Присъда № 28 от 04.12.2025, Окръжен съд - Кюстендил

МОТИВИ към присъда по ВНОХД №503/2025г. на КОС

Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

С присъда №25/02.06.2025г., постановена по НОХД№20251520200335 по описа на Районен съд - Кюстендил за 2025 година подсъдимият В. Д. В. е признат за невиновен в това, че след като е осъден с Решение на Кюстендилския районен съд по гр. д. №1583/2014г., влязло в законна сила на 12.03.2015г., да издържа свой низходящ – дъщеря си И. В. В., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител С. И. Н., ЕГН **********, от гр. Кюстендил, с месечна издръжка в размер на ***** лева, съзнателно не е изпълнил това свое задължение в размер на две или повече месечни вноски, а именно 16 месечни вноски за периода от юни 2023г. до септември 2024г., на обща стойност ****** лева, поради което и на основание чл.304 НПК е оправдан по така повдигнатото му обвинение по чл.183, ал.1 НК.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпил протест от РПКюстендил, с който се иска отмяната на присъдата и постановяване на нова такава, с която да се признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение.

Пред въззивния съд прокурорът поддържа протеста на КРП, по мотивите посочени в него. В допълнение сочи, че следва да се приложи привилегията по чл.183, ал.3 НК.

Подсъдимият желае потвърждаването на първоинстанционната присъда.

Кюстендилски окръжен съд, след като обсъди доводите в протеста‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че са налице основания за частично отменяване на първоинстанционния акт, като вместо това признае подсъдимия за виновен, но не му наложи наказание.

За да постанови присъдата си, районният съд е провел съдебно следствие по общия ред. Съобразил е събраните пред първата инстанция и досъдебното производство гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите С. Н. и И. В., решение на Кюстендилския районен съд по гр. д. №1583/2014г., справка от СИС при КРС, справка от КРП, разписка от 07.05.2025г. на Easy Pay и справка за съдимост за подсъдимия.

Фактическата обстановка приета от първостепенния съд е правилно установена, подробно описана, като същата, не се споделя от настоящия състав единствено в частта, касателно периода от юли до септември 2024г.

Пред настоящата съдебна инстанция не бяха представени и събрани нови доказателства и доказателствени средства, с изключение на допълнителните обяснения на подсъдимия и показанията на свидетеля Н., като своите фактически и правни изводи, въззивният съд изгради изцяло на база на доказателствения материал събран в хода на досъдебното производство и на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция.

Настоящата съдебна инстанция прие, че не са налице основания за промяна във фактическата обстановка досежно елементите на процесното деяние - от една страна не са установени нови факти и обстоятелства пред въззивната инстанция, а от друга - не са налице основания за промяна на 1 фактическата обстановка, възприета от първостепенния съд относно елементите на деянието, доколкото тя е правилно установена от същия на база на вярна и точна преценка на доказателствения материал. Събраните пред първоинстанционния съд доказателства обаче, не обосновават извод за невиновност на подсъдимия. Анализът на приетия от съда доказателствен материал сочи на следното:

Подсъдимият В. Д. В. е роден на ******************, живущ в с.Д. българин, български гражданин, със средно образование, неженен, безработен, неосъждан, ЕГН **********.

От съвместното съжителство със св. С. Н. било родено детето И. В., ЕГН **********. През 2014г. подсъдимият и С. се разделили, като детето останало да живее при майката.

С решение на РС-Кюстендил по гр.д.№1583/2014г., влязло в сила на 12.03.2015г., В. бил осъден да заплаща месечна издръжка в размер на *** лева на дъщеря си И. В. В., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител С. И. Н., ЕГН **********. Въз основа на издаденият изпълнителен лист по посоченото гражданско дело майката на детето депозирала пред ДСИ при РС-Кюстендил молба за образуване на изпълнително производство за принудително събиране на дължимите суми.

Образувано било изп.д. №29/2015г. по описа на ДСИ при РСКюстендил, по което било разпоредено месечната издръжка да се изплаща между 1-во и 10-то число на всеки месец по специалната набирателна сметка на съда.

В периода 2023г. до 2025г. подсъдимият нямал постоянна работа и се издържал от сезонна такава. На 01.06.2023г. той внесъл по сметките на ДСИ при РС-Кюстендил сума в размер на 306,15 лв., на 23.06.2023г. сума от 111,15 лева, след което на 01.08.2023 год. също сума в размер на 111,15 лева и на 14.11.2023 год. сумата от *** лева. По споразумение между подсъдимият и майката на детето, считано от месец юли на 2023г. до месец юли 2024г., детето останало да живее при баща си, тъй като майката отишла да работи в Германия. В този едногодишен период подсъдимият бил без постоянна работа, работел сезонно, но полагал ежедневните грижи по отглеждането и възпитаването на детето, като му подсигурявал необходимите ежедневни грижи, включващи храна, подслон, а когато имал парични средства и такива, като майката изпращала на детето ежемесечно пари, които детето използвало за задоволяване на някои лични потребности. След завръщането на майката в България през юли 2024г. детето отново заживяло с нея, като подсъдимият не платил издръжката за месеците юли, август и септември на 2024г.

В хода на съдебното производство на 07.05.2025г. подсъдимият изплатил на майката за издръжка на детето сумата от **** лева чрез превод по Easy Pay (компания за разплащане), като Н. е заявила, че дължимата инкриминирана сума 1760 лева е заплатена изцяло.

Подсъдимият не е осъждан и по отношение на него не е прилагана привилегията по чл.183, ал.3 НК.

Установената от първостепенния съд фактическа обстановка, допълнена и коригирана от въззивния съд е изградена на база на правилен анализ на събрания доказателствен материал.

