Решение № 7337 от 03.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7337 гр. София, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20241100504499 по описа за 2024 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №18140 от 04.11.2023г., постановено по гр.дело №33864/2022г. по описа на СРС, І Г.О., 26-ти състав, е прогласен за нищожен изцяло договор за потребителски кредит №2474711/19.11.2021г., сключен между И. Н. М., с ЕГН **********, и "КРЕДИСИМО" ЕАД, с ЕИК 175330437, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.22 ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19, ал.4 ЗПК и чл.143 ЗЗП и чл.146 ЗЗП. С решението е прогласен за нищожен изцяло договор за поръчителство от 19.11.2021г., сключен между И. Н. М., с Е Г Н **********, и "АЙ ТРЪСТ" ЕООД, с ЕИК 203508899, на основание чл.26, ал.1 пр.3 ЗЗД, чл.26, ал.1 пр.2 ЗЗД, вр. с чл.19, ал.4 ЗПК и чл.143 ЗЗП.

С решението е осъден И. Н. М., с ЕГН **********, да заплати на "КРЕДИСИМО" ЕАД, с ЕИК 175330437, на основание чл.240, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.9 ЗПК сумата в размер на 4421.14 лв., представляваща неизплатена сума по главница по договор за потребителски кредит №2474711/19.11.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното погасяване на задължението, като е отхвърлен иска за горницата над 4421.14 лв. до пълния претендиран размер за сумата от 5078.98 лв.. С решението е осъден "КРЕДИСИМО" ЕАД, с ЕИК 175330437, да заплати на И. Н. М., с ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 80.00 лв., представляваща държавна такса в настоящото производство. С решението е осъден "КРЕДИСИМО" ЕАД, с ЕИК 175330437, и "АЙ ТРЪСТ" ЕООД, с ЕИК 203508899, да заплатят на адв.Д. В. М., от гр.Пловдив, на основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. чл.38, ал.2 ЗАдв. сумата от 1318.26 лв., 1 представляваща възнаграждение за един адвокат в настоящото производство. С решението е осъден "АЙ ТРЪСТ" ЕООД, с ЕИК 203508899, да заплати на адв.Д. В. М., о т гр.Пловдив, на основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. чл.38, ал.2 ЗАдв. сумата от 1068.85 лв., представляваща възнаграждение за един адвокат в настоящото производство. С решението е осъден И. Н. М., с ЕГН **********, да заплати на "КРЕДИСИМО" ЕАД, с ЕИК 175330437, на основание чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК сумата в размер на 490.20 лв., представляваща разноски в настоящото производство.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца по насрещния иск - "КРЕДИСИМО" ЕАД, с ЕИК 175330437, чрез процесуален представител юрисконсулт Елена В.а, с надлежно учредена представителна власт, с която се обжалва решение №18140 от 04.11.2023г., постановено по гр.дело №33864/2022г. по описа на СРС, І Г.О., 26-ти състав, в частта, в която е отхвърлен предявения при условията на евентуалност насрещен иск с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.9 ЗПК за разликата над присъдената сума от 4421.14 лв. до пълния претендиран размер за сумата от 5078.98 лв.. Инвокирани са доводи за неправилност и необоснованост на съдебния акт в обжалваната част, като постановен в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Поддържа се, че неправилен и в противоречие на събраните по делото доказателства СРС е обосновал извода, че размерът на усвоената по процесния договор за потребителски кредит главница възлиза на сумата от 5000 лв., от която е приспадната направените от ищеца - И. Н. М. в качеството му на кредитополучател плащания в размер на сумата от 578.86 лв.. Излага се, че в конкретния случай размерът на усвоената главница от кредитополучателя по процесния договор за потребителски кредит е в размер на сумата от 5657.84 лв., от която следва да се приспаднат направените плащания. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени съдебното решение в обжалваната част и постанови друго решение, с което да уважи изцяло предявения при условията на евентуалност насрещен иск с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.9 ЗПК за разликата над присъдената сума от 4421.14 лв. до пълния претендиран размер за сумата от 5078.98 лв., като основателен и доказан. Претендира присъждане на разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение, сторени пред въззивната инстанция. В депозирана молба от 29.10.2025г. е обективиран списък по чл.80 ГПК.

