Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 13957 от 17.07.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 62937/2024
Вид
Решение № 13957
Подписан
17.07.2025
Състав
ВАЛЕНТИН ТОДОРОВ БОРИСОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 13957 гр. София, 17.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20241110162937 по описа за 2024 година

Софийският районен съд е сезиран с искова молба от “Топлофикация София” ЕАД срещу Е. Д. Б. от гр. София, в обстоятелствената част на която се твърди, че ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за заплащане сумата за цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 1 891,81 лева (хиляда осемстотин деветдесет и един лева и 81 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 05.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 431,17 лева (четиристотин тридесет и един лева и 17 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 16.05.2024 г., 3,22лева (три лева и 22 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.03.2023 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 05.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 0,67 лева (нула лева и 67 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.06.2021 г. до 16.05.2024 г. По така подаденото заявление било образувано гр.дело № 33907/2024 г. по описа на СРС, 90 състав, по което била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. В срока по чл. 414, ал. 1 ГПК ответникът подал възражение против издадената заповед, поради което са налице предпоставките на чл. 415, ал. 1, т.

1 от ГПК за предявяването на установителен иск.

При така изложените факти и като поддържа, че ответникът, като потребител на топлинна енергия на топлоснабден имот, находящ се в гр.

София, бу., аб.№ 128298, е потребявал топлинна енергия в периода 01.05.2020 г. до 30.04.2023 г, която не е заплатил, ищецът моли да бъде признато за установено в отношенията между страните, че същият дължи сумата 1 891,81 1 лева (хиляда осемстотин деветдесет и един лева и 81 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 05.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 431,17 лева (четиристотин тридесет и един лева и 17 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 16.05.2024 г., 3,22лева (три лева и 22 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.03.2023 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 05.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 0,67 лева (нула лева и 67 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.06.2021 г. до 16.05.2024 г.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Е. Д. Б., чрез адв. К. е депозирал отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни по подробно изложени съображения. Оспорва да е потребител на ТЕ за процесния недвижим имот. Оспорва количеството и качеството на доставената топлинна енергия, както и дружеството за топлинно счетоводство да е водило надлежно счетоводство. Поддържа възражението против заповедта за изпълнение, в което е формулирано възражение за изтекла погасителна давност.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

От представения по делото Нотариален акт № 27 от 30.05.1994 г., дело 12244/94 г. се установява, че Д.....а са придобили право на собственост върху апартамент № 9, находящ се в гр. София, ., ет. 5. От представената справка от ГИС-София се установява, че посочената сграда се намира на б..“.

От представеното удостоверение за наследници на Д. . Б., починал на 04.12.2020 г. като вдовец, се установява, че негови наследници са синовете му Е. Д. Б. и . Д. Б., като съпругата му . Б.а е починала преди него. При липсата на данни за завещание, наследници на процесния апаратамент се явяват именно синовете - Е. Д. Б. и . Д. Б. при равни идеални части по ½.

От представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 62 от 16.11.2021 г., том X, рег. № 16059, дело 1632 от 2021 г. се установява, че ответникът Е. Д. Б. е закупил от брат си . Д. Б. придобитата от последния по наследство ½ ид. част от апартамент № 9, находящ се в гр.

София, ., ет. 5. Следователно той е станал собственик на целия апартамент на 16.11.2021 г.

Представен по делото е акт за смърт на . Д. Б., починал на 14.06.2022 г.

Прието по делото е и заявление-декларация от Е. Д. Б. и . Д. Б. от 29.07.2021 г., с което изразяват желание партидата на процесния топлоснабден имот да бъде променена на името на ответника.

Приета е и Молба-декларация от Д. . Б. от 24.07.1997 г., с която той заявява откриване на партида за процесния топлоснабден имот на негово име.

2

Представен е констативен протокол № 346/18.02.2008 г., подписан от представител на „Топлофикация София“ АД и от председателя на етажната собственост ., от който се установява, че в сградата на адрес ., вх. А не съществува техническа възможност за прилагане на дялово разпределение на топлинна енергия поради еднотръбна инсталация за отопление.

Представени са общи фактури за процесния апартамент, съдържащи изравнителна сметка за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2023 г., както и справка, издадена от ищеца за дължими суми от отвентика за периода 07.2022 г. – 07.2023 г.

По делото са приети констативни протоколи, от които се установява, че ответникът или членове на неговото домакинство не са присъствали на редовните отчети на уредите за дялово разпределение на 22.05.2021 г. и на 04.06.2022 г.

Приети са Общи условия за продажба на топлинна енергия на битови абонати от „Топлофикация - София“ ЕАД на клиенти в град София (ОУ2016г.), одобрени от КЕВР, в сила от 10.07.2016 г., публикувани във вестник „.“.

По делото са изслушани и приети заключенията на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, които съдът изцяло кредитира като обективно и компетентно изготвени. От заключението на съдебнотехническата експертиза се установява, че сградата няма техническа възможност да премине към дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите, тъй като отоплителната инсталация е „еднотръбна система” и съгл. чл. 61, ал.2., т.1 от Наредба № Е-РД-04-1. разпределението на топлинна енергия в сграда - етажна собственост се извършва само от топлопреносното предприятие. В списъците за разпределение на кубатурата в процесния блок апартаментът фигурира с кубатура 185 м3 заедно с общите части.

Количеството топлинна енергия за абонатната станция, находяща се на адрес гр. София, ., вх. А се измерва и отчита съгласно Закона за енергетиката от средство за търговско измерване – общ топломер, монтиран в абонатната станция. като с помощта на т.н. „терминал" се снема показанието на топломера в 0,00 часа на първо число на месеца. От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат технологичните разходи. През целия исков период са отчислявани за сметка на ищеца технологични разходи от топлинната енергия преди нейното разпределение между абонатите. През процесния период в имота на ответника е имало 2 бр. водомери за топла вода.

Вещото лице потвърждава, че заложената в подробните изравнителни сметки ТЕ за разпределение напълно съответства на отчетената по общия топломер. Разпределението е извършвано в съответствие с нормативните разпоредби, действащи към този момент. Топлинната енергия за отоплението на имота е изчислявана на база коригиран отопляем обем 132 м3 за сезони 2020/2021 г. и 2021/2022 и 23 м3 за сезон 2022/2023г. по т.9.3.2 от Приложението към Наредба № Е-РД-04-1. За сезон 2020/2021 г. топлата вода е 3 изчислявана по реален отчет по т.5.2. от Приложението към чл.61, ал.1 от Наредба № Е-РД-04-1. При отчета на показанията са съставени протоколи за Главен отчет с подпис на абоната /лице, осигурило достъп /. Показанията от протокола за Главен отчет са нанесени правилно в подробните изравнителни сметки. За сезон 2021/2022г. поради необитаемост, топла вода не е начислявана. За сезон 2022/2023г. поради неосигурен достъп топлата вода е начислявана на база брой /1 лице/ потребители по 140 л./ден за един човек съгл. чл. 69. ал.2, т.2 от Наредба № Е- РД-04-1. Протоколът за неосигурен достъп не е запазен. Топлината, отдадена от сградната инсталация, е изчислявана по формула по т.6.1.1. от Приложението към Наредба № Е-РД-041 на база инсталирана отоплителна мощност на инсталацията и денградусите за периода. ТЕ от сградната инсталация е разпределяна на база пълен отопляем обем на имота - 185м3.

Вещото лице потвърждава също така, че общият топломер, монтиран в АС, е преминал необходимите метрологични проверки и е бил изправен.

От заключението по СТЕ се установява, че за периода от м.05.2020 г. до м.04.2023 г. е доставена топлинна енергия на имота на обща стойност 2983,20 лв., от които 376,35 лв. – за сградна инсталация, 1640,03 лв. – за отопление и 966,82 лв. за топла вода, както и 313,25 лв. по изравнителна сметка.

Вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза потвърждава, че дължимите от ответника суми за консумирана топлинна енергия се равняват на горните стойности, като главницата, след взимане предвид на извършените плащания преди образуването на настоящото производство, е равна на 1891,81 лв. Посочва, че на 04.07.2024 г. е извършено плащане в брой, с което са погасени задълженията за първия отчетен период 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. – главница в размер на 445,13 лв. и лихвите върху нея. Остават непогасени начислените суми за топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г. в размер на 1446,68 лв. и законна лихва в размер на 177,86 лв., общо 1624,54 лв.

От заключението се установява, че дължимата лихва за забава върху главницата за първия отчетен период (01.05.2020 г. – 30.04.2021 г.), начислена от 15.09.2021 г. до 16.05.2024 г. е 137,25 лв. За втория отчетен период (01.05.2021 г. – 30.04.2022 г.), лихвата се начислява от 15.09.2022 г. до 16.05.2024 г. и е равна на 80,89 лв. За третия отчетен период (01.05.2022 г. – 30.04.2023 г.), лихвата се начислява от 15.09.2023 г. до 16.05.2024 г. и е равна на 96,97 лв. Общо лихвата за трите периода е равна на 315,11 лв., като лихвата за първия отчетен период е погасена чрез плащане.

От заключението се установява също, че размерът на главницата, станала изискуема по-малко от три години преди датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК (05.06.2024 г.), т.е. частта от нея, която не е погасена по давност, е 1446,68 лв. Размерът на дължимите лихви върху главницата е 177,86 лв.

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните 4 правни изводи:

Съдът, като прецени изложените от страните фактически твърдения и съобрази формулираните искания, намира, че предявените искове имат правната си квалификация в разпоредбата на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

За основателността на иска по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 и чл.

150 ЗЕ ищецът следва да установи, че по силата на облигационно отношение с ответника, съществувало към процесния период, е престирал /доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/ и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на лихвата за забава възлиза на претендираната сума.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

През процесния период е приложим Законът за енергетиката, обнародван в Държавен вестник, от 9.12.2003 г., в сила от 05.03.2004 г. Според разпоредбата на чл. 149, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия в изрично уредените хипотези на разпоредбата, между производител и топлопреносното предприятие, производител и пряко присъединени клиенти на топлинна енергия за небитови нужди, топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди, топлопреносно предприятие и асоциации на клиентите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, топлопреносно предприятие и доставчик на топлинна енергия, доставчик на топлинна енергия и клиентите в сграда - етажна собственост. Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, приети по предложение на топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. В чл. 150, ал. 2 ЗЕ е въведено задължение топлопреносните предприятия да публикуват одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. Ответникът не излага конкретни възражения относно спазването на реда за публикуване на Общите условия на ищцовото дружество, поради което следва да се приеме, че Общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД са влезли в сила към исковия период. Чл. 150, ал.