решение № 197
- Подписан
- 28.04.2024
- В сила
- 29.05.2025
- Състав
- Мирослав Данаилов Досов
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.171,т.1, б."б" · Закон за движението по пътищата
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.10, ал.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2,ал.1,т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.7 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- §1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.343б · Наказателен кодекс
- чл.343б, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.343г · Наказателен кодекс
- чл.346,ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.68,ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.93,т.7 · Наказателен кодекс
- чл.356,ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.357,ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 197 гр. Враца, 28.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: М. Д. Досов при участието на секретаря Христина Т. Цекова в присъствието на прокурора Л. Вл. В. като разгледа докладваното от М. Д. Досов Гражданско дело № 20221400100241 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по иск на Ц. М. Г. от гр. Враца, чрез упълномощения му адвокат Д. Н. от АК-Враца, против Прокуратурата на Република България за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лева, претърпени вследствие незаконно обвинение, повдигнато от Районна прокуратура - Враца, по което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда на Окръжен съд - Враца. Претендира се и присъждане на законна лихва, считано от 28.09.2021 год.
- датата на влизане в сила на решението на ВКС, с което наказателното производство е приключило, до окончателното изплащане на обезщетението.
Според изложеното в исковата молба, на 26.04.2018 год. Районна прокуратура Враца е повдигнала обвинение против ищеца за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК и спрямо него е взета мярка за неотклонение "Подписка". На 27.05.2019 год. с изготвен обвинителен акт РП-Враца е предала ищеца на съд, за което е образувано НОХД №540/2019 год. по описа на Районен съд-Враца, приключило с Присъда №26/28.07.2020 год. С тази присъда ищецът е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343б,ал.1 от НК и му е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от 1 година и глоба в размер на 600.00 лева, като наказанието "лишаване от свобода" е следвало да бъде изтърпяно ефективно при първоначален общ режим. На основание чл.343г от НК му е наложено и наказание "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 2 години. Със същата присъда, на основание чл.68,ал.1 от НК съдът е постановил подсъдимият да изтърпи отделно наказание от 1 година "лишаване от свобода", наложено му по НОХД №253/2017 год. на РС-Враца. По жалба на Г., пред Окръжен съд-Враца било образувано ВНОХД №341/2020 год., който съд с нова присъда №21/10.12.2020 год. отменил осъдителната присъда на РС-Враца и признал 1 подсъдимия за невинен по повдигнатото му обвинение. Окръжна прокуратура - Враца протестирала оправдателната присъда на ОС-Враца пред Върховен касационен съд, но с решение №82/28.09.2021 го. по нак..кас.дело №199/2021 год. ВКС оставил в сила оправдателната присъда на ОС-Враца.
Ищецът поддържа, че от действията на Прокуратурата - незаконно повдигане на обвинение и привличане като обвиняем, вземането на мярка за процесуална принуда, внасянето на обвинителен акт, поддържането на обвинението на три съдебни инстанции и искане за налагане на ефективно наказание "лишаване от свобода", е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в душевно безпокойство и психически стрес от възможността да бъде несправедливо осъден и да търпи ефективно наказание от 2 години "лишаване от свобода". Допълнително наложеното му наказание по чл.343г от НК "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 2 години пък на практика означавало той да остане без работа, защото към момента на провеждане на наказателното преследване срещу него работел като професионален шофьор.
Намира, че с оглед всички изложено справедливото обезщетение за понесените от него неимуществени вреди е в размер на 40 000 лв.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от Прокуратурата на Република България, подаден чрез прокурор от РП-Враца, в който не се оспорват фактическите твърдения на ищеца относно развитието на наказателното производство, приключило с влязла в сила присъда, с която той е признат за невиновен по повдигнатото обвинение.
Ответникът оспорва изложените в исковата молба твърдения за претърпени неимуществени вреди, както и наличието на пряка причинна връзка между тези вреди и обвинението, предявено на ищеца. Сочи, че обвинението не е за тежко престъпление, а цялото наказателно производство е приключило в един разумен срок от общо 3 години и 5 месеца, като спрямо ищеца е взета най-леката мярка за процесуална принуда "подписка". Твърди, че освен това ищецът е осъждан многократно преди повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.343б от НК, включително е осъждан за престъпление по чл.343б от НК, при което твърденията му за преживени душевно безпокойство и стрес са несъстоятелни, а претендирания размер на обезщетението многократно завишен и несъобразен с нормата на чл.52 от ЗЗД.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Приложено е НОХД №540/2019 г. по описа на Районен съд-Враца.
