Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 156 от 04.05.2026, Районен съд - Шумен

Съд
Районен съд - Шумен
Дело
Административно наказателно дело 467/2026
Вид
Решение № 156
Подписан
04.05.2026
В сила
03.06.2026
Състав
Диана Кирилова Георгиева

Цитирани разпоредби

  • чл.9а · Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури
  • чл.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34, ал.1, б."в" · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.39, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.10 ал.1 · Закон за пътищата
  • чл.10, ал.10 · Закон за пътищата
  • чл.10, ал.1, т.2 · Закон за пътищата
  • чл.10б, ал.3 · Закон за пътищата
  • чл.320 · Наказателно-процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. Шумен, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана К. Георгиева при участието на секретаря В.П.И. като разгледа докладваното от Диана К. Георгиева Административно наказателно дело № 20263630200467 по описа за 2026 година

Производството е по чл.58д и следващите от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш № 8506869768 за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура" към Министерство на регионалното развитие и благоустройството, с който на "Ес Транс Юнион" ЕООД, ЕИК 203954759, със седалище и адрес на управление: **************, на основание чл.187а, ал.2, т.3, във връзка с чл.179, ал.3б от ЗДв.П е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв. за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДв.П.

Жалбоподателят моли съда да отмени електронния фиш като незаконосъобразен, издаден при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, излагайки подробни доводи за това. Сочи, че към датата на установяване на нарушението не е налице правна норма, даваща право на АНО да го издаде и ЕФ е издаден в нарушение на срока по чл.34 от ЗАНН. Твърди още, че определената имуществена санкция противоречи на правото на ЕС. В съдебно заседание за дружеството – жалбоподател, редовно призовано не се явява процесуален представител. В деловодството на ШРС е постъпило писмено становище, с което поддържа изцяло жалбата и моли ЕФ да бъде отменен.

Процесуален представител на административно – наказващият орган – не се явява в открито съдебно заседание. Постъпило е в деловодството на ШРС писмено становище от процесуален представител, с което оспорва изцяло доводите, изложени в жалбата и моли съда да потвърди електронния фиш, като присъди юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на 1 изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

На 22.12.2023г. в 06.55 часа в Община Шумен с устройство № 10061, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път A-2 км. 340+293 е установено нарушение № 0D28DBA45B940A38E063021F160AFF8F - движение на ППС – влекач „Форд Макс“ с рег.

№ В05 86ТР, с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО VI E, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща техническа допустима максимална маса на състава 44000, с посока нарастващ километър по път А – 2 км.340 +293, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което ППС частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, тъй като за посоченото ППС има тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената.

След установяване, че ППС е собственост на

"Ес Транс Юнион" ЕООД, ЕИК

203954759, за регистрираното нарушение от Агенция "Пътна инфраструктура" бил издаден процесния Електронен фиш № 8506869768, посредством който на дружеството на основание на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. с чл.179, ал.3б от ЗДв.П е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДв.П.

Описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото писмени доказателства, както и изготвените с техническото средство веществени доказателства - снимки. Събраните по делото гласни доказателства не опровергават така установената фактическа обстановка.

Обжалваният електронен фиш е издаден от компетентен орган, тъй като разпоредбата на чл.10, ал.10 от ЗП, посочва, че Агенция "Пътна инфраструктура" осъществява правомощията на държавата във връзка със събирането на пътните такси и функциите на лице, събиращо пътни такси, както и по управлението на смесената система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, както и дейността по практическото прилагане, въвеждането, функционирането и контрола на системата за събиране на пътните такси.

Съгласно разпоредбата на чл.102, ал.2 от ЗДв.П, собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за ППС не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП, според категорията на пътното превозно средство. Санкционната норма на чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДв.П във връзка с чл.179, ал.3б от ЗДв.П предвижда на собственик на пътно превозно средство от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП налагане на имуществена санкция в размер на 2 500 лева, каквато санкция е наложена и в настоящия случай.

2

Съгласно чл.39, ал.4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал.2, за което се издава ЕФ. Следователно за да бъде издаден ЕФ за процесното нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДв.П, това трябва изрично да е предвидено в ЗДвП. В разпоредбата на чл.189ж, ал.1 ЗДв.П (редакция към датата на извършване на нарушението) законодателят е предвидил възможност за издаване на електронен фиш само и единствено за нарушения на чл.179, ал.3 от ЗДв.П, но не и за нарушения по чл.179, ал.3б от ЗДв.П. Липсата на изрична законова разпоредба, предвиждаща възможност за съставяне на ЕФ за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДв.П изключва възможността за съставяне на ЕФ за този вид административни нарушения. Като е издал процесния ЕФ, административно наказващият орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Настъпилата законодателна промяна, изразяваща се в допълнение на чл.189ж, ал.1, изр.първо от ЗДв.П с израза "-3б" добавен след израза "чл.179, ал.3", обнародвана в ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024г., не променя горният извод на съда. Нормата е процесуална и се прилага незабавно с влизането й в сила. Тя регламентира случаите, при които може да се издаде ЕФ. Това означава, че за нарушения на чл.179, ал.3 – 3б от ЗДв.П след 13.02.2024г. може да се издава ЕФ. Процесният ЕФ, очевидно от фактите по делото, е издаден преди тази дата при действието на нормата в предходната й редакция.

