Решение № 297 от 07.10.2026, Окръжен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 297 гр. ХАСКОВО, 07.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

ГЕОРГИ М. МИХАЙЛОВ при участието на секретаря Ж.Р. Х. като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20265600500397 по описа за 2026 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №289/05.04.2026г., постановено по гр.д.№1817/2025г. Районен съдХасково: ОБЯВЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛНА, на осн. чл. 135, ал. 1 ЗЗД, по отношение на Н. Х. М., ЕГН **********, С. А. М., ЕГН **********, и А. М. Р., ЕГН***, и тримата с адрес: с.***, общ. ***, разпоредителната сделка, обективирана в НОТАРИАЛЕН АКТ ЗА ПРОДАЖБА НА НЕДВИЖИМ ИМОТ №**, том **, рег. №***, нот. дело №*** от 2024г. на Нотариус с рег. №660 с район действие РС-Хасково, вписан в Служба по вписванията при РС-Хасково, с вх. №*** и дв. вх. №*** от ***г., Акт №**, том ***, с който М. М. С., ЕГН **********, продава на „ДМ ОЙЛС“ ЕООД, ЕИК 207954831, правото на собственост върху 49/100 идеални части от недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. ***, общ. ***, обл. Хасково, одобрени със Заповед РД-18-63/05.10.2006г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 14.06.2016г., с административен адрес на имота: гр.***, с площ 745 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - за друг вид застрояване, предишен идентификатор няма, номер по предходен план: имот *** (***), при съседи съгласно кадастрална скица: поземлени имоти с идентификатори: № ***; № ***; № ***; № ***; № ***; № *** и № ***;

ОСЪЖДА М. М. С., ЕГН **********, с адрес: с. ***, общ.*** и „ДМ ОЙЛС“ ЕООД, ЕИК 207954831, седалище и адрес на управление: гр.***местност ***, ДА ЗАПЛАТЯТ, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, НА Н. Х. М., ЕГН **********, С. А. М., ЕГН **********, и А. М. Р., ЕГН ***, последните трима с адрес: с. ***, общ.***, сумата от 132,33 евро, представляваща разноски за държавна такса и по 766,94 евро на ищец, представляващи адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото.

1

Недоволни от така постановеното решение са останали въззивниците М. М. С. и „ДМ Ойлс“ЕООД, които чрез пълномощника си го обжалват с оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност. Излагат подробни съображения относно неправилността на постановеното съдебно решение, като считат, че ищците с ангажираните по делото доказателства не са доказали при условията на пълно и главно доказване исковата си претенция.

Твърдят, че прехвърлянето на имота, не представлява увреждане на кредиторите.

Неправилни били и изводите, че инвестициите в строителството и увеличаването на стойността на имотите били релевантни за настоящия случай. Поддържат също,че презумпцията за знание не следвало да намери приложение в настоящият случай, тъй като ставало въпрос за възмездна сделка, при което ищците следвало да докажат реално увреждане и знание и от двете страни по тази сделка. Неправилни били и изводите, че относителната недействителност можела да се обяви без оглед на реалната икономическа стойност и пазарната реализируемост на прехвърлените 49/100 идеални части от имота.

Налице била и несъразмерност формален характер на претенцията с оглед на правата на ищците като кредитори. Съществените процесуални нарушения се изразявали в необсъждането на служебно известните обстоятелства за наложени запори върху 100 % от дружествените дялове на „ДМ Ойлс“ЕООД, началният момент на строителството и пр., което довело до неправилни правни изводи.решението било и немотивирано. Претендират въззивната инстанция да отмени обжалваното решение на РС-Хасково и вместо него да постанови ново по съществото на спора, с което да отхвърли предявеният иск с правно основание чл.135 ал.1 от ЗЗД. Претендират и присъждане на разноски по делото,съгласно представен списъц на разноските по чл.80 от ГПК.

В срока по чл.263 от ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемите Н. Х. М., С.

А. М. и А. М. Р., които чрез пълномощника си оспорва жалбата и излага доводи за нейната неоснователност. Претендират въззивната инстанция да потвърди обжалваното решение на РС-Хасково, както и присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства,поотделно и взети в тяхната съвкупност,приема да установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена от активно легитимирани страни в производството, против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законустановения срок, поради което са процесуално допустими. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Пред РС-Хасково е бил предявен иск с правно основание чл.135 ал.1 от ЗЗД от ищците Н. Х. М., С. А. М. и А. М. Р. срещу ответниците М. М. С. и „ДМ Ойлс“ЕООД.

Ищците са претендирали РС-Хасково да обяви за относително недействителна спрямо тях разпоредителната сделка, обективирана в НОТАРИАЛЕН АКТ ЗА ПРОДАЖБА НА НЕДВИЖИМ ИМОТ №***, том **, рег. №*** , нот. дело №*** от 2024г. на Нотариус с рег.

№660 с район действие РС-Хасково, вписан в Служба по вписванията при РС-Хасково, с вх.

№*** и дв. вх. №*** от ***2024г., Акт №***, том *** .

