Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 145 от 14.10.2026, Окръжен съд - Разград

Съд
Окръжен съд - Разград
Дело
Въззивно гражданско дело 290/2026
Вид
Решение № 145
Подписан
14.10.2026
Състав
Анелия Маринова Йорданова, ЦВЕТАЛИНА МИХОВА ДОЧЕВА, Ирина Миткова Ганева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. Разград, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия М. Й.а

Членове:

Ирина М. Ганева

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА при участието на секретаря Диана Здр. Станчева като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20263300500290 по описа за 2026 година

Депозирана е въззивна жалба от Г. И. Н. против Решение № 372/26.06.2026г. по гр.д.

№181/2026г. по описа на РС-Разград, с което са отхвърлени исковете му за отмяна на Заповед № 2216/17.12.2025 г., с която е прекратено трудовото му правоотношение с ответника, за възстановяване на заеманата от него длъжност „***“, за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за времето, през което е останал без работа в размер на 1872,24 евро, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба, като неоснователни.

Намира решение за неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е достигнал до неправилни фактически и правни изводи вследствие на непълно и превратно обсъждане на събраните доказателства, както и поради неправилно приложение на материалния закон.

Оспорва извода на първоинстанционният съд, че направеното в откритото съдебно заседание възражение, че датата на подаване на молбата и датата на прекратяване на трудовото правоотношение не са изписани от въззивника, представлява ново фактическо основание за незаконност на уволнението, въведено след изтичане на преклузивния срок по чл. 358 КТ. Счита,че още в началото на процеса е въвел оспорване относно произхода на документа и неговото съдържание, а не единствено относно положения подпис.

Неправилен е и изводът, че в исковата молба е било въведено единствено твърдението, че 1 въззивникът не е подписвал молбата за прекратяване. В действителност в исковата молба е заявено, че такава молба изобщо не е подавана. Счита,че това твърдение е различно по съдържание и не може да се приравни на твърдение единствено за липсата на подпис.

След като е поискал назначаването на графологична експертиза въззивникът още от самото начало е оспорил документа в неговата цялост, а направеното уточнение,че датите не са изписани от него представлява според него естествено развитие на вече заявено оспорване, а не изменение на основание на иска. Предвид на това не е налице преклузия по чл. 358 КТ.

Безспорно установено е, че:.подписът под молбата е на ищеца; имената и ЕГН са изписани от него; датата на подаване на молбата и датата на прекратяване на трудовото правоотношение са изписани от друго лице.Последният факт е изцяло игнориран в мотивите. Не е обсъдено какво правно значение има обстоятелството, че съществен реквизит на документа, определящ момента на отправяне на предложението и момента на прекратяване на трудовото правоотношение, не произхожда от лицето, за което се твърди, че е направило предложението.

Изводът, че молбата е подадена на 16.12.2025 г., не се подкрепя от доказателствата.По делото е установено, че цялата документация между страните се е изпращала чрез куриерската фирма „Спиди“.По делото е представена официална справка от „Спиди“, удостоверяваща, че на 16.12.2025 г. липсва изпратена пратка от въззивника до работодателя.Това доказателство изцяло противоречи на извода, че именно на тази дата е била подадена процесната молба. Не са обсъдени и показанията на св.И., че работодателят е изпратил празна бланка за напускане, която ищецът е отказал да попълни, заявявайки, че няма да подава молба за напускане.

Не са обсъдени и показанията на св.С., че работодателят многократно е настоявал въззивникът да подпише молба за прекратяване, както и че преди прекратяването е бил подаден сигнал до Инспекцията по труда.

Прекратяването по взаимно съгласие изисква наличието на две насрещни и съвпадащи волеизявления. В тежест на работодателя е да установи не само автентичността на подписа, но и че въззивникът е отправил действително предложение за прекратяване със съдържанието, представено по делото. Установяване авторството на подписа не доказва кога е бил подписан документа, дали е съдържал всички реквизити и дали впоследствие не е допълван.

Работодателят е имал практика служителят да полага подпис върху документи, чиито дати и други реквизити са били попълвани от друго лице.

При тези доказателства изводът за наличие на взаимно съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение е необоснован и противоречи на закона.

Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение и постанови друго, с което признае за незаконно и отмени уволнението, извършено със Заповед № 2216/17.12.2025 г.; възстанови жалбоподателя на заеманата преди уволнението длъжност „***“; осъди ответника да заплати обезщетението по чл. 225, ал. I КТ в предявения размер, ведно със законната лихва; присъди 2 направените разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемият „Агенция за сигурност,охрана и проучване-ЩИТ“ЕООД счита въззивната жалба за неоснователна. В нея не сочи нито едно нарушение, което да обосновава неговата отмяна. Напротив - оплакванията представляват опит след изтичане на преклузивния срок по чл.358 КТ да бъде изградено ново основание за незаконност на уволнението чрез различна интерпретация на вече събраните доказателства. Въззивникът смесва процесуалния въпрос за преклузията с материалноправния въпрос за законосъобразността на пректратяването на ТПО. Основният довод във въззивната жалба е, че районният съд неправилно е приложил чл.358 КТ, като е приел, че твърдението относно датите представлява ново фактическо основание. Дори този довод хипотетично да бъде възприет, това само по себе си не прави уволнението незаконно.

Жалбата не оборва основния доказан факт, че молбата е подписана лично от работника.

Безспорно по делото е установено чрез съдебно-графологична експертиза, че подписът върху молбата принадлежи именно на въззивника. Това обстоятелство не се оспорва и в самата въззивна жалба.Вместо да обори този решаващ факт, жалбоподателят изгражда тезата си върху обстоятелството, че две от датите били изписани от друго лице.Този факт обаче сам по себе си не опровергава авторството на документа, нито доказва липса на воля за прекратяване.Без никакво доказателство се извежда извод, че документът е бил подписан празен. Подобен извод представлява предположение, а не установен факт. Освен това самият въззивник не отрича намерението си да напусне работа и комуникацията по този въпрос с прекия си ръководител. В жалбата не се сочи кога е бил положен подписът, че към този момент датите липсвали, че документът е бил подписан като празна бланка, че съдържанието е било попълнено след подписването.Всички тези твърдения са изградени единствено върху обстоятелството, че отделни реквизити са изпълнени от друго лице. От това обаче не следва автоматично нито антидатиране, нито подправяне, нито липса на съгласие. Въззивната жалба не отчита разликата между авторството на отделни реквизити и авторството на волеизявлението. Необосновано доказателствената тежест за установяване на този твърдян от работника факт се прехвърля върху работодателя. След като самият въззивник поддържа тезата за последващо дописване, именно той следва да установи фактите, на които основава това свое твърдение. Такива доказателства по делото няма.

Липсата на куриерска пратка не доказва липса на волеизявление.

Районният съд правилно е приложил чл.358 КТ, като е разграничил първоначалното твърдение, че молбата не е подписана и последващото твърдение, че датите били дописани.

Това са различни фактически основания. Първото основава авторството на документа.

Второто въвежда нов фактически състав - последващо попълване на документа и евентуално антидатиране или просто поставянето на датата, ако самият въззивник невнимателно е пропуснал да датира документа.

Не са налице основания за отмяна, поради което моли съда да го потвърди, като му присъди разноски за въззивната инстанция.

По делото са установени следните факти:Въззивникът работил по трудово правоотношение 3 с ответното дружество с трудов договор от 29.06.2023 г. на длъжност ***. Със заповед №2216/29.06.2023 г. трудовото правоотношение е прекратено, считано от 17.12.2025 г. като причина е посочено взаимно съгласие, а като правно основание - чл.325, ал.1, т.1 от КТ. По делото е представена молба от работника за освобождаване от поверената му длъжност, считано от 17.12.2025 г. В молбата е записана дата на подаване 16.12.2025г. Тази молба е оспорена от работника в седмичния срок по чл.312, ал.2 от ГПК, като е посочено, че такава не е подавана от него. По делото е назначена съдебна графологическа експертиза, според която саморъчният подпис в молбата от името на Г. И. Н. е изпълнен от същото лице. В отговор на въпроси, зададени в о.с.з. в.л. е пояснило, че името и ЕГН в молбата са изписани от ищеца, но двете дати - тази на напускане и тази на изписване на молбата са написани от друго лице. В същото о.с.з. процесуалният представител на ищеца е заявил, че молбата не е написана и депозирана на датата, посочена в нея. Според показанията на свидетеля И. Г. И., който е бил другия служител /наред с въззиввиника/ на ответното предприятие на територията на гр.Разград, на двамата им е известно, че офисът на дружеството е в гр.Русе.

В Разград охранявали само едно учреждение и цялата кореспонденция водели по телефон и чрез Спиди. По този начин им изпращали бланки за отпуск, а те изпращали своята кореспонденция, заедно с договорите, подписани от поделението на НЗОК към Русе чрез същия оператор, конкретно чрез офиса в ж.к.“Освобождение“ /до Овергаз/. От м.юли 2023 г., когато ищецът и свидетелят започнали работа в ответното дружество, представител на последното не е посещавал работното им място, не им е известно и да е идвал в гр.Разград.

Свид.И. си спомня, че ищецът пред него е попълнил молбата за отпуск и след това я изпратил чрез Спиди. Не го е виждал да попълва молба за напускане, но такава бланка била изпратена от гр.Русе с указание ищецът да я попълни, но той не се явил, за да направи това.

С този свидетел ищецът споделил, че вероятно ще напусне работа, за да се грижи за съпругата си. В допълнителния разпит на същия свидетел, той съобщава, че ищецът му разказал, че в петък се обадил на г-н А. и казал, че ще се наложи да напусне работа, т.к. съпругата му била зле. След като съпругата му починала, във вторник се обадил и казал, че не иска на напуска работа. След този разговор, на 17.12.2025 г. ищецът се явил на работа. В същия ден и час се явил на работа и служителят, назначен на неговото място. След това прекият ръководител съобщил на свидетеля за прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца и му казал да не го допуска до работното място. Съобщава също така, че от Русе са му изпратили екземпляри с молби за напускане, казали му да се обади на ищеца, за да дойде и да пусне молба, той му се обадил, но не знае дали ищецът е идвал и дали е пускал такава молба. Казал му „Аз такава молба за напускане няма да попълня“, като това било след като съпругата му починала. Според показанията на свид.С., дъщеря на ищеца, последният споделял с нея, че цялата кореспонденция с ответното дружество е чрез Спиди. Същата твърди, че той никога не е ходил на място в офиса в гр.Русе. Разказва, че по повод заболяването на майка й, баща й попитал в телефонен разговор дали може да ползва неплатен отпуск и отговорът бил, че ако се налага да полага грижи, трябва да напусне. След смъртта на съпругата му на 08.12.2025 г. ищецът споделил с дъщеря си, че ще продължи да работи. Преди 17.12.2025 г., когато изтичал ползвания от ищеца платен годишен отпуск, той 4 сезирал Дирекция „Инспекция по труда“, т.к. работодателят изпратил бланка на молба за напускане и няколкократно настоявал ищеца да подпише същата. Според извлеченията, представени от Спиди Експрес на 16.12.2025 г. не е изпращана кореспонденция от ищеца към ответника чрез тази куриерска служба. Във връзка със сигнал, подаден от ответника е образувана проверка от Д“Инспекция по труда“. Този сигнал е от 17.12.2025 г. Видно от приложеното трудово досие за времето 10.12.2025 г. – 16.12.2025 г. ищецът е поискал ползване на платен годишен отпуск. Тази молба е с дата на подаване 11.12.2025г. и към нея е приложено препис-извлечение от акта за смъртта на съпругата на ищеца. Според справката на ТД на НАП – Варна, офис Разград за периода 17.12.0225 г. – 08.05.2026 г. за ищеца не е регистрирано трудово правоотношение.