Следователно към датата на извършване на нарушението – 22.12.2023г. не е съществувала възможност за издаването на електронен фиш за това нарушение поради липса на изрична норма за това.

Съгласно разпоредбата на чл.189е, ал.1 и ал.2 ЗДв.П актовете за установяване на административни нарушения по чл.179, ал.3 – 3в от ЗДв.П се съставят от длъжностните лица на службите за контрол по чл.165, л.167, ал.3-3б и чл.167а от ЗДв.П, съобразно тяхната компетентност (ал.1), като при установяване на нарушение по чл.179, ал.3 – 3б ЗДв.П преди съставяне на акт за установяване на административно нарушение, контролните органи уведомяват нарушителя за възможността да заплати таксата по чл.10, ал.2 от ЗП. Когато актът за установяване на нарушението се съставя в отсъствие на нарушителя, възможността за заплащане на тази такса се предоставя с връчването на акта (ал.2). Горните разпоредби са допълнителен аргумент, че към момента на извършване и установяване на нарушението по чл.179, ал.3б от ЗДв.П в процесния случай е следвало да се състави акт за административно нарушение, а не ЕФ.

Липсата на изрична законова разпоредба към 22.12.2023г., предвиждаща възможност за съставяне на ЕФ за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДв.П, изключва възможността за съставяне на ЕФ за този вид административни нарушения. Като е издал процесния ЕФ, административно наказващият орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила достатъчно, за да обоснове отмяна на електронния фиш.

Освен горното, наложената имуществена санкция е в противоречие с принципа на 3 пропорционалност. В тази връзка, съдът съобрази решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело С - 61/23, по преюдициално запитване от АС гр. Хасково, по тълкуването на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО, относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили на определена инфраструктура. Според решението на СЕС посоченото изискване в чл.9а от Директива 1999/62/ЕО за съразмерност, не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер, за всички нарушения на правилата, относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера на тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административно-наказателна отговорност, чрез заплащане на "компесаторна такса" с фиксиран размер. Решението на СЕС има задължителен характер по отношение тълкуването правото на Съюза.

Доколкото санкционните норми в чл.179, ал.3 – 3б от ЗДв.П, съдържат глоби и имуществени санкции с фиксиран размер, в случай на нарушение на различни материални разпоредби от ЗДв.П, същите се явяват в противоречие с изискването за съразмерност, визиран в чл.9а от Директива 1999/62/ЕО. В случая санкцията по чл.179, ал.3б от ЗДв.П е абсолютно определена, т. е. фиксирана и не дава възможност за преценка на конкретни факти, които обуславят конкретната тежест на нарушението. За всички нарушения от този вид, независимо дали изцяло не е платена таксата или частично, независимо от изминатите километри и конкретната тежест на пътното превозно средство е предвиден един и същ размер на наказанието. Националната юрисдикция е длъжна да приложи правото на Съюза в неговата цялост и да защити правата, които то дава на частноправните субекти, като при необходимост остави без приложение всяка разпоредба, която, ако бъде приложена, предвид обстоятелствата по случая, би довела до несъответстващ на правото на Съюза резултат.

Ето защо съдът счита, че санкционната разпоредба на чл.179, ал.3б от ЗДв.П противоречи на принципа на пропорционалност, доколкото не позволява да се вземат предвид конкретни обстоятелства за всеки отделен случай, а размерът на глобата от 2 500 лева надхвърля значително дължимите от собствениците/ползвателите на превозни средства такси. Санкциите следва да са ефективни, съразмерни и възпиращи, а наличието на административно наказание в абсолютно определен/фиксиран размер не е в съответствие с тези принципи и издаденият акт следва да бъде отменен.

Съдът намира за носнователен довода на жалбоподателя, че в случая са изтекли срокове по чл.34 от ЗАНН. Съгласно чл.34, ал.1, б.“в“ от ЗАНН не се образува административно наказателно производство ако е изминала една година от извършване на нарушението. При липсата на специална уредба относно сроковете за образуване, съответно за приключване на процедурата по ангажиране отговорността на нарушителя и предвид разпоредбата на чл.1 от ЗАНН, приложим в производствата по чл.189ж от ЗДв.П е цитираният текст от общия закон. Приемането за електронния фиш на последици различни от установените за наказателното постановление, би означавало различно третиране на нарушителите, извършили едно и също нарушение, в зависимост единствено от това дали то е заснето с електронната система или констатирано от контролен орган, каквото различно третиране нито е нормативно предвидено, нито е оправдано от гледище на закона. Доколкото самото заснемане има функцията на АУАН, а електронният фиш на НП, то срокът по чл.34 от ЗАНН за провеждане и приключване на производството в административната му фаза 4

/със съставяне на електронен фиш/, започва да тече от датата на заснемането с техническото средство. В настоящият случай от снимковия материал, който е основанието за издаване на електронния фиш е видно, че нарушението е станало известно на АПИ на датата на извършването му – 22.12.2023г. От приложеното по делото заверено копие от справка за нарушение № 8506869768 /л.11/ се установява, че електронния фиш е издаден/подписан на 10.01.2024г., т. е. електронният фиш, като аналог на наказателното постановление е съставен преди изтичане на предвидения в закона едногодишен срок от извършване на нарушението, който срок изтича на 22.12.2024г.