Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2339 от 11.06.2024, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 882/2024
Вид
Определение № 2339
Подписан
11.06.2024
В сила
20.09.2024
Състав
Ирена Николова Петкова, мл.с. Марина Кирилова Семова, Ивелина Владова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 229, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 38 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 40 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 40, ал. 2 · Закон за управление на етажната собственост

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2339 гр. Варна, 10.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Марина К. Семова като разгледа докладваното от мл.с. Марина К. Семова Въззивно частно гражданско дело № 20243100500882 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 29924/11.04.2024 г., депозирана от Т. М. М., ЕГН **********, гр. Варна, ул. „Т....“ № 11, чрез адв. К. С., срещу Определение № 2948/12.03.2024 г., постановено по гр.д. № 13084/2024 г. по описа на ВРС, В ЧАСТТА, с която производство по делото е прекратено по предявените искове за прогласяване нищожността на решенията по т. 1 и по т.

2, взети на ОС на ЕС, проведено на 02.09.2023 г., поради противоречието им със закона, заобикалянето му и поради накърняване на добрите нрави, както И В ЧАСТТА, с която производството по делото е прекратено по предявения иск за отмяна на решението по т. 1, взето на ОС на ЕС, проведено на 02.09.2023 г.

Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на определението в обжалваните части. Посочва, че съдът не е отчел, че в цитираните в мотивите му съдебни актове са разгледани различни хипотези от процесната, като отбелязва, че в настоящия случай срокът по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС не е изтекъл. Излага, че когато срокът е спазен, доколкото законът не определя кои пороци водят до нищожност и кои до незаконосъобразност, преценката следва да се направи от съда в рамките на съдебното производство. Цитира съдебна практика, като отбелязва, че съдът следва първо да провери нищожността на решенията и ако установи такава да я прогласи, като само в случай че те не са нищожни проверява и тяхната законосъобразност. В тази връзка счита иска за прогласяване на нищожност на решение на ОС на ЕС по чл. 26 от ЗЗД за допустим. По отношение на иска за отмяна на решението в частта, с която е предвидено да заплати дължимите на ЕС суми в размер на 3798.56 лева отбелязва, че след влизането им в сила решенията на ОС на ЕС са задължителни за всички етажни собственици и посочената в такова решение сума би станала установено задължение, предвид че решенията стават необжалваеми след изтичане на срока по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС. Отбелязва, че след изтичане на този срок съдът не може да се произнася инцидентно относно валидността или правилността на решенията, 1 поради което и счита, че след този срок съдът не би могъл да се произнесе и по предявен отрицателен установителен иск, в случай че протоколът не е оспорен в тази част по реда на специалния закон. Моли за отмяна на определението в обжалваните части и присъждане на разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, при наличие на правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. Доколкото в производството все още не е конституирана насрещна страна и съгласно чл. 130, изр. второ от ГПК, препис от жалбата не се връчва.

След запознаване с материалите по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав намира следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по подадена от Т. М. М. искова молба срещу Етажна собственост в сграда, находяща се на адрес гр. Варна, ул. „М.“ № 32, представлявана от управителя З. С. И., като след дадени от съда указания ищецът изрично е уточнил, че предявява искове за прогласяване нищожността на решенията на ОС на ЕС, на осн. чл. 26 от ЗЗД, както следва: по т.1, в частта му – „Т. М. М. да заплати дължимите на ЕС суми в общ размер на 3798.56 лева по сметка на управителя на ЕС в „...“ АД“, както и по т.2 – „Да се събират по 20 лева месечно на човек, които разходи включват разходи за електричество, вода и интернет.

Парите да се събират от управителя. В тези разноски не се включват разходите за почистване“; като в условията на евентуалност претендира тяхната отмяна като незаконосъобразни, на осн. чл. 40 от ЗУЕС.

ВРС е дал и указания на ищцата да обоснове правния си интерес от отмяна на решението по т. 1 от ОС на ЕС, проведено на 02.09.2023 г., като съобрази, че съдът в рамките на производството по чл. 40 от ЗУЕС не изследва въпросите относно съществуването на задължението, като с последващо разпореждане са дадени и указания ищцата да заяви дали сезира съда с иск за прогласяване нищожността на решението по т. 1 в посочената от ищцата част или с иск за установяване недължимостта на тази сума. В отговор на тези указания ищцата е заявила, че предвид несъгласието й с решението като етажен собственик, за нея начинът на защита е именно оспорване на решението, а не предявяване на отрицателен установителен иск.

При тези данни съдът е постановил обжалваното определение, като е прекратил производството по делото на осн. чл. 130 от ГПК в частта по главните искове за прогласяване нищожността на решенията, взети на 02.09.2023 г., по т. 1 и по т. 2, както и в частта по евентуалния иск за отмяна на решението по т. 1, като е изложил мотиви, че за решенията на ОС на ЕС са неприложими правилата на ЗЗД, а по евентуалния иск е счел, че с него се цели отричане съществуването на вземането, което може да се постигне или чрез установителен иск, или в производството по реда на чл. 38 от ЗУЕС, но не и по реда на оспорване на решението. По отношение на другия евентуален иск – за отмяна на решението по т. 2, е постановил спиране на производството до произнасяне с влязъл в сила съдебен акт по гр.д № 5499/2023 г. по описа на ВРС, на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, доколкото предмет на последното е съществуването на право на собственост върху обект в сградата по отношение на ищцата.

Предмет на разглеждане в настоящото производство е така 2 постановения първоинстанционен съдебен акт единствено в частта, с която е постановено прекратяване по заведените искове.

Що се отнася до постановеното прекратяване на производството по исковете за прогласяване нищожността на процесните решения на ОС на ЕС настоящият състав намира последното за правилно. Ищецът изрично е заявил, че сезира съда с главни искове за прогласяване нищожността на решенията на ОС, като е навел твърдения за противоречия с разпоредби на ЗЗД.

Действително правилата на ЗЗД за недействителност на сделките не намират приложение по отношение на решенията на ОС на ЕС, доколкото последните нямат характер на сделки, а представляват особен вид многостранни актове, взети от неперсонифицирана група лица и насочени към постигането на обща цел, като в този смисъл и не може да бъде прогласявана тяхната нищожност.

За тях са предвидени специфични правила, които уреждат както изискванията за вземането на тези решения, така и начина за тяхната отмяна, като спазването на тези правила е основание и за действителността на решението.

Последните изключват приложението на общите правила за недействителност на сделките по ЗЗД, като преценката си по отношение пороците на обжалваните решения съдът извършва при съобразяване на разпоредбите на ЗУЕС и с оглед наведените от обжалвалия решението етажен собственик конкретни фактически твърдения досежно пороците на съответното решение на ОС на ЕС. В тази връзка следва да се отбележи и че неспазването на различни правила от предвидените в ЗУЕС като специален закон не определя кои пороци водят до нищожност и кои до незаконосъобразност, като преценката следва да се извърши от съда в рамките на производството по чл.

40 от ЗУЕС. Поради така изложеното и въззивният съд намира, че заявените като главни искове за прогласяване нищожността на процесните решения на ОС на ЕС са недопустими и първоинстанционният съд правилно е прекратил производството в тази част, като последният следва да разгледа наведените от ищцата оплаквания в рамките на производството по чл. 40 от ЗУЕС.

В останалата обжалвана част, с която съдът е прекратил производството и по евентуалния иск за отмяна на решението по т. 1, взето от ОС на ЕС на 02.09.2023 г., определението е неправилно. Първоинстанционният съд е сезиран с иск за отмяна на соченото решение, като обстоятелствата, с които ищецът обосновава незаконосъобразността на последното – че не дължи сумата, за събирането на която е взето решението с оглед конкретно наведени твърдения, не е въпрос, относим към допустимостта на иска, а касае неговата основателност, поради което и преценката следва да се извърши при разглеждане на спора по същество. Поради това и настоящият състав намира иска за допустим, като в този смисъл и определението на съда следва да се отмени в тази част.

По претенцията за разноски настоящият състав намира, че такива не се следват на частния въззивник, доколкото в една част жалбата му е приета за неоснователна, а що се отнася за частта, в която жалбата е приета за основателна, разноски не следва да се присъждат на този етап от процеса, а последните ще бъдат определени при постановяване на крайния съдебен акт по същество на спора за съответната инстанция с оглед изхода на делото.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2948/12.03.2024 г., постановено по гр.д № 13084/2023 г. по описа на ВРС, 34-ти съдебен състав, В ЧАСТТА с която е прекратено производството по делото по предявените от Т. М. М., ЕГН **********, гр. Варна, ул. „Т....“ № 11, искове за прогласяване нищожността на решенията по т. 1 и по т. 2, взети от ОС на ЕС, проведено на 02.09.2023 г., поради противоречието им със закона, заобикалянето му и поради накърняване на добрите нрави.

ОТМЕНЯ Определение № 2948/12.03.2024 г., постановено по гр.д № 13084/2023 г. по описа на ВРС, 34-ти съдебен състав, В ЧАСТТА, с която е прекратено производството по делото, по предявения от Т. М. М., ЕГН **********, гр. Варна, ул. „Т....“ № 11, иск за отмяна на решението по т. 1, взето на ОС на ЕС, проведено на 02.09.2023 г. и връща делото на РС-Варна за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, с която е потвърдено първоинстанционното определение подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страната, на осн. чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4