Решение № 260792 от 04.03.2022, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

Гр.София, 04.03.2022 г.

В И М

Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV “Д” въззивен състав, в публичното заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЗДРАВКА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА

КАЛИНА

СТАНЧЕВА при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр.дело № 12196 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

С решение № 153947 от 20.07.2020 г. по гр.д.№ 10894/2019 г. по описа на СРС, ІІ, ГO, 156 състав, съдът е отхвърлил предявените искове от „Т.С.“

ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** срещу Л.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, за признаване за установено на основание чл. 422 ГПК, във вр. чл.

415, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Л.Г.Г. дължи на „Т.С.“ ЕАД, сумата от 1 274,06 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за недвижим имот, находящ се в гр. София, ж. к. „*******, аб. № 243101 за периода 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г., както и сумата от 141,69 лева, представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за стойността на топлинната енергия за периода 14.08.2016 г. до 25.07.2018 г., както и сумата от 40,25 лева, представляващи стойността на услугата дялово разпределение за периода 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г„ както и сумата от 8,70 лева, представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за стойността на услугата дялово разпределение за периода 14.08.2016 г. до 25.07.2018 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.08.2018 г. по ч.гр.д. № 51605/2018 г. по описа на CPC, II ГО, 156 състав.

Недоволен от решението е останал ищецът в производството "Т.С." ЕАД, който в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК го обжалва при твърдения, че решението е неправилно и е постановено при нарушение на материалния закон. По-конкретно твърди, че по делото е безспорно доказано, че ответницата е собственик на процесния имот, който е придобила по наследство от родителите си. Искането към съда е да се отмени решението и исковете да се уважат изцяло. Претендира разноски.

Въззиваемата страна Л.Г., чрез особения си представител адв. С.Г. е депозирала отговор на въззивната жалба по реда на чл.

263 ГПК, с който я оспорва по съображения, че ищецът не е доказал същата да е собственик на процесния имот.

Третото лице помагач „П.И.“ ООД не взема становище по жалбата и не ангажира доказателства.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението; по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на въззивното решение.

В случая, обжалваното първоинстанционно решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо.

По доводите във въззивната жалба следва да бъде отбелязано следното:

Предявеният пред първоинстанционният съд иск е установителен, при правна квалификация чл.

415, вр. чл. 422 ГПК, за дължимост на суми начислени на ответника като стойност на получена и разходвана от него топлинна енергия на процесния адрес.

Производството се развива след постъпване на възражение против заповед за изпълнение, издадена в полза на „Т.С.” ЕАД. Предвид разпоредбата на чл. 415 ГПК за ищеца е налице интерес за търсената защита, предвид което производството се явява процесуално допустимо.

Решаващият въззивен състав приема, че в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване пораждането и съществуването на правото му да получи плащане на процесната сума, заявена в ИМ по реда на чл. 415, вр. чл. 422 ГПК по предявените установителни искове, а в тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащане.

Въззивната инстанция намира, че в приложение на материалния закон – чл. 149, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката следва да се приеме за установено договорното отношение между главните страни досежно процесния топлоснабден обект, намиращ се в сграда етажна собственост и от това, че в исковия период ищецът подава в нея топлоенергия за битови нужди. От приетите пред СРС доказателства се установява следното: с нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по Закона за териториалното и селищно устройство № 76, дело № 1476/1978 г., процесният топлоснабден имот е придобит от Д.Г.С.и Г.Д.Г.(наследодател на ответницата). След смъртта си, Д.Г.С.е оставил за свой законни наследници лицата Д.Ц.С.- съпруга, Г.Д.Г.- син и Т.Д.Г.- син. С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 30, дело № 11584/97г., Т.Д.Г.дарява на брат си Г.Д.Г., своята 1/8 идеална част от процесният топлоснабден имот. С нотариален акт № 29, дело № 11583/97г., Д.Ц.С.е прехвърлила на сина си Г.Д.Г., своята 1/4 идеална част от процесният топлоснабден имот. С оглед на така извършените сделки, обективирани в цитираните нотариални актове, наследодателят на ответницата е станал едноличен собственик на процесния топлоснабден имот. Нещо повече с молба - декларация с вх. № 6437/30.10.2002 г., наследодателят на ответницата Г.Д.Г.е изявил желание да му бъде открита партида в ищцовото дружество за процесния топлоснабден имот, като по този начин се е определил като потребител на топлинна енергия и клиент на „Т.С.“ ЕАД. Видно от представеното по делото удостоверение за наследници на Г.Д.Г., същият е починал на 27.10.2004 г., като е оставил за свой наследници по закон лицата - И.Й.К.- Г., съпруга, починала на 23.02.2013 г., и Л.Г.Г. - дъщеря. Съгласно чл. 60, ал. 1 от Закона за наследството наследниците по закон отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба, наследникът, който е приел наследството по опис, отговаря само до размера на полученото наследство. След като по делото въззивникът не е ангажирал доказателства за отказ от наследство, за което той носи доказателствена тежест, а с оглед ненамирането на адреса на който е регистрирана ответницата, тя не би могла да бъде призована по реда на чл. 51 от ЗН да заяви това лично, то се налага извода, че въззиваемата Л.Г. е останала задължена за дълговете на наследодателя си, преминали в патримониума й с приемане на наследството. Неоснователни са възраженията на особения представител на въззиваемата, че същата не е собственик на имота, тъй като няма доказателства да е приела изрично или мълчаливо наследството на родителите си.

Въззиваемата има качество на наследник по закон на своите родители, които безспорно са били собственици на топлоснабдения имот до смъртта си, а след смъртта им правото на собственост върху имота е преминало по реда на наследяването в патримониума на ответницата Л.Г. съобразно чл. 5, ал. 1 от ЗН.

Ето защо за настоящият съдебен състав се налага изводът, че ответницата Л.Г. е наследила процесния топлоснабден имот и по този начин е станала собственик на същия, а оттам има качеството на потребител на енергия за битови нужди по смисъла на §1, т. 42 от ЗЕ /отм./.

Действително с изменението на посочената дефиниция на

§ 1, т. 42 ЗЕ /отм./ през 2006 г. е изменена първоначалната дефиниция от приемането на закона, която гласи, че потребителят на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице, което е собственик или титуляр на вещното право на ползване за топлоснабдения имот. Замяната на изискването лицето да е титуляр на вещно право на ползване с по-широкото понятие ползвател, не променя смисъла, който следва да се влага в понятието ползвател, т.е. само лице, което е титуляр на вещно право на ползване, именно поради липсата на промяна в дефиницията, дадена в чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Тази разпоредба е променена едва през 2012 г. и то само с оглед промяната на използвания в закона термин от потребител на клиент.

При все това и досега под клиент на топлопреносното предприятие по отношение на имотите в сграда в режим на етажна собственост се разбира собственикът на имота или лицето, притежаващо вещно право на ползване.

Следователно от приемането на ЗЕЕЕ /отм./ през 1999 г. и досега със ЗЕ под потребители на топлинна енергия за битови нужди се разбират само собствениците и лицата с вещно право на ползване (ползватели в този смисъл) на топлоснабдените имоти в сградите в режим на етажна собственост. За процесния период същата е била собственик на самостоятелно основание, и съгласно разпоредбата на чл. 153 от ЗЕ, тя е клиент на топлинна енергия.

Договорът за възлагане на услугата топлинно счетоводство сключен между етажната собственост от една страна и помагача на ищеца от друга има действие и по отношение на ответницата Г.. Валидната представителна власт на лицето, което го е подписало за всички етажни собственици, е последица от решението на Общото събрание на ЕС за избор на търговец, който да извършва дяловото разпределение – дружеството помагач.

На основание чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката, в сила от 09.12.2003 г., ДВ, бр. 107/2003, отношенията по повод продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие и потребителят на същата се уреждат от публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Предвид липсата на данни по делото за възражение от ответницата по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ съдът намира, че приетите от „Т.С.“ ЕАД и одобрени от Комисията общи условия, действали за процесния период, публикувани най-малко в един местен и един централен всекидневник са обвързващи между ищеца и ответницата.

При съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства, включително чрез заключенията на съдебно-техническата експертиза и съдебно-счетоводната такава, настоящият въззивен състав приема за доказан размера на задължението за цена на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот апартамент

№ 46, находящ се в гр. София, ж.к. „**********, с абонатен № 250392 за периода от месец 05.2015 г. до месец 04.2017 г. в размер на 1 274,06 лв.

От заключението на СТЕ се установява, че ФДР „П.И.“ ООД за периода 05.2015 г. - 04.2017 г. е извършвала дялово разпределение на ТЕ, като същото е съобразно изискванията на действуващата през периода нормативна уредба. ФДР е разпределяла ТЕ потребена в процесния имот - за имота и общите части /пълен отопляем обем/ и ТЕ за БВГ, както и ТЕ отдадена от сградна инсталация по правилата за дялово разпределение, посочени в Наредба № 16-334.

През процесния период ТЕ за отопление на имот е определена по реален отчет на показанията на 3 броя ИРРО, монтирани на 3 броя радиатори в имота, като показанията на 2 броя ИРРО са занулени. За периода 05.2016 г. - 04.2017 г. ТЕ за отопление на имот е определена на база „служебен отчет“, поради „неосигурен достъп“. За периода 05.2015 г. - 04.2017 г. общото количество ТЕ отдадена от сградна инсталация е определяна за СЕС като част от общото количество ТЕ за отопление на СЕС. Делът на процесния имот в това количество е определен според съотношението на пълния му отопляем обем в размер на 155 куб. м. към пълния отопляем обем на СЕС по проект към общия топломер в размер на 7 687 куб. м. За периода