Решение № 260197 от 22.05.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е Н И Е

/22.05.2023 г. гр. С.В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-10 състав, в публично засеД.ие на седемнадесети май две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА при секретаря А.Груева, като разгледа докладваното от съдията т. дело № 3474 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искове на С. 3 ЕООД, ЕИК ******** срещу Й.Л., рег. Nо ******, Р Кипър, съдебен адрес:*** ******, адв. Б. и Т.А. ООД (н), ЕИК 13 ******по иск по чл. 694, ал.3, т.1 от ТЗ.

Ищецът „С. 3“ ЕООД, твърди, че негово възражение по чл.690 от ТЗ е оставено без уважение, което го легитимира като ищец по искове за оспорване съществуването на приети в производството по несъстоятелност на „Т.А.“ ООД (н) вземания на кредитора Й.Л., рег. Nо ******. Претендира и разноските за исковото производство.

Твърди, че приетите в производство по несъстоятелност на „Т.А.“ ООД (н) вземания на кредитора Й.Л., рег. Nо ****** за главница от 3 615 213,39 лв. и обезщетение за забава от 2 039 973,23 лв. не съществуват. Поддържа се, че приетото вземане се основава на привидни сделки – 11 броя договори за заем, сключени в периода 2006 – 2009 година, които са нищожни. Тези договори са сключени между „Т.А. Л.“ и длъжника за предоставяне на заеми на последния, а впоследствие вземанията по тях са прехвърлени на „Й.Л.“ с договор за цесия от 01.02.2012 година. Поддържа, че договорите за заем са привидни и прикриват връщане на парични средства, получени преди това от заемодателя като плащания на цена по предварителни договори за продажба на недвижими имоти, сключени между Т.А. ООД (н) и негови клиенти. Липсвала воля за възникване на заемно правоотношения по процесните договори. Твърди също така, че тези договори са били сключени между свързани лица, с което е било възможно извършването на симулацията. В подкрепа на довода си за симулативност сочи, че липсват банкови документи за предоставяне на заем по договорите и че липсата на воля за сделките се потвърждава и от липсата на осчетоводяване на задълженията/вземанията при страните по договора. На второ място, като основание на исковете се сочи това, че при сключване на договорите заемодателят не е изпълнил задълженията си да предостави в заем договорените суми, т.е. че заеми реално не са предоставени. На трето място сочи, че сключените договори за заем, освен че нямат достоверна дата са и неавтентични, защото не са подписани от лицата, посочени като техни съставители. На последно място като основание за исковете си сочи и това, че вземанията на „Й.Л.“ са погасени по давност, защото падежите по тях са били в края на 2011 г. и до откриване на производството по несъстоятелност през 201 7г. общата давност е била изтекла. Също така твърди и че вземането за обезщетение за забава, начислено в периода от 1.01.2012 г. до 13.07.2014 г., е погасено по давност. Иска да бъде признато за установено спрямо двамата ответници, че вземанията на „Й.Л.“ срещу „Т.А.“ ООД (н) за главница от 3 615 213,39 лв. и за обезщетение за забава от 2 039 973,23 лв., основани на 11 броя договори за заем, сключени в периода 2006 - 2009г., са несъществуващи.

Ответникът „Й.Л.“ оспорва изцяло предявените искове като поддържа, че сключените договори за заем са действителни, не са симулативни и по тях реално са предоставени в заем суми, които са декларирани като такива от заемополучателя. Оспорва и твърденията за антидатирани договори, като поддържа, че датите на сключване се потвърждават и от извършените банкови преводи. Сочи се, че заемите са надлежно регистрирани пред БНБ. По отношение на осчетоводяването на договорите за заем в счетоводството на Т.А. поддържа, че такова задължение не е съществувало спрямо заемодателя „Т.А. Л.“, което е било регистрирано и е упражнявало дейност съобразно законите на Обединеното кралство. Поддържа освен това, че връзката между лицата, сключили договорите, макар и отговаря на дефиницията за свързани лица, не ги прави недобросъвестни.

Сочи се, че с процесните заеми ответното дружество в несъстоятелност е използвало за финансиране на строежа на апартхотел Кукуряк в гр. Банско. Във връзка с възражението за изтекла погасителна давност твърди, че е налице признание на длъжника от 13.05.2014г., което прекъсва давността, а освен това намира, че ищецът не може да прави такова възражение, защото не е страна по материалното правоотношение.

В писмен отговор В.С. - синдик на „Т.А.“ ООД (н) оспорва изцяло предявените искове като неоснователни и поддържа, че за доказване на симулация е необходимо начало на писмено доказателство, каквото в случая липсва. Освен това поддържа, че не е налице симулация при сключване на договорите за заем и че се доказва извършването на парични преводи на датите, на които са сключени съответните договори. В този смисъл счита, че са налице валидни и реално изпълнени договори за заем. Смята освен това, че ищецът не разполага с правото да прави възражение за погасителна давност за вземане, което е възникнало между други страни.

Във връзка с направените от ответниците оспорвания, в допълнителна ИМ ищецът „С. 3“ ЕООД поддържа исковете.

Сочи се, че заемодателят не е притежавал със средства в размер на сумите, предоставени по т.нар договори за заем, доколкото единствените средства, с които е разполагал, принадлежат на дружеството в несъстоятелност, като същите произхождат от заплатени суми по сключени предварително договори за закупуване на недвижими имоти между Т.А. ООД (н) и британски гражД.и, като в тези договори обаче е посочено, че сумите следва да се заплатят по банковите сметки на Т.А. Л.

(регистрирано в Обединеното кралство), но в полза на Т.А. ООД. Поради това се поддържа, че тези средства не са на заемодателя и не може да ги дава на заем.

Поддържат се твърденията за антидатиране на договорите за заем, и липсата на воля за възникване на заемно правоотношение. Преводът на суми от сметките на заемодателя към сметките на заемателя не са за предоставяне на заем, а за връщане на средствата на заемателя. Сочи се, че този извод не се променя от деклариране на сумите по заемите пред БНБ, като се подчертава и разминаване в декларираните Д.ни. Оспорват се твърденията, че сумите по заемите са използвани за построяване на апартхотел Кукуряк в Банско, а се поддържа, че строежът е със собствени средства на Т.А. ООД (н), получени по предварителните договори. Поддържа, че като трето лице, за разкриване на симулацията, за него не се прилагат ограниченията, свързани с т. нар начало на писменото доказателство, за разкриване на симулацията. Оспорва се т.нар „признание“ на задълженията, направено от единия от управителите на Т.А. ООД (н) К.К. от 08.04.2014 г., като с оспорва датата на писмото от 08.04.2014 година.

В допълнителен отговор синдикът на Т.А.

ООД (н) поддържа становището си по исковете.

Относно процесуалното представителство в процеса на длъжника Т.А. ООД (н), Съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 272а, ал.1, изр. 2 от ТЗ производството по ликвидация се прекратява от датата на влизане на решението по чл. 630 в сила. Следователно, с влизане в сила на решение № 1402 от 12.07.2017 г., постановено по т.д. № 1666/2017 г. на Софийски градски съд , Търговско отделение,VІ– 14 състав (обжалвано само относно датата на неплатежоспособността, изменена с решение от 01.11.2018 г. по т. дело 2004/2018 г. на САС, ТО), с което е обявена неплатежоспособността на дружеството и открито производство по несъстоятелност, производството по ликвидация на „Т.А.“ ООД (н), ЕИК ******** е прекратено.

Поради това и съдът намира, че с влизане в сила на решението по чл. 630 от ТЗ, са прекратени и правомощията на назначения и вписан в ТР ликвидатор на дружеството. Няма основание да се приеме, че са налице основания за съществуваща представителна власт на ликвидатора въпреки прекратеното производство по ликвидация, независимо и паралелно на осъществяваното представителство на дружеството от органите му и от синдика (така и определение 3/02.01.2019 г. по т. дело 2440/2018 г. ТК I ТО на ВКС).

