Определение № 97 от 29.01.2026, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 97 гр. Габрово, 29.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно частно гражданско дело № 20254200500797 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на частна жалба на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, против Разпореждане №1777/20.11.2025г., постановено по ч.гр.д. №736/2025г. на РС – Дряново, с което е отхвърлено искането на дружеството по чл.410 от ГПК за издаване заповед за изпълнение на парични задължение против П. Ц. Й..

В жалбата се излага, че неправилно съдът извършил проверка относно валидността на цесията. Неговата проверка била ограничена единствено до проверка на твърденията изложени в заявлението и то доколкото в същото се съдържа надлежно конкретизирано по основание и размер вземане. Моли, да се отмени обжалваното разпореждане и съдът да се произнесе по същество.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Пред РС- Дряново е подадено заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение от „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД против П. Ц. Й. за сумите от 838,24лв. - главница, 22,21лв. - договорна лихва за периода от 25.01.2024г. - 25.09.2024г., 361,90лв. мораторна лихва за периода 26.01.2024г. - 11.11.2025г., въз основа на Догоовр за потребителски паричен кредит №************/06.10.2023г., вземането по който било прехвърлено от кредитора на заявителя с договор за цесия.

РС – Дряново с Разпореждане от 11.11.2025г. указал на заявителя в тридневен срок да представи платежен документ за внесена държавна такса в размер на 24,45 лв. за настоящото производство, както и да представи описания в заявлението договор за цесия от 05.03.2025г., сключен между „ЮтеКредит България“ ЕООД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно с Приложение № 1 от 05.03.2025г., както и да представи доказателства за прехвърлянето на вземането към длъжника на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.

Заявителят внесъл указаната му държавна такса.

С допълнителна молба от 14.11.2025г. процесуалният представител на заявителя юрисконсулт И. Н. е заявил, че съгласно разпоредбата на чл.410, ал.3 от ГПК законодателят изрично бил посочил документите, които следвало да се представят със заявлението единствено с цел съдът да провери договорите за наличие на неравноправни клаузи. Същата не предвиждала представяне на доказателства в подкрепа на изложените твърдения в обстоятелствената част на заявлението. Въпросът за доказване на факта на получаване на уведомлението за цесия от длъжника бил извън пределите на изследване от съда в 1 заповедното производство по чл. 410 от ГПК.

С обжалваното разпореждане заповедния съд е отхвърлил заявлението, поради неизправяне на нередовностите му.

Настоящият състав на въззивния съд намира, че обжалваното Разпореждане №1777/20.11.2025г., постановено по ч.гр.д. №736/2025г. на РС – Дряново е неправилно, тъй като дадените указания по редовността на заявлението – за представяне на доказателства относно редовността на цесията са неправилни.

Видно от разпореждането, съдът е отхвърлил заявлението поради неизправяне на нередовностите му на осн. чл.411, ал.2, т.1 от ГПК.

В заповедното производство съдът не проверява обстоятелствата във връзка със съобщаване на цесията на длъжника, тъй като същото не е част от проверката за редовност по чл.410 във вр. с чл.411, ал.2, т.1 от ГПК, извършвана от заповедния съд. Същият има задължение, на осн. чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, да прецени дали заявеното искане противоречи на закона и добрите нрави и дали не се основа на неравноправни клаузи в договора, сключен с потребител или дали не налице обоснована вероятност за това.

Съдът извърши проверка относно редовността на заявлението по чл.411, ал.2 ГПК, при която установи следното :

Потребителят заплаща такса за разглеждане на, която в процесния случай е в размер на 212,65лв. В договора е предвидено, че тази такса се дължи в деня на подписване на договора, но ще се изплаща заедно с дължимите месечни вноски.

Видно от сключения между страните договор в същия е посочен размер на ГПР, но не е посочено как е формиран този размер и какви компоненти са включени при определянето му.

Предвид обстоятелството, че таксата за разглеждане на кредита е включена към месечните вноски, то същата има характер на разход във връзка с кредита, който обаче няма данни да е включен при определяне размера на ГПР.

Съгласно чл.10а, чл.19, ал.3 и ал.4, чл.21, ал.1 от ЗПК кредиторът, при предоставяне потребителски кредит, не може да договаря условия, при които, освен обявената договорна лихва, на потребителя се възлагат и други плащания като допълнителни такси и фиксирани по размер разходи, включително и когато такива плащания са договорени отделно, но икономическото им основание не може да се обособи като предмет на специфична услуга, предоставена на потребителя.

Уговорената такса за разглеждане на кредита е в противоречие с разпоредбата на чл.10 А от ЗПК, което е прави уговорена във вреда на потребителя и съответно го поставя в неравноправно положение, поради което клаузата следва да се счита за недействителна.

Поради изложеното по-горе е очевидно, че макар договорения ГПР да съответства на законовите размери, същият очевидно не е в посочения в договора размер. Вероятното невключване на някои компоненти в ГПР, които обаче потребителят следва да заплати на кредитора създава невъзможност или поне значително затруднява потребителя при извършване на преценка относно финансовата тежест, която ще понесе сключвайки договора. Вписването на различен от действителния ГПР въвежда в заблуждение кредитополучателя и цели заобикаляне на закона.

Съдебната практика и практиката на СЕС приравнява неправилно посочения размер на ГПР на пълна липса на такъв, а това влече нищожност на клаузите на осн. чл.19 ал.5 от ЗПК.

Нарушеното изискване за унифицирано изчисляване на ГПР води до недействителност на целия договор, тъй като касае съществено условие на договора и хипотеза на „заблуждаваща търговска практика“ / р. от 15.03.2012г. по дело С-453/10/.

Съгласно чл.23 ЗПК, при недействителност на договора за потребителски кредит, потребителят връща само чистата стойност на кредита.

Видно от размера на претендираните в заявлението суми и размера на предоставения съобразно договора кредит ответника по делото е извършвал плащания, но заявителя, нито в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, нито в жалбата си е посочил, че е получил плащания по договора и какъв е размера им.

Следва да се посочи и че т.5 от заявлението е посочено, че предоставената в заем 2 сума е в размер на 1212,65лв., а видно от договора размера на отпуснатия кредит е 1000лв.

Тези противоречия водят до невъзможност да се определи какъв е размера на общо платената по договора сума и същата да бъде приспадната от чистия размер на кредита, поради което съдът не може да извърши преценка и относно дължимия размер на главницата.

Следва да се отбележи и че в заповедното производство съдът няма задължение да извърша изчисления.

Поради гореизложеното въззивният съд намира, че не следва да се уважава подаденото заявление.

Предвид съвпадението в крайните изводи на двете инстанции обжалваното разпореждане, като краен резултат е правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №1777/20.11.2025г.,

№736/2025г. на РС – Дряново

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. постановено по ч.гр.д.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 97 гр. Габрово, 29.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно частно гражданско дело № 20254200500797 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на частна жалба на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, против Разпореждане №1777/20.11.2025г., постановено по ч.гр.д. №736/2025г. на РС – Дряново, с което е отхвърлено искането на дружеството по чл.410 от ГПК за издаване заповед за изпълнение на парични задължение против П. Ц. Й..

В жалбата се излага, че неправилно съдът извършил проверка относно валидността на цесията. Неговата проверка била ограничена единствено до проверка на твърденията изложени в заявлението и то доколкото в същото се съдържа надлежно конкретизирано по основание и размер вземане. Моли, да се отмени обжалваното разпореждане и съдът да се произнесе по същество.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Пред РС- Дряново е подадено заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение от „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД против П. Ц. Й. за сумите от 838,24лв. - главница, 22,21лв. - договорна лихва за периода от 25.01.2024г. - 25.09.2024г., 361,90лв. мораторна лихва за периода 26.01.2024г. - 11.11.2025г., въз основа на Догоовр за потребителски паричен кредит №************/06.10.2023г., вземането по който било прехвърлено от кредитора на заявителя с договор за цесия.

РС – Дряново с Разпореждане от 11.11.2025г. указал на заявителя в тридневен срок да представи платежен документ за внесена държавна такса в размер на 24,45 лв. за настоящото производство, както и да представи описания в заявлението договор за цесия от 05.03.2025г., сключен между „ЮтеКредит България“ ЕООД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно с Приложение № 1 от 05.03.2025г., както и да представи доказателства за прехвърлянето на вземането към длъжника на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.

Заявителят внесъл указаната му държавна такса.

С допълнителна молба от 14.11.2025г. процесуалният представител на заявителя юрисконсулт И. Н. е заявил, че съгласно разпоредбата на чл.410, ал.3 от ГПК законодателят изрично бил посочил документите, които следвало да се представят със заявлението единствено с цел съдът да провери договорите за наличие на неравноправни клаузи. Същата не предвиждала представяне на доказателства в подкрепа на изложените твърдения в обстоятелствената част на заявлението. Въпросът за доказване на факта на получаване на уведомлението за цесия от длъжника бил извън пределите на изследване от съда в 1 заповедното производство по чл. 410 от ГПК.

С обжалваното разпореждане заповедния съд е отхвърлил заявлението, поради неизправяне на нередовностите му.