Определение № 495 от 12.05.2023, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 495 гр. Велико Търново, 12.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Еманоел Вардаров

Членове:

Явор Данаилов

Илина Гачева като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Въззивно частно гражданско дело № 20234100500358 по описа за 2023 година

Производство по чл.278 от ГПК ввр. чл.248 ал.3 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от страна на Н. З. Л.(чрез адв.Н.К. от ВТАК) с вх.

№4261/13.04.2023г. против Определение№505/03.04.2023г. постановено по гр.дело№2022/2022г. на ГОРС, с което съдът е оставил без уважение искането за изменение в частта за разноските на определение, обективирано в съдебен протокол№165/22.02.2023г. по гр.дело№2022/2022г. на ГОРС. С протоколното определение, на основание чл.78 ал.2 от ГПК, ГОРС е осъдил Н. З. Л. да заплати на „Енерго-Про Продажби”АД сумата 480.00лв., представляваща направени разноски по гр.дело№2022/2022г. на ГОРС(адвокатско възнаграждение с ДДС). При постановяване на обжалваното определение, ГОРС приел, че ответното дружество не било дало повод за образуване на делото. Сочи се, че потребителят имал възможност да отправи покана за доброволно изпълнение до ответника преди да подаде исковата молба, въз основа на която е образувано делото, и доколкото това не било сторено. Според съда именно забавата на длъжника била основание той да понесе неблагоприятните последици от неизпълнението си. Според чл.78 ал.2 от ГПК възлагането на разноските в тежест на ищеца е предпоставено от кумулативното наличие на две изисквания: -с поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска. Счита, че в конкретния случай ответникът не бил направил признание на иска(плащането от страна на ответника не следвало да се отъждествява с признание на иск но смисъла на чл.78 ал.2 от ГПК и чл.237 от ГПК). Извършеното от ответника плащане - след предявяването на иска, имало характера на извънсъдебното признание на неизгодни за страната факти(дължимост на сумата). Поради липсата на изявление за признание на иска, от ищеца не било направено и искане за постановяване на решение при признание на иска по реда на чл.237 от ГПК.

Счита, че с поведението си ответното дружество е станало повод за образуване на делото.

Ответникът бил дал повод за завеждане на делото и оттеглянето/отказът от иска били извършени, поради новонастъпили обстоятелства след подаване на исковата молба(извършено плащане на претендираната сума). Така, ищецът имал право на направените разноски. Ответното дружество било наясно, че има изискуемо задължение спрямо потребителя(вземането възникнало по 1 едноличното решение на ответника), но е бездействало и не е върнало недължимо събраната сума.

Задължението за връщане на дадено при начална липса на основание, след като е безсрочно, може да се иска от кредитора веднага(чл.69 ал.1 от ЗЗД). Задължението за връщане възниква от момента на получаване на недължимото и от този момент става изискуемо, както било изяснено и в т.7 на ППВС№1/1979г. Ищецът не бил длъжен да се възползва от възможностите да кани длъжника да върне суми, за които последният знаел, че събрал неоснователно, след като имал на свое разположение сигурната искова защита. От съдържанието на чл.78 ал.2 от ГПК следвало, че поначало от значение за приложението на тази разпоредба било поведението на ответника, а не това на ищеца. Моли да бъде отменено Определение№505/03.04.2023г., постановено по гр.дело№2022/2022г. на ГОРС, след което, на основание чл.278 ал.2 от ГПК, бъде изменено определение, обективирано в съдебен протокол№165/22.02.2023г., постановено по гр.дело№2022/2022г. на ГОРС, в частта за разноските, като бъде изменено определение, обективирано в съдебен протокол№165/22.02.2023г. по гр.дело№2022/2022г. на ГОРС, като бъде отменен диспозитивът, с който Н. З. Л. е осъден да заплати на „Енерго-Про Продажби”АД сумата 480.00 лв. с ДДС, представляваща съдебни разноски по делото и вместо това да се постанови нов диспозитив, с който бъде осъдено ответното дружество да заплати на Л. сумата 50.00лв., представляваща разноски по делото(платена държавна такса), а така също дружеството да заплати на процесуалния представител на ищеца сумата 400.00лв., представляваща адвокатско възнаграждение, дължимо на основание чл.38 ал.2 от ЗАдв. Претендира съдебни разноски за производството пред ВТОС в размер на 15.00лв.(заплатена държавна такса).

В отговора си по чл.276 от ГПК „Енерго-Про Продажби”АД(чрез адв.А. М. от ВТАК) е оспорило жалбата с доводи в обратния смисъл. Счита определението на ГОРС за правилно и законосъобразно. Счита, че в случая с налице основание да се приложи разпоредбата на чл. 78, ал.

4 от ГПК и да се присъдят в полза на ответника сторените от него разноски. Съображенията на съда били, че вземането за връщане на дадено без основание възниква от имущественото разместване, но тъй като то било безсрочно, за да бъде поставен длъжникът в забава, било необходимо отправяне на покана от кредитора. Надлежна била покана за плащане, която индивидуализира вземането по основание и размер, като в случая такава покана била получаването па исковата молба от ответника-длъжник, след което от негова страна било предприето и плащане на исковата сума. Според съда не изискуемостта на вземането, а забавата на длъжника, било основанието за възникване на неблагоприятните последици от неизпълнението.

Последица от тази категория било не само мораторното обезщетение, но и понасянето на отговорността за съдебни разноски, направени от кредитора за водене на дело срещу длъжника.

Логично съдът приел, че в случая били налице предпоставките на чл.78 ал.2 от ГПК и разноските следвало да бъдат възложени за плащане именно от ищеца(ответникът не бил дал повод за завеждане на делото и ответникът признал исковата претенция). В случая дружевстовото получило покана за плащане на претендираната сумата с получаване на исковата молба, след което и в срока за отговор е предприето плащането и. Не се оспорва съществуването на вземането нито преди, нито след завеждането на иска. Моли да бъде оставена без уважение като неоснователна частната жалба на Н. З. Л. против Определение№505/03.04.2023г. по гр.д.№2022/2022г. на ГОРС.

Съдът, като взе пред вид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Безспорно е, че Н. З. Л. е потребител на продаваната от ответното дружество „ел.енергия за битови нужди по см. на §1, т.42 от ЗЕ. От страна на електроразпределителното дружество били и з д а д е н и : фактура№ТП3301340373/10.01.2018г., фактура№ТП3301360999/12.04.2018г., фактура№ТП3301402794/15.10.2018г., фактура№ТП3301452282/04.06.2019г. и фактура№ТП3301470382/08.08.2019г.(всяка една на стойност 19.00лв.). Като основание за 2 издадените фактури, респ. издадените фискални бонове е записано „такси за възстановяване преноса на ел.енергия на обект с абонатен№*** за клиентски№1500088430, с адрес на потребление: гр.Г.Оряховица ул.“Янтра“№57 “ . Отчитането на ползваната ел.енергия се осъществявало посредством монтирано СТИ/електромер, който бил присъединен към електропреносната мрежа, поради което за Н. З. Л. възникнало задължението да заплаща използваната и отчетена ел.енергия на ответното дружество. Било преустановявано неколкократно ел.захранването на обекта по искане на ответното дружество от страна на „Електроразпределение Север“АД. След заплащане на сумите захранването било възстановявано. Към момента на всяко възстановяване Н. З. Л. все още имал валидно сключен договор за доставка на ел. енергия с ответното дружество. Към датата на предявяване на исковата молба – 09.12.2022г., вземането на ищеца в размер на 95.00лв. е съществувало, но доколкото то е безсрочно, не е бил настъпил падежът за изпълнението му. До тази дата от страна на кредитора-ищец не била отправяна покана до длъжника-ответник за изпълнение на безсрочното му задължение(заплащане на сумата 95.00лв., за която се твърди, че е получена без основание). Установи се, че исковата молба е заведена в ГОРС с вх.№13308/09.12.2022г. и е получена от ответника „Енерго-Про Продажби“АД на 20.12.2022г. Налице било изпълнение на задължението от страна на дружеството да върне получената сума в размер на 95.00лв.(извършено плащане на 21.12.2022г. – преводно нареждане).

Предявен е иск за връщане на сумата 95.00лв., представляваща сбор от наказателни такси(по 19.00лв.), за възстановяване на прекъснато ел.захранване на обекта, които са платени при начална липса на действително съществуващо правно основание/изначално недължимо плащане - чл.55 ал.1 предл.I от ЗЗД/ през 2018г. и 2019г. от Л. в качеството му на клиентпотребител на ответното търговско дружество за доставяна му ел.енергия. Поради факта на удовлетворяване на съдебно претендираното вземане чрез плащане, направено след получаване на преписа на исковата молба, искът е оттеглен/чл.232 ГПК/ и производството - прекратено. С определение, обективирано в съдебен протокол№165/22.02.2023г. съдът е разрешил спора между страните коя от тях следва да понесе отговорността за разноските на другата страна с горния правораздавателен резултат.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Частната жалба е с правно основание по чл.274 ал.1 т.2 от ГПК ввр. чл.248 ал.3 от ГПК е подадена в законоустановения срок по чл.275 ал.1 от ГПК(в т.ч. и с внесена ДТ) от страна, която има правен интерес от обжалването му в атакуваната част. Жалбата отговаря на изискванията по чл.260 и чл.261 от ГПК и е допустима. Ето защо тя следва да се разгледа по същество.

Според чл.81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото пред съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Ето защо съдът е длъжен да се произнесе по искането на страните за разноски, а като не е сторил това с прекратителното определение, следва да стори това с определение по реда на чл.248 от ГПК. Разноските съставляват акцесорно вземане, обвързано пряко с уважаване или не на претенциите и не се включват в спорното право, а се изразяват като правна последица, поради което са и извън предметния обхват на осъдителния иск, който цели да установи със сила на присъдено нещо наличието на конкретно облигаторно задължение, произтичащо от правоотношение, различно от процесуалното, обуславящо отговорността за разноски - чл.78 от ГПК в общия случай.

Принципно, когато прекратяването на производството в хипотезата на чл.78 ал.4 от ГПК е резултат на пълен или частичен(в резултат на изменение чрез намаление на размера, отказ или 3 оттегляне на иска), на ответника се дължат направените до момента на предприемане на това процесуално действие разноски по делото, за завеждането на което той не е дал повод.

Спорен по делото остава въпросът, в чия тежест следва да бъдат възложени съдебноделоводните разноски, като и двете страни са поискали произнасяне на съда в тази насока.

Конкретните норми са обективирани в чл.78 от ГПК, като при преценката им най-общо може да се посочи, че от тях е видно, че отговорността за разноски е разпределена в зависимост от изхода на конкретното дело. При уважаване на иска ответникът дължи на ищеца направените от нея разноски(ако такива са поискани своевременно) – чл.78 ал.1 от ГПК, съответно - при отхвърляне на иска, ищецът е този, която следва да заплати сторените от ответника разходи – чл.78 ал.3 от ГПК.

В настоящия случай разноските за ищцовата страна представляват внесена ДТ по тарифата за ДТССГПК – 50.00лв. Претендира се и присъждане в полза на упълномощения от ищеца адвокат в производството, на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, който е оказал безплатна адвокатска помощ, като съгласно чл.38 ал.2 от ЗА, съгласно договор и пълномощно. Представен е и списък за разноски по чл.80 от ГПК. Разноските на ответната страна са заплатено адв.възнаграждение(и с представен списък за разноски по чл.80 от ГПК). Съдебната процедура е предпоставена от наличието на спор, определяща несигурност в отношението между страните. Действията на ответника след образуване на исковото производство по заплащането на задълженията по издадените фактури, предполага признание на иска и води до установеност в съдържанието на отношението между страните. Извършеното изпълнение от ответника, след получаване на преписа от исковата молба, се отразява върху разпределението на разноските, тъй като от този факт, независимо, че съдът следва да постанови прекратително определение по искане от страна на ищеца(вече не съществува правен/житейски интерес от продължаване на производството), следва произнасяне по искането за разноските на ищеца, по общото правило на чл.78 ал.2 от ГПК.

Разпечатката съдържа 27 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bdb9f8ee-2b22-46d5-8c8e-f78da06416d0