Решение № 131 от 04.11.2022, Районен съд - Айтос

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. Айтос, 04.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ при участието на секретаря Силвия Г. Лакова като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Административно наказателно дело № 20222110200279 по описа за 2022 година

Производството е по чл.59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. В. С., ЕГН **********, с адрес: ***, против Електронен фиш /ЕФ/ Серия К № 6039649, издаден от ОДМВР-Бургас, с който за нарушение на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 ЗДвП, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, на осн. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание “глоба” в размер на 100 лв. Счита, че атакуваният ЕФ, неотговарящ според жалбоподателя на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, е незаконосъобразен, необоснован и неправилен.

Намира, че не е извършил вмененото му нарушение, не са налице основания за приложение на наложената с ЕФ санция, както и че не било посочено предишното деяние, обуславящо приложение на посочената санкционна норма, касаеща случай на повторност, водещо до допуснато СПН. Моли за отмяна на ЕФ.

АНО - ОДМВР-Бургас, редовно уведомен, не изпраща представител в съдебно заседание. Не изразява становище по основателността на жалбата.

От доказателствата съдът намира за установена следната фактическа обстановка: Административно наказателното производство е започнало с издаване от ОДМВР–Бургас на ЕФ за налагане на глоба за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 6039649, с който за нарушение на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 ЗДвП, на осн. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 ЗДвП е наложено наказание “глоба” в размер на 100 лв.

Словесно нарушението е описано в ЕФ така: „На 17.04.2022 г. в 16:11 часа на път III208, км 92+577, до бензиностанция „***“, вход/изход на гр.А., при ограничение на скоростта 1 за движение в извън населено място до 50 км/ч въведено с пътен знак В 26 и приспаднат толеранс от 3 км/ч в полза на водача. Нарушението е установено и заснето със стационарно АТС SITRAFFIC LYNX ERS 400, насочено в посока на измерване северозапад.

Нарушението е извършено в условията на повтор с МПС ***, вид лек автомобил, регистрационен номер *** е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 1047F8A4010800E9“.

Системата за контрол на скоростта, към датата на нарушението, е била годна и калибрирана, установяващо се от писмените доказателства по делото (л. 5-8). Липсват данни жалбоподателят да е представил писмена декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП за друго лице, което да е управлявало автомобила към момента на вмененото нарушение, както и за представено писмено възражение по чл. 189, ал. 6 ЗДвП.

При тази фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е допустима - подадена е от легитимирано лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН и съдържа нужните реквизити. Разгледана по същество жалбата е частично основателна поради следното. В §6, т.65 от ДР на ЗДвП се съдържа легална дефиниция на „автоматизирани технически средства и системи”, представляващи уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; и мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

Процесното стационарно АТС SITRAFFIC LYNX ERS 400 представлява автоматизирано техническо средство по смисъла на закона. ЕФ е издаден от компетентен орган и съдържа реквизитите по чл.189, ал.4, изр.2 ЗДвП. Нарушението е надлежно описано в ЕФ, като е посочено времето и мястото на извършване на нарушението /път и точен километър, на който е поставено АТС, с което е заснето и регистрирано нарушението, града и посоката на движение на ППС/, отразено е обстоятелството, че в процесния участък е налице забрана за движение с по-висока от 50 км/ч скорост /въведена с надлежен пътен знак В26/, както и точно установената от АТС скорост, вкл. разликата между установената и разрешената скорост – в случая 16 км/ч. Коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 км/ч, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта. От субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение, т.к. не е спорно, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС, който като такъв има задължения при управление на МПС, в т.ч. по чл.21, ал.2 вр. ал.1 ЗДвП, които задължения в случая съзнателно не е спазил. В случая жалбоподателят не оспорва валидността на техн.средство при отчитане на скоростта, извършено от процесното АТС, за което се установява, че е годно – същото коректно е установило движението на процесния л.а. в посочения пътен участък със скорост, превишаваща разрешената. Доколкото АТС е била изправна към момента на нарушението, то процесната система за контрол на скоростта, с 2 която е установено и заснето процесното нарушение, отговаря на изискването на ЗДвП техническо средството да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение.

