Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 248 от 27.10.2022, Районен съд - Исперих

Съд
Районен съд - Исперих
Дело
Гражданско дело 754/2021
Вид
Решение № 248
Подписан
27.10.2022
В сила
20.03.2023
Състав
Юлияна Василева Цонева Йорданова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.194 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.100, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.123, ал.1, т.3, б."а" · Закон за движението по пътищата
  • чл.123, ал.1, т.3, б."в" · Закон за движението по пътищата
  • чл.125 · Закон за движението по пътищата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.411 · Кодекс за застраховането
  • чл.500, ал.1, т.3 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 248 гр. Исперих, 27.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Юлияна В. Ц. Й.ова при участието на секретаря Анна В. Н.а като разгледа докладваното от Юлияна В. Ц. Й.ова Гражданско дело № 20213310100754 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1, т.1 във вр. с ал.3 и ал.4 от ГПК във вр. с чл.500, ал.1, т.3 от Кодекса за застраховането във вр. с чл.45 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от „Застрахователно акционерно дружество „********““ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Света С.“ № 7, ет. 5, представлявано заедно от изпълнителни директори АЛ. П. Л. и Румен Кирилов Д., действащи чрез пълномощник Адвокатско дружество „Г.а и партньори“, БУЛСТАТ ********, представлявано от адв.С.

С., съдебен адрес: гр. С., район Слатина, бул. “*******“ № 1, против Р. С. Н., ЕГН-**********, от с.С., обл.Разградска, ул. „********“ № 8, като моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 1 596.00 (хиляда петстотин деветдесет и шест) лева, от която 1 581.00 (хиляда петстотин осемдесет и един) лева, представляващи регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение и 15.00 (петнадесет) лева, представляващи ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК за същото вземане до окончателното изплащане на вземането. Претендира за разноските по настоящото исково производство и тези, направени в заповедното производство. В исковата молба се твърди, че ответникът е причинил на 09.06.2017г., в гр.Русе, ПТП с настъпили материални щети - ударил и деформирал метална козирка на производствена сграда, при управление на моторно превозно средство - влекач „МАН 18.430“, с рег.№ ** **** **, с прикачено ремарке с рег.№ ** **** **, като с обственикът на увреденото имущество бил обезщетен по сключена валидна имуществена застраховка 1

“Пожар” със “ЗАД Алианц България” АД, което от своя страна предявило регресна претенция към ищцовото дружество-застраховател на управляваното от виновния водач МПС по валидно сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. При горните обстоятелства застрахователят-ищец е реализирал правото си на регресна претенция по чл.500, ал.1, т.3 от Кодекса за застраховането, тъй като с плащане на обезщетението за него е възникнало правото да иска възстановяване на изплатената сума от застрахования от него причинител на вредите, който напуснал мястото на произшествието преди идването на органите за контрол на движение по пътищата. По този повод ищецът се снабдил по реда на чл.410 от ГПК със Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 609/2021г. по описа на РС-Исперих срещу ответника за дължимото вземане.

Поради постъпило своевременно възражение от страна на ответника-длъжник по заповедното производство и по указание на заповедния съд, ищецът депозира в срок настоящия иск за установяване на вземането си.

В срока за писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът Р. С. Н., ЕГН-**********, от с.С., обл.Разградска, ул. „********“ № 8, съдебен адрес: гр.Разград, ул.“И. В.“ № 5А, ет.2, офис 7 (чрез адв.Й.К.), представя отговор, като оспорва предявения иск и претендира за отхвърлянето му. Не оспорва размера на исковата претенция, като стойност на материална щета и изплатено застрахователно обезщетение за нея, ведно с ликвидационните разноски, но оспорва фактическите обстоятелства на настъпилото ПТП. Противопоставя възражения:

- че не е причинил виновно описаните материални щети и такива липсвали. Твърди, че бил предупреден от пазача на „*******“ ЕООД, че ще мине покрай едно хале със стърчаща козирка, шофирал изключително бавно, направляван от пазача и усетил, че нещо подпира, но при слизането нямало видима материална щета на козирката. Самата козирка на сградата не била поставена в съответствие с изискванията на ЗУТ и Наредба № 7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони;

- че не е напускал мястото на произшествието, като твърди, че не са възникнали разногласия по въпроса за щетите и затова не е извикал контролните органи, както и пренощувал в двора на същото дружество.

Самото дружество не отразило претенции за щети в издадения ЧМР (товарителница) за превоза от 09.06.2017г., като едва на 27.06.2017г., 18 дни след инцидента, подало заявление за съставяне на Протокол за ПТП.

Същевременно издаденото против ответника, във връзка с процесния случай, Наказателно постановление № 17-1085-003254 от 23.02.2018г. на Началник Сектор „ПП“ към ОДМВР-гр.Русе, било частично отменено в частта за извършените нарушения по чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, с влязло в сила Решение по АНД № 2066/2018г. на РС-Русе;

- липсвало основание за заплащане на „*******“ ЕООД на застрахователно обезщетение, тъй като процесният инцидент не попадал сред покритите застрахователни рискове по сключената имуществена застраховка „Пожар“ със “ЗАД Алианц България” АД. Самата застраховка била в полза на трето лице и „*******“ ЕООД не било материално-правно легитимирано да получи обезщетение;

- оспорва и наличието на застраховка „Гражданска отговорност“ за управлявания от ответника товарен автомобил – собственост на „********“ ЕООД, който договор се сключвал в писмена форма, с Общи условия – 2 неразделна част към Договора.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Ищецът „Застрахователно акционерно дружество „********““ АД-гр.С., ЕИК *********, е застраховател по сключен с „*******“ ЕООД-гр.Р., като собственик на моторно превозно средство - влекач „МАН 18.430“, с рег.№ ** **** **, договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по застрахователна полица № BG/23/117001098694, валидна от 16:00:00 часа на 10.04.2017г. до 23:59:59ч. на 09.04.2018г.

На 09.06.2017г. ответникът Р. С. Н., ЕГН-********** , управлявал посочения горе влекач „МАН 18.430“, с рег.№ ** **** ** , с прикачено към него бордово (брезентово) полуремарке с рег.№ ** **** **, когато около 19:00 часа е влязъл в двора на „*******“ ЕООД-гр.Русе, на адрес гр.Русе, ул.“Кап.Райчо Н.“ № 9, с цел извършване на товаро-разтоварна дейност.

Самият ответник признава, че още при влизането в двора на фирмата бил предупреден на портала от пазача, че ще мине покрай хале със стърчаща козирка и да бъде внимателен, като го направлявал. След преминаването през портала, товарният автомобил продължил да се движи с малка скорост покрай производствена сграда с дължина 75 метра. Движението се извършвало през деня, при добра видимост. Асфалтобетоновата настилка била суха и в добро състояние, без повреди и препятствия. Изминавайки около 42 метра покрай западната фасада на производствената сграда, товарният автомобил достигнал до северозападния ъгъл на метална козирка с навес от 2 метра. В този момент, предният горен ляв ъгъл на челния борд на полуремаркето е докоснал долния северозападен ъгъл на металната козирка, като е последвал лек простъргващ удар и брезентът е започнал да задира в крайната носеща двойно Т-образна греда на козирката. При тази критична ситуация водачът на товарния автомобил незабавно отреагирал и спрял на място. След това спуснал въздушните възглавници на влекача, в резултат на което се намалила габаритната височина на предната част на полуремаркето.

При последвалото потегляне напред, товарният автомобил преминал свободно под козирката и продължил движението си в двора на фирмата.

Вследствие на лекия простъргващ удар на челния борд на полуремаркето в крайната носеща греда на козирката, са причинени материални щети на сградата и на товарния автомобил.

