Определение № 708 от 24.09.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 708 гр. Ловеч, 24.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ПЛАМЕН ПЕНОВ

ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА

ТЕНЕВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА ТЕНЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500587 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Производството е образувано по частна жалба от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131001375, срещу Разпореждане № 2062/09.08.2024 г. по ч. гр. д. № 1182/2024 г. по описа на РС – Ловеч, с ко eто е отхвърлено заявлението на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК против И. В. И., ЕГН **********, за сумите, както следва: 9842,48 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 7053488360 от 16.08.2023 г., 404,24 лв. – възнаградителна лихва за период от 25.09.2023 г. до 25.11.2023 г., 3251.25 лв. – обезщетение за забава за период от 25.09.2023 г. до 09.05.2024 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното плащане.

В жалбата са изложени твърдения, че постановеният съдебен акт е неправилен. Твърди, че приложеното към заявлението извлечение от счетоводните книги на банката е редовно от външна страна и удостоверява, че предявеното вземане подлежи на изпълнение. Излага, че в чл.7.1 от договора е посочен размерът на отпуснатия финансов ресурс. Като размер на отпуснатия финансов ресурс посочва и сумата, описана в чл. 7 от процесния договор – 10248,97 лв., формирана като сбор от предоставените заемни средства на длъжника – 10000 лв., и суми, предоставени за заплащане на застрахователни премии по избрани от длъжника застраховки: 248,97 лв. Конкретизира, че сумата, отразена в чл. 10 – 11047,53 лв., представлява общата дължима от длъжника сума по договора при заплащане на дължимите погасителни вноски в срок, формирана от размера на отпуснатия финансов ресурс – 10248,97 лв., и възнаградителната лихва. Пояснява, че ГЛП възлиза на 46,17%, като същият 1 се начислява върху размера на отпуснатия кредит. Изяснява начина на начисляване на мораторната лихва и представя справка за извършените плащания. Поддържа, че застраховките са сключени по желание на кредитополучателя, като е декларирал избора на тази допълнителна услуга.

Моли съда да отмени обжалваното разпореждане.

Съдът, като се запозна с доказателствата по делото и взе предвид изложеното в жалбата, установи следното:

Жалбата е подадена подадена в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице, поради което съдът намира същата за допустима и подлежаща на разглеждане по същество.

Първоинстанционният съд е сезиран със заявление по чл. 417 ГПК от кредитора „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131001375, за издаване на заповед за изпълнение против И. В. И. за сумите, както следва: 9842,48 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 7053488360 от 16.08.2023 г., 404,24 лв. – възнаградителна лихва за период от 25.09.2023 г. до 25.11.2023 г., 3251.25 лв. – обезщетение за забава за период от 25.09.2023 г. до 09.05.2024 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното плащане.

С Разпореждане № 1667/04.07.2024 г. заповедният съд е оставил без движение заявлението, като е указал на заявителя в 3-дневен срок от получаване на съобщението, да посочи какъв е размерът на отпуснатия кредит, как е формирано всяко от вземанията, съответно какви суми се включват в главницата, при какъв ГПР и как е формиран същият, как са формирани договорната лихва и обезщетението за забава /върху чистата стойност на кредита или и върху други вземания, ако такива се включват в главницата/, да уточни просрочените вноски по размер и от какви вземания е формирана всяка вноска, извършвал ли е длъжникът плащания по договора, в какъв размер и по кои вземания.

В предоставения от съда срок е постъпила уточнителна молба, с която се оспорва необходимостта от изпълнение на дадените указания. Заявителят посочва, че в чл.7.1 от договора е отразен размерът на отпуснатия финансов ресурс. Същевременно като размер на отпуснатия финансов ресурс посочва и сумата, описана в чл. 7 от процесния договор – 10248,97 лв., формирана като сбор от предоставените заемни средства на длъжника – 10000 лв., и суми, предоставени за заплащане на застрахователни премии по избрани от длъжника застраховки: 248,97 лв. Конкретизира, че сумата, отразена в чл. 10 – 11047,53 лв., представлява общата дължима от длъжника сума по договора при заплащане на дължимите погасителни вноски в срок, формирана от размера на отпуснатия финансов ресурс – 10248,97 лв., и възнаградителната лихва. Пояснява, че ГЛП възлиза на 46,17%, като същият се начислява върху размера на отпуснатия кредит. Препраща към чл. 9.4 и 9.1 от договора за механизма на формиране съответно на мораторната и на възнаградителната лихва. Посочва, че ГПР е в размер на 47,88%, като представя и справка за 2 извършените плащания.

За да постанови обжалваното разпореждане, районният съд е счел, че дадените от него указания не са изпълнени, поради което продължава да съществува неяснота от какви вземания е формирана всяка от просрочените вноски, т.е. каква част от вноската е за връщане на предоставената в кредит сума и каква част е за допълнителната услуга за застраховка, съответно в какъв размер е договорната лихва върху сумата по кредита и върху сумата за допълнителната услуга, както и относно това каква част от задължението по договора за кредит е погасена по главница и договорна лихва.

При анализа на тези обстоятелства въззивният съд споделя констатациите на заповедния съд, според които така подаденото от жалбоподателя заявление по чл. 417 ГПК е нередовно.

Видно от чл. 7.1 на представения договор, размерът на кредита възлиза на 10000, общият размер на застрахотелните премии - на 248,97 лв., а общият размер на кредита на 10248,97 лв.

В представеното извлечение от счетоводните книги към банката е посочено, че размерът на сумата по договора възлиза на 11047,53 лв., като изискуемата към 09.05.2024 г. главница – на 9842,48 лв., на възнаградителната лихва – на 404,24 лв. и на обезщетение за забава за периода 25.09.2023 г. – 09.05.2024 г. – на 3251,25лв.

С постъпилата уточнителна молба заявителят веднъж посочва общият размер на главницата по кредита като 10248,97 лв. и втори път твърди, че размерът на отпуснатия на длъжника кредит възлиза на 10000 лв., като това противоречие е намерило отражение и в чл. 7 от процесния договор. Освен това, действително заявителят е предоставил справка за извършените от длъжника плащания, но не е детайлизирано към коя конкретно вноска са отнесени те.

С оглед на това, въззивният съд намира, че е налице пълна неяснота по отношение на главницата – нейния размер, компонентите, от които е формирана и съответното техния размер. Вследствие на тази неяснота не може да бъде направен и категоричен извод за това върху каква сума е начисляван определения между страните лихвен процент, съответно да бъде преценен размерът на дължимата възнаградителна лихва, както и какъв е размерът на дължимата лихва за забава.

Предвид това, съдът намира, че не може да се направи преценка как точно е формирано всяко от претендираните вземания, съответно при констатиране на неравноправна клауза по договора това препятства възможността да бъде извършено прихващане със заплатеното, основаващо се на същата. Ето защо, правилно заповедният съд е дал указания за отстраняване на коментираните по – горе нередовности, за което е предоставил 3-дневен срок от връчване на съобщението.

Въпреки дадените от съда указания, заявителят не е отстранил нередовностите, а напротив внесъл е допълнителна неяснота. Предвид това, 3 заявлението е нередовно и следва да се отхвърли изцяло на основание чл. 411, ал.2, т.1 ГПК, в какъвто смисъл се е произнесъл и заповедният съд.

Подадената жалба е неоснователна, а разпореждането по чл. 413, ал. 2 ГПК е правилно, поради което следва да се потвърди изцяло.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 2062/09.08.2024 г. по ч. гр. д. № 1182/2024 г. по описа на РС – Ловеч.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4