Решение № 14 от 04.02.2025, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Варна, 04.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20243000500441 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба от М. Р. Д. и С. Р. П., двамата чрез процесуалния им представител адв.Н.Х., против решение №757/05.07.2024г., постановено по гр.д.№1832/23г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които: 1/ е отхвърлен предявеният от М. Р. Д. и С. Р. П. против И. П. И. и И. Г. И. иск с пр. осн. чл.108 от ЗС за признаване за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици по наследяване от С.Х.К., починала на 01.08.2022г., на следния недвижим имот, а именно: апартамент №*, СОС с идентификатор №***.** по КККР на гр.Варна, с адрес: гр.Варна п.к.9000, ул.“3юмбюл", бл.8, вх.8, ет.4, ап.*, с площ от 93, 24 кв.м., със западно и северно изложение, състоящ се от: дневна, две спални, кухня, дрешник, антре, баня, тоалетна и балкони към ул.„Хризантема" и към ул.,,Люляк“ при граници: самостоятелни обекти с идентификатори: на същия етаж ***; под обекта ***; над обекта ***, ведно с прилежащото му избено помещение №16, с площ от 2, 66 кв.м., при граници: изба №15, изба №17 и избен коридор, както и 1, 0283% ид.ч. от общи части на сградата и от право на строеж, и осъждане на ответниците да предадат на ищците владението върху имота; 2/ М. Р. Д. и С. Р. П. са осъдени да заплатят на И. П. И. и И. Г. И. сумата от 1 500лв., на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.В жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения 1 на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен.Претендират се разноски.

Въззиваемите И. П. И. и И. Г. И., редовно уведомени, не са депозирали отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.В о.с.з., чрез процесуалния си представител, поддържат становище за неоснователност на жалбата и молят решението на ВОС да бъде потвърдено в обжалваната му част.Претендират разноски.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

В исковата си молба ищците М. Р. Д. и С. Р. П. излагат, че са наследници по закон на С.Х.К., б.ж. на гр.Варна, поч. на 01.08.2022г.Същата е била собственик на недвижим имот/апартамент/ с идентификатор

***.** по КККР на гр.Варна, одобрени 2008г., с адм.адрес: гр.Варна, ул.“3юмбюл", бл.8, вх.8, ет.4, ап.**, придобит от нея в индивидуална собственост/след прекратяване на брака й/ като член кооператор в ЖСК „Меркурий“, съгласно съставения н.а.№110/87г. на ВН.След смъртта й в МБАЛ „Света Анна-Варна“АД установили, че има договор за издръжка и гледане, по силата на който наследодателката им прехвърля собствеността върху горепосочения имот на ответниците И. П. И. и И. Г. И., като си запазва пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху него.Приживе наследодателката К. не е споменавала на близките си за подобен договор.До последно тя живеела сама и се грижила за себе си и домакинството си, посрещала нуждите си с пенсията си, за да си помага финансово имала и наематели.Била волева жена със силен характер, вкл. след смъртта на дъщеря си през 2021г. отказала на внука си да се премести да живее при него, след влошаване на здравето й.За помощ се обръщала към съсед от първия етаж, който й пазарувал.За първи път ищците научили за ответника И. от медицинския персонал в болницата, където починала, а на следващия ден се видели с него, който им потвърдил, че има такъв договор и настоял да организира погребението на К., понеже й бил обещал това.След това отказал да ги допусне в жилището, за да вземат нейни лични вещи.Разпитали съседи от входа, някои твърдели, че са го виждали няколко пъти през последната година и половина преди смъртта на К., но не знаят той да е собственик на имота.От своя страна ответницата И. е заминала да живее и работи в Гърция след 2011г. и в продължение на 10г. се е връщала епизодично в страната.

Нотариалният акт, в който е обективиран договорът за издръжка и гледане, е изготвен в нарушение на чл.580, т.6 от ГПК, защото С.К. е написала лично трите си имена, но не се е подписала/във всеки от екземплярите/, нотариалното действие е нищожно на осн. чл.576, вр. чл.580, т.6 от ГПК, поради което е нищожен и договорът поради неспазена форма.Ответниците не са придобили права и владеят имота без основание.Предвид изложеното, претендират да бъде прогласена нищожността на договор за издръжка и гледане, обективиран в н.а.№98/11.05.2011г.Претендират и да бъде прието за установено по отношение на ответниците И. П. И. и И. Г. И., че ищците М. Р.