Аргумент за прекратяване на правомощията на ликвидатора, след откриване на производство по несъстоятелност, е и обхвата на задълженията му по чл. 272б от ТЗ да представи отчет за дейността си и баланс на дружеството пред съда по несъстоятелността, който подлежи на одобрение от съда по несъстоятелността, след като синдикът, кредитор и длъжник (т.е следва да се приеме, че вече са възстановени представителните функции на органите на дружеството в несъстоятелност по отношение на дружество) имат възможност да представят възражения. Този подход води на извод, че от момента, посочен в чл. 272а, ал.1, изр. 2 от ТЗ, правомощията на ликвидатора са прекратени.

По изложените съображения, след влизане в сила на решението по чл. 630 от ТЗ, в настоящото производство ответникът Т.А. (н) се представлява вече от органните си представители в хипотезите на чл. 635, ал.3 от ТЗ, т.е от Д.Д. К. М. и К.Б.К., вписани като управители на дружеството, които следва да осъществяват това представителство заедно и поотделно.

С оглед застъпваните противоположни становища по предявения иск, СГС е преценил, че на ответника следва да се назначи особен представител, тъй като двамата управители не само, че заемат противоположни позиции по иска, но и един от тях се намира в отношения с ищеца, които водят на извод за противоречиви интереси между представител и представляван. Дадени са указания за внасяне на депозит за особен представител и поради неизпълнението на указанията на Съда, исковата молба е върната.

С определение 136/16.01.2020 г. на

САС, ТО е отменил определение 5400/11.10.2019 г. на СГС за връщане на ИМ поради невнасяне на определяния депозит за назначаване на особен представител на ответника. Поради това в рамките на настоящото производство Съдът приема, че ответникът – дружеството в несъстоятелност се представлява от двамата управители.

Ответникът Т.А. ООД (н) чрез управителя К.К. оспорва иска. Сочи, че договорите за заем са реално сключени , като сумите по тях са получени от Т.А.

ООД (н). Поддържа, че той лично в качеството си на управител на Т.А. ООД (н) е положил подписите под процесните договори. Оспорват се твърденията за симулация.

Ответникът Т.А. ООД (н) чрез управителя Д.Д. К. М. излага становище за основателност на иска. Поддържа, че няма сключвани договори за заем между Т.А. ООД (н) и Т.А. Л. (Обединено кралство Поддържа , че е основал еднолично Т.А. ЕООД през 2006 г. като по-късно като съдружник се е включил и К.К.. Т.А. ООД имала за цел да построи апартхотел в Банско, като клиенте били от Великобритания. Сочи се, че било постигнато споразумение клиентите – купувачи по предварителните договори да заплатят дължимите на Т.А. ООД суми по договорите на учредено във Великобритания дружество, което се управлявало еднолично от К.К., но в което съдружник бил и Д.М., което имало сходно наименование – Т.А. Л.. За клиентите на Т.А. ООД това било по-изгодно, тъй като означавало по-малко разходи.Така в периода 2006 – 2009 г. се събрали суми в размер на 4,8 млн. лева по сметки на Т.А. Л., които всъщност били за заплащания по предварителните договори с Т.А. ООД от купувачите. Тези суми после били преведени от Т.А. Л. чрез К.К. по сметките на българското дружество. Д. М.твърди, че е бил въведен в заблуждение от другия съдружник и управител К.К., че е необходимо да се декларират тези суми като заеми, за да бъде спазен закона. Сочи, че е подписал договорите за заем със съзнанието, че са фиктивни. Не знае е осъществено прехвърляне на несъществуващи вземания в полза на ищеца. За тези действия узнал едва след откриване на производството по несъстоятелност на Т.А. ООД. Твърди, че до обявяване на ликвидацията през 2014 г. на Т.А. ООД през 2014 г. такива задължения не са фигурирали в счетоводството му. Поддържа се, че в баланса на дружеството към юли 2014 г. тези задължения се водят като аванси към клиенти по предварителни договори. Евентуално се прави и възражение за погасяване по давност на задълженията.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна: