Определение № 141 от 14.03.2025, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 141 гр. Велико Търново, 14.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (Б)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ ПЕЕВА

Членове:

АНЕТА ИЛИНСКА

ЖЕНЯ ИВАНОВА като разгледа докладваното от ЖЕНЯ ИВАНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254000500095 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК във връзка с чл. 407 ГПК.

С разпореждане № 85/21.01.2025 г. по гр. д. № 722/2021 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново е оставена без уважение молба, вх. № 376/10.01.2025 г., подадена от П. Г. Н., за издаване на изпълнителен лист, въз основа на решение № 66/19.04.2023 г. по в.гр.д. № 410/2022 г. по описа на ВТАС и решение № 638/30.10.2024 г. по к.гр.д. № 5042/2023 г. по описа на ВКС, за разноските пред въззивната инстанция в размер от 1126,86 лева, като неоснователна.

Горепосоченото разпореждане е обжалвано с частна жалба от П. Г. Н., в която се излагат доводи за неправилност на същото. Оспорва се фактическия извод на окръжния съд, че с частичната отмяна на въззивното решение на АС – Велико Търново, ВКС е приел, че дължимите разноски за двете предходни съдебни инстанции са в общ размер на 1320,50 лева. Твърди се, че намалението в частта относно разноските, извършено с решението на ВКС, касаело само разноските за първа инстанция, като въззивното решение в частта относно сумата от 1126,86 лева – разноски пред въззивната инстанция, било оставено в сила. Твърди се още, че от „анализа“ на съдебните актове било видно, че сумата от 1615,50 лева – разноски за първата съдебна 1 инстанция била намалена с 20%, с който процент ВКС бил намалил и обезщетението за неимуществени вреди и законни лихви върху него. Прави се искане до въззивния съд за отмяна на обжалваното разпореждане.

В срока по чл. 276, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от другата страна – Прокуратурата на Република България.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 407, ал.1 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, и е редовна, и процесуално допустима.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид направените с нея оплаквания, материалите по делото и като извърши проверка на обжалваното разпореждане съгласно разрешенията, дадени в ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6 /2017г. на ОСГТК на ВКС, намира за установено, от фактическа страна, следното:

С решение № 66/19.04.2023 г. по в.гр.д. № 410/2022 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново е отменено частично решение № 375/13.09.2022 г., поправено с решение № 394/03.10.2022 г., постановени по гр.д. № 722/2021 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, в т.ч. и в частта относно присъдените в полза на П. Г. Н. разноски пред първата инстанция за разликата над 1615,50 лева до признатия от първоинстанционния съд размер от 2867,26 лева. С въззивното решение Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на П. Г. Н. разноски за въззивната инстанция в размер на 1126,86 лева.

С решение № 638/30.10.2024 г. по к.гр.д. № 5042/2023 г. по описа на ВКС е отменено частично въззивното решение, в т.ч. “и в частта, с което са присъдени съдебни разноски за сумата над 1320,50 лева”. С определение по реда на чл. 248 ГПК Върховният касационен съд е присъдил в полза на Н. разноски за касационното производство в размер на 1 600 лева.

По предходно подадена молба от П. Г. Н. е издаден от първоинстанционния съд изпълнителен лист за присъдените с горепосочените съдебни решения обезщетения за неимуществени и имуществени вреди и законни лихви, както и за разноски в размер на 1320,50 лева за първоинстанционното и въззивното производство и за разноски в размер на 1600 лева за касационното производство.

2

Последвала е нова молба по чл. 405, ал.1 ГПК от П. Г. Н., с която е поискано да бъде издаден изпълнителен лист и за сумата в размер на 1126,86 лева - разноски за въззивната инстанция, тъй като сумата от 1320,50 лева, представлявала разноски само пред първата инстанция, която молба е отхвърлена, като неоснователна, с обжалваното в настоящото производство разпореждане на Окръжен съд – Велико Търново, в което окръжният съд е приел, че видно от решението на касационната инстанция определените в полза на Н. разноски са в размер на 1320,50 лева общо за първата и за въззивната инстанции, за която сума вече е издаден изпълнителен лист.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

Съгласно чл. 406, ал. 1 ГПК изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали актът е редовен от външна страна и удостоверява ли подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Така очертаният в чл.

406, ал. 1 ГПК предмет на производството по издаване на изпълнителен лист се свежда до проверка от съда налице ли е годно изпълнително основание, с оглед на посочените в чл. 404 ГПК основания, редовно ли е то от външна страна и дали правото на принудително изпълнение съществува в полза на лицето, което твърди, че е кредитор срещу лицето, което то сочи като длъжник.

Всъщност спорът в настоящото производство се свежда до това какви разноски Върховният касационен съд е определил, че са дължими на ищцата Н. за първата и въззивната инстанции, след като частично е отменил въззивното решение на Апелативен съд – Велико Търново.

Съгласно разпоредбите на чл. 78, ал.1 и ал.3 ГПК в полза на ищеца се присъждат разноски съразмерно с уважената част от иска, а в полза на ответника - съразмерно с отхвърлената част от иска.

Видно от диспозитива на съдебното решение на ВКС, отменяйки частично решението на въззивния съд и отхвърляйки исковата претенция на ищцата за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 10 000 лева и за законна лихва за сумата над 655,56 лева, касационният съд е отменил въззивното решение „и в частта, с което са присъдени съдебни разноски за сумата над 1320,50 лева”.

От горното следва, че правилно първоинстанционният съд е приел, че 3 присъдените в полза на ищцата разноски са в общ размер на 1320,50 лева за двете предходни съдебни инстанции, след като не е посочено друго, нито в мотивите, нито в диспозитива, на касационното решение.

Предложеното с частната жалба тълкуване на решението на ВКС, а именно, че касационният съд намалил разноските само за първа инстанция, а оставил в сила решението на въззивния съд за разноските от 1126,86 лева за въззивната инстанция, независимо, че е намалил присъденото от въззивния съд обезщетение за неимуществени вреди и законни лихви върху него, противоречи на горепосоченото правило на чл. 78, ал.1 ГПК. Соченото от частната жалбоподателка, че сумата от 1615,50 лева, намалена с 20%, прави сумата от 1320,50 лева – точно, посочената в решението на ВКС, е математически невярно. Но така или иначе по – долустоящите инстанции не разполагат с възможност за корективно тълкуване на волята на касационната инстанция, каквото на практика се иска от Н. в частната жалба. Тълкуване на влязлото в сила решение на ВКС може да бъде извършено само от този съд по реда на чл.251 ГПК.

Предвид горното, обжалваното в настоящото производство разпореждане на ОС – Велико Търново, следва да бъде потвърдено, като правилно.

Според задължителните разрешения в т. 6 от ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, в т. 8 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и в т. 3 от ТР № 5/12.07.2018 г. по тълк. д. № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС, производството по издаване на изпълнителен лист е двуинстанционно и постановеното по реда на чл. 407, ал. 1 от ГПК въззивно определение влиза в сила от момента на постановяването му, като не подлежи на касационно обжалване.

Водим от горните мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖАВА разпореждане № 85/21.01.2025 г. по гр. д. № 722/2021 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, с което е отхвърлена, като неоснователна, молба, вх. № 376/10.01.2025 г., подадена от П. Г. Н., ЕГН:**********, с адрес: град Горна Оряховица, *******, за издаване на 4 изпълнителен лист, въз основа на решение № 66/19.04.2023 г. по в.гр.д. № 410/2022 г. по описа на ВТАС и решение № 638/30.10.2024 г. по к.гр.д. № 5042/2023 г. по описа на ВКС, за сумата от 1126,86 лева - разноски пред въззивната инстанция.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5