Решение № 236 от 15.12.2023, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 236 гр. Габрово, 15.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кремена Големанова при участието на секретаря Веселина Й. Венкова като разгледа докладваното от Кремена Големанова Гражданско дело № 20234200100202 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл.432 КЗ.

В исковата молба се твърди, че на 04.12.2020г., около 14.30ч. в гр.Габрово, на **, при управляване на л.а. марка **, водача ***, нарушил правилата за движение, като извършил забранен завой на ляво при което причинил ПТП, между управлявания от него автомобил и таксиметров л.а. **, управляван от Н. Г. К., в който на предна дясна седалка се возила ищцата.

По случая било образувано АНД №933/2021г. по описа на РС Габрово, срещу ***, като с Решение №178/2021г. Габровски районен съд го признал за виновен в това, че на 04.12.2020г. около 14.30ч. в гр. Габрово, на ** при управление на МПС - лек автомобил **, нарушил правилата за движение по пътищата - чл.6, т.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил на В. В. А. от гр.Габрово средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на големия туберкул на дясната раменна кост, довело до трайно затрудняване на движението на десен горен крайник.

За автомобила управляван от виновния водач *** имало сключена застраховка „ГО" в „ЗАД АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ" АД, полица ВО/01/120002204000, валидна от 08/08/2020г. до 07/08/2021г. 23:59ч. По силата на този договор застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях имуществени и неимуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС.

Ищцата, в следствие на горепосочения пътен инцидент, получила следните увреждания: счупване на големия туберкул на дясната раменна кост (горен край на костта в областта на раменната става); кръвонасядане на дясната мишница. Обездвижена е с ортеза.

Получените от А. увреждания са довели до трайно затрудняване на движението на десния горен крайник, за срок на обездвижване 30 дни и срок на нетрудоспособност около 1,5-2 месеца.

Ищцата била ползвала общо 64 дни болнични.

И към настоящият момент движението на раменната става на дясното рамо било ограничено и често болезнено. Неколкократно провеждала рехабилитационни процедури с цел - намаляване и/или премахване на болката.; резорбиране на отока в областта на ставата.; съхраняване и увеличаване на ставния двигателен обем.; преодоляване на мускулния дисбаланс - засилване на динамичните мускули и релаксиране на статичните мускули с цел стабилизация на ставата.

Настъпилите вреди били в следствие на виновното поведение на водача ***.

1

Посочените по-горе травми изиграли неблагоприятно въздействие освен на физическото така и на психическото здраве на ищцата. А. повишава значително емоционалното си напрежение и ниво на тревожност. Изпада в състояния с песимистичен фон тъй като не може да използва пълноценно дясната си ръка, която за нея е доминантна. В следствие на пътно- транспортното произшествие на ищцата са нанесени и множество леки телесни увреждания изразяващи се причиняване на болки и страдания (натъртвания, охлузвания, болезненост и отоци) в различни части по тялото и крайниците извън посочените по-горе. И към настоящият момент (датата на предявяване на исковата претенция) не било настъпило пълно възстановяване на здравословното й състояние.

Същата изпитвала изключителни неудобства и трудности при служене с лявата си ръка, постоянна изтръпналост, безчувственост, болезненост и дискомфорт. През целия период на лечение и раздвижване ищцата изпитвала интензивни болки и в продължение на месеци била принудена да пие обезболяващи лекарства. През един изключително продължителен период била принудена да разчита на чужда помощ за личното си обслужване и за задоволяване на най-елементарните си нужди от набавяне и приготвяне на храна до възможността да се облича и съблича сама. Продължителното лечение и рехабилитация било свързано с допълнителни болки и неудобства - през цялото време на оздравителния процес преживява физическите страдания и ежедневни неудобства при обслужване.

В изпълнение изискванията на КЗ, ответника бил поканен да определи и изплати застрахователно обезщетение, за което е образувал преписка по щета с 1001/21/217/5000001.

По същата ответника определил и изплатил на 17.06.2022г. по сметката на ищцата обезщетение по щетата в размер на 3 000лв.

Претендира се да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищцата обезщетение за причинените и неимуществени вреди изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие на причинените и телесни увреждания подробно описани по- горе, в размер на 26 000лв., както и сумата в размер на 240.60лв. - обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на поканата на застрахователната претенция отправена до ответника- 02.04.2021г. до окончателното изплащане на сумата С изрична молба ищеца е конкретизирал, че претендираната сума от 26000лв., не включва в себе си доброволно изплатеното от застрахователя обезщетение от 3000лв.

Ответното дружество в депозирания по делото отговор не оспорва, че на 06.04.2021г пострадалата е предявила извънсъдебна претенция пред ЗАД Алианц България, вх. №1-101-4101-2А07, за изплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, причинени й вследствие на ПТП от 04.12.2020г по вина на ***, управлявал л.а „*** **" с рег. № **, застрахован към датата на събитието със задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите от ответника. По образуваната щета № 1001/21/217/5000001 застрахователят определил обезщетение за неимуществени вреди от 3000лв, което платил на 17.06.2021г. Определеното извънсъдебно обезщетение за неимуществени вреди било съобразено с вида и тежестта на получената увреда, с периода на лечение и възстановяване и търпените в рамките на този период негативни преживявания, болки и страдания.

От представените към исковата молба писмени доказателства се установявало, че при процесното ПТП В. получила средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на големия туберкул на дясната раменна кост, придружено с кръвонасядане на дясната мишница. Непосредствено след събитието пострадалата се оплаквала от болки и ограничени движения в десния горен крайник. Поставена й била мека ортеза пред гърдите, която е свалена на 04.01.2021г. Проведена била физиотерапия, след което болките и отокът са намалели. Към исковата молба имало доказателства за последен проведен медицински преглед на 25.01.2021 г, което водело до извода, че след този момент оплакванията са приключили. Лечебно-възстановителният период преминал за общо 64 дни, за колкото са издадени и болнични листове. При така установената фактическа обстановка се твърди, че ответникът е изплатил справедливо и съответно на неимуществените вреди обезщетение от 3000лв.

Застрахователят оспорва исковата претенция за имуществени вреди по основание и размер. Сумата от общо 240.60лв била недоказана, тъй като към исковата молба са приложени разходни документи на обща стойност от 168,60лв. Освен това, сумата по фактура № 2000020445/28.01.2021г не представлявала разход, пряко и непосредствено свързан с травматичните увреди от катастрофата, поради което по аргумент от чл.429, ал.1, т.1 ГПК не подлежала на възстановяване от застрахователя по застраховка „Гражданска 2 отговорност".

Прави възражение за допринасяне на вредоносния резултат от страна на пострадалата, която предвид механизма на произшествието и вида и локализацията на получената увреда, е пътувала на предна дясна седалка в л.а „**" с рег.№ ***, без да постави задължителния предпазен колан - нарушение на чл.137а ЗДвП.

Твърди, че акцесорната претенция на основание чл.86 ЗЗД за лихва за забава върху двата иска, считано от 02.04.2021г е допустима, но неоснователна. Ответникът бил определил и изплатил застрахователно обезщетение за неимуществени вреди на пострадалото лице и въобще не бил изпадал в забава за сумата от 3000лв. По отношение на претендираната в настоящото производство сума от 26000лв, в случай че същата се иска като разлика до действително дължимия размер на обезщетението за неимуществени вреди, законна лихва за забава би могла да се дължи не по-рано от 06.04.2021г. Видно от датата на входящия номер на подадената до ЗАД Алианц България АД застрахователна претенция, на тази дата било достигнало до застрахователя уведомлението от страна на пострадалото лице за настъпилото ПТП. По отношение на претенцията за изплащане на обезщетение за имуществени вреди ЗАД Алианц България също не било изпадало в забава, тъй като ищцата не била изпълнила дадените й указания да представи в оригинал приложените към претенцията й фактури и касови бонове. Претендира да бъдат присъдени сторените в съдебното производство разноски, включително за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита на стойност 4800лв., с ДДС.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното :

Страните по делото не оспорят относно обстоятелството, че на 04.12.2020г., около 14.30ч. в гр.Габрово, на **, при управляване на л.а. марка **, водача ***, нарушил правилата за движение, като извършил забранен завой на ляво при което причинил ПТП, между управлявания от него автомобил и таксиметров л.а. **, управляван от Н. Г. К., в който на предна дясна седалка се возила ищцата.

По случая било образувано АНД №933/2021г. по описа на РС Габрово, срещу ***, като с Решение №178/2021г. Габровски районен съд го признал за виновен в това, че на 04.12.2020г. около 14.30ч. в гр.Габрово, на ** при управление на МПС - лек автомобил **, нарушил правилата за движение по пътищата - чл.6, т.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил на В. В. А. от гр.Габрово средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на големия туберкул на дясната раменна кост, довело до трайно затрудняване на движението на десен горен крайник.

Предвид изложеното по-горе съдът намира, че вина за настъпване на процесното ПТП има водача на л.а. *** **, като вината му е доказана в проведено наказателно производство. Съдът приема, че същия е нарушил правилата за движение по пътищата и в частност чл.25 ЗДвП.

За автомобила управляван от виновния водач *** е сключена застраховка „ГО" в „ЗАД АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ" АД, полица ВО/01/120002204000, валидна от 08/08/2020г. до 23:59ч. на 07/08/2021г.

На 06.04.2021г ищцата предявила извънсъдебна претенция пред ЗАД Алианц България, вх. №1-101-4101-2А07, за изплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, причинени й вследствие на ПТП от 04.12.2020г по вина на ***, управлявал л.а „*** **" с рег. № **, застрахован към датата на събитието със задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите от ответника. По образуваната щета № 1001/21/217/5000001 застрахователят определил обезщетение за неимуществени вреди от 3000лв, което платил на 17.06.2021г.

От заключението на изготвената по делото техническа експертиза, изготвена от в.л.Хр.Х. което съдът възприема се установява, че л.а. **, управляван от Н. В. предприема ляв завой излизайки от бензиностанция „**“ в посока центъра на гр.Габрово, като по същото време л.а.** управляван от Н. К., в който на предна дясна седалка пътувала пострадалата ищца, се движи в посока от центъра на града към **. Траекториите на двата автомобила се пресичат и настъпва удар между тях, който за л.а. *** е страничен в областта на предна лява врата, а за л.а. ** – челен.

Л.а. ** бил фабрично оборудван с триточкови обезопасителни колани с пиропатрон 3 за донатягане на колана при удар на предните седалки, отзад бил оборудван в ляво и в дясно с триточкови колани, а в средата с двуточков.

В следствие на инерционната сила на удара тялото на пострадалата продължило движението си напред. Според вещото лице при обезопасяване на тялото с предпазен колан, то ще остане на седалката като движението напред ще е минимално в рамките на свободното движение на крайниците. При нормално положение на предна дясна седалка, среден ръст на пострадалата и поставен предпазен колан при удар ръцете на пострадалата би следвало да не достигнат до арматурното табло на автомобила. По делото несе съдържали данни за положението на предната дясна седалка и ръста на пострадалата, породи което вещото лице не можело категорично да отговори на въпроса дали дланите на пострадалата могат да достигнат до таблото на автомобила.