Решение № 23131 от 16.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23131 гр. С, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело № 2022111015....3 по описа за 2022 година

Производството е за съдебна делба във фазата по извършването й.

С решение № 1003 от 20.01.2025 г. постановено по настоящото дело и влязло в сила на 11.02.2025 г. е допусната делба на следните недвижими имоти

1) АПАРТАМЕНТ .......... с идентификатор ......110 по кадастрална карта и регистър, одобрени със Заповед №........./23.11.2011 г намиращ се в многофамилна жилищна сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор .........31 с адрес в гр. ........ с площ 60,70 кв.м., заедно със зимнично помещение ..... с площ 1,99 кв.м. и 1,037% идеални части от общите части на сградата и съответните части от правото на строеж върху държавна земя при квоти:

24816,16/50232,89 ид.ч. за С. Д. С. и 25416,73/50232,89 ид. ч. за Е. Д. С.;

2) АПАРТАМЕНТ ... с идентификатор ......2.7, намиращ се в многофамилна жилищна сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор ......с адрес в гр. ............ с площ 92,38 кв.м., ведно с мазе ...с площ 11,03 кв.м. и таванско помещение ... с площ 8,23 кв.м. заедно с 7,51% от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото следните квоти 1/4 ид. ч. за С. Д. С. и 3/4 ид. ч. за Е. Д. С.;

3) ГАРАЖ ... с идентификатор ......2.15. намиращ се в многофамилна жилищна сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор ......с адрес гр. ........... с площ 16,44 кв.м., при следните квоти: 1/4 ид. ч. за С. Д. С. и 3/4 ид. ч. за Е. Д. С.;

4) ДВОРНО МЯСТО, съставляващо УПИ ......I пл. .......... в ..... по кадастралния и регулационния план на с. ............., одобрен със Заповед № ..../08.12.1989г., целият с площ от 1710 кв.м. при съседи: улица, УПИ ......, улица и УПИ ... ЗАЕДНО С ПОСТРОЕНИТЕ В НЕГО ЕДНОЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ 40 кв.м. и ЛЯТНА КУХНЯ с площ 20 кв.м. при следните квоти: 1/2 ид. ч. за С. Д. С. и 1/2 ид. ч. за Е. Д. С.;

С протоколно определение от 11.06.2025 г. производството по делото в частта на предявения от С. Д. С. против Е. Д. С. иск по сметки с правно основание чл. 12 ЗН е прекратено като недопустимо.

В съдебно заседание ищцата е направила искане да бъде разпределен в неин дял апартаментът в гр. М предвид необходимостта от най - малко доплащане за уравняване на дела на другия съсобственик. Направено е и искане за постановяване на привременна мярка по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК като ответникът бъде осъден да заплати обезщетение в размер 1 на средния пазарен наем за това, че ищцата е лишена от ползването на делбения имот в гр.

С за времето до приключване на производството в влязъл в сила съдебен акт.

В нарочна молба ответникът представя пет варианта за извършване на делбата като изразява желание в неин дял да бъде поставен апартамента в гр. М. Счита искането за присъждане на обезщетение за лишаване от ползване на имотите за неоснователно, твърдейки че ищцата има ключ от имотите. Претендира разноски по иска по чл. 12 ЗН, производството по който е прекратено.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:

По делото е прието заключение на съдебно – техническата експертиза, изготвено от вещо лице М. М., според което средния пазарен наем към датата на изготвяне на заключението за недвижим имот, представляващ апартамент .........., находящ се в гр. ........ е в размер на 720,00 лева (368,50 евро) месечно. Според експерта допуснатите до делба жилищни имот са неподеляеми, тъй като липсва възможност за обособяване на два отделни входа за всеки от тях. Като неподеляем следва да се определи и гаража, находящ се в. М. По отношение на дворното място в с. Г, ... вещото лице е посочил, че е възможно разделянето му на два самостоятелни парцела с лице към улицата от 14 метра, но посочва, че намиращите се в имота лятна кухня и жилищна сграда са неподеляеми, а местонахождението на лятната кухня в средата на двора прави невъзможно и разделянето на парцела на две части. Според заключението средната пазарна стойност на жилището в гр. С възлиза на 198062,00 лева (101268,00 евро), на апартамента в гр. М – 179054,00 лева (91548,58 евро), а на гаража – 19118,00 лева (9775,00 евро). За имотът в с. Г, ... ведно с изградените в него едноетажна жилищна сграда и лятната кухня средната пазарна цена определена от вещото лице е 49672,00 лева.

