Решение № 17497 от 11.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17497 гр. София, 11.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА КР. ИГНАТОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110120353 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, срещу А. Д. И..

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника А.

Д. И., в качеството й на собственик на имот с адрес: гр. С., обл. С., общ. Л., ж.к. „Л.“, бл. ***, вх.*, ет. *, ап. ***, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.

Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон на интернет страницата на дружеството. При тези твърдения моли, съдът да признае за установено, че ответникът му дължи сумите както следва: сумата от 3981,37 лева - главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва от 15.07.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 610,69 лева- лихва за забава върху главницата, начислена за периода от 15.09.2022г. до 17.06.2024г., сумата от 34,31 лева - главница, представляваща цена за услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва от 15.07.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 8,00 лева 1 лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, начислена за периода от 16.07.2021г. до 17.06.2024г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 23598 от 30.07.2024 г. по ч.гр.д. № 43006/2024 г. по описа на СРС, 32 състав. Претендира разноски за исковото и заповедното производство, включително възнаграждение за юрисконсулт.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът, който е редовно уведомен за депозираната срещу него искова молба, с връчването й на 25.09.2025 г., не е депозирал отговор. В производството по ч.гр.д. № 43006/2024 г. по описа на СРС, 32 състав е депозирал възражение по чл. 414 ГПК, в което е посочил, че процесното вземане за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. е погасено по давност.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите както следва: сумата от 3981,37 лева - главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва от 15.07.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 610,69 лева - лихва за забава върху главницата, начислена за периода от 15.09.2022г. до 17.06.2024г., сумата от 34,31 лева главница, представляваща цена за услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва от 15.07.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 8,00 лева - лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, начислена за периода от 16.07.2021г. до 17.06.2024г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 23598 от 30.07.2024 г. по ч.гр.д. № 43006/2024 г. по описа на СРС, 32 състав.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. По иска за дялово разпределение следва да се докаже и валидно облигационно отношение на етажната собственост, в която е разположен процесният имот с ФДР по чл. 139а ЗЕ, наличие на валидно облигационно отношение между ищеца и ФДР по чл. 139а ЗЕ и извършване на услугата дялово разпределение за процесния период. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже възникването на главния дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна 2 станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, собствениците и титулярите на ограничено вещно право на ползване върху топлоснабдения имот са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, като именно качеството им на носители на вещното право обуславя възникването на облигационното правоотношение с топлопреносното предприятие, освен когато при предвидените в закона предпоставки друго лице е станало клиент въз основа на сключен договор.

В настоящия случай ищецът извежда пасивната материалноправна легитимация на ответницата от твърдението, че същата е собственик на процесния топлоснабден имот. В исковата молба се сочи, че в това й качество между „Топлофикация София“ ЕАД и А. Д. И. е възникнало облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия и че през процесния период на ответницата е доставяна топлинна енергия, чиято цена тя дължи. Не са въведени като основание на исковете твърдения процесните задължения да са възникнали за друг собственик или клиент на топлинна енергия и впоследствие да са преминали върху ответницата по силата на наследствено правоприемство.

От представения по делото нотариален акт № ***, том ***I, рег. № ****, дело № ***/**** г. от **.**.**** г., се установява, на посочената дата процесният недвижим имот – апартамент № 1, находящ се в гр. С., ж.к. „Л.“, бл. ***, вх. *, ет. * – е придобит по силата на договор за покупко-продажба от Б. Д. И.. Следователно представеният от ищеца титул за собственост не установява придобИ.не на имота от ответницата, а от друго лице.

От приложената към исковата молба справка от НБД „Население“, актуална към 19.04.2022 г ., се установява, че към посочената дата Б. Д. И. е починал, както и родствената му връзка с Й. И. И.а, която е негова майка. От цитираната справка се установява и родствената връзка между Й. И. И.а и ответницата А. Д. И., която е нейна дъшеря. По делото обаче не са представени никакви доказателства, от които да се установи кога е починал Б.

