Определение № 309 от 24.01.2019, Окръжен съд - Варна

О

П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№………./ .1.2019 г. гр. Варна

ВАРНЕНСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД,

ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 24.1.2019г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА

МИТЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА

ПАВЛОВА

ПЛАМЕН

АТАНАСОВ като разгледа докладваното от съдия Митева въззивно търговско дело № 67 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК, и е образувано по въззивна жалба на „ТРАНСФЕР ТВ“ООД, чрез адв. З срещу решение №5087/10.12.2018г., постановено по гр.д. №8716/18г. по описа на ВРС, 46 с-в, с което е бил отхвърлен иска му за установяване на оспорено вземане за неустойка, уговорена за неизпълнение на договор за отпускане на парични средства за обучение и подготовка за работа в чужбина задължение, удостоверено в заповед за изпълнение.

Жалбата вх.№90/02.01.19г. е депозирана в рамките на преклузивния срок(отчитан от връчване на акта на 21.12.18г.) и е редовна: съдържа изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложения по чл. 261 ГПК.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна Д.В.К., е упражнил право на отговор по жалбата, чрез пълномощника си адв. Д.

По допустимостта на обжалването:

Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното първоинстанционното решение. Страните се представляват от надлежно упълномощени представители с права за всички инстанции( л. 5 и 21 от делото на първа инстанция). Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт. Жалбоподателят има интерес от упражняване на право на жалба срещу решение, с което е претенцията му е отхвърлена. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.

По предварителните въпроси:

Дължимата авансово държавна такса е внесена. Жалбата е надлежно администрирана. Не се установяват допуснати процесуални нарушения по обуславящи необходимост от служебно отстраняване на пороци по допустимост по почин на въззивния съд.

Доклад по жалбата: Въззивникът, чрез пълномощника си сочи допуснати нарушения при постановяване на решението, изразяващи се в неправилно установени факти, обусловили и неприлагане на материалния закон при преценка на основанието за пораждане на неустойката. Позовава се на едностранчиво обсъждане на показания на свидетел, който е бил предубеден поради наличен сходен спор със същия кредитор и уговорка за взаимно подпомагане с ответника по висящите дела.

Сочи, че изложените от този свидетел факти противоречат на житейската логика и безспорно установените с изявления на самите страни факти за причините, поради които работниците, наети чрез посредничество на ищеца в чужбина са напуснали работата преди изтичане на поне една година. Отделно въззивникът се оплаква, че съдът не е приложил уговорките по договора, предвиждащи две хипотези на възникване на вземането за неустойка. Счита, че при безспорно установеното напускане на работата съдът е следвало да съобрази, че дори и уволнението да не е по вина на работника, безвиновното неизпълнение на ангажимента за работа поне една година за осигурения в чужбина работодател е породило вземане за неустойка, но в по-ниския уговорен размер. Сочи, че при отчитане на възприетите в решението факти искът е следвало да бъде уважен частично, като отхвърлянето му накърнява житейската справедливост и поражда дисбаланс поради пълно освобождаване на ответника от отговорност за неизпълнението въпреки пълното изпълнение от страна на ищеца.

Насрещната страна оспорва жалбата с доводи за правилно установени факти и прилагане на закона.

Позовава се на събраните гласни доказателства за категорично предприето от работодателя прекратяване на правоотношението и липса на каквото и да било съдействие от посредника за уреждане на проблемите по условията на труд и освобождаването на осигурените квартири. Пълномощникът на въззиваемия допълнително оспорва валидността на клаузата за неустойка, като се позовава на служебно дължимия контрол по прилагане на императивни норми, уреждащи защита на потребител, ползващ посредническа услуга срещу неравноправно договорени в бланков договор без възможност на потребителя да влияе върху съдържанието им, клаузи, ограничаващи правата на потребителя, задължаващи го за необосновано високо обезщетение, позволяващи едностранна промяна на характеристиките на услугата и налагащи на потребителя задължения независимо от изпълнението на доставчика. Евентуално се позовава и на договаряне в нарушение на добрите нрави на неустойка за неизпълнение в размер надвишаващ значително вредите от невъзстановяване на предоставена на работника сума за необосновано скъпо обучение, в комбинация с абстрактно задължение за заплащане на същата парична сума. Сочи, че така уговорената клауза не съответства на типичните обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции и поражда несправедливо обогатяване за кредитора.

Въззивният съд съобразява, че твърденията по фактите и доводите на въззивника съвпадат с тези, посочени пред първата инстанция, включително и позоваването в пледоарията му на обхващането с уговорката за неустойка на всички случаи на неизпълнение на задълженията на работника, получил финансиране с цел подготовка за осигурена от посредника работа в чужбина. Такива са и доводите, изграждащи защитната теза на въззиваемия, тъй като въпреки липсата на каквото и да е възражение по действителността на договора в отговора на исковата молба, оспорването на действието на клаузи поради договарянето им в отклонение с морала не се преклудира, а още в първото заседание, след изясняване на безспорните факти, представителят на ответника е въвел такова възражение като предмет на делото.

Липсва сезиране на първоинстанционния съд с твърдения относно потребителския характер на отношенията между страните, респективно в доклада на първата инстанция не са обявени като приложими императивни норми на ЗЗП. Доколкото въззиваемия се позовава на характера на сделката само според описаните в писмения договор качества на страните без да сочи нови факти и обстоятелства, а при решаване на спора по същество въззивният съд следва да съобразява служебно императивни правни норми, установени в публичен интерес въз основа на установените по делото факти (съответно на задълженията си, изяснени в т. 3 от ТРОСГТК 1/2013 ВКС), макари да е нова, тази защита на въззиваемия не е преклудирана и въззивният съд може да разглежда и този довод като предмет на делото по същество, ако намери за обосновани предложените от въззиваемия квалификации.

По тези съображения и на осн. чл. 266 вр чл. 267 ал.2 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна жалба на „ТРАНСФЕР ТВ“ООД, чрез адв. З срещу решение №5087/10.12.2018г., постановено по гр.д. №8716/18г. по описа на ВРС, 46 с-в, с което е бил отхвърлен иска му срещу Д.В.К. за установяване на оспорено вземане за неустойка, уговорена за неизпълнение на договор за отпускане на парични средства за обучение и подготовка за работа в чужбина задължение, удостоверено в заповед за изпълнение и са определени разноски за заповедно и исково производство в полза на насрещна страна.

На осн. чл. 267 ал.2 вр. чл. 146