Съгласно заключението на съдебно – техническата експертиза от 10.12.2024, изготвено от вещо лице П. Я. и прието по делото в хода на първа фаза на производство пазарната стойност на делбения апартамент, находящ се в гр. С с идентификатор ......110 към датата на изготвянето му е 185490,00 лева. Пазарната стойност на апартамента в гр. М с идентификатор ......2.7 към датата на заключението е в размер на 162850,00 лева, а на гараж – 17390,00 лева. Изчислено е, че пазарната стойност на недвижимия имот в с. Г заедно с построените в с него сгради към датата на изготвяне на заключението е 23730,00 лева, а към 01.03.2016 г. – 10680,00 лева.

За установяване релевантни за спора факти по делото във втора фаза са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Ж Д З, Георги И. Г и Д Д Т Според показанията на свидетеля З – приятелка на ответницата в жилището в гр. С живее Е., но в една от стаите има багаж на С. и ответницата не ползва тази стая.

Апартаментът в С е стандартна панелка с две стаи и кухня като Е. и дъщеря й живеели в хола, а другата стая била на С.. Разказва, че преди в жилището е живеела С. с мъжа си и майката на сестрите, но поради недоразумения и нежелание да плащат ипотеката на жилището, майка й ги изгонила и тогава Е. се преместила при нея. След смъртта на родителите им С. отишла да живее при със сестра си в апартамента във Ф. Това продължило докато ищцата не заминала за А преди около десетина години. Разказва, че когато С. се прибирала от А винаги отсядала при сестра си в апартамента. Е. не била против съвместното им съжителство, но С. държала апартаментът да е само за нея. Към датата на съдебното заседание (09.10.2025) в жилището във Ф живеела Е., но С. имала ключ за него.

С. имала ключ и за апартамента в гр. М и дори имала бараж там. Свидетелства, че за посещенията на С. в М Е. разбирала по натрупаните ток и вода, тъй като С. не си плащала сметките.

Свидетелят Георги Г, който живеел със С. на семейни начала, разказва, че откакто ищцата е замила за А през 2017 г. Е. живее в апартамента в гр. С. Откакто се е върнала в България преди четири години С. живеела на квартира в гр. С. Свидетелства, че двете сестри не могат да живеят заедно, защото имали конфликти по между си. Ищцата правила опити да 2 заживеят заедно, но те все били неуспешни, тъй като Е. не само й пипала нещата, но и й искала пари, а на няколко пъти се стигнало до физическо насилие. Не знаел дали са пускани жалби до полицията за домашно насилие или тормоз, но лично е видял синините на С., оставени й от сестра й. За жилището в С С. нямала ключ, тъй като бравата била сменена още когато заминала за А. Лично свидетелят и дъщеря им са правили опити да влязат в жилището с ключа на С., но тогава разбрали, че ключалката е сменена. Разказва, че в жилището в гр. М след смъртта на родителите на страните не живее никой, като двете ходят сравнително рядко. Според свидетеля в жилището има вещи и на двете сестри, но той самият не е ходил отдавна там. От жилището в М също били изчезнали лични вещи на дъщеря му, за което е подадена жалба в полицията. Свидетелства, че С. е заминала за А, защото сестра й я е тормозела. Разказва, че преди да замине за А С. е направила ремонт на стаята, в която живеела с дъщеря си във Ф. Закупила е обзавеждане – хладилник, гардероб, етажерка и др. С. искала да живее в жилището в гр. С, но заради отношенията със сестра й това нямало как да стане.

От разпита на свидетелката Т– дългогодишна приятелка на ищцата се установява, че С. понастоящем живеела на квартира в гр. С и няма достъп до жилището във Ф, тъй като сестра й не я допускала до имота. Сестра й не желаела да разделят имотите доброволно.

Заявява, че случки на караници, кражби и побоища имало много като се е стигало и до полицията. Е. с действита си все подбуждала конфликти. В момента С. нямала ключ от апартамента в С. До преди да замине за А С. живеела в апартамента във Ф заедно с дъщеря си и сестра си. Свидетелката помагала за ремонта на стаята, но впоследствие Е. разрушавала направеното. Имало блъскане, чупене, кражби. В момента Е. живеела в целия апартамент.

Не знае дали в жилището все още има вещи на С.. Знаела, че в апартамента в гр. М никой не живее и никой не го ползва, както и къщите в М. С. живеела в С на квартира заедно с 20 годишната си дъщеря си, и работела в училище като административен сътрудник.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Относно способа за извършване на делбата:

Съсобствеността в делбеното производство се прекратява посредством: 1) възлагане по реда на чл. 349 ГПК; 2) теглене на жребие по чл. 352 ГПК; 3) разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК; 4) изнасяне на имота на публична продан. Основният принцип извършването на делбата е по възможност всеки съсобственик да получи реален дял от съсобственото имущество съответен на квотата му от съсобствеността, като евентуалното неравенство в дяловете се изравнява в пари – чл. 69, ал. 2 ЗН, приложим съответно в настоящото производство на осн. чл. 34, ал. 2 ЗС. За това от съществено значение е дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите; налице ли е възможност за обособяване на повече реални дялове от допуснатите до делба имоти, както и становището на съделителите относно начина на извършване на делбата.

В конкретния случай до делба са допуснати общо четири недвижими имота, подробно описани по-горе, като съделителите са двама, но с различни квоти в съсобствеността на отделните имоти. Никой от съделителите не е поискал поставяне в дял на някой от жилищните имоти по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК. Неприложимо в конкретната хипотеза е и тегленето на жребие по чл. 352 ГПК, тъй като дяловете на съделителите се различават.

Публичната продан е последен способ за извършване на делбата, тъй като предпоставка за прилагането му е имотът да не може да бъде поставен в един от дяловете, за което в случая няма абсолютно никаква пречка. Съгласно трайната съдебна практика незаконосъобразно би било да се извърши делбата чрез изнасяне на допуснатите до делба имоти на публична продан, когато техният брой е равен или по-голям от броя на съделителите – така решение № 90/27.02.2003 г. по гр. д. № 522/2002 г., решение № 659/27.11.2003 г. по гр. д. № 316/2003 г., решение № 604/18.10.2002 г. по гр. д. № 235/2001 г. на ВКС, I г. о. и др.

Предвид това съдът счита, че в конкретния казус делбата следва да се извърши чрез разпределение по чл. 353 ГПК, според която разпоредба съдът може да извърши делбата, 3 като разпредели съсобствените имоти между съделителите, без да тегли жребий, когато съставянето на дяловете и тегленето на жребий се оказва невъзможно или много неудобно.

За да се приложи този способ за извършване на делбата, от имотите, по отношение на които е допусната делба, следва да могат да се съставят реални дялове за всеки съделител.

Негативните предпоставки за прилагане на чл. 353 ГПК – съставянето на дялове и тегленето на жребий да е невъзможно или много неудобно, са дефинирани в т. 5 от Постановление № 7/1973 г. на Пленума на Върховният съд, чийто постановки не са загубили силата си. Според приетото невъзможността за теглене на жребий е налице, „когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем или стойност, а същевременно частите на съделителите са различни“. За да се извърши делбата посредством разпределение няма изискване в закона – ЗН и ГПК, дяловете да се формират от еднородни имоти. Не е пречка и различието във вида и предназначението на делбените имоти.