Д. И., поради което не може да се установи дали към началния момент на процесния период – 01.05.2021 г. – собственик на процесния имот все още е бил Б. Д. И. или към този момент вследствие на настъпило наследствено правоприемство собствеността вече е преминала върху неговата майка Й. И.

И.а. Липсата на ангажирани доказателства, от които да се установи кой измежду посочените праводатели е бил собственик на имота през тази част от процесния период, не може да бъде преодоляна чрез предположение.

Същевременно за разрешаването на настоящия спор не е необходимо съдът да установява дали собственик е бил Б. Д. И. или Й. И. И.а, доколкото предмет на доказване съобразно въведеното от ищеца основание на исковете е обстоятелството дали А. Д. И. е притежавала имота през процесния период, тъй като именно въз основа на това й качество ищецът извежда възникването на облигационната връзка между страните. Доказателства за този правопораждащ факт не са ангажирани по делото.

Напротив, в проведеното на 01.06.2026 г. открито съдебно заседание ответницата изрично е заявила, че е единствен собственик на апартамента към момента, тъй като майка й Й. И. И.а е починала. Съдът е отделил като 3 безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че А. Д. И. е единствен собственик на процесния имот в качеството си на наследник на Й. И. И.а, починала на 20.02.2024 г. Така установеното обстоятелство не доказва твърдяното от ищеца качество на ответницата на собственик през процесния период, доколкото същият е с крайна дата 30.04.2023 г., а наследственото правоприемство по отношение на Й. И. И.а е възникнало след този момент. Обстоятелството, че към настоящия момент, респ. към датата на приключване на устните състезания по делото, ответницата е единствен собственик на процесния имот в качеството си на наследник на Й. И. И.а, не води до извод за основателност на предявените искове с оглед заявеното от ищеца фактическо основание. Действително съгласно чл. 60, ал. 1 ЗН наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават. Отговорността на наследника за задължение, възникнало в патримониума на неговия наследодател, обаче се основава на различен фактически състав от този, на който са основани настоящите искове. В случая ищецът не твърди, че през процесния период Й. И. И.а е била клиент на топлинна енергия, като претендираните задължения са възникнали в нейния патримониум и след смъртта й са преминали върху ответницата по силата на универсално наследствено правоприемство. Напротив, претенциите са основани на твърдението за лично задължение на А. Д. И., произтичащо от качеството й на собственик и клиент на топлинна енергия през процесния период.

Следва изрично да се посочи, че е задължение на съда да даде правна квалификация на предявения иск, но същият е обвързан от въведените от ищеца фактически обстоятелства, от които се извежда претендираното материално право. Правната квалификация на предявения иск се определя от съда въз основа на заявените в исковата молба обстоятелства и петитума, но съдът не може да основе решението си на правопораждащи факти, които ищецът не е въвел като основание на претенцията, тъй като в този случай би се стигнало до произнасяне по непредявен иск (в този смисъл вж. Решение № 329/20.12.2011 г. по гр. д. № 1789/2010 г., III г. о. на ВКС, Решение № 201/16.01.2019 г. по т. д. № 820/2018 г., I т. о. на ВКС). Следователно съдът не може служебно да замени въведеното от ищеца основание – ответницата да е собственик и клиент на топлинна енергия през процесния период и поради това за нея са възникнали процесните задължения – с различен фактически състав, при който задълженията първоначално са възникнали в патримониума на друго лице и впоследствие са преминали върху ответницата по наследяване.

По изложените съображения, съдът намира, че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване първата материалноправна предпоставка за възникване на претендираните вземания спрямо ответницата – съществуването през периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г. на облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия между „Топлофикация София“ ЕАД и А. Д. И., което е самостоятелно основание за отхвърляне на предявените главни искове. При липсата на първата необходима предпоставка от фактическия състав на претендираните вземания не следва да бъдат обсъждани останалите предпоставки за тяхното възникване и размер, 4 включително действителното доставяне и количеството на топлинната енергия, начинът на формиране на начислените суми, извършването на услугата дялово разпределение, както и направеното от ответницата възражение за погасяване на част от вземанията по давност. Следователно предявените установителни искове за главница за доставена топлинна енергия и за услугата дялово разпределение следва да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни.