Решение № 210 от 12.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 210 гр. София, 11.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело № 20221100510628 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК

С решение №7571 от 05.07.2022 г., постановено по гр. дело №51987/2021 г. по описа на Софийския районен съд, 175 състав, са отхвърлени предявените от Д. К. срещу „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД отрицателни установителни искове по чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника поради погасяване по давност сумата от 4 541,57 лв., представляваща главница по договор за банков кредит от 07.11.2007 г., сумата от 9 424,60 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 08.02.2008 г. до 25.04.2012 г. и сумата от 3 311,76 лв., представляваща такси и 395,56 лв., съдебни разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 20.06.2012 г. по гр. дело №21060/2012 г. по описа на Софийския районен съд, 69-ти състав и е образувано изп. дело № 20128400400743 по описа на ЧСИ М.Ц..

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца Д. К. с оплаквания за неправилност и необоснованост. В жалбата се излага становище, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че процесните вземания не са погасени по давност, тъй като са били предприети валидни изпълнителни действия, които са прекъснали както срока по чл. 433,ал.1, т.8 ГПК, така и започналият да тече петгодишен давностен срок. Заявява се, че разпорежданията на съдебния изпълнител за насрочване на описи на движими вещи от 21.06.2016 г. и 09.03.2021 г., които не са извършени и молбите на взискателя за предприемане на изпълнителни действия, които не са 1 извършени и таксите по които не са платени, не представляват редовни и същински изпълнителни действия, годни да прекъснат давностния срок.

Поддържа се, че не може да се сподели и разбирането, че перемпцията е без правно значение за давностния срок. Предвид изложеното въззивникът заявява, че от датата на последното изпълнително действие за налагане на запор върху вземанията на длъжника в различни търговски банки от 04.03.2014 г. е започнала да тече нова петгодишна погасителна давност, която е изтекла на 04.03.2019 г, с оглед на което е било погасено правото на принудително изпълнение на взискателя за вземането по изпълнителния лист.

По изложените съображения се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат уважени в цялост. Претендират се съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника, с който оспорва същата като неоснователна и моли въззивния съд да я остави без уважение. Въззиваемият поддържа, че към конкретния случай следва да намери приложение ППВС №3/1980 г., което е запазило действието си до приемане на ТР №2/2013 г. по т. дело № 2/2015 г. по описа на ОСГТК на ВКС от 26.06.2015 г., до който момент следвало да се приеме, че давност за вземането не е текла. На следващо място се заявява, че в периода след 26.06.2015 г. са били предприети множество изпълнителни способи, с които давността е била прекъсвана многократно. Въззивникът се позовава на т. 10 от ТР №2/2013 г. по т. дело № 2/2015 г. по описа на ОСГТК на ВКС, като посочва, че в случая е било налице овластяване на ЧСИ по реда на чл. 18 от ЗЧСИ, с оглед на които правомощия ЧСИ е насрочил опис на движими вещи, собственост на длъжника. Поддържа се, че давностният срок е бил прекъсван и с искането за налагане на запор с молба от 24.03.2016 г., а последното изпълнително действие по делото датирало от 09.03.2021 г., през който период не са изтекли нито двугодишният срок по чл. 433,ал.1, т. 8 ГПК, нито давностният срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. По изложените съображения се иска потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният съд установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо съдът дължи произнасяне по същество на спора в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, съгласно нормата на чл. 269, предл. 2-ро от ГПК.

Районният съд е бил сезиран с отрицателен установителен иск с правна 2 квалификация по чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищцата Д. К. не дължи на ответника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД поради погасяване по давност сумата от 4 541,57 лв., представляваща главница по договор за банков кредит от 07.11.2007 г., сумата от 9 424,60 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 08.02.2008 г. до 25.04.2012 г. и сумата от 3 311,76 лв., представляваща такси и 395,56 лв., съдебни разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 20.06.2012 г. по гр. дело №21060/2012 г. по описа на Софийския районен съд, 69-ти състав и е образувано изп. дело № 20128400400743 по описа на ЧСИ М.Ц..

С доклада по делото между страните са обявени за безспорни следните обстоятелства: че въз основа на издаден изпълнителен лист в полза на кредитора е образувано изп. дело № 20128400400743 по описа на ЧСИ М.Ц., както и че ответникът е конституиран като взискател по него.

Когато с иска по чл. 439 ГПК, длъжникът се позовава на настъпила погасителна давност, основанията за прекъсване или спиране на давността са в доказателствена тежест на ответника - кредитор. В този смисъл константната съдебна практика- Решение № 93 от 17.05.2021 г. по гр. д. № 2766/2020 г., г. к., IV г. о. на ВКС.

Съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. В т.10 на ТР № 2 от 2015 г. по т. дело № 2 по описа за 2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ прекъсва давността и от предприемането на последното принудително действие започва да тече нова давност.

С Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК е прието, че докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността започва да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г. По тези съображения настоящият въззивен състав намира, че не следва да изследва въпроса дали давността е била спирана или прекъсвана в периода от образуване на изпълнителното производство до 26.06.2015 г., тъй като в този период давност не е текла по силата на самия закон.

Това правно положение се прилага и остава валидно независимо от настъпила по делото перемпция по смисъла на чл. 433,ал.1,т.8 ГПК. Това е така тъй като новата давност започва да тече от последното й прекъсване с надлежно извършено изпълнително действие или признание на вземането от длъжника. Перемпцията е без правно значение за давността и когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ - той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново - отделно изпълнително дело, тъй като 3 старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело. Във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Служебното задължение на съдебния изпълнител и обезсилването на предприетите изпълнители действия, като законни последици на перемпцията, не се съотнасят към основанието по чл.116, б."в" от ЗЗД.

Давността се спира или прекъсва само при изрично предвидените от закона случаи. В рамките на изпълнителния процес, нова давност започва да тече от последното й прекъсване с надлежно извършено изпълнително действие, независимо от настъпилата перемпция и образуване на ново изпълнително дело или не от страна на частния съдебен изпълнител.

Образуването или необразуването на ново изпълнително дело при наличие на молба от страна на взискателя за предприемане на конкретно изпълнително действие в рамките на специфичен изпълнителен способ може да има за последица единствено ангажиране на дисциплинарната отговорност на компетентния орган, съгласно уредбата на ЗЧСИ, но неговото бездействие не може да има негативно отражение върху правата на взискателя.

В постановената след приемането на тълкувателното решение съдебна практика на ВКС по чл.290 ГПК се приема, че ако искането за предприемане на изпълнително действие е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, независеща от волята на кредитора/ взискателя, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на поисканото действие, т.е. прекъсването е едно- с предприемането на действието, но считано от искането /в този смисъл решение №37 от 24.02.2021г., гр.д. №1747/2020г., ВКС, IV г.о./. С решение №3 от 04.02.2022г., гр.д. №1722/2021г., ВКС, ІV г.о. е прието, че „валидно изпълнително действие“ по смисъла на горецитираното тълкувателно решение, означава действие за принудително събиране на паричното притезание, предприето от съдебния изпълнител по редовна молба за изпълнение, т.е. по молба, в която взискателят е посочил изпълнителен способ за осребряване на имуществото на длъжника или е възложил това на ЧСИ /чл.18 ЗЧСИ/, вкл. и когато нередовността е била поправена в срок.

Процесните вземания са съдебно установени и давността за тези вземания е петгодишна от влизане в сила на съдебния акт. Този срок е започнал да тече от 26.06.2015 г., като е без правно значение дали преди тази дата по делото са прилагани изпълнителни способи и имало ли е основание за прекратяването му съгласно чл.433 ал.1 т.8 ГПК.

Съгласно последователната практика на ВКС давност не тече, ако кредиторът е поискал извършване на изпълнителни действия, но съдебният изпълнител бездейства и не предприема изпълнение по различни причини, независещи от волята на кредитора, в това число и когато при нередовност не 4 приложи правилата на чл.129 ГПК. / Решение № 118 от 7.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4063/2021 г., III г. о./

В настоящия случай след 26.06.2015 г. давността е прекъсвана със следните процесуални действия: 1/ постановление за конституиране на взискател на основание чл. 429,ал.1 ГПК от 24.04.2016 г.; 2/ молба от 15.08.2016 г., с която взискателят е поискал налагане на възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника и постановление за налагане на възбрана от 03.11.2016 г. 4/ с молба от 12.03.2018 г. за налагане на запор върху банкова сметка на длъжника при „Прокредит банк (България)“ЕАД и наложен запор със запорно съобщение от 14.03.2018 г.; 5/ с постановление за насрочване на опис на движими вещи на длъжника и 6/ молба от 09.03.2021 г. за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника.

Видно от така изложеното в периода след 26.06.2015 г. до датата на предявяване на исковата молба от 07.09.2021 г. давностният срок е бил прекъсван многократно и в нито един момент не е изтекъл петгодишният срок.

Само за пълнота следва да се посочи, че неоснователен е доводът на въззивницата, изложен в молба вх. № 110680/27.11.2023 г., че дори да се приеме, че към датата на подаване на исковата молба приложимата петгодишна давност да не е изтекла, то същата е изтекла в хода на висящия процес. Макар поначало предявяването на отрицателен иск да не прекъсва давността, в хипотезата на чл. 439 ГПК следва да се приеме, че давността за вземането се прекъсва с предявяването на иска, тъй като в разглежданата хипотеза предявяването на отрицателния установителен иск от длъжника, че вземането е погасено по давност, при поддържано от ответника насрещно възражение за неизтекъл давностен срок, е действие прекъсващо давността, защото след предявяването му кредиторът не може да противопостави насрещен положителен или осъдителен иск със същия предмет, нито (в общия случай) да предприема действия за принудително изпълнение. Прекъсването е под условие – ако с влязло в сила решение отрицателният установителен иск бъде отхвърлен (по арг. от чл.116, б. „б” вр. с чл.117, ал.2 ЗЗД). В този смисъл и решение № 257 от 30.04.2020, постановено по к. гр. дело № № 694 по описа за 2019 година на ВКС, III г.о.