Решение № 22 от 30.07.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Перник, 30.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Търговско дело № 20261700900030 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ вр. глава 21 от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 4243/22.05.2026 г., подадена от В. А. В. ЕГН ********** чрез пълномощника адв. Н. И. М. от САК /пълномощно на л. 13 от делото/, в качеството си на едноличен собственик на капитала на "ЕЛПОЙНТ" ЕООД (в процес на регистрация), срещу Отказ № 20260518163701/22.05.2026 г. на Агенцията по вписванията.

В жалбата се прави искане отказът да бъде отменен и да бъде указано на Агенцията по вписванията – Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел да извърши исканото вписване на регистрацията на новоучреденото дружество. Изложени са съображения затова, че уникалността на фирмата се извежда от изключителността в избраното от търговеца наименование. От значение било обстоятелството, че факултативното съдържание на фирмата не е стриктно регламентирано от законодателя в ТЗ. Поради това избраното от заявителя съдържание на фирмата – "ЕЛПОЙНТ" ЕООД /изписвано с Й/ напълно отговаря на това изискване и не може да се приеме, че използването на това наименование е сходно с вече съществуващи фирми с същото буквено означение "ЕЛПОИНТ". Между двете наименования съществувала разлика, освен в начина на изписване, така и в начина на произнасяне, който отчитал използвания съгласен звук в означението „и кратко“. Не било налице нарушение на чл. 11, ал. 1 ТЗ, тъй като не съществувал друг търговец с фирма, идентична на избраната от заявителя, и поради избраната правноорганизационна форма. Спазено било изискването на чл. 7, ал. 2 ТЗ, тъй като фирмата на дружеството отговаряла на истината и не въвеждала в заблуждение.

1

Агенцията по вписванията не е подала писмен отговор по реда на чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ /доп. – ДВ, бр. 105 от 2020 г./.

Съдът, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и от лице, което има право и интерес от обжалването, поради което същата е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

В случая е подадено заявление образец А4 с вх. № 20260518163701 за първоначална регистрация на еднолично дружество с ограничена отговорност с наименование "ЕЛПОЙНТ" ЕООД. По подаденото заявление длъжностното лице по регистрацията е постановило обжалвания отказ, като е приело, че в случая от извършена справка в базата данни на Търговския регистър е видно, че името на учредяващото се дружество ""ЕЛПОЙНТ" не е уникално и се използва от друг търговец – "ЕЛПОИНТ" АД ЕИК 205007029. Прието е, че търговското наименование въвежда в заблуждение не само, когато е напълно идентично с името на друг вече вписан търговец, но и когато между имената им е налице такова сходство, при което същите звучат напълно еднакво в устната реч и е невъзможно между тях да се направи разграничение, каквато е настоящата хипотеза.

Регистърното производство е охранително и изисква извършване на проверка за наличието на законовите предпоставки. По подаденото заявление длъжностното лице по регистрация е длъжно да извърши проверка на обстоятелствата, предвидени в разпоредбата на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ. Съгласно т. 4 и т. 5 от същата разпоредба, длъжностното лице по регистрация е задължено да провери дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закон, съответно подлежащият на обявяване акт; както и дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установяват от представените документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона. Следователно се извършва проверка на съдържанието на представените документи, а не само на формалното им съществуване.

В настоящото производство съдът извършва самостоятелна проверка за спазване на изискванията за вписване на заявените обстоятелства, съответно за обявяване на заявените актове.

Съгласно чл. 21, т. 7, предл. първо ЗТРРЮЛНЦ, длъжностното лице по регистрацията проверява дали друго лице няма права върху фирмата или наименованието и те отговарят на изискванията на чл. 7, ал. 2 от Търговския закон при първоначално вписване или промяна на фирмата на търговец.

2

Изключителното право на носителя да употребява фирменото си наименование в гражданския и търговския оборот, се ползва както с национална защита съгласно разпоредбите на чл. 7- 11 от Търговския закон /Т3/, така и с международна защита съгласно Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост. В чл. 7, ал.

1 ТЗ е дадена легална дефиниция на понятието фирма. Предвидено е, че тя представлява наименованието, под което търговецът упражнява занятието си и се подписва. Фирмата, с която новоучреденото търговско дружество иска да бъде регистрирано, се изписва на български език съгласно изискването на чл. 7, ал. 3 ТЗ. По силата на чл. 7, ал. 2 ТЗ всяка фирма, освен предписаното от закона необходимо съдържание, може да включва означение за предмета на дейност, участващите лица, както и свободно избрана добавка. Фирмата трябва да отговаря на истината, да не въвежда в заблуждение и да не накърнява обществения ред и морала. В чл. 11 ТЗ е регламентирано съществуването в полза на търговеца, който е регистрирал определено фирмено наименование, на изключително право да използва това наименование, както и да иска от всяко едно трето лице да прекрати използването му и да му заплати обезщетение за причинените от това вреди. Съгласно чл. 7, ал. 4 ТЗ всеки търговец има право да предяви иск за установяване на недобросъвестно заявяване или използване на фирма, за преустановяване на недобросъвестното използване на фирма, както и иск за обезщетение за вреди, когато фирмата е идентична или сходна с регистрирана по-рано фирма. Следователно по аргумент от разпоредбата на чл. 7, ал. 4 ТЗ, фирмата не трябва да е идентична и не трябва да е сходна с регистрирана порано фирма, което би било въвеждащо в заблуждение за другите правни субекти. За да се допусне вписването в търговския регистър на едно търговско дружество трябва да се установи, че фирмата, под която то ще упражнява занятието си, не нарушава възникнало вече право върху фирма на друг правен субект, т. е. че заявеното като фирма наименование не е идентично или сходно с регистрирана по-рано фирма. В разглеждания случай тези обстоятелства са били съобразени от длъжностното лице по регистрацията, тъй като не са налице достатъчно белези, индивидуализиращи наименованието на новоучреденото дружество "ЕЛПОЙНТ" ЕООД, въз основа на които да се приеме липса на идентичност с наименованието на съществуващото дружество "ЕЛПОИНТ" АД ЕИК 205007029. Търговското наименование въвежда в заблуждение не само, когато е напълно идентично с името на друг вече вписан търговец, но и когато между имената им е налице такова сходство, при което същите звучат напълно еднакво в устната реч и е невъзможно между тях да се направи разграничение, каквато е настоящата хипотеза. Двете фирмени наименования са сходни до степен, че лесно могат да въведат в заблуждение както потребителите на стоки и услуги, така и останалите търговци, че договарят с другия търговец със същото наименование, поради което са налице пречките по чл. 7, ал. 2 ТЗ за вписване на новоучреденото търговско дружество. Единствената разлика между вече 3 регистрираното фирмено наименование "ЕЛПОИНТ" АД и заявеното от жалбоподателя такова "ЕЛПОЙНТ" ЕООД е при изписването на буквата „Й“, т. е. в изписването им. Фонетичното звучене на двете наименования е еднакво, тъй като при произнасяне на двете наименования ударението е върху сричката „ел“. Същевременно Търговският закон и ЗТРРЮЛНЦ не правят разграничение между звуковото произнасяне и изписване на наименованието на едно търговско дружество. Според настоящият състав двете наименования се произнасят по един и същи начин при употребата им в българския език. При изговаряне на двете наименования същите звучат еднакво и не е възможно да се отчете никакво различие, доколкото при изговарянето им не може да се очаква, че по- рано регистрираното фирмено наименование се изговаря „ЕЛ-ПОИНТ“, което е труднопроизносимо и не може винаги да бъде ясно изречено или чуто в нормалното общуване между гражданите.

Това обуславя нарушение на чл. 7, ал. 2 изр. второ, предл. второ ТЗ. Достатъчно е да се установи сходство в звученето на двете дружества – вече учреденото и учредяващото се, за да се счете, че е нарушен принципът за уникалност и защитимост на търговското наименование по см. на чл. 7, ал. 2 и ал. 4 ТЗ. В случая единствената отлика е начинът на изписване на двете дружества. Начинът на изписване на фирмата на български език, според чл. 7, ал. 3 от ТЗ е задължително правилно, но то не е включено в правилото за свободно избрана добавка, която да осигури уникалността по чл. 7, ал. 2 ТЗ. Правилно длъжностното лице по вписването е отбелязало, че тази разлика в изписването не може да се възприеме при произнасянето по посочения от жалбоподателя начин, което има съществено значение именно защото търговския оборот е неформален, бърз и динамичен. Доброто име и оттук репутацията на дадена фирма се създава преобладаващо в неформални /устни/ отношения на търговеца с други търговци или клиенти, а не в писмена кореспонденция. Преценката дали наименованието на ЮЛ въвежда в заблуждение следва да изхожда от обективни критерии за възприятията, които наименованието създава у третите лица, нетърговци, обикновените потребители, които са обичайните участници в търговския оборот, а не да създава за последните задължение да проверяват обстоятелствата във връзка с правноорганизационната форма и наименование на търговеца, с който договарят, предвид неформалността на търговския оборот по начало. В случая при еднакво произнасяне на търговското наименование на двете дружества съществува реална опасност от объркване на средния потребител по отношение на търговеца, с който договаря. Различната правноорганизационна форма на търговеца, изписвана задължително след свободно избраното наименование, също не е от естество да обезпечи изискването за уникалност и отличителност. В този смисъл е константната практика на апелативните съдилища, обективирана в Решение № 122 от 17.05.2013 г. по в. т. д. № 147/2013 г. на Апелативен съд - Велико Търново, Решение № 382 от 10.10.2017 г. по т. д. № 277/2017 г. на Апелативен съд – Бургас, Решение № 855/27.04.2015 г. по ф. д. № 1329/2015 г. на 4

Софийски апелативен съд, Решение № 1928/20.07.2018 г. по т. д. № 3589/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд и др.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 4243/22.05.2026 г. /вх.№ 20260605144231 по описа на Агенция по вписванията/, подадена от В. А. В. ЕГН **********, в качеството му на едноличен собственик на капитала на "ЕЛПОЙНТ" ЕООД (в процес на регистрация), срещу отказ № 20260518163701/22.05.2026 г. на Агенцията по вписванията.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в седмодневен срок от връчването на препис от съдебния акт на жалбоподателя.

След влизане в сила на решението, препис от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за сведение.

Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________

5