Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260297 от 02.02.2021, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 9481/2020
Вид
Решение № 260297
Подписан
02.02.2021
В сила
23.02.2021
Състав
ПАВЕЛ ТОДОРОВ ПАВЛОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.19, ал.2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.179, ал.1, предл.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187, ал.5 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.150 · Кодекс на труда
  • чл.262, ал.1 · Кодекс на труда

РЕШЕНИЕ

Номер 260297 Година 2021 Град ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски Районен съд

VІІІ граждански състав

На 02.02

Година 2021

В публично заседание на 18.01.2021 г. в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

Секретар:

МАРИНА КЪНЕВА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело номер 9481 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.150 във връзка с чл.262, ал.1 от КТ във връзка с чл.187, ал.5 и чл.179, ал.1, предл.3 от ЗМВР във връзка с чл.19, ал.2 от ЗИНЗС и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът Ц.И.С. ***, моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответната страна да му заплати сумата 906, 86 лева, представляваща допълнително възнаграждение за 84 часа извънреден труд, положен през периода от ***г., заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане – 26-то число на следващия месец до 30.07.2020 г. в размер общо на 176, 95 лева, заедно със законната лихва върху главницата, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски.

Ответникът Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” при Министерството на Правосъдието – гр. София, признава исковете по основание, но ги оспорва по размер и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба съображения. Претендира ю. възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че ищецът работи като ** на ответната Дирекция, с местоизпълнение на служебните му задължения в * последно на длъжност *

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства, показанията на разпитания по делото с. П.Ч. и заключението от 05.01.2021 г. на в.л. по ССЕ З.М., действително през процесния период ищецът е положил общо 84 часа извънреден труд, следствие неотчетени инструктажи, разводи, отводи, приемане и сдаване на дежурства, за което му се полага допълнително брутно възнаграждение в размер общо на 906, 86 лева, а мораторната лихва върху тази сума за посочения в исковата молба период е в размер общо на 176, 95 лева.

При така установената фактическа обстановка, доколкото претендираните от ищеца размери (съобразно допуснатото в съдебното заседание по делото на 18.01.2021 г. изменение на обективно съединените искове) съвпадат с установените от ССЕ действително дължими размери, съдът намира, че обективно съединените искове се явяват доказани по основание и по размер и следва да се уважат изцяло, заедно със законната лихва върху главницата от 03.08.2020 г. – датата на подаване на исковата молба.

С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца и направените разноски за производството по делото в размер на 500 лева – платено адв. възнаграждение, а на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда – 100 лева ДТ и 130 лева депозит за ССЕ.

С оглед фактическата и правна сложност на спора и предвид общата цена на уважените обективно съединени искове, съдът намира, че направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение се явява неоснователно и следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е

Ш И :

ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” при

Министерство на правосъдието, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов” № 21, представлявана от Г. д. И. Й., със съдебен адрес:***, * ДА ЗАПЛАТИ НА Ц.И.С., ЕГН **********,***, *., СУМАТА 906, 86 лева, представляваща допълнително възнаграждение за 84 часа извънреден труд, положен през периода от ***г., ЗАЕДНО С МОРАТОРНА ЛИХВА върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане – 26-то число на следващия месец до 30.07.2020 г. В РАЗМЕР ОБЩО НА 176, 95 лева, ЗАЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху главницата, НАЧИНАЯ ОТ 03.08.2020 г., ДО окончателното й изплащане, КАКТО И направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 500 лева, А в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр. Пловдив – 100 лева ДТ и 130 лева депозит за ССЕ.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред

Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

/п./ П. Павлов

Вярно с оригинала.

М.К.