Определение № 4136 от 29.01.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 36747/2025
- Вид
- Определение № 4136
- Подписан
- 29.01.2026
- В сила
- 29.01.2026
- Състав
- ПЕТЯ ПЕТКОВА СТОЯНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 128 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 55, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал. 2, т. 4 и т. 5 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал. 2, т. 4 и т. 5 · Закон за защита на потребителите
- чл. 89 · Закон за туризма
- чл. 89, ал. 2 · Закон за туризма
- чл. 89, ал. 3 · Закон за туризма
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4136 гр. София, 29.01.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20251110136747 по описа за 2025 година
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
29.01.2026 година
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД град София
IIІ ГО, сто петдесет и пети състав
На двадесет и девети януари две хиляди двадесет и шеста година
В закрито заседание
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова гражданско дело № 36747 по описа за 2025 година на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Н. С. Г., с ЕГН **********, от гр.
София, ж.к. „................“, бл. 31, вх. 7, ет. 6, ап. 18, против „...................” ООД, с ЕИК ..................., със седалище и адрес на управление: гр. София, район „..................“, ул.
”..................” № 6, представлявано от управителя Б.Б.Б., за установяване по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 5 658,15 лв. за главница, представляваща неоснователно удържана сума по нищожна клауза за неустойка по раздел IV, т. 2 от Договор № 5000503676 от 14.05.2024 г., поради противоречието с добрите нрави, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.12.2024 г. до окончателното заплащане на 1 сумата, както и направените по делото разноски.
Ищцата твърди, че подала заявление за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК, по което било образувано гр.д. № 75720/2024 г. по описа на СРС, 155 състав. По повод на подадено възражение и дадени от съда указания ищецът предявява исковата си претенция.
Твърди, че на 14.05.2024 г. между страните бил сключен Договор № 5000503676 за туристически пакет по резервация № 907979237813 за почивка в Индонезия – остров Бали за периода от 07.09.2024 г. до 16.09.2024 г. Също така твърди, че в раздел IV, т. 2 от договора било предвидено, че при отказ от пътуване, направен от 60-тия ден от датата на заминаване, туристът дължи 100 % от общата сума от пътуването. Твърди, че стойността на пътуването била заплатена с две плащания, както следва: на 06.03.2024 г. – сумата от 2 485 лв. и на 08.07.2024 г. – сумата от 3 678,14 лв. След сключване на договора, но преди отпътуването, ищцата била диагностицирана с онкологично заболяване, което препятствало пътуването и било противопоказно. На 01.08.2024 г. ищцата направила отказ от пътуването, в резултат на което ответникът удържал сумата от 5 658,15 лв. за неустойка. Навежда доводи за нищожност на клаузата за неустойка като неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 20 от ЗЗП. Твърди, че посочената клауза не била индивидуално договорена. Също така твърди, че ответникът не отчел обстоятелството, че договорът бил прекратен поради обективни и извънредни обстоятелства, като не била съобразена разпоредбата на чл. 89 от Закона за туризма. Сочи, че неустойката покривала не само разходите, но и печалбата на ответника.
Оспорва клаузата и поради противоречието с чл. 143, ал. 2, т. 4 и т. 5 от ЗЗП, за което излага подробни съображения. С исковата молба са представени писмени доказателства, направени са доказателствени искания.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.
131 от ГПК от ответното дружество „...................” ООД, с който исковата претенция се оспорва като неоснователна. Твърди, че претендираната от ищцата сума е задържана такса за прекратяване на договор за туристически услуги по смисъла на чл. 89, ал. 2 във връзка с ал.
3 от Закона за туризма. Не спори сключването между страните на Договор за туристически пакет № 5000503676 от 14.05.2024 г. по резервация № 907979237813 за почивка в Индонезия – остров Бали за периода от 07.09.2024 г. до 16.09.2024 г., както и наличието на клауза за неустойка, която твърди, че представлявала такса за прекратяване по смисъла на чл. 89, ал. 2 от ЗТ. Също така твърди, че таксата е съобразена с изискванията на чл. 89, ал. 3 от ЗТ и съобразно с изготвената програма. Навежда доводи, че таксата е изчислена към момента на прекратяване на договора и въз основа на очакваните икономии за разходи за хотелско настаняване, транспорт, маркетинг, както и въз основа на очакваните приходи от алтернативно предоставяне на туристически услуги. Оспорва изложените в исковата молба твърдения за противоречие на оспорената клауза с морала и добрите нрави. Излага подробни съображения. Моли съда да отхвърли исковата претенция, прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. С отговора на исковата молба са представени писмени доказателства, направени са доказателствени искания.
