Решение № 3693 от 14.08.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 11728/2022
- Вид
- Решение № 3693
- Подписан
- 14.08.2023
- Състав
- Кристина Янкова Табакова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45 до чл. 54 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45 до чл. 54 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45 до чл. 54 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45 до чл. 54 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45 до чл. 54 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45 до чл. 54 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45 до чл. 54 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 3693 гр. Пловдив, 14.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Пловдив, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20225330111728 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба от „Б.“ ЕООД, с ЕИК 201536711, против „Издателска къща Марица“ ЕООД, с ЕИК 115350662, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация по чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищецът е дружество, осъществяващо дейност чрез преместваеми обекти за бързо хранене под регистрирана търговска марка „hotway“, осъществявайки дейност и чрез сключване на договори за франчайзинг. Сочи се, че от 2012 г. ищецът разполага с преместваеми търговки обекти, разположени в СК „Отдих и култура“ – гр.Пловдив.
Твърди, че в края на месец март и началото на месец април 2021г. започнало упражняване на административен произвол срещу дружеството – ищец от страна на Община П., като се твърди, че единствените проверявани обекти в СК „Отдих и култура“, били тези собственост на ищеца, общо два на брой. Въз основа на извършените проверки били съставени няколко наказателни постановления, а именно: НП КТ№ **** от 22.03.2021г.; НП КТ № *** от 21.06.2021г.; НП КТ №**** от 22.06.2021г.; НП КТ № **** от 18.06.2021г.; НП КТ № *** от 21.05.2021г., всички издадени от Община П.. Сочи, че всички НП били издадени поради обстоятелството, че *** на Община П. отказал да се произнесе по подадени заявления: с вх.№ 21Ф-****0 от 20.04.2021г. и вх.№ 21 Ф-****1 от 20.04.2021г. до Община П., по реда на чл.6, ал.2 от Наредба за реда и условията за издаване на разрешение за ползване на място общинска собственост на територията на Община П., с които ищецът искал издаване на разрешение за ползване на преместваем обект върху общинско място за периода от 01.05.2021г. до 30.07.2021 г. Последните разрешения, с които ищецът разполагал били Разрешение № ****1г. и Разрешение № ОБ-001215-10/01.02.2021г., като същите се отнасяли до обект № 3 и № 4, които следвало да бъдат позиционирани в СК „Парк отдих и култура“, зона № 4 до пешеходния мост, със срок на валидност до 30.04.2021г. Сочи, че в предвидения законов срок административния орган не се произнесъл по подадените 1 заявления от 20.04.2021 г., поради което с жалби от 31.05.2021 г. ищецът обжалвал мълчаливите откази. Образувани били адм.дело№ 1499/2021г и адм.дело№ 1500/2021г. на Административен съд – Пловдив, като по адм.дело№ 1500/2021 г. било прието, че отказът на ***а е издаден в противоречие с целта на закона, т.е. при превратно упражняване на власт.
Твърди се, че със Заявление вх.№ 19 Ф-6523 /3/ и вх.№ 19 Ф-6523 /4/ от 19.07.2021г. дружеството – ищец поискало издаване на разрешения за ползване на обектите за периода от 01.08.2021г. до 30.10.2021г.
Административният орган спрял производството по разглеждането им, тъй като производството по разглеждането им и производството по оспорване на отказа по заявление с вх.№ 21 Ф-****1 от 20.04.2021г. имали преюдициален характер. Издадени били Заповед № ****г и Заповед № ****г. за премахване на двата обекта на ищеца. С влезли в сила Решение № 2180 от 15.11.2021г. по адм.дело № 2242/2021г и Решение № 23 от 10.01.2022г. по адм.д.№2243/2021 на Административен съд – Пловдив , заповедите за премахване на обектите били отменени. Впоследствие дружеството – ищец отново подало заявление за издаване на разрешение за поставяне на преместваеми обекти в СК „Отдих и култура“. Производството отново било спряно поради твърдяна преюдициалност на другите две производства. С Определения, постановени по ч.а.д № 3035/2021г.,ч.а.д.№****/2022г. и адм.д.№ 559/2022г. на АС-Пловдив, актовете за спиране били отменени.
Сочи, че междувременно му било издадено разрешение за ползване на общинските места за периода от 02.2022 г. – 10.2022 г. и 03-10.2022 г., като след като възобновява дейността си до подаване на исковата молба, не са му съставяни актове за установяване на административно нарушение.
Твърди още, че във връзка със започналите тенденциозни проверки спрямо обектите на ищеца, дружеството подало частна жалба до Временната комисия на Четиридесет и шестото Народно събрание по ревизията за установяване на злоупотреби и нарушения при разходването на средства от МС, министерствата, държавните органи, държавни и общински предприятия, дружества с повече от 50 на сто държавно или общинско участие и местните власти през последните пет години. След оправената покана, представителят на дружеството бил изслушан пред временната комисия. Освен жалбата до Народното събрание, била подадена и жалба до Прокуратурата на Република България. С постановление от 27.01.2022 г. на Специализираната прокуратура на Република България било отказано образуване на досъдебно прoизводство и преписката била изпратена по компетентност на Окръжна прокуратура – Пловдив.
Твърди, че след като представителят на дружеството – ищец бил изслушан пред Временната комисия по ревизия, неговите изказвания били отразени в различни електронни медии, а именно: https://www.24chasa.bg/; https://www.actualno.com/; https://www.marica.bg/; https://plovdiv24.bg/; http://plovdivskinovini.bg/; https://www.plovdiv-press.bg/; https:
//podtepeto.com.
Сочи се, че на 28.08.2021 г. на интернет страницата https://www.marica.bg/, управлявана и поддържана от „Издателска къща Марица“ ЕООД била публикувана статия със заглавие: „Поничкагейт“: Как длъжник на общината стана герой за един ден в парламента“, с автор: Екип Марица. Според публикацията: „Длъжник на Община П. се оказа герой за един ден в родния парламент. С хвърлени бомбастични обвинения, за които изобщо няма идея да бъдат доказани. Важна е мишената – *** на Пловдив З.Д. и общината. Това накратко е историята на „Поничкагейт“- скандалът гръмнал преди една седмица и отшумял за броени дни…... Издължил се към Община П. ден преди да пусне сигнал в парламента М.Б., подал сигнал за рекет срещу Община П., е продавал понички на гребната с изтекло разрешително, а освен това се водел в списъците на длъжниците към бюджета. Просрочените сметки са платени на 19 август, а на следващия ден се е оплакал 2 в Парламентарната комисия за корупция. Това сочат данни от проверката, оповестени от директора на Общинския инспекторат Б.Д.. Б. имал преди време документ за две колички – каравана за търговия с понички и закуски, алеята до ***. Разрешителното обаче е било издадено със срок края на април, след което не е подновявано, твърдят от Инспектората.
Към 30 април задължението за ток към „Жилфонд“, от чийто имот се захранвал обектът, е стигнало почти 2000 лева.Отделно са натрупани сметки за наем на общински терен - 50 лева на месец за една количка. Статията била препубликувана и от други интернет медии, като източник бил посочен – „Марица“ – www.plovdivmedia.bg, www.dunavmost.com, https://alarma.bg .
Твърди се, че в статията били посочени неверни факти, а са използвани изрази, които омаловажават и иронизират твърденията на дружеството спрямо извършените незаконни действия спрямо „Б.“ ЕООД.
За разлика от другите медии, които публикували материалите, свързани с конфликта между ищеца и Община П., единствено в статията на marica.bg било поместено твърдението, че „Б.“ ЕООД е длъжник на общината – „че дружеството е имало задължения към 30 април за електрическа енергия към „Жилфонд“ в размер на почти 2000 лева; отделно от това задължение били натрупани сметки за наем на общински терен – 50 лева на месец за едната количка.