За разлика от наказателния процес в административнонаказателното производство диспозицията и санкцията на административните нарушения обичайно се съдържат в две отделни нормативни разпоредби, като стойността на превишената скорост в конкретния случай е елемент от санкционната норма, а не от материалноправната, която е една и съща, т.е. фактите въз основа на които е установен субекта, обекта, субективната страна и обективната страна на деянието са едни и същи. За нарушение на материалноправната норма на чл.21, ал.2 ЗДвП в санкционната норма на чл.182, ал.1, т.2 ЗДвП е предвидено наказание за всеки който превишава разрешената максимална скорост в населено място с 11 до 20 km/h, а в чл.182, ал.4 е предвидено по-тежко наказание за нарушение на ал.1, извършено в условията на повторност, т.е. „повторността“ е елемент от санкционната норма. С други думи, касае се за допуснато нарушение на една и съща материалноправна норма – тази на чл.21, ал.2 ЗДвП, за чието нарушение са предвидени няколко санкционни хипотези, според наличието или съответно липсата на квалифициращи белези /в т.см. Р.№ 1904/30.11.2021 г. по к. а. н. д. № 2447/2021 г., Р. № 186/06.02.2020 г. по к. а. н. д. № 3104/2019 г., двете на АдмС Бургас/. В случая отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение ои чл.

21, ал.2 вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП. В ЕФ е посочено, че нарушението е по чл.182, ал. 4 ЗДвП, но според състава в случая не може да се заключи, че се касае за случай на повторност, поради което неправилно АНО е приложил правилата за „повторността” /по см. на § 6, т.33 от ДР на ЗДвП/. За да може законосъобразно да се квалифицира нарушението като „повторно“ следва АНО да посочи фактите, които го мотивират да приеме подобна квалификация, т.е. да се посочи с кое влязло в сила НП или ЕФ е наложено наказание за същото по вид нарушение и то в рамките на съответните времеви граници. Само така може да се провери дали се касае до „повторно“ нарушение по см. на § 6, т.33 от ДР на ЗДвП или не. В ЕФ само е направен извод, че деянието е извършено в условията на „повторност“, но не са посочени фактите, водещи до този извод /с кой ЕФ или НП деянието се квалифицира като „повторно“/.

Посоченият пропуск представлява процесуално нарушение, водещо до нарушаване правото на защита на наказаното лице, доколкото последното не е в състояние да разбере кои факти обуславят подобна квалификация, а съдът е поставен в невъзможност да провери дали изводът е верен или не.Недопустимо е съдът да тълкува волята на АНО и да изпълнява задълженията му по чл. 189, ал.4 ЗДвП, свързани с точно описание на нарушението, вкл. неговите съставомерни признаци от фактическа страна. Допуснатото процесуално нарушение не е съществено и може да се преодолее в настоящото производство чрез преквалифициране на приложимата санкционна норма по основния състав на нарушението и съответно намаляване размера на наложената глоба /в т.см. Р.№ 375/02.03.2018г. по к.н.а.х.д. № 13/2018 г. на АдмС-Бургас, както и постановките на т.1 от ТР № 8/16.09.2021г. по тълк.д. № 1/2020г. на ВАС/. Д еянието следва се преквалифицира от такова, извършено в условията на „повторност” /чл. 182, ал.4 ЗДвП/, в такова по основания състав /чл. 182, ал.1, т. 2 ЗДвП/, регламентиращ санкция при превишаване на разрешената максимална скорост в 3 населено място с 11 до 20 км/ч. /както е в случая/, респ. размерът на глобата да се измени от 100 лв. на 50 лв. Понеже нарушаването на материалноправната норма от жалбоподателя съдът намира за несъмнено доказано в случая, не е налице основание за отмяна ЕФ, а за изменението му в благоприятен за нарушителя аспект /в съответствие с размера на наказанието, предвиден в основната санкционна норма/, поради което атакуваният ЕФ следва да се измени в горния смисъл. Управлението на МПС представлява дейност със завишен риск и една от най-честите причини за настъпване на ПТП е движението с несъобразена или превишена скорост /както в случая/, поради което и извършеното деяние има немалка обществена опасност, обуславящо извод за неприложимост на чл. 28 ЗАНН.

Мотивиран от изложеното и на осн. чл.63 ЗАНН Айтоският районен съд, РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 6039649, издаден от ОДМВР-Бургас, с който за нарушение на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 ЗДвП, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, на осн. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 ЗДвП на А. В. С., ЕГН **********, е наложено наказание “глоба” в размер на 100 лв., като преквалифицира основанието за налагане на наказанието глоба от чл. 182, ал.4 ЗДвП на чл.182, ал.1, т.2 ЗДвП и НАМАЛЯВА размера на наложената „глоба” от 100 лв. на 50 лв.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________

4