С оглед нормата на чл. 140 от ГПК подадената искова молба е редовна и отговаря на 2 изискванията на чл. 128 и чл. 129 от ГПК, същата е допустима, а съобразно чл. 140, ал. 3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните, както и да им бъде съобщен проекта за доклад по делото.
Предявена е искова претенция от Н. С. Г. против „...................” ООД за установяване по отношение на ответника, че същият дължи на ищцата сумата от 5 658,15 лв. за главница, представляваща неоснователно удържана сума по нищожна клауза за неустойка по раздел IV, т. 2 от Договор № 5000503676 от 14.05.2024 г., поради противоречието с добрите нрави, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.12.2024 г. до окончателното заплащане на сумата, както и направените по делото разноски.
Така предявената искова претенция е с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК във връзка с чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Направени са възражения по чл.
143 от ЗЗП, чл. 89, ал. 2 от ЗТ, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Съобразно нормата на чл. 154 от ГПК в тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава своите искания или възражения, като ищецът следва да докаже твърденията си, а именно: наличие на валидно сключен договор, качеството си на потребител, а ответникът следва да докаже фактите, на които основава възраженията си, а именно: съответствие на договора с изискванията на закона.
С оглед на изразените твърдения на страните, съдът намира, че същите следва да бъдат напътени към спогодба, като им се даде възможност да се споразумеят по отношение на повдигнатия пред съда спор, като се укаже на страните, че могат да пристъпят към медиация или друг способ за уреждане на спора. На страните следва да се укаже, че при постигане на спогодба, същата ще има силата на влязло в сила решение, а при приключване на делото със спогодба може да се приложат последиците на чл. 78, ал. 9 от ГПК.
По отношение на направените доказателствени искания, съдът намира следното: приложените към исковата молба на ищеца и отговора на ответника писмени доказателства следва да бъдат допуснати като относими, допустими и необходими. Искането на ищеца за събиране на гласни доказателства като основателно следва да бъде уважено. По отношение на направените от ответника доказателствени искания съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание след изслушване на ищеца.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 140 от ГПК, Софийският районен съд, 155 състав,
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ гр.д. № 36747/2025 г. по описа на Софийския районен съд за разглеждане в открито съдебно заседание, и го НАСРОЧВА за 05.03.2026 г., 11.30 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които се връчи препис от това определение.
ПРЕПИС от отговора на исковата молба да се връчи на ищеца.
3
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА СИ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявена е искова претенция от Н. С. Г. против „...................” ООД за установяване по отношение на ответника, че същият дължи на ищцата сумата от 5 658,15 лв. за главница, представляваща неоснователно удържана сума по нищожна клауза за неустойка по раздел IV, т. 2 от Договор № 5000503676 от 14.05.2024 г., поради противоречието с добрите нрави, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.12.2024 г. до окончателното заплащане на сумата, както и направените по делото разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.
131 от ГПК от ответното дружество „...................” ООД, с който оспорва исковата претенция като неоснователна.
Така предявената искова претенция е с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК във връзка с чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Направени са възражения по чл.
143 от ЗЗП, чл. 89, ал. 2 от ЗТ, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Съдът приема за безспорни между страните следните обстоятелства и права: Сключен между страните Договор за туристически пакет № 5000503676 от 14.05.2024 г. по резервация № 907979237813 за почивка в Индонезия – остров Бали за периода от 07.09.2024 г. до 16.09.2024 г., прекратяване на договора.
УКАЗВА на страните, че всяка от тях следва да установи фактите, на които основава своите искания или възражения, като ищецът следва да докаже твърденията си, а именно: наличие на валидно сключен договор, качеството си на потребител, а ответникът следва да докаже фактите, на които основава възраженията си, а именно: съответствие на договора с изискванията на закона.
ПРИКАНВА страните към спогодба и ги НАПЪТВА към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че при постигане на спогодба, същата ще има силата на влязло в сила решение, а при приключване на делото със спогодба може да се приложат последиците на чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ДОПУСКА приложените към исковата молба на ищеца писмени доказателства.
ДОПУСКА приложените към отговора на исковата молба на ответника писмени доказателства.
ДОПУСКА на ищеца един свидетел при режим на довеждане, който да установи сочените в исковата молба факти и обстоятелства.
УКАЗВА на страните за възможността да ползват правна помощ при необхоД.ст и право за това.
УКАЗВА на ищеца, че при неявяване в първото по делото заседание, невземане на становище по отговора на исковата молба и липса на искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, при наличие на предпоставките на чл. 238 и чл. 239 от ГПК, съдът може да постанови неприсъствено решение.
4
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5