Сочи, че дружеството никога не е имало неплатени изискуеми задължения за ел.енергия, която да е доставяна до преместваемите му обекти в СК „Отдих и култура“ от ОП „Жилфонд“ на Община П., тъй като в деня на получаване на издадена фактура от последното, е заплащал дължимата сума.
Не било вярно и твърдението, че са натрупани сметки за наем на общински терен.
Твърди се, че в публикуваната статия от „Издателска къща Марица“ ЕООД били отправени твърдения, които накърнявали доброто име и репутация на дружеството – ищец, представяйки го за лице, което дължи суми на Община П. за електроенергия и такси за ползване на място общински терен. Дружеството – ищец било представено като недобросъвестно лице, което осъществявало дейност в противоречие са Наредбите на Община П.. Със заглавието на публикацията „Поничкагейт“ (съчетание от един от продуктите, които ищецът предлага и „gate“, придобил синоним на политически скандал), посочването в съдържанието на статията „Разследванията за корупция в Пловдив – много шум за нищо“, „Засега обаче в сигнала няма никакви доказателства и конкретни факти“, „Случаят е нещо средно между дело в Народния съд на М.М., каквато роля играе нейната комисия, и оклеветяваща акция от високата парламентарна трибуна, целяща да внуши, че „сестрата на ***а е к…а“, се внушава малозначителност на изложените обстоятелства от Б., в качеството му на представляващ дружеството, за тенденциозните действия, единствено спрямо него от страна на Община П.. Създавало се усещане за незначителност на действията на Община П.. Не било обърнато внимание, че към момента на публикуване на статията вече били налице два влезли в сила съдебни акта, от общо последвалите над 18 съдебни производства по оспорване на актове на Община П., в които били налице констатации за незаконосъобразното поведение на Община П..
Сочи, че описаните в статията твърдения, не съответстват на действителната фактическа обстановка и на развилите се отношения между дружеството и Община П..
Твърди се, че името на ищеца като коректен съконтрахент сред търговците било нарушено с тези публикации. Представителят на дружеството – ищец получавал множество обаждания от свои партньори с въпроса дали е вярно, че е дължал описаните в статията средства към Община П.. По този начин било причинено безпокойство и неудобство спрямо представителя на ищеца, налагало се да дава обяснения пред свои съконтрахенти за това, че дружеството е заплатило в срок своите задължения, налагало се да представя фактури и 3 касови бонове, за да ги увери, че посочената статия не отговаря на действителността.
Сочи се, че след публикацията дългогодишен партньор на „Б.“ ЕООД го уведомил чрез електронно писмо, че не желае да продължи търговските си отношения занапред, като причина за това било нежеланието на съконтрахента да бъде обвързан при осъществяване на дейността си с неизрядно дружество.
С оглед изложеното се моли ответното дружество да бъде осъдено да заплати на дружеството – ищец сумата от 5100 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законна лихва, считано от датата на увреждането – 28.08.2021г. до окончателното погасяване. Претендират разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковата молба изцяло.
Счита предявения иск за неоснователен, поради липса на активна материална легитимация на ищеца като субект, можещ да претърпи неимуществени вреди. Твърди, че в исковата молба се наблягало на емоциите и усещанията на М.Б. в лично качество на физическо лице. Само по себе си юридическото лице – търговец не носило собствени преживявания в резултат на твърдяното увреждане. Неимуществените вреди представлявали засягане на честта, достойнството, доброто име на лицето в обществото, болките и страданията, които то е изживяло, както и всички други негативни преживявания в резултат на увреждането. Същите следвало да се установят с конкретни доказателства по делото, а не с общи твърдения и термини, тъй като за всеки човек били индивидуално определяеми.
Не се установявало по категоричен начин наличието на претърпени неимуществени вреди. Такива не се твърдели конкретно в исковата молба. Не ставало ясно кога е настъпило увреждане и в какво се изразявало същото. Счита, че дружеството – ищец не може да бъде субект, който да претърпи неимуществени вреди, което обуславяло неоснователност на предявения иск.
Счита претендираната сума за обезщетение в размер на 5100 лева за прекомерно завишена и неоправдана.