Въззиваемата страна - И. Н. М., с Е Г Н **********, чрез процесуален представител адв.Д. М., в срока по чл.263, ал.1 ГПК депозира писмен отговор, в който взема становище относно неоснователност на подадената въззивна жалба. Твърди се, че първоинстанционното решение в обжалваната част е законосъобразно, съдът е обсъдил всички релевантни по делото факти и обстоятелства и въз основа на тях е обосновал правилен извод, че след като процесния договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл.23 ЗПК, то потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва и други начислени разходи по него. Поддържа се, че в конкретния случай правилно първостепенният съд е приел, че главницата по процесния договор за потребителски кредит е в размер на сумата от 5000 лв., а сумата от 657.84 лв. не е част от дължимата главница, тъй като представлява застрахователна премия. В тази връзка се излага, че правилно първоинстанционния съд е приспаднал от размера на усвоената главница от 5000 лв. извършените от потребителя плащания в размер на 578.86 лв. и съответно е приел, че последният дължи връщане само на сумата от 4421.14 лв. и е отхвърлен предявения насрещен иск с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.9 ЗПК за разликата над присъдената сума от 4421.14 лв. до пълния претендиран размер за сумата от 5078.98 лв., като неоснователен и недоказан.

2

По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част като правилно и законосъобразно.

Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция по реда на чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 ЗАдв.. Представя списък по чл.80 от ГПК.

Въззиваемата страна - "АЙ ТРЪСТ" ЕООД, с ЕИК 203508899, не депозират писмен отговор и не взема становище по подадената въззивна жалба.

Предявени са от И. Н. М., с ЕГН **********, срещу "КРЕДИСИМО" ЕАД, с ЕИК 175330437, искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 и пр.3 ЗЗД за обявяване на нищожност на договор за потребителски кредит №2474711/19.11.2021г. поради противоречие със закона и добрите нрави, както и евентуален иск за прогласяване нищожност на клаузата на чл.4.1 от договора за потребителски кредит, както и срещу "АЙ ТРЪСТ" ЕООД, с ЕИК 203508899, иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 и пр.3 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за поръчителство от 19.11.2021 г., поради противоречие със закона и добрите нрави. Предявен е и при условията на евентуалност насрещен иск от "КРЕДИСИМО" ЕАД, с ЕИК 175330437, срещу И. Н.

М., с ЕГН **********, с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.9 ЗПК за сумата от 5078.98 лв., представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит №2474711/19.11.2021г., ведно със законната лихва за забава от датата на депозиране на насрещната искова молба в съда до окончателното изплащане на сумата.

С оглед заявения петитум на постъпилата въззивна жалба съдът приема, че предмет на инстанционен контрол е съдебното решение в частта, в която е отхвърлен предявения при условията на евентуалност насрещен иск о т "КРЕДИСИМО" ЕАД, с ЕИК 175330437, срещу И. Н. М., с ЕГН **********, с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.9 ЗПК за разликата над присъдената сума от 4421.14 лв. до пълния претендиран размер за сумата от 5078.98 лв..

Постановеното решение в частта, в която са уважени предявените от И. Н. М., с Е Г Н **********, срещу "КРЕДИСИМО" ЕАД, с ЕИК 175330437, иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 и пр.3 ЗЗД за обявяване на нищожност на договор за потребителски кредит №2474711/19.11.2021г. поради противоречие със закона и добрите нрави, както и срещу "АЙ ТРЪСТ" ЕООД, с ЕИК 203508899, иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 и пр.3 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за поръчителство от 19.11.2021г., поради противоречие със закона и добрите нрави, като необжалвано е влязло в сила.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба, с която е сезиран съда, е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна и като такава е процесуално допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

3

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1 на Тълкувателно решение №1/09.12.2013г. по тълк.д. №1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

В случая при извършената служебна проверка по чл.269, изр.1 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо, като при постановяването му не са допуснати нарушения на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. За да постанови обжалваното решение в частта, в която е отхвърлен предявения при условията на евентуалност насрещен иск от "КРЕДИСИМО" ЕАД, с ЕИК 175330437, срещу И. Н. М., с ЕГН **********, с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.9 ЗПК за разликата над присъдената сума от 4421.14 лв. до пълния претендиран размер за сумата от 5078.98 лв., районният съд е приел, че съгласно чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по него. С оглед на това правило в настоящия случай е прието, че И. Н. М. дължи само чистата стойност на кредита в размер на 5000 лв., от която сума са направени плащания в размер на 578.86 лв., съответно непогасената главница е в размер на 4421.14 лв. и за разликата над тази сума по пълния претендиран размер за сумата от 5078.98 лв. искът се явява неоснователен и недоказан и като такъв е отхвърлен. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, изложил е подробни мотиви, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. В обжалвания съдебен акт са изложени конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно положение между страните и разрешаването на правния спор. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите в жалбата по същество са изцяло неоснователни.

Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

Като неоснователни следва да се преценят доводите за неправилност на обжалваното решение. Противно на изложеното във въззивната жалба обжалваното решение е правилно и обосновано. Неоснователни са изложените доводи във въззивната жалба във връзка със събраните по делото доказателства и приетите за установени с тях обстоятелства от първата съдебна инстанция. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства.