Решение № 401 от 20.04.2026, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 401 гр. Кюстендил, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XX-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Преслава Кр. Дякова при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от Преслава Кр. Дякова Гражданско дело № 20251520102078 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на К. Б. А. против „Кредисимо“ ЕАД и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, с която са предявени за разглеждане обективно съединени отрицателни установителни искове, както следва:

1/ с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за признаване за установено в отношенията между К. Б. А. и „Кредисимо“ ЕАД, че сключеният между тях договор за потребителски кредит № 3145175/14.03.2025 г. е нищожен поради противоречие със закона.

2/ с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 4-то, чл. 26, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД, вр. чл.

146, ал. 1, вр. чл. 143 ЗЗП за признаване за установено в отношенията между К. Б. А. и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, че сключеният между тях договор за предоставяне на поръчителство от 14.03.2025 г. е нищожен поради липса на основание и противоречие с добрите нрави.

В исковата молба се твърди, че на 14.03.2025 г. ищецът сключил с „Кредисимо“ ЕАД договор за потребителски кредит № 3145175 за сумата от 4000.00 лева, при договорени ГЛП в размер на 49,46% и ГПР в размер на 63,21%. Съгласно раздел IV, т. 3 от ОУ от договора и с оглед неговото обезпечаване, ищецът следвало да сключи с втория ответник - „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, договор за поръчителство, като дължимото възнаграждение за поръчителя било в размер на 3593.01 лв., платими на месечни вноски, заедно с падежните вноски по кредита.

Сочи се, че ищецът бил физическо лице, което при сключване на договора действало именно като такова, т. е. страните имали качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем представлявал такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важали изискванията на специалния закон – ЗПК. Поддържа се, че съгласно чл.

22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

1

Посочва се, че възнаграждението по договора за поръчителство е следвало да бъде включено при изчисляване на ГПР и общата дължима по договора за кредит сума, доколкото представлява разход, пряко свързан с кредита, което в случая не е сторено от „Кредисимо“ ЕАД. След като в договора не бил посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което водело до неяснота относно неговия размер, не можело да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

На следващо място, ищецът поддържа, че и самият договор за предоставяне на поръчителство е нищожен като изначално лишен от основание, тъй като по силата на посоченото правоотношение в полза на потребителя не се предоставяла услуга. Същият противоречал и на добрите нрави, доколкото сумата, която била уговорена като възнаграждение, била в размер на почти сумата по отпуснатия заем.

По тези и останалите подробно изложени в исковата молба съображения моли за уважаване на предявените искове. Представя доказателства. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Кредисимо“ ЕАД, с който изразява становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва сключването на договор за потребителски кредит № 3145175/14.03.2025 г. Между „Кредисимо“ ЕАД /кредитодател/ и К. Б. А. /кредитополучател/, както и сключването на договор за поръчителство от същата дата с поръчител „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД и потребител К.

Б. А.. Посочва, че договорът за потребителски кредит е сключен за главница в размер на 4000 лева. Уговорено било връщане на главницата за срок от 24 месеца, при ГЛП 46,49 % и ГПР от 63,21%. Общият размер на дължимите по кредита суми възлизал на 6434.24 лева.

Излагат се съображения, че процесният договор за паричен заем е действителен и е в пълно съответствие с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Не оспорва, че при изчисляването на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство не е включено като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК, а единственият разход, който е включен при изчисляване на ГПР, е договорната възнаградителна лихва. Посочва, че възнаграждението за поръчител не е включено като разход по кредита, т.к. не отговаряло на легалната дефиниция за разход по кредита, формулирана в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. От една страна - доколкото сключването на договор за предоставяне на обезпечение, респ. заплащането на възнаграждение по него, не било задължително условие за получаване на кредита. От друга страна – доколкото размерът на възнаграждението на поръчителя не бил известен на кредитодателя към момента на сключване на договора за кредит, т.к. договорът за поръчителство се сключвал след сключването на договора за кредит. И на последно място – доколкото вземанията за възнаграждение по договора за поръчителство възникват в полза на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, а не в полза на кредитодателя „Кредисимо“ ЕАД.

В срока за отговор ответникът „Кредисимо“ ЕАД е предявил и насрещен осъдителен иск по чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата 3535.76 лева, представляваща чистата стойност /главница/ по процесния договор за кредит, ведно със законната лихва от датата на насрещната искова молба до окончателното й плащане.

С отговор ответникът по насрещния иск оспорва същия с довода, че договорът за кредит е недействителен.

В срока по чл. 131 е постъпил отговор на исковата молба и от ответника „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, с който се изразява становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва сключването на договор за потребителски кредит № 3145175/14.03.2025г. между „Кредисимо“ ЕАД и К. Б. А., във връзка с обезпечаването на който бил сключен договор за предоставяне на поръчителство от същата дата с поръчител „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД и потребител К. Б. А.. Посочва, че размерът на главницата по договора за кредит възлизала на 4000.00 лева и следвало да бъде върната за срок от 24 месеца, при ГЛП 46,49 % и ГПР от 63,21%. %. Общият размер на дължимите по кредита суми възлизал на 6434.24 лева. Сочи се, че предоставянето на обезпечение по кредитите, отпускани от „Кредисимо“ ЕАД, е избор 2 на кредитополучателя, който последният упражнява при подаване на заявката за кандидатстване. След подписването на договора кредит и само в случай, че клиентът е избрал кредитът да бъде обезпечен чрез поръчителство от „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, кредитоискателят се прехвърлял автоматично към електронната система на ответника. Т.е. сключването на договора за предоставяне на поръчителство ставало след сключването на договора за кредит, към момент, в който основните параметри на кредита били вече договорени между страните, в рамките на независима електронна среда на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, до която „Кредисимо“ ЕАД нямало достъп. Впоследствие „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД предоставяло на „Кредисимо“ ЕАД данни относно размера на дължимото възнаграждение и начина, по който било разсрочено плащането му. Ето защо, договорено за поръчителя възнаграждение не следвало да бъде включвано в ГПР, т.к. същото не отговаряло на дефиницията на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, респ. на чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО. По тези и останалите подробно изложени в отговора на исковата молба съображения се иска предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се и разноски.

В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява лично и не изпраща представител. Депозирала е чрез своя пълномощник - адвокат, писмено становище, с което поддържа предявените първоначални искове, моли съда да ги уважи и да присъди направените по делото разноски.

Ответното дружество „КРЕДИСИМО“ ЕАД, редовно призовано, не изпраща представител. Депозирало е чрез своя пълномощник – юрисконсулт писмено становище, с което моли предявените първоначални искове да бъдат отхвърлени като неоснователни, предявеният насрещен иск да бъде уважен и претендира направените по делото разноски.

Ответното дружество „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, редовно призовано, не изпраща представител. Депозирало е чрез своя пълномощник – юрисконсулт писмено становище, с която моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и претендира направените по делото разноски.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а и се установява от представените по делото доказателства, че на 14.03.2025г. е сключен Договор за потребителски кредит № 3145175, по силата на който ответникът „Кредисимо“ ЕАД /като заемодател/ е предоставил на ищцата М.

Д. Й. /като заемател/ сума в размер на 4000.00 лева, която е следвало да бъде издължена на 24 месечни вноски, при ГЛП 49,46% и ГПР 63,21%. Същият е сключен при отнапред установени от кредитодателя Общи условия, като страните не спорят, че последните са неразделна част от условията на договора. По делото са представени Общите условия, относими към процесния договор за заем.

Представен по делото /неоспорен от страните/ е и договор за предоставяне на поръчителство от същата дата – 14.03.2025г., сключен между М. Д. Й. /като потребител/ и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД /като поръчител/. Съгласно чл. 1, ал. 1 от договора поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който да отговаря пред последното солидарно с потребителя за неизпълнението на всички задължения на потребителя, произтичащи от договор за потребителски кредит № 3145175/14.03.2025г. В чл. 8, ал. 1 е посочено, че за поемане на задължението по чл. 1 потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер и при условия, посочени в Приложение № 1. Видно от последното размерът на възнаграждението възлиза на 3593.01 лв., платимо разсрочено на месечни вноски, чиито падеж съвпада с падежа на плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем, сключен с „Кредисимо“ ЕАД. С клаузата на чл. 8, ал. 4 е договорено, че „Кредисимо“ ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за заплащане на възнаграждение по договора.

Безспорно е още между страните, че възнаграждението по Договора за поръчителство 3 не е включено при формиране на ГПР по договора за кредит.

Ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД от своя страна признава обстоятелството, че ищцата е заплатила общо сумата от 464.24 лв. по Договора за кредит.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Не е спорно, а и се установява от материалите по делото, че между ищеца и ответните дружества - „Кредисимо“ ЕАД и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД са възникнали облигационни правоотношения съответно по договор за паричен заем и договор за предоставяне на поръчителство с посоченото по-горе съдържание. Сключеният с „Кредисимо“ ЕАД договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК. Ищцата има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, респ. § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП поради което се ползва с потребителската закрила на ЗЗП /чл. 143 и сл. от ЗЗП/ срещу неравноправно договаряне, за което съдът следи служебно.

Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. При тълкуване обхвата на закрилата, предоставяна от закона с разпоредбата на чл. 22 ЗПК във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, следва да се съобрази и нормата на § 2 от ДР на ЗПК, съгласно която този закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. Съгласно съображение 19 от Директивата, за да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит. Според съображение 31 от Директивата, за да се даде възможност на потребителя да познава своите права и задължения по договор за кредит, този договор следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин. С оглед горецитираните цели на Директивата следва да се приеме, че нарушение на чл. 11, ал.

Разпечатката съдържа 34 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bdb94759-0523-4a37-8def-34da760c654e