След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в пълнота, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, а и от приложеното НОХД №540/2019 г. по описа на РС-Враца се установява, че досъдебно производство № 504/2018 г. по описа на РУВраца /ДП №1035/2018 г. по описа на РП - Враца/ срещу Ц. Г. е започнато на 21.04.2018 г. по реда на чл.356,ал.1 НПК като бързо производство и на 26.04.2018 г. с постановление на разследващия полицай Г. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.343б,ал.1 НК с взета мярка за неотклонение "подписка".
На същата дата 26.04.2018 г. на осн. чл.357,ал.2 НПК наблюдаващият прокурор е постановил разследването да продължи по общия ред. На 27.02.2019 г. на осн. чл.234, ал.8 НПК МН "подписка" е отменена. На 19.04.2019 г. ищецът Ц. Г. отново е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.343б,ал.1 НК и по отношение на него 2 отново е взета мярка за неотклонение "подписка".
На 28.05.2019 г. Районна прокуратура - Враца е внесла обвинителен акт, с който на ищеца Г. е повдигнато обвинение за това, че на 21.04.2018 г. в гр.Враца, на ул.
"Петропавловска", до *** е управлявал МПС - товарен автомобил "Ивеко", модел "35Ц14" с рег.№ СВ *** ВТ с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, а именно 1.84 на хиляда, установено по надлежния ред с химическа експертиза №63/ 24.04.2018 г. - престъпление по чл.343б,ал.1 от НК.
Въз основа на внесения обвинителния акт е образувано НОХД №540/2019 г. по описа на Районен съд - Враца. Проведени са 13 открити съдебни заседания в периода от 02.07.2019 г. до 28.07.2020 г., като Ц. Г. е присъствал лично на 9 от тях, в 5 от които е бил и с пълномощника си адвокат Д.Н.. Съдебното производство е приключило с Присъда №26/28.07.2020 г., с която подсъдимият Ц. Г. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение и му е наложено наказание една година "лишаване от свобода" и "глоба" в размер на 600 лева. Със същата присъда Г. е лишен от право да управлява МПС за срок от 2 години, считано от 21.04.2018 г. Със същата присъда съдът е постановил на осн. чл.68,ал.1 от НК Г. отделно да изтърпи и наложеното му наказание по НОХД №253/2017 г. по описа на РС-Враца, по което е осъден на една година "лишаване от свобода" за престъпление по чл.346,ал.1 НК.
По жалба на подсъдимия Ц. Г. е образувано ВНОХД №341/2020 г. по описа на Окръжен съд-Враца, по което е постановена Присъда №21/10.12.2020 г., с която е отменена присъдата на РС-Враца и Г. е признат за невиновен в това, че на 21.04.2018 г. в гр.Враца, на ул. "Петропавловска", до *** е управлявал МПС - товарен автомобил "Ивеко", модел "35Ц14" с рег.№ СВ *** ВТ с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, а именно 1.84 на хиляда, установено по надлежния ред с химическа експертиза №63/24.04.2018 г., и е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.343б,ал.1 НК. Пред ОС-Враца е проведено 1 открито съдебно заседание, на което Ц. Г. е присъствал лично и с упълномощения си адвокат Д.Н..
Против Присъда №21/10.12.2020 г. е подаден касационен протест от прокурор от Окръжна прокуратура-Враца, по който Върховен касационен съд се е произнесъл с решение №82/28.09.2021 г. по образуваното КНД №199/2021 г.,с което е оставил в сила присъдата на въззивния Окръжен съд-Враца. Пред ВКС е проведено 1 открито съдебно заседание, на което Ц. Г. не се е явил. Представляван е от адв.Д.Н..
С произнасянето на касационната инстанция наказателното производство е приключило. В периода от 26.04.2018 г. до 27.02.2019 г. и от 19.04.2019 г. до 10.12.2020 г. Ц. Г. е бил с мярка за неотклонение "подписка". Цялото наказателно производство срещу ищеца е продължило общо 3 години 5 месеца и 2 дни.
Видно е от приложените по досъдебното производство (л.101) и пред съда (л.21 от гр.дело №1178/2022 г. на РС-Враца) справки за съдимост от 23.04.2018 г. и от 12.05.2022 г., че ищецът Ц. Г. е осъждан четири пъти за различни престъпления, включително по чл.343б,ал.1 НК, извършени в периода 04.04.2013 г. - 09.07.2018 г.
По искане на ищеца като свидетели са разпитани Е. В. Г. - негова съпруга, и М.
Ц. Г. - негов баща.
В показанията си Е. Г. обяснява, че наказателното производство се отразило много лошо на съпруга й, защото му взели книжката, а той с това си изкарва 3 прехраната. Той се занимавал с докарване на коли от чужбина, ходел (пътувал) и ги докарвал, но не е работил по трудов договор за друг човек или за фирма. Докарвал колите с камион, собственост на баща му, защото и баща му се занимава със същото.
Тя не работи, защото има малко дете. Не знае за други наказателни дела срещу Ц., защото те са заедно от 2017 г. Той си получил книжката през 2020 г. и през тези две години, през които бил без книжка, не е работил нищо друго и те разчитали за издръжка на баща му и на дядо му. Наказателното производство се отразило и на семейните им отношения, тъй като нямали пари, с които да се издържат, и затова се карали.
Свидетелката излага, че по време на наказателното производство ищецът не се чувствал добре психически, не се считал за виновен, страхувал се, че ще влезе в затвора. Бил много разтревожен и заради липсата на пари. Принудили се да отидат на квартира в гр. Видин за година и половина, тъй като след като съпругът й си получил книжката през 2020 г., полицаите постоянно го причаквали пред блока (в който живеят) в гр.Враца и го спирали за проверки.
В показанията си М. Г. обяснява, че синът му бил несправедливо обвинен, че е карал пиян, тъй като в действителност той е управлявал камиона и е било без значение дали синът му е пил. Знае за наказателното дело, което продължило три години и се отразило много лошо на Ц. в психическо и финансово отношение. Те и двамата са *** и това им е работата - прекарват автомобили от чужбина и за собствена, и за чужда сметка. Синът му има фирма и чрез тази фирма те вкарват колите и извършват транспорт, включително и на други хора по поръчка. Ц. бил с отнета шофьорска книжка за година и осем месеца, но не е имал забрана да пътува в чужбина, като през това време издръжката му била поета от свидетеля. В този период Ц. живеел в гр.Видин, защото полицаите (в гр.Враца) постоянно го тормозели с проверки за алкохол и за наркотици.
М. Г. свидетелства, че синът му е бил много изплашен и притеснен от осъдителните присъди, които получил, защото можело да лежи в затвора, въпреки че не бил виновен и не се чувствал виновен.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Правното основание на предявения иск е чл.2,ал.1,т.3, пр.1-во от ЗОДОВ.
Съгласно разпоредбата на чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Тази отговорност на правозащитните органи е обективна и възниква при наличие на изчерпателно посочените в закона основания.
Пасивно материално легитимирана да отговаря по предявения иск, съобразно чл.7 от ЗОДОВ и разясненията, дадени в т.5 от ТР №3/2005 год., ОСГК на ВКС, е Прокуратурата на РБ, предявила и поддържала незаконно обвинение срещу ищеца чрез 4 структурните си звена.
От събраните по делото доказателства се установи, че законовите предпоставки по чл.2,ал.1,т.3,пр.1-во от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата са налице, тъй като срещу ищеца Г. е водено разследване, повдигнато му е обвинение за престъпление по чл.343б,ал.1 НК, взета му е мярка за неотклонение "подписка", изготвен е и е внесен в съда обвинителен акт, водено е НОХД №540/2019 г. по описа на РС-Враца, което е приключило с влязла в сила оправдателна присъда.