Решение № 463 от 14.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 463 гр. София, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в заседание при закрити врати на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Р. Диева при участието на секретаря Невена П. Гаврилова като разгледа докладваното от Валерия Р. Диева Търговско дело № 20251100902504 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.

Производството е образувано по молба на Национална агенция за приходите с правно основание чл. 625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на „БРЕА“ ЕООД - в ликвидация, ЕИК 200969663, поради наличие на изискуеми, публични вземания за данъци в общ размер на 14 857,96 лв., в това число главници – 6 867,26 лв. и лихви към 09.12.2025 г. – 7 990,70 лв., публични вземания за задължителни осигурителни вноски в общ размер на 6 791,61 лв., в т. ч. главници – 3 150,16 лв. и лихви към 09.12.2025 г. – 3 641,45 лв., установени с декларации образец 6, които длъжникът не е в състояние да изпълни, поради което се намира в състояние на неплатежоспособност. С оглед на тези факти молителят счита, че е налице хипотезата на чл. 608, ал. 1, т. 2 ТЗ и ответното дружество е неплатежоспособен търговец. Освен това се позовава и на обстоятелството, че търговецът не е заявил за обявяване в ТРРЮЛНЦ годишните си финансови отчети за периода 2020 г. – 2024 г. Предвид изложеното, иска от съда да обяви неплатежоспособността на „БРЕА“ ЕООД - в ликвидация и да открие производство по несъстоятелност по отношение на него.

В съдебното заседание молителят Национална агенция за приходите се представлява от гл. юрк. Х.-К., която поддържа молбата за откриване на производството по несъстоятелност и моли съда тя да бъде уважена. Претендира разноски по делото.

Ответникът „БРЕА“ ЕООД - в ликвидация, призован чрез вписания към момента на връчване на съобщението ликвидатор, не взима становище по молбата за откриване на производството, не изпраща представител в проведеното открито съдебно заседание по делото.

Съдът, след като взе предвид доводите на молителя и прецени събраните по 1 делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Дружеството ответник и длъжник „БРЕА“ ЕООД – в ликвидация е дружество с ограничена отговорност с вписан капитал 51.64 евро и с предмет на дейност, както следва: консултантска и предприемаческа дейност, маркетинг, моделиране, анализ, управление и усъвършенстване на бизнес процеси, управление на интелектуална собственост, управление на човешки ресурси, рекламна и издателска дейност, информационни, програмни, импресарски и други услуги, както и всяка друга дейност, която не е забранена от закона.

По иск с правно основание чл. 155, т. 3 ТЗ, предявен от СГП срещу „Бреа“ ЕООД, е било образувано т.д. № 107/2023 г. по описа на СГС, по което искът е уважен и дружеството е прекратено с влязло в сила решение от 14.06.2023 г., като препис от решението е изпратен на Агенция по вписванията за иницииране на производство по ликвидация.

От справка на СДВР, отдел „Пътна полиция“, се установява че в централна база на АИС КАТ към 09.01.2026 г. има данни за регистрирани МПС на ю.л. „БРЕА“ ЕООД, ЕИК:

200969663 (бивша собственост), но няма данни за настояща собственост. От изисканата справка от Агенцията по вписванията се установяват извършени вписвания, отбелязвания или заличавания, като по тях ответното дружество е от страната на ответник, продавач, ипотекарен длъжник, длъжник, купувач.

Във връзка с изисканите справки от БНБ и банки, се установява, че ответното дружество има открити банкови сметки в „Първа инвестиционна банка“ АД, „Тексим Банк“ АД и „Корпоративна Търговска Банка“ АД - в несъстоятелност, но наличностите по тях са минимални.

По делото е постъпило писмо вх. на СГС № 11359/28.01.2026 г. от ТД на НАП-София, офис Център, от което се установява, че срещу дружеството-ответник има образувано изп. дело № 22150027186/2015 г. и наложени обезпечителни мерки – запор на банкови сметки с постановления изх. № С170022-022-0039336/07.07.2017 г., изх. № С170022-0220087020/18.12.2017 г., изх. № С180022-022-0000438/12.01.2018 г. и запор на МПС с рег. № ******** с постановление изх. № С180022-022-0074115/04.10.2018 г. Представени са и справки и информация относно размера на задълженията на ответното дружество за дължими осигурителни вноски, данъчни задължения и лихви, които са в общ размер на 21 649.57 лв.

Служебна справка в търговския регистър установява, че по партидата на търговеца „БРЕА“ ЕООД – в ликвидация са обявени декларации в които е посочено, че дружеството не е осъществявало дейност по смисъла на Закона за счетоводството за 2107 г., 2018 г. и 2019 г.

Установява се, че последният Годишен финансов отчет, който е публикуван по електронната партида на дружеството, е от 2016 г. Именно въз основа на него е изготвено и е работило вещото лице по съдебно-икономическата експертиза.

За установяване на финансово-икономическото състояние на ответника по делото е изслушано, неоспорено и прието заключение по съдебно-счетоводна експертиза на вещото 2 лице Г..

От заключението на вещото лице се установява каква е структурата на активите и пасивите на ответника към 31.12.2016 г., които според вещото лице не са се изменили съществено, след като дружеството е без дейност оттогава. Към 31.12.2016 г. 4,60% от активите са дълготрайни, като съоръжения и други представляват 94,37% от ДА (за сумата от 67 хил. лева /34,26 хил. евро), сумата на ДА се допълва от машини, производствено оборудване и апаратура. 30,54% от активите са краткотрайни, като вземания от клиенти и доставчици представляват 49,89% от КА (за сумата от 235 хил. лева / 120,15 хил. евро), стойността на КА се допълва от парични средства, суровини и материали, продукция и стоки, предоставени аванси и други вземания. 64,85% от активите са разходи за бъдещи периоди за сумата в размер на 1 000 хил. лева/511,29 хил. евро. Към 31.12.2016 г. 100% от пасивите са дългосрочни, като други задължения представляват 79.75% от дългосрочните пасиви, 0.00% от пасивите са краткосрочни. Вещото лице е констатирало, че съгласно справка за общите задължения (e-услуга) от НАП към 11.03.2026 г. „БРЕА“ ЕООД /л/ има публични задължения, които подлежат на разпределение от публичен изпълнител, в общ размер на 82 875,09 евро, представляващи 35 819,30 евро главница и 47 055,79 евро лихва.

Има и погасени по давност задължения в общ размер на 1 442,38 евро, представляващи 704,99 евро главница и 737,39 евро лихва.

След извършени проверка и анализ на представените по делото доказателства и на предоставена данъчна информация от НАП, вещото лице е констатирало, че дружеството е дерегистрирано по ЗДДС на 08.07.2023 г., задължителна дерегистрация при прекратяване на ЮЛ – търговец с ликвидация или без ликвидация. За периода м.01.2021 г. – м.09.2022 г. дружеството е подавало справки декларации по ЗДДС с нулеви стойности. Към 11.03.2026 г. всички трудови договори са прекратени, като последният трудов договор е прекратен на 25.09.2015 г., т.е. дружеството е спряло да осъществява дейност.

Във връзка с анализа на показателите за ликвидност, вещото лице е посочило, че същите не могат да бъдат изчислени, тъй като към 31.12.2016 г. дружеството е нямало текущи задължения, но съобразно представения алтернативен вариант на изчисления, при които всички задължения са приети като краткосрочни, експертът е посочил, че към 31.12.2016 г. показателят за обща ликвидност би бил 0,2972; показателят за бърза ликвидност – 0,1779; показателят за незабавна ликвидност – 0,1779; показателят за абсолютна ликвидност – 0,0013. Съгласно представения анализ коефициентите за ликвидност на дружеството към 31.12.2016 г. са под референтните стойности, което сочи за ликвидни проблеми и неспособност на дружеството да покрива възникналите си задължения на техния падеж. Коефициентът на финансова автономност също е значително под нормативната стойност към 31.12.2016 г., което сочи силна задлъжнялост и зависимост от външни източници на финансиране.

След анализ на показателите за рентабилност на ответното дружество вещото лице е констатирало, че през 2016 приходите от оперативна дейност на дружеството са били 0 хил. лева.

3

Въз основа на така извършения анализ вещото лице приема, че финансовите затруднения на дружеството имат траен и продължителен характер, като същото не разполага с достатъчно ликвидни активи за обслужване на задълженията си.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно, обосновано и изготвено въз основа на събраните по делото счетоводни документи и справки от компетентните органи, при следното уточнение.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

За да бъде открито производство по несъстоятелност следва да са налице при условията на кумулативност предпоставките на сложния фактически състав, установен в разпоредбите на чл. 608, чл. 625, ал. 1 и чл. 631 ТЗ, съответно на чл. 742 ТЗ, а именно: да е подадена пред компетентния съд писмена молба от някое от лицата, посочени в разпоредбата на чл. 625 ТЗ, съответно от лицата по чл. 742, ал. 2 ТЗ; длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 ТЗ; да е налице изискуемо парично задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане; да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1 от ТЗ; затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно.

В настоящия случай е налице предвидената от закона процесуалноправна предпоставка - сезираният съд е този по седалището на ответника към момента на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност и се явява компетентен по смисъла на разпоредбата на чл. 613 от ТЗ. Налице е и втората предпоставка за откриване на производството – длъжникът е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ, предвид правно организационната си форма като търговско дружество. Съгласно разпоредбата на чл.

625 от ТЗ, писмена молба до съда за откриване на производството по несъстоятелност могат да подават длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор на длъжника по търговска сделка, Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане.

В конкретния случай съдът е сезиран с молба от Националната агенция за приходите, която е легитимирано лице по смисъла на чл. 625 от ТЗ. Националната агенция по приходите, като легитимирано лице да подаде молбата по чл. 625 ТЗ, е процесуален субституент на държавата или общината за вземания по чл. 608, ал. 1, т. 2 или т. 3 вр. чл. 625 ТЗ. Това са изискуеми държавни или общински вземания (чл. 162 ДОПК), свързани с търговската дейност на длъжника, или изискуеми частни държавни вземания по чл. 3, ал. 7 вр. ал. 10 ЗНАП.

Длъжникът не оспорва описаните в молбата публичноправни задължения, не твърди 4 и не ангажира доказателства да е погасил установените публичноправни задължения за данъци и осигуровки, затова съдът е длъжен да счита държавата за активно легитимирана по молбата за откриване на производство по несъстоятелност.

Наред с посочената предпоставка, за да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на едно търговско дружество, следва да бъде доказано, че търговецът е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ. Съгласно презумпцията на чл. 608, ал.3 ТЗ, неплатежоспособността се предполага, когато търговецът е спрял плащанията на задължения от посочения в чл.608 ТЗ вид.

В настоящия случай се твърди спиране на плащанията по изискуемите парични задължения. Презумпцията за неплатежоспособност не е оборена от представените и събрани по делото писмени доказателства, както и от служебно събраните такива включително обявените в Търговския регистър финансови отчети. За периода след 2016 г. дружеството не е декларирало дейност, като за периода след това не е доказано (с представяне на първични счетоводни документи като договори, приходни/разходи ордери, стокови, складови разписки, инвентаризационни описи) съществуването на отразените активи, с оглед на което и съгласно чл. 161 ГПК, съдът приема същите за несъществуващи.