По делото не се спори, а това се установява и от писмените доказателства, че ответникът М. М. С. е едноличен собственик на капитала и управител на търговското дружество „ДМ Ойл“ЕООД, също ответник по делото. Безспорно е установено също,че ищците са кредитори на първия ответник- физическото лице М. М. С. срещу когото имат изискуеми и ликвидни вземания, за които са им били издадени изпълнителни листове и в последствие образувани изпълнителни дела. Няма спор по делото и относно обстоятелството,че процесната разпоредителна сделка е била извършена на 19.09.2024г., към който момент ищците вече са имали вземания към първия ответник,установени с влезли в сила съдебни актове. Разпоредителната сделка с процесните 49/100 идеални части от недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. ***, общ.***, обл. Хасково, одобрени със Заповед РД-18-63/05.10.2006г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 14.06.2016г., с административен адрес 2 на имота: гр. ***, с площ 745 кв.м. е на стойност 5000лв., а данъчната оценка на продаваните идеални части от имота възлиза на сумата от 6470,16 лв.

Съгласно разпоредбата на чл.135 ал.1 от ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда,ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето с което длъжникът се договаря, трябва също да е знаело за увреждането. Всеки кредитор-хирографарен или обезпечен може да води иск по чл.135 от ЗЗД. Не е необходимо кредиторът да представя изпълнителен лист за вземането си, за да може да предяви отменителния иск. Качеството му на кредитор следва не от изпълнителния лист, а от облигационното отношение, което го свързва с длъжника. Изпълнителният лист само констатира това му качество. Искът по чл.135 от ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка/или друго действие/, с която длъжникът го уврежда. Това право възниква за кредитора, когато сделката/или действието/ е увреждаща и е безвъзмездна или е възмездна, но длъжникът и третото лице са знаели за увреждането, както и когато увреждащата сделка/или друго действие/ е извършена преди възникване на вземането, но тя е предназначена от длъжника и третото лице да увреди кредитора. Правоотношенията, от които произтича вземането не стават предмет на делото по Павловия иск и съдът не може да преценява дали съществуват правоотношения, които легитимират ищеца като кредитор. В производството по Павловия иск съдът изхожда от положението, че вземането съществува, ако то произтича от твърдените факти в исковата молба. С иска по чл.135 от ЗЗД не се засяга обвързващата сила на увреждащата сделка/или друго действие/ в отношенията между страните, които са я сключили/длъжника и третото лице/. Т.е. продължават да бъдат валидно обвързани от нея и след уважаването на Павловия иск. Увреждащата сделка се счита несъществуваща единствено по отношение на увредения кредитор и само с оглед на това негово качество.

Ако в последствие това негово качество бъде отречено /напр. защото сделката има порок/ или отпадне/напр. защото е погасено чрез плащане /, непротивопоставимостта губи смисъл.

Затова съдът, който е сезиран с иска по чл.135 от ЗЗД може да вземе предвид единствено влязло в сила решение, с което се отрича качеството кредитор. В производството по иска по чл.135 от ЗЗД длъжникът не може да се брани с възражения, които се основават на отношенията, които легитимират ищеца като кредитор. Защитата си като длъжник по тези отношения ответникът може да осъществи само по иск за вземането. В производството по Павловия иск съдът изхожда от положението, че вземането съществува, ако то произтича от твърдените в исковата молба факти.

За уважаването на иск с правно основание чл.135 ал.1 от ЗЗД е необходимо установяването на две обективни и една субективна предпоставка, а именно:1/ищецът е кредитор на ответника-прехвърлител; 2/увреждаща сделка; и 3/ знание/съзнаване/ на увреждането от страна на прехвърлителя.

Кредитор по смисъла на чл.135 от ЗЗД е всяко лице, титуляр на парично или непарично вземане по отношение на ответника. Правото на кредитора да иска обявяване за недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника е предпоставено от наличието на действително вземане-вземане, което може да не е изискуемо и ликвидно.

Възникването на това право не е обусловено от установяване на вземането с влязло в законна сила решение. Съдът по Павловия иск не може да проверява, съществува ли вземането, което легитимира ищеца като кредитор, освен ако вземането не е отречено с влязло в сила решение. Страната, поискала отмяната по чл.135 от ЗЗД, има за задача да установи само качеството си на кредитор, като материална предпоставка, а не да провежда пълно и главно доказване на правата си, от които черпи правен интерес.

По делото е безспорно установено, че ищците са кредитори на първия ответник М.

М. С., което качество същите е придобили с присъждането в тяхна полза на обезщетения за претърпени неимуществени и имуществени вреди от деяние,извършено на 07.10.2023г./ обезщетения от деликт/.Съдебните актове, въз основа на които са били присъдени процесните обезщетение в различни размери са били влезли в сила преди извършването на 3 процесната разпоредителна сделка и въз основа на тези актове вече са били образувани и изпълнителни производства. Т.е. вземането на ищците съществува, тъй като по делото е установено, че то произтича от твърдените в исковата молба факти, поради което съдът счита, че в конкретният случай безспорно е доказана първата предпоставка за уважаване на Павловия иск.

От представения по делото НОТАРИАЛЕН АКТ ЗА ПРОДАЖБА НА НЕДВИЖИМ ИМОТ №***, том ***, рег. №***, нот. дело №*** от 2024г. на Нотариус с рег. №660 с район действие РС-Хасково, вписан в Служба по вписванията при РС-Хасково, с вх. №*** и дв. вх.

№*** от ***2024г., Акт №***, том *** се установява възмездно разпореждане с имущество на длъжника, с което действие той намалява активите си, а това води до увреждане интересите на кредитора. Налице е възмездна сделка, обективирана в нотариален акт, с която длъжникът е намалил своето имущество, а оттук - и възможностите на кредиторите за удовлетворение от него, поради което действието се явява увреждащо за ищците.

Съгласно установената практика на ВКС, увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт,с който се засягат права,които била осуетили или затруднили осъществяване правата на кредитора спрямо длъжника. Така, увреждане е налице когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредиторите.