Определение № 805 от 29.12.2021, Районен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 805 гр. Пловдив, 29.12.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Атанаска Ан. Анастасова като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Частно наказателно дело № 20215330207631 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.243 от НПК.

Образувано е във връзка с постъпила жалба от К.П.Б., ЕГН ********** против Постановление за прекратяване на наказателното производство от 03.11.2021г. на РП – Пловдив, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 408/2018г. по описа на Отдел „Икономическа полиция“ при ОДМВР – Пловдив, водено за престъпление по чл.209 ал.1 от НК. По изложени в жалбата съображения се иска обжалваното постановление да бъде отменено като неправилно, незаконосъобразно и несправедливо.

Съдът, след като се запозна с приложените по делото материали, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок и при наличие на правен интерес. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Досъдебно производство № 408/2018г. по описа на Отдел „Икономическа полиция“ при ОДМВР – Пловдив е образувано с Постановление за образуване на досъдебно производство от 28.11.2018г. на РП – Пловдив за това, че в периода от 11.06.2015г. до 16.04.2018г. в гр.

Пловдив с цел да бъде набавена за себе си или за другиго имотна облага е било възбудено и поддържано заблуждение у К. П. Б., ЕГН ********** и с това му е причинена имотна вреда в размер на 15 000 евро – престъпление по чл.209 ал.1 от НК.

С обжалваното постановление прокурорът е приел за установена следната фактическа обстановка:

Св. Б. притежавал недвижим имот – апартамент, находящ се в ***. Тъй като свидетелят смятал, че жилището е доста голямо за него, решил да го продаде, за да си закупи по-малко жилище, а с останалите пари да поеме всекидневните си разходи. Св. Б. живеел сам, не работел. Имал сестра, с която обаче не били в добри отношения. За продажбата на жилището и за 1 закупуването на ново такова, свидетелят се обърнал за помощ към своята съседка – св. О.Х., която заедно със съпруга си – св. И.Н. често помагали на св. Б. – давали му храна, дрехи, обувки. Тъй като св. Х. виждала, че св. Б. е наивен и се притеснявала някой да не злоупотреби с неговото доверие, се съгласила да му помогне за снабдяване с необходимите документи за продажба на апартамента. Така на 11.06.2015г. с нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № 41, том II, рег. № 1598, дело № 238 от 2015г. на нотариус с рег. № *** Н.Д. в регистъра на НК с район на действие РС Пловдив, св. Б. продал притежавания от него недвижим имот, находящ се в ***. Св. Х. помогнала на св. Б. на негово име да бъде открита банкова сметка, по която да бъдат преведени парите от извършената продажба. Също така му съдействала да закупи по-малък апартамент и режийните разходи за ток, вода, телевизия да бъдат погасявани направо през банката.

На ... св. Б. закупил друго жилище, находящо се в ....... С остатъка от парите от продажбата на жилището в *** свидетелят закупил обзавеждане за жилището на ...., отново с помощта на св. Х.. С времето парите по сметката на св. Б. намалели и той решил да продаде и това жилище, да закупи по-малко и с остатъка от парите да преживява.

През м. април 2018г. св. Б. се запознал със свидетелите С.Б. и И.С.. На 03.04.2018г. св. Б. упълномощил св. Б. да продаде от негово име и за негова сметка собствения му недвижим имот, находящ се в ....... На пълномощното била извършена нотариална заверка на подпис и съдържание от нотариус рег.

№ *** Т.Б.-Д. от регистъра на НК с район на действие РС – Пловдив. Св. Б. носел със себе си нотариален акт за недвижимия имот, който искал да прехвърли. Св. Б.Д. извършила справка в базата данни на МВР за валидност на представените лични документи, а също така в служба ГРАО дали св. Б. не е поставен под запрещение. Св. Б.Д. попитала св. Б. кой желае да получи парите от сделката, като последният казал, че желае сумата да бъде преведена по банкова сметка на негово име. След съставяне на пълномощното, св. Б.Д. прочела на св. Б. текста и го попитала дали това е наистина неговата воля, като свидетелят потвърдил.

На 16.04.2018г. с нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № 11, том I, рег. № 1604, дело № 108 от 2018г., св. Б., в качеството на пълномощик на св. Б., продал жилището на последния на св. Г.А.. В нотариалния акт било посочено, че продажната цена в размер на 15 000 евро ще бъде преведена чрез отпуснат кредит от кредитна институция „К.а. Б.“ ООД, директно на продавача – св. Б.. На същата дата св. Б. посетил „БАКБ“ АД, офис Пловдив2, находящ се в гр. Пловдив, партерен етаж на бизнес център „Л.“, придружаван от неустановен по-млад мъж, и изтеглил сумата от 29 330 лв.

С твърдения, че св. Х. е злоупотребила с паричните му средства и че не е подписвал никакви документи относно продажбата на недвижимия имот в ......, св. Б. сезирал РП – Пловдив, в резултат на което е било образувано настоящето досъдебно производство.

Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно-почеркова експертиза на представени от св. Б. нареждания/разписки, подписите за 2

„Получих сумата“ и за „подпис на лицата, които могат да се разпореждат“, положени от името на К. П. Б. в представените за изследване документи – нареждане/разписка от ... за сумата от 4 700 лв., нареждания/разписки от ... за сумата от 3 000 лв. - 3 бр. с № на документа № ******** и № ***, нареждане/разписка от ... за сумата от 3 000 лв., нареждане/разписка от ... за сумата от 2000 лв., нареждане/разписка от ... за сумата от 100 лв., нареждане/разписка от .... за сумата от 700 лв., както и подписът срещу ръкописния текст „Съгласен съм с стурниране“ в двете еднакви копия от един и същи оригинален документ № *** от .... са изпълнени от К. П. Б..

Ръкописните текстове „К. П. Б.“ в нарежданията/разписки от ..., № **** от .... от ... и от ...., както и ръкописният текст „Съгласен съм с стурниране“ в двете еднакви нареждания/разписки № *** от ... са изпълнени от К. П. Б..

Ръкописните текстове „К. П. Б.“ в нарежданията/разписки № *** от .... от ... и от ..., са изпълнени от О.С. Х.. Останалите ръкописни текстове в представените за изследване документи не са изпълнени от К. П. Б.. За да се отговори на въпроса дали тези ръкописни текстове са изпълнени от О.С. Х. е необходим допълнителен и достатъчно количество сравнителен материал, съдържащ цифри и латински букви, освен обикновен текст.

Съгласно заключението на изготвената в хода на досъдебното производство комплексна съдебно-психиатрична и съдебно-психологическа експертиза, К. П. Б. не се води на психиатричен отчет, но има данни като потребител на психиатрична помощ с диагноза „лека умствена изостаналост“.

Към момента на освидетелстването е спокоен, с подредено поведение, апсихотичен. Може правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни показания за тях, в качеството на свидетел и пострадал. Съгласно изложеното в обстоятелствената част на заключението не се установяват данни за възприятно представни нарушения, не са налице психотични симптоми – халюцинации и налудности, налице е лек интелектуален дефицит. Освидетелстваният към момента на извършване на деянието е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.

Въз основа на така установената фактическа обстановка в резултат на проведеното разследване и извършване на необходимите и възможни процесуално-следствени действия, прокурорът е извел тезата за несъставомерност от обективна и субективна страна на извършено престъпление по чл.209 ал.1 от НК. Този си извод е мотивирал, на първо място, с липсата на категорични доказателства, които да подкрепят твърденията на св. Б., че св. Х. е изхарчила неговите средства и е извършвала тегления от банковата му сметка, доколкото видно от показанията на св. Д.Д., кредитирани като непротиворечиви и дадени от странично, незаинтересовано от изхода на делото лице, св. Х. е помогнала на св. Б. да обзаведе жилището си в гр. П., на ...., а от приложените разпечатки на извършените банкови преводи от сметката на св. Б. се потвърждават превежданите суми за разходите за потребена електроенергия, вода и др. Наред с горното представителят на държавното обвинение се е позовал и на заключението на изготвената по делото съдебно-почеркова експертиза, кредитирано като 3 обективно и компетентно изготвено, съгласно което подписите в представените от св. Б. нареждания/разписки са положени именно от него. На следващо място, прокурорът е приел, че в хода на досъдебното производство не са събрани категорични доказателства свидетелите Б. и С. да са предприели действия с цел да набавят за себе си имотна облага, доколкото не се установява да са имали поведение, което да е целяло създаване на погрешна представа у св. Б., което включително се подкрепя и от показанията на св. Б.Д., от които се установява, че тя е прочела пълномощното на св. Б. и го е попитала дали това е неговата воля, а съгласно заключението на изготвената по отношение на свидетеля комплексна съдебно-психиатрична и съдебно-психологическа експертиза към момента на деянието същият е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Предвид изложеното прокурорът е приел, че не са събрани безспорни доказателства, че свидетелите Б. и С. са предприели действия, с които да са създали погрешна представа относно определени обстоятелства, които да са породили у св. Б. решение да продаде апартамента в ......, доколкото и последният е заявил, че желае да продаде този свой недвижим имот.

Съдът, след като се запозна с обжалваното постановление, с доводите в жалбата и събраните по делото доказателства, с оглед правомощията си по чл.243 ал.5 от НПК да провери изцяло прокурорския акт, намира, че същият като правилен и законосъобразен следва да бъде потвърден.

Изпълнителното деяние на измамата може да бъде осъществено чрез две форми – възбуждане и поддържане на заблуждение. И за двете форми на изпълнителното деяние е характерно това, че се въздейства върху съзнанието на измаменото лице, в резултат на което у него се създава невярна, погрешна представа за определени факти и обстоятелства. Мотивирано от невярната или погрешна представа, формирана или поддържана от дееца, измаменото лице извършва акт на имуществено разпореждане и по този начин се причинява престъпният резултат – имотната вреда. Разпореждането с имуществения предмет може да бъде юридическо или фактическо. Важното е поведението на измаменото лице да е вредоносно за дадено имущество, т. е. да е такова, което да е от естество да причини имотна вреда.

Както правилно е посочил прокурорът в обжалваното постановление, от събраните по делото доказателства не се установява у св. Б. с користна цел – за набавяне на имотна облага да е била възбудена или поддържана погрешна представа относно определени факти и обстоятелства, вследствие на което да е извършено имуществено разпореждане и причинена имотна вреда на свидетеля. Св. Б. твърди, че след продажбата на апартамента в ***, за снабдяването с документи за продажбата на който му помогнала св. Х., тя му съдействала и за откриване на банкова сметка на негово име в ОББ, именно по която била преведена сумата, представляваща продажната цена на жилището, за което на свидетеля била издадена и дебитна карта. Св. Б. твърди, че св. Х. му е предложила дебитната карта да остане в нея, като всеки месец тя щяла да тегли сумата от 300 лв. и да я дава на свидетеля за покриване на ежедневните 4 му нужди, както и да плаща по банков път консумативите и осигуровките му.

Свидетелят се съгласил с направеното от св. Х. предложение, тъй като й имал доверие. Отрича да е ходил със свидетелката в ОББ за теглене на пари в брой, да е подписвал документи в тази връзка и да я е придружавал до банкомат за теглене на суми от картата му. Св. Б. твърди, че когато през м. октомври 2018г. отишъл при св. Х., за да получи сумата за ежедневните си разходи, тя му казала, че парите в картата са свършили и му я върнала, от което той се почувствал измамен.