Макар установената фактология да се споделя от настоящата инстанция, то съставът намери, че първоинстанционният съд е достигнал до неправилен извод въз основа на установените факти и обстоятелства, че подсъдимият следва да бъде оправдан за целия инкриминиран период от юни 2

2023г. до септември 2024г.

От наличните още на досъдебното производство данни е видно, че подсъдимият е изпълнил коректно задължението си да заплаща месечна издръжка на дъщеря си за периода юни-август 2023г., през който период по нарочната сметна, посочена по изпълнителното дело е внесъл общо сумата 412, 15 лева при дължими 330 лева. Това сочи, че обвинението за този период е изначално несъстоятелно.

Споделими са изводите на първата инстанция, касателно периода от септември 2023г. до юни 2024г., през което време подсъдимият изцяло е поел грижите за дъщеря си.

За да е съставомерно едно деяние по чл.183, ал.1 НК е необходимо от обективна страна издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е дължима по силата на влязло в сила решение на граждански съд, да не е платена за период не по-малко от два месеца, а от субективна страна това задължение да не е изпълнено съзнателно от осъденото да върши това лице.

В разглеждания случай безспорно се установи, че В. в обсъждания съставомерен период не е изпълнявал задължението да заплаща месечната издръжка за низходящата си, доколкото не е сторил това по указания в съдебното решение начин, а именно - чрез майката и законен представител на детето. С други думи, въпреки че е положил всички необходими грижи за него в посочения период, то подсъдимият не е изпълнил точно задължението съобразно начина, предписан му от съдебния акт. За да е налице пълно и точно изпълнение на задължение за издръжка, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт, то същото следва да се осъществява по предписания от съда начин, в посочения срок и определен размер. Всяко друго изпълнение, което излиза вън от предписаната рамка, представлява неточно изпълнение.

Казаното дотук обосновава извод за обективна съставомерност на деянието по предложената от обвинението правна квалификация за периода от септември 2023г. до септември 2024г.

Въпреки извода за неизпълнение на задължението за издръжка, за периода от септември 2023г. до юни 2024г. това е било така само формално, защото на практика детето не е било лишено от такава, макар тя да е стигала до него не по предписания от съда начин. Нещо повече, подсъдимият е полагал всички необходими грижи за детето в отсъствие на майката. Липсата на фактически престъпен резултат навежда към извода, че подсъдимият макар и съзнателно да не е заплащал дължимата издръжка за детето чрез майката, то той нито е искал, нито е допуснал фактически то да остане без такава.

Последното обстоятелство красноречиво сочи на субективна несъставомерност на деянието за обсъждания период, респ. че същото не е престъпно.

В този смисъл, настоящият състав потвърди оправдателната първоинстанционна присъда за периода от юни 2023г. до юни 2024г.

Нищо обаче не може да оправдае бездействието на подсъдимия в периода, след като детето отново е заживяло при майката след завръщането й от чужбина – времето от юли до септември 2024г. В този период подсъдимият, както от обективна, така и от субективна страна е осъществил престъпния състав по чл.183, ал.1 НК. В тази посока изводите на първоинстанционния съд са неправилни.

Ето защо, за тази част от инкриминирания съставомерен период първоинстанционната присъда бе отменена и подсъдимият бе признат за виновен в това, че като е осъден с решение на Районен съд-Кюстендил по гр.д.

3

№1583/2014г., влязло в законна сила на 12.03.2015г., да издържа свой низходящ – дъщеря си И. В. В., ЕГН**********, заплащайки чрез нейната майка и законен представител С. И. Н., ЕГН********** месечна издръжка в размер на *** лева, съзнателно не е изпълнил това свое задължение в размер на две или повече месечни вноски, а именно 3 месечни вноски (юли, август и септември 2024г) на обща стойност 330 лева – престъпление по чл.183, ал.1 НК.

С оглед обстоятелството, че подсъдимият е изпълнил задължението си до постановяване на присъдата в първата инстанция и не бе констатирано да са настъпили други вредни последици за пострадалата, съдът приложи разпоредбата на чл.183, ал.3 НК (същата не е прилагана спрямо него) и не му наложи наказание.

По делото не са сторени разноски.

По така изложените съображения съдът постанови присъдата си.

Председател:

Членове:1.

2.

4

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 28 гр. Кюстендил, 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надя Сп. Георгиева

Членове:

Николай Ал. Николов

Мина Цв. Павлова при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска и прокурора Г. Ем. Б. като разгледа докладваното от Николай Ал. Николов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251500600503 по описа за 2025 година ПРИСЪДИ:

ОТМЕНЯ

Присъда

№25/02.06.2025г., постановена по

НОХД№20251520200335 по описа на Районен съд - Кюстендил за 2025 година, в частта й, с която подсъдимият В. Д. В. е признат за невиновен и оправдан за престъпление по чл.183, ал.1 НК, включващо месеците юли, август и септември 2024г., като вместо тава постановява:

ПРИЗНАВА подсъдимия В. Д. В., роден на ******************, живущ в с.Д. българин, български гражданин, със средно образование, неженен, безработен, неосъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че като е осъден с решение на Районен съд-Кюстендил по гр.д.№1583/2014г., влязло в законна сила на 12.03.2015г., да издържа свой низходящ – дъщеря си И. В. В., ЕГН**********, заплащайки чрез нейната майка и законен представител С. И.

Н., ЕГН********** месечна издръжка в размер на 110 лева, съзнателно не е изпълнил това свое задължение в размер на две или повече месечни вноски, а именно 3 месечни вноски (юли, август и септември 2024г) на обща стойност 330 лева – престъпление по чл.183, ал.1 НК, като преди постановяване на присъдата от първата инстанция е изпълнил това свое задължение и доколкото не са настъпили други вредни последици за пострадалата и на основание чл.183, ал.3 НК - не му налага наказание.