Решение № 305 от 30.10.2023, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 305 гр. Карлово, 30.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Кристина Р. Шахънска като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20235320100336 по описа за 2023 година

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание член 26, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът Л. С. С. твърди, че бил страна по договор за кредит № *** от 06.06.2022 г., сключен с „В.“ ООД, по силата на който ищецът получил сума в размер на 1200 лева, при уговорен годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 49.70 лева и годишен лихвен процент (ГЛП) в размер на 40.99 лева.

В договора било уговорено ищецът да заплати такса за бързо разглеждане в размер на 247.57 лева.

Излага подробни правни съждения, че така уговорената клауза е нищожна поради противоречие с разпоредбите на чл. 10а ал.1 от ЗПК, като сключена при накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26 ал.1 пр. ІІІ от ЗЗД, като неравноправна по смисъла на чл. 143 т. 19 от ЗЗП като се позовава и на разпоредбата на чл. 146 ал.1 от ЗЗП за неравноправните клаузи.

МОЛИ съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на клаузата от договор за кредит № *** от 06.06.2022 г., предвиждаща заплащане на „такса за бързо разглеждане“, на основание чл.

26, ал. 1 пр.З от ЗЗД и неспазване на чл.22 вр.с чл. 10а и чл.11 ал.1 т.10 и т. 11 от ЗПК и чл.143 и чл.146 от ЗЗП. Претендира за разноските по делото.

Ответникът „В.“ ООД оспорва иска като неоснователен. Излага съображения, че клаузата, предвиждаща такса за бързо разглеждане не е нищожна. Сочи, че по процесния договор не са постъпили никакви плащания.

Предявява насрещен иск.

1

НА ОСНОВАНИЕ чл. 211 от ГПК по делото е приет за съвместно разглеждане насрещен иск, предявен от „В.“ ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: град С., район „Л.“, ул. „Д.Х.“ № ***, представлявано от управителя З.С.Р. за осъждането на Л. С. С. с ЕГН ********** от град К., област П., улица „Г.К.“ *** да заплати: сумата от 1200 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на насрещната искова молба до окончателното плащане на задължението, както и сумата от 40.43 лева, представляваща договорна лихва и сумата 247.57 лева, представляваща допълнителна незадължителна услуга за бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит. Претендира за разноските по делото.

ПРЕПИС от насрещната искова молба и доказателствата са връчени на ищеца (ответник по насрещния иск) като в срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор, в който иска се оспорва като неоснователен. Направено е възражение за нищожност на договора., като съдържащ неравноправни клаузи.

От събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори и се установява от представените писмени доказателства – договор, че ищецът като кредитополучател и ответникът като кредитор са сключили договор за кредит № *** от 06.06.2022 г., по силата на който ответникът като кредитор е предоставил на ищеца заем в размер на 1200 лева. Ищецът е следвало да върне заетата сума в срок до 30 дни – в срок до 06.07.2022 г. включително. Страните са уговорили стандартен лихвен процент в размер на 40.97%, лихвен процент за срока на кредита – 40.99%, сума на лихвата за срока на кредита в размер на 40.43 лева, ГПР – 49.70% и сумата от 247.57 лева, представляваща такса за бързо разглеждане. Общата договорена сума за връщане е в размер на 1 488 лева.

Ищецът не оспорва получаването на сумата от кредитора. Не се твърди и установява същият да е правил някакви плащания по договора.

Представени са общи условия на договора за кредит.

Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани и страните не спорят по фактите.

По основателността на иска на наведените основания:

Съдът намира, че преди да пристъпи към разглеждане на основанията за нищожност на двете първоначално оспорени клаузи, следва да се произнесе по направеното възражение за нищожност на целия договор.

Предмет на разглеждане искове с правно основание чл. 26 ал.1 пр. ІІІ от ЗЗД и направеното в тази връзка възражение за нищожност на целия договор, като съдържащ неравноправни каузи.

Когато са предявени искове за недействителност на сделка, начинът на съединяването на исковете или репликите не зависи от волята на ищеца.

