Решение № 146 от 17.03.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Велико Търново, 17.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Димо Колев

АННА ДИМОВА като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Въззивно гражданско дело № 20254100500158 по описа за 2025 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 435, ал. 2, т. 6, пр. второ от ГПК.

ВГрД № 158/2025 год. по описа на Окръжен съд – Велико Търново е образувано въз основа на частна жалба от С. Д. Н., подадена чрез пълномощник адв. В. М. - длъжник по изпълнително дело № 20178960401150/2017 по описа на ЧСИ Ивелина Цанкова, рег. № 896 на КЧСИ с район на действие Окръжен съд – Велико Търново против постановление на съдебния изпълнител от 21.01.2025 година, с което е отказано да бъде констатирано прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК.

Жалбоподателят излага доводи, че постановлението е немотивирано и не става ясно поради какви обстоятелства съдебния изпълнител е приел, че не е настъпила т.нар. перемпция.

Жалбоподателят твърди, че повече от две години не са извършвани никакви изпълнителни действия, тъй като посочената от ЧСИ справки , изисквани от взискателя не са изпълнителни действия. Цитира се ТР № 2/26.06.2015г. по ТД № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, т. 10, за да обоснове защо са настъпили предпоставките на чл. 433, ал.1 т. 8 от ГПК за прекратяване на изпълнителното дело. Предвид изложеното моли съда да бъде постановено решение, с което да бъде отменено разпореждане от 21.01.2025 година на ЧСИ Ивелина Цанкова, с което е отказано прекратяване на ИД № 20178960401150/2017 и да се дадат изрични указания на ЧСИ за прекратяване на делото. Претендира присъждане на разноски.

Изпълнена е процедурата по чл. 436, ал. 2 от ГПК, като препис от жалбата е връчен на взискателя. В срока по чл. 436, ал. 2 ГПК не е постъпвало становище от взискателя.

1

Към жалбата е приложено копие от изп. дело № 20178960401150/2017 г. по описа на ЧСИ Ивелина Цанкова, ведно с писмени мотиви по чл. 436, ал. 3, изр. 2 от ГПК, в които излага писмени мотиви по обжалваното действие и навежда доводи за неговата законосъобразност. Счита, че частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

Великотърновският окръжен съд, след като разгледа чатната жалба, изложените в нея възраженията на длъжника по изпълнението, писмените обяснения на ЧСИ и материалите по приложеното заверено копие от изп. дело № 20178960401150/2017 по описа на ЧСИ № 896 – Ивелина Цанкова, намира за установено следното:

Извършвайки преценка относно редовността и допустимостта на частната жалба съдът намира следното:

Доколкото чрез разглежданата частна жалба, подадена от длъжника по изпълнителното дело, се атакува произнасяне на съдебния изпълнител по отношение искане за прекратяване на изпълнителното производство, то на основание чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК същата се явява подадена от процесуално легитимирана страна и против действие на съдебния изпълнител подлежащо на съдебен контрол. Същата е подадена в срок. Жалбата като редовна и допустима следва да бъде разгледана по същество.

От фактическа страна се установява следното:

Изпълнителното дело № 20178960401150/2017 по описа на ЧСИ Ивелина Цанкова рег. № 896на КЧСИ е образувано по молба на взискател „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД против длъжник С. Д. Н.. В производството е присъединена НАП чрез ТД Велико Търново като взискател. Още с подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е възложил всички правомощия по чл. 18 от ЗЧСИ, включително и начина на изпълнение. Изпратена е ПДИ до длъжника, редовно връчена на 28.11.2027г. На 13.10.2017г. е наложен запор на банковите сметки на длъжника в „Райфайзенбанк България“ АД, „Интернешънъл Асет Банк“АД, „Централна кооперативна банка“ АД. На 01.02.2028г. е наложен запор върху вземане за пенсия на длъжника. По-късно на 07.10.2019г. въз основа на подадена молба „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е конституиран като взискател, на основание договор за цесия и същите са отправили искане за извършване на опис на движимо имущество на длъжника. Нова молба от взискателя е постъпила на05.12.2019г. с искане да бъде извършена справка в регистъра на БНБ и да бъдат наложени запори върху новооткритите сметки на длъжника. На 17.02.2021г. взискателят е подал нова молба с искане за извършване на опис на движимо имущество на длъжника. С молба от 28.01.2022г. взискателя е поискал отново да бъде извършена справка в регистъра на БНБ за новооткрити банкови сметки на името на длъжника и налагане на запор. С молба от 18.08.2022г. взискателят е поискал от ЧСИ да извърши справка в ТД НАП за регистрирани трудови договори и налагане запор върху трудовото възнаграждение на длъжника., каквато е извършена на 14.09.2022г. На 14.12.2023 г., 15.01.2024г. същи са постъпвали молби искания от взискателя за извършване на справки в регистъра на БНБ за новооткрити сметки и налагане на запор, както и за изискване на справка в ТД НАП относно регистрирани трудови 2 договори.

Искане от длъжника за прекратяване изпълнителното производство на основание чл.

433, ал.1, т. 8 от ГПК е постъпила на 09.10.2024г. по което съдебния изпълнител се е произнесъл на 21.01.2025 година с отказ като е приел, че не са налице предпоставките на чл.

433, ал.1, т. 8 от ГПК.

Предвид изложената по-горе фактическа обстановка, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Чрез разглежданата жалба се атакува отказ на ЧСИ Ивелина да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК, който е обективиран в постановление от 31.01.2020 година.

Частната жалба е процесуално допустима, но е неоснователна.

Правилно и в съответствие със закона съдебният изпълнител не е прекратил извършване на изпълнителни действия и изпълнителното дело и е отказал да уважи молбата на длъжника. Не са налице предпоставките на чл. 433, 1 т. 8 от ГПК, съгласно който изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

Видно от описаните по-горе действия на взискателя липсва пасивно поведение от него по делото, което да изпълва съдържанието на посочената правна норма и да дава основание на съдебния изпълнител да приеме, че е настъпило прекратяване на изпълнителното производство ex lege. Наведените в жалбата твърдения относно липсата на извършването на каквито и да било изпълнителни действия в продължение на повече от две години не са основание за приложение на нормата на чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК. Неоснователно е и позоваването на т. 10 от ТР № 2/2015г. по ТД № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС и соченото тълкуване, което е насочено относно това кое е изпълнителното действие, което може да прекъсне давността. В случая жалбоподателят е поискал от ЧСИ да постанови акт с който да констатира настъпили основанията на чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК за прекратяване на изпълнителното производство. Такива обаче не са налице, тъй като взискателят не е бил пасивен, а както е видно от материалите по приложеното копие от изпълнително дело № 20178960401150/2017 именно през последните две години са подавани искания от взискателя в които освен, че са искани извършването на справки в БНБ, ТД на НАП, е посочвал и изпълнителните действия, които да извърши съдебния изпълнител – налагане на запор върху вземания на длъжника от трудово възнаграждение, от банковите сметки, както е искано и извършване на описи на имущество на длъжника. Последното действие на взискателя през 2019г. е било чрез подадената молба от 5.12.2019г. с искане за извършване на справка в регистъра на БНБ и налагане на запор върху новооткрити банкови сметки следващото искане за извършване опис на движимо имущество на длъжника взискателят е направил 17.02.2021 година и описаната по-горе в мотивите хронология на отправяни до съдебния изпълнител искания с посочване на изпълнителните действия сочи, че твърденията на жалбоподателя са неверни и опровергани от данните по изпълнителното дело.

3

Имайки предвид изложеното съдът намира, че няма основание да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК нито към посочения период, нито покъсно, тъй като видно от приложеното изпълнително дело № 20178960401150/2017г по описа на ЧСИ Ивелина Цанкова по него се извършвани активно изпълнителни действия и се извършват и след 2019 година, без да е имало период на бездействие, който да удовлетворява изискванията на чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК.

Ето защо съдът следва да остави без уважение жалбата на Деян Добрев Йовков, като неоснователна.

Водим от горните съображения, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата С. Д. Н., ЕГН ********** – длъжник по изп. дело № 20178960401150/2017 год. по описа на ЧСИ Ивелина Цанкова, рег. № 896 към КЧСИ с район на действие юрисдикцията на Окръжен съд – Велико Търново, подадена чрез пълномощник адв. В. М., против разпореждане от 21.01.2025 г., с което е отказано да бъде прекратено изпълнението на основание чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4