Собственикът на производствената сграда, чиято козирка била повредена, а именно “*******” ЕООД-гр.Русе, имал сключена имуществена застраховка “Пожар” със “ЗАД Алианц България” АД, по полица № 08990171740000003 от 28.02.2017г., валидна от 00:00 часа на 06.03.2017г. до 24:00 часа на 05.03.2018г., за масивните сгради на дружеството, вкл. покриваща риск от повреждане на имуществото вследствие удар от превозно средство – вж.Раздел ІІ „Застрахователно покритие“, т.1.1. и т.9.13 от Общите условия към застраховката. По повод на процесния инцидент било подадено Уведомление за щета в представителството на застраховател я и предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение - заведена щета № 08990171740000003. Респ., изплатено било застрахователно обезщетение по имуществената застраховка в размер 1 581.82 лева по Платежно нареждане от 19.12.2017г. От своя страна застрахователят “ЗАД Алианц България” АД на увреденото дружество предявило регресна претенция с вх.№ 99-176/18.01.2018г. към ищцовото дружество-застраховател на виновния водач, за сумата от 1 581.00 лева – заведена щета № 0410-1103 0108-2018, като било извършено прихващане на насрещни вземания до размера на процесното вземане от 1 581.00 лева.

Междувременно, за инцидента от 09.06.2017г. бил съставен Протокол за ПТП № 1584443 от 28.11.2017г. от служител на Сектор „ПП“ при ОДМВР Русе, в който е отразено настъпилото ПТП с един участник, а именно управляваният от ответника влекач (Участник 1), като в Графа „Обстоятелства, нарушения, причини и условия за ПТП“ е отбелязано, че посоченият Участник 1 не контролира ППС и блъска метална козирка към сграда, при което са причинени щети на лява страна на полуремарке и метална козирка с термо панели. Протоколът бил подписан от съставителя и водача на ППС – ответникът Р. С. Н.. На последния бил съставен и АУАН, серия Д, № 132930 от 28.11.2017г., както и издадено Наказателно постановление № 17-1085-003254 от 23.02.2018г. на Началник Сектор „ПП“ към ОДМВР-гр.Русе за три административни нарушения, в това число по чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП, за това, че при наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП, го напуска и не уведомява службата за контрол на МВР.

Поради обжалване на цитираното НП, с влязло в сила на 12.04.2019г.

Решение № 189/20.03.2019г. по АНД № 2066/2018г. на РС-Русе, Наказателното постановление е отменено в частта на цитираното горе нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП. В мотивите си съдът е приел, че поведението на водача неправилно е квалифицирано по цитирания законов текст, тъй като е относимо и осъществява състава на нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП – следвало е да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието, но не е бил длъжен да остане на мястото на произшествието и да уведоми службите за контрол, което е обусловено от липса на съгласие между участниците в ПТП относно обстоятелствата около възникването му, а в случая, освен жалбоподателя, не е имало друг участник – водач на МПС.

Ответната страна оспорва в настоящото производство истинността на съставения Протокол за ПТП с материални щети, относно верността на съдържанието му в частта на отразените обстоятелства като причини и условия за настъпване на ПТП и настъпилите от него материални щети, поради което е открито производство по чл.193 и чл.194 от ГПК.

Според заключението вх.№ 1892/21.06.2022г. на назначената по делото комплексна авто- и строително-техническа експертиза, която установява и описания горе механизъм на настъпване на процесното ПТП, основната причина за настъпването му са неправилните действия на водача на товарния автомобил, изразяващи се в неправилна преценка на пътната ситуация и неосъществен контрол при управлението на автомобила при конкретните пътни условия – преминаване покрай метална козирка, чиято височина е помалка от габаритната височина на полуремаркето. Вследствие на удара на полуремаркето в долния северозападен ъгъл на козирката, носещата двойно Т-образна греда се е огънала, металната конструкция се е компрометирала, а покривните панели са се разместили. За възстановяване на козирката е било необходимо демонтаж на старата метална конструкция и покривни панели, изработване и монтаж на нова метална конструкция за козирка, да се грундира и боядиса срещу корозия, да се доставят и монтират покривни панели.