Определение № 254 от 15.09.2023, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 254 гр. Монтана, 15.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Олег Софрониев като разгледа докладваното от Олег Софрониев Частно наказателно дело № 20231600200310 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 68, ал. 6, вр. с ал. 5 от НПК, образувано е по искане н а Ц. М. П. – обвиняем по ДП 383/2019г. по описа на ГД БОП МВР С офия, пр. пр. № 1307/2019г. на СП /закрита/, пр. вх. № СП 1200/2022г. на ОП Монтана, чрез защитника му адв. Д. М. с която на основание чл. 68, ал. 5 и ал. 6 от НПК желае да му бъде отменена наложената мярка за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на страната“.

В молбата се излагат доводи в смисъл, че макар и действително да се касае до обвинение за тежко умишлено престъпление, то, предвид изрядното процесуално поведение на обвиняемия до момента, необходимостта от така наложената забрана вече е отпаднала.

Поддържа се, че същият има сключен трудов договор с немско дружество „хххххх“, за което работи и пребивава на адрес в Г поради което прокуратурата възпрепятства свободното му движение, а също така и ограничава трудовите му права. Счита наложената мярка за процесуална принуда за незаконосъобразна и прекомерна и моли за нейната отмяна.

В искането се излагат доводи, че с оглед изрядното му процесуално поведение необходимостта от така наложената забрана е отпаднала.

Съдът, след като обсъди доводите в искането и се запозна с материалите по делото, намери следното:

Искането е допустимо, но разгледано по същество същото е неоснователно.

Съображенията на съда са следните:

С постановление на водещия разследването орган от 10.12.2021г. Ц. М. П. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 321, ал.3, пр. 2, вр. с ал.2 НК. На същият е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ с протоколно определение №758/12.12.2021г. по ЧНД №4057/2021г. по описа на СНС, изменена в „домашен арест“ с протоколно определение № 176/21.12.2021г. по ВЧНД № 438/2021г. по описа на АСНС.

Впоследствие, по реда на чл. 65 от НПК с протоколно определение № 1

420/03.05.2022г. по ЧНД № 1407/2022г. по описа на СНС наложената мярка „домашен арест“ е изменена в „гаранция в размер на 5000лв.“ която е изпълнена.

По отношение на Ц. М. П. е взета мярка по чл. 68 от НПК „забрана за напускане на пределите на Република България“.

Съдът намира доводите на подсъдимия, изложени в подаденото искане за отменяване наложената мярка за процесуална принуда, за несъстоятелни.

Съдът счита, че към настоящия момент е налице опасност подсъдимият да се укрие и да осуети приключването на наказателното производство, която може да се извлече от високата обществена опасност на деянието, за което му е повдигнато обвинение. Мярката за процесуална принуда по чл. 68 от НПК има за задача да обезпечи приключването на наказателното производство чрез лишаването на лицето от възможността да се укрие.

Разследването по досъдебно производство № 383/2019г. на ГД БОП МВР е в заключителна фаза и се изчаква единствено съдебно-икономическа експертиза.

Съдът намира, че в случая не може да се изключи опасността обвиняемото лице Ц. М.

П. да се укрие и да осуети приключването на наказателното производство, която опасност произтича от високата обществена опасност на деянието, за което му е повдигнато обвинение. Мярката по чл. 68 от НПК е вид мярка за процесуална принуда, която има за задача да осигури приключването на наказателното производство чрез законово ограничаване на определени права на обвиняемия, а също цели да обезпечи явяването му пред съответния орган и изключване на възможността да се укрие. С наложената мярка за процесуална принуда се ограничава правото на лицето на свободно придвижване и това ограничаване към настоящия момент е законно и оправдано с оглед повдигнатото му обвинение, спецификата на престъплението и степента на обществена опасност на деянието.

Предвид тежестта на повдигнатото обвинението, както и с оглед липсата към момента на трайна обвързаност на обвиняемия с територията на страната ни /по собствените признания на молителя, че той се е установил във ФР Германия /където е имал сключен трудов договор, което налагало връщането му в Германия/, е налице, по разбиране на съда, реална опасност той да се укрие извън пределите на Р България и по този начин да осуети наказателното преследване спрямо него. Поради това и с оглед на обстоятелството, че в интерес на обществения ред и обществената сигурност, /които в случая имат приоритет пред личните права и интереси на обвиняемото лице/, е да се предотврати и ограничи възможността за отклонение на обвиняемия от наказателното преследване, наложената мярка за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на Република България“ е законосъобразна, необходима е и не са налице предпоставки за отменяването й.

По горните съображения съдът намира, че искането на Ц. М. П. за отмяна на мярката за процесуална принуда – „забрана за напускане пределите на Р България“ е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Предвид изложените мотиви

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Ц. М. П. - обвиняем по ДП 383/2019г. по описа на ГД БОП МВР София, пр. пр. № 1307/2019г. на СП /закрита/, пр. вх. № СП 1200/2022г. на ОП Монтана, чрез защитника му адв. Д. М. с която на основание чл. 68, ал. 5 и ал. 6 от НПК желае да му бъде отменена наложената мярка за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на страната“.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Материалите по досъдебното производство да се върнат незабавно на Окръжна прокуратура Монтана, ведно с копие от определението; копие от определението да се изпрати и на молителя Ц. М. П..

Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________

3