Каквато и поредност, и каквото и съотношение да е посочил ищецът, всички искове и реплики са предявени в условията евентуалност, тъй като никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание нито е възможно едновременно тя да е нищожна и да подлежи на унищожение, и 2 наред с това да съществува някаква форма на относителна или висяща недействителност. Във всички случаи съдът е длъжен да разгледа първо основанията на нищожност, подредени според тежестта на порока: от найтежкия – противоречие на закона, към по-леките, в конкретния случай – противоречие с добрите нрави. Предвид изложеното, първо следва да бъде разгледано възражението за нищожност на договора за кредит поради противоречието му с чл. 10а ал.1 от ЗПК и чл. 19 ал.4 от ЗПК, а впоследствие искането за обявяването на клаузата за недействително поради накърняване на добрите нрави по чл. 26 ал.1 пр. ІІІ от ЗЗД.

Предмет на разглеждане в настоящото производство е действителността на клаузата предвиждаща, заплащане на такса „за бързо разглеждане“ договора за кредит. В договора е предвидена дължимостта на сумата от 247.57 лева, представляваща такса, при сума на кредита от 1200 лева и ГПР 49.70%. С клаузата на чл. 4.2 от ОУ към договора е предвидено, че кредиторът предоставя възможност на кредитополучателя да заяви изрично бързо разглеждане на подаденото искане за отпускането на кредит.

Същата е предвидена като допълнителна, незадължителна услуга, при която на кредитополучателят се гарантира обработка на искането и отговор в срок от 15 минути от изпращането му. Посочено е, че таксата се изчислява спрямо сумата по кредита и срока на договора и се посочва в специалните условия на договора за кредит и е включен в тарифа на кредитора. Същата не е задължително условие за отпускане на кредита. Процесният договор за заем има характеристиките на договор за потребителски кредит, поради което за спорното правоотношение са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит, поради което и в съответствие чл. 7 ал. 3 от ГПК съдът служебно дължи преценка относно наличието на неравноправни клаузи.

С цитираната уговорка за дължима такса за бързо разглеждане на искането по същество се прехвърля върху кредитополучателя финансовата тежест за изпълнение на задълженията на финансовата институция по чл. 16 от ЗПК, за предварителна оценка на платежоспособността на кандидатстващите за кредит. Същевременно съгласно чл.10а ал.1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а според ал.2 на същата разпоредба не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая предвиденото възнаграждение за приоритетно разглеждане на документи и отпускане на кредит е свързано с процедурата по усвояване на кредита, респективно клаузата, която предвижда дължимостта му, влиза в колизия с повелителната разпоредба на чл. 10а ал.2 от ЗПК.

Предвидената в чл. 4.2. от ОУ възможност срещу заплащане на сумата да се гарантира бърза „обработка“ на искането, неминуемо съставлява дейност по отпускане и усвояване на кредита, обхванато от императивна забрана на цитираната разпоредба на ЗПК за начисляване на допълнителни такси и комисионни. Освен гореизложеното, конкретните престации, за които са начислени допълнителните такси са изцяло насочени към събирането на дълга и възможността за неговото увеличаване чрез отпускане на допълнителни суми, което е изцяло в интерес на кредитора и се намира в колизия със забраната на чл. 10а ал.2 от ЗПК. С тази такса кредиторът се 3 домогва да набави допълнителни плащания извън предвидените в закона. Не се установява конкретна услуга, която да е предоставена срещу дължимостта на процесната сума, още повече, че не е установена разликата между обикновеното и приоритетно разглеждане на документите.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал.1, чл. 11 ал.1 т.7-12 и т.20, чл. 12 ал.1 т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Съгласно чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. При тълкуване обхвата на закрилата, предоставяна от закона с разпоредбата на чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК следва да се съобрази и нормата на §2 от ДР на ЗПК, касаеща въвеждането разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета.

Ето защо, при съмнение в действителния смисъл на законовите разпоредби същите следва да бъдат тълкувани с оглед постигане целите на цитираната Директива 2008/48/ЕО.

Съдът счита, че клаузата от договора за кредит, по силата на която се възлага задължение на потребителя да заплати сумата от общо 247.57 лева такса за бързо разглеждане, не е индивидуално договорена, тя се явява част от общите условия типовата бланка, по които се сключва договорът.

Съгласно разпоредбата на чл. 19 ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1 т.1 от ЗПК, общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

В отговора на насрещния иск са релевирани основания за недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума.

Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв 4 начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49.70%, а ГЛП – 40.99%, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и ГЛП, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.