Д. и С. Р. П. са собственици на недвижим имот с идентификатор ***.**, и същите да бъдат осъдени да им предадат владението върху имота.

Ответниците И. П. И. и И. Г. И. в депозирания в срока по чл.131 от ГПК 2 отговор по исковата молба оспорват предявените искове и молят да бъдат отхвърлени.Твърдят, че процесният договор не е нищожен, т.к. изискването на чл.580, т.6 от ГПК е спазено със собственоръчното изписване на трите имена от прехвърлителката, която обичайно не се е идентифицирала със съкратен подпис/установен стилизиран знак/параф// в писмената си практика.Ищците са предявили иск за разваляне на осн. чл.87, ал.3 от ЗЗД на договора, който е бил отхвърлен, с решения на първа и въззивна инстанция, с висящо производство пред ВКС.Договорът ги легитимира като собственици, поради което предявеният ревандикационен иск е неоснователен.В условие на евентуалност, ако бъде прогласена нищожността на договора, твърдят, че са придобили собственост върху недвижимия имот чрез придобивна давност в качеството им на недобросъвестни владелци, с упражнявано давностно владение в периода от датата на сключване на договора-11.05.2011г. и към датата на предявяване на исковата молба, като до смъртта на С.К. са владели имота лично и чрез прехвърлителката, която си е запазила правото на ползване, а след смъртта й лично.Владението им е било трайно, явно и необезпокоявано, демонстрирали са по отношение на всички намерението си за своене, поддържали са имота в рамките на необходимата грижа.

С влязлата в сила част от първоинстанционното решение е прогласена нищожността на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в н.а.№98/11.05.2011г., на осн. чл.26, ал.2 от ЗЗД поради неспазване на изискуемата форма, предвид нищожността на нотариалното удостоверяване на осн. чл.576, вр. чл.580, т.6 от ГПК.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове с пр.осн. чл.108 от ЗС.

Въведеното от ищците придобивно основание е наследяване от С.Х.К., б.ж. на гр.Варна, поч. на 01.08.2022г., а наследодателката придобила собственост с н.а.№110/87г.Между страните не е спорно, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че ищците са единствените наследници по закон на С.К., наследили я по заместване от своята майка С.Г.Е., поч. на 23.05.2021г.Не е спорно и придобиването в индивидуална собственост от С.К. на процесния недвижим имот като член кооператор на ЖСК „Меркурий“, гр.Варна с н.а.№110/87г.Предвид нищожността си, договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане между С.К. и ответниците, обективиран в н.а.№98/11.05.2011г., съгласно който имотът се прехвърля срещу задължението, което И.и са поели от три години и за в бъдеще да я гледат и издържат, не може да ги легитимира като собственици на процесния недвижим имот, върху който страните не спорят и относно обстоятелството, че именно ответниците упражняват понастоящем фактическа власт.Въведеното от ответниците евентуално придобивно основание е придобивна давност с давностно владение, упражнявано от датата на договора - 11.05.2011г. до смъртта на С.К. - 01.08.2022г. лично и чрез нея, а след смъртта й лично.

Съгласно показанията на св.Н.В., същият е зет на ответниците от 2002г.Познава С.К. покрай своите тъст и тъща от 2008г.-2009г.Знае, че тя им е прехвърлила апартамент, находящ се в гр.Варна, ул.“Зюмбюл“№8, ет.4.Апартаментът е прехвърлен 2011г. или 2012г. срещу издръжка и гледане, 3 но С.К. живяла в него до смъртта си.Тъстът и тъщата му поели всички сметки и нужди на прехвърлителката от датата на прехвърляне до смъртта й.Поели и битовите сметки и тези за входа/стълбище и асансьор/.Тъстът му, след прехвърлянето, направил ремонти в жилището, в които свидетелят участвал/помагал/.Апартаментът бил в лошо състояние/ползван от наематели, които не пазели/.Изнесли доста боклуци, сменили мокета в стаите, сложили нов паркет.Тъстът му боядисал таваните на банята, тоалета и коридора, сложил теракот в коридора, сменил в банята смесителя, бойлера, казанчето в тоалетната, осветлението.Направили цоклите на терасите с плочки, сложили климатици, чувствали се като собственици.С.К. не е имала претенции, че е собственик, разговаряла за ремонта, вкл. със свидетеля, харесвало й, че е станало хубаво с климатиците, особено лятно време.Пари за ремонтите давали само тъстът и тъщата му, С.К. не е давала пари за ремонтите.Те посещавали имота по всяко време, отделно, когато имала нужда от нещо по-спешно тя ги викала.Чувал е С.К. да казва, че имотът е техен.

Съгласно показанията на св.Н.М.-И., същата познава ответниците като съседи, била е касиер на входа от 2004г. до 2021г.Живее там от 1986г., познава С.К. от когато и тя по същото време е заживяла там.Тя живеела на четвъртия етаж, а свидетелката на петия етаж.Познава И. и И. И.и от 2011г.-2012г., когато Станка й казала, че им е прехвърлила жилището срещу издръжка и гледане.Всеки ден И. идвал сутрин, а понякога и вечер.Идвал да й приготви сутрин храната за деня и лекарствата, да проветри, почисти, тогава я оставял, а после идвал понякога и вечерта, да провери дали е яла.Допреди да станат собственици, сметките за чистачка, общ ток, ремонти за входа ги плащала С./Т./, но след като И. станал собственик ги плащал той.Той й казал, че е новият собственик, което й казала и Т. преди това.След като станал собственик, И. първо сменил мокета, който бил в хола с ламинат, после освежил целия апартамент-баня, тоалетна, коридори, спалня.Монтирал и два климатика.За всичко плащал той, Т. й казала, че тя вече не плаща тези разходи.След 2011г.-2012г. Т.не е казвала, че е собственик, казвала, че вече няма общо, ако има нещо, да поддържа връзка с И., дала й и неговия телефон.Влизала е често в жилището на С. К., виждали се през седмица, две, последно била в тях преди да влезе в болницата, където малко след това починала, тогава се движила вече трудно.Не знае С. да е ограничавала достъпа на И. и И. до апартамента, да не ги допуска, И. си има ключ от апартамента.

Съгласно показанията на св.С.К., същата е първа братовчедка с бабата на ищците С.К., с която израснали от деца и били близки.Виждали се в месеца поне веднъж, С. й стояла в къщата на гости по месец и повече, докато майка й била жива.С. поддържала връзка с внуците си С. и М., направила сватбата на С. около 2001г. и абитуриентската на М. в апартамента.Когато внучката й заминала зад граница се чували по телефона, когато М. се оженил също поддържали връзка по телефона.Когато възрастта на С. се променила, свидетелката й казвала „Како, дай, аз ще те гледам, да прехвърлиш апартамента“, а тя и казвала „Сега не ме занимавай, нямаш тази възможност за надплащане“.Никога не е споменавала, че е прехвърлила апартамента или, че ще го прехвърля.Даже, когато коментирали да го прехвърли на внуците, казвала „Не“, „аз може да го оставя на Държавата“.Имала се с дъщеря си, ходили си на гости, чували се редовно по телефона.С.си поддържала сама апартамента, плащала си всичко, купила си климатици, направила си ремонти, 4 купила си нов гардероб, спалня, нов телевизор.При първия ремонт си сложила теракот в коридора.Промените свидетелката видяла, когато я посетила.Първият климатик си купила 2015г., вторият 2020г.Доходи си събирала от квартирантите и пенсията й била хубава.М. е ходил при нея, но не знае колко пъти, това знае от казаното й от С. по телефона, чували се често.М. й предлагал да се премести при него, но тя категорично отказвала, имала потвърд характер и предпочитала да е сама.Последните две-три години нямала квартиранти.От входа на първия етаж й казвали, а и свидетелката е сварвала при нея един-два пъти човек, който мисли, че се казва име И., който й пазарувал, когато имала нужда от нещо от магазина, защото вече била потрудно подвижна.Други хора не е виждала при нея, казвала й, че поддържа връзка и със съседката М.Сметките за входа си плащала сама, това знае от нея.Когато свидетелката ходила при нея, лично С. й отключвала.Последно ходила при нея март 2022г.Тогава вече се движила много бавно с две бастунчета.След като починала, внукът попитал свидетелката дали знае, че е прехвърлила апартамента, свидетелката му отговорила, че не е знаела, той също не знаел.С. била строга и държала на нейното си, не би се учудила да го е преписала и да не е казала на никого.От фризьорката на С. научила, че е прехвърлила апартамента, фризьорката ходила месец май да й прави косата в къщи, да й прави прически, С. обичала да си къдри косата и да носи прически.Не е казала на фризьорката си кога точно е прехвърлила апартамента.