Решение № 232 от 24.02.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 232 гр. София, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20251000502119 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 1759 от 24.03.2025 г., постановено по гр. д. № 9969/2023 г. по описа на СГС, ГО, 9-ти състав, е осъдена Прокуратура на Република България, да заплати на на Ж. Д. Д., сумата 10 000 лв., ведно със законната лихва от 04.05.2022 г. до окончателното плащане - обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие повдигане и поддържане на незаконно обвинение за извършване на престъпление по чл. 234, ал. 1, пр. 2 НК, за което е признат за невиновен с влязла в сила на 04.05.2022 г. присъда № 11 от 09.06.2021 г., постановена по ВНОХД № 143/2021 г., по описа на ОС – гр. Благоевград, Втори въззивен състав. За сумата над 10 000 лв. до предявения размер от 100 000 лв., искът е отхвърлен.

С решението е отхвърлен и иска за заплащане на 30 000 лв., обезщетение за причинени имуществени вреди, под формата на пропуснати ползи от неполучено трудово възнаграждение в брутен размер, за периода от 22.08.2017 г. - 26.06.2019 г., както и за обезщетение за забава за периода 23.01.2018 г. - 03.05.2022 г.

Недоволни от решението са останали и двете страни в производството.

Прокуратурата на Република България обжалва решението в частта, в която е осъдена да заплати на ищеца сумата от 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди. Поддържа, че решението в тази част е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Счита, че първоинстанционният съд не е обсъдил кои конкретни вреди се намират в причинна връзка с дейността на органите на Прокуратурата, както и че не е анализирал отделните критерии и тяхното значение при определяне размера на обезщетението. Съдът не е съобразил, че наказателното производство е приключило 1 в досъдебната му фаза и в разумен срок. Поддържа доводи, че ищецът не е представил убедителни доказателства за търпените от него неимуществени вреди - безпокойство, стрес, емоционално и социално увреждане, които да се в пряка причинна връзка с повдигнатото му обвинение. Не са ангажирани доказателства за отражение върху здравословното състояние на ищеца, както и че е ползвал лекарска помощ по време на наказателното производство. Поддържа също, че действията на органите на Прокуратурата са били законосъобразни и необходими за провеждане на производството и съобразно изискванията на наказателния закон. Счита, че правилните действия на Прокуратурата не следва да се санкционират. Не е съобразен и с практиката на ВКС за сходни случай, а наказателното производство не е медийно разгласено. Излага доводи, че съдът не е съобразил чл. 4 от ЗОДОВ, съгласно който се изисква пряка причинно следствена връзка между повдигнатото обвинение и вредите.

Твърди, че присъдения размер на обезщетение е завишен, като не е съобразен с критерия за справедливост, дефиниран в чл. 52 от ЗЗД и не съответства на еквивалента на действително претърпените от ищеца вреди, както и с икономическия стандарт в страната. Иска отмяна на решението в обжалваната уважителна част, а при условията на евентуалност - намаляване размера на присъденото обезщетение.

Ищецът Ж. Д. Д., чрез представителя му, обжалва решението в частите, в които исковете за обезщетение за неимуществени и имуществени вреди са отхвърлени.

Поддържа, че решението в тези части е необосновано, незаконосъобразно и не е съобразено с материалния закон и събраните по делото доказателства. Излага доводи, че за него остават неясни мотивите на съда касаещи липсата на връзка между незаконното обвинение, отстраняването му от длъжност, дисциплинарното производство и претърпените от него имуществени вреди в тази връзка, изразяващи се в пропускане на трудово възнаграждение по време на дисциплинарното производство.

Поддържа, че съдът не е обсъдил допуснатите процесуални нарушения по водене на наказателното производство като прилагане на неразрешени СРС, извършване на действия в досъдебното производство от некомпетентен орган – следовател и т. н.

Счита, че СГС не е съобразил размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди с факта, че през периода на воденото срещу него наказателно производство ищецът не е могъл да намери работа. Възразява срещу изключването от периода на търпените от него вреди на времето от 04.02.2021 г. до 04.05.2022 г., понеже извънредният способ за възобновяване на делата е част от наказателното производство. Сочи, че не става ясно въз основа на какви критерии съдът е определил размера на обезщетението за неимуществени вреди от повдигнатото обвинение, като не е изложил никакви мотиви относно разноските, които е претендирал за наказателното производство като имуществени вреди, въпреки представените към исковата молба доказателства за направени такива разходи. По тези и допълнителни съображения, моли въззивната инстанция да отмени решението и да уважи исковете изцяло. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на всяка от депозираните жалби. В съдебно заседание и двете страни оспорват жалбите на насрещната страна като неоснователни и молят да се оставят без уважение.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства в цялост, намира следното :

СГС е разгледал искове с правно основание чл. 2, ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ - за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди от действия на Прокуратурата на РБ свързани с неоснователна водено наказателно производство, по 2 което ищецът е оправдан с влязло в сила присъда.

Според разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната част. Относно правилността на първоинстанционното решение съдът е обвързан от изложените във въззивната жалба съображения, а служебно има правомощие да проверява за спазване на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение.

Тъй като решението се оспорва по въззивни жалби на двете страни в производството следва, че то изцяло е предмет на въззивен контрол.

С оглед очертаните правомощия настоящият състав намира, че оспореното решение е валидно и допустимо постановено. Съдът не е допуснал нарушения на императивни материалноправни норми. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка от СГС и след обсъждане на събраните пред СГС доказателства в цялост.

По делото не е спорно и от събраните писмени доказателства се установява, че с обвинителен акт от 26.03.2019 г., по ДП № 83/2017 г., НП № 2668/2017 г. на Районната прокуратура Благоевград, срещу ищеца е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 234, ал. 1, пр. първо от НК, за това, че на 19.08.2017 г., на описаното в обвинителния акт място, е държал акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон - 25 бутилки алкохолен продукт, поставен в стъклени бутилки с вместимост 0,700 мл.

Въз основа на обвинителния акт в Районен съд - гр. Благоевград било образувано НОХД № 576/2019 г. за престъпление по чл. 234, ал. 1, пр. 2 НК по което, с присъда № 3984 от 25.04.2019 г. Ж. Д. е признат за виновен по повдигнатото обвинение и осъден на 8 месеца лишаване от свобода, като изпълнението на наказанието било отложено, на основание чл. 66 НК за срок от три години. Заедно с това наказание му са му наложени глоба в размер на 1 112, 50 лв. и лишаване от право да упражнява професия или дейност, свързана с държане, разпространение и търговия с акцизни стоки за срок от две години.

Първоначално срещу ищеца е била взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 2 000 лв., която е била отменена от съда и е взета мярка за неотклонение „подписка“.

Производството пред БРС е протекло по реда диференцираната процедура по чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 НПК, като подсъдимият изцяло е признал фактите по повдигнатото му обвинение, както са очертани в обвинителния акт и се е съгласил за тях да не се събират допълнителни доказателства.

С Решение № 847 от 20.02.2020 г., постановено по ВНОХД № 243/19 г., Окръжен съд - гр. Благоевград е потвърдена присъдата на Районния съд, като я изменил и отменил в частта, с която било наложено наказание „лишаване от право да упражнява професия или дейност, свързана с държане, разпространение и търговия с акцизни стоки“.

С Решение № 26 от 04.02.2021 г., по НОХД № 1156/2020 г., Софийският апелативен съд, Наказателно отделение, VII състав, съдът е възобновил производството по ВНОХД № 243/19 г. на ОС - гр. Благоевград, отменил изцяло Решение с № 847/20 г. на Благоевградски окръжен съд и върнал делото за разглеждане от друг състав на ОС - гр. Благоевград. Възобновяването на производството е по реда 3 на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, вр. чл. 348, ал. 1 и 2 НПК. САС приел, че Окръжен съд - гр.

Благоевград е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила като е надхвърлил правомощията си на контролна инстанция по отношение на присъда, постановена по диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 НПК и е посочил, че при разглеждане на делото въззивният съд следва да прецени дали събраните доказателства подкрепят умишлена форма на вина.

С Присъда № 11 от 9 юни 2021 г., постановена по ВНОХД № 143/21 г. Окръжен съд Благоевград, Втори въззивен състав признал ищеца Ж. Д. за невиновен по предявеното му обвинение и го оправдал поради липса на умисъл, че държи акцизни стоки без бандерол.

С Решение № 60202 от 4 май 2022 г., постановено по НОХД № 728/21 г.

Върховният съд, Трето наказателно отделение, оставил в сила Присъда № 11 от 9 юни 2021 г. на ОС - Благоевград.

По делото също така не е спорно, че ищецът е изпълнявал длъжност „младши разузнавач“, както й, че със заповед № 244 з - 1841/22.08.2027 г. на директор ОД – МВР Благоевград срещу него е образувано дисциплинарно производство в рамките на което, със Заповед № 2443-141 от 23.01.2018 г. на Директора на ОД на МВР Благоевград, му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.

В мотивите на заповедта е посочено, че на 19.08.2017 г. - събота, неработен ден, около 8, 40 ч., ищецът е получил алкохол, доставен от М. П. П., като на същата дата около 9, 30 ч. в собствения си л. а. Опел Астра, с peг. № ********, е държал акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон, 25 бутилки алкохолен продукт, поставен в стъклени бутилки с вместимост 0,700 мл. Случаят е немаловажен, за което в 16, 30 ч., на същата дата, ищецът е привлечен като обвиняем по ДП № 83/2017 г. по описа на ОСлО при ОП - Благоевград за престъпление по чл. 234, ал. 1, пр. 2 НК.

В заповедта за дисциплинарно уволнение е прието, че с действията си през м. август 2017 г. мл. експерт Ж. Д. е извършил деяния несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители на МВР, уронващи престижа на службата, като виновно е нарушил т. 15, 19 и 20 от Етичния кодекс, което е нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 104, ал. 2, т. 4 ЗМВР, за което на основание чл. 203, ал.

1, т. 13 ЗМВР се предвижда налагане на дисциплинарно наказание уволнение. В заповедта е прието, че доказателствата, събрани при провеждане на дисциплинарното производство по чл. 207 ЗМВР, оценени по отделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка, сочат извършване на тежко нарушение на служебната дисциплина от ищеца.

С решение от 25.06.2018 по адм. д. №157/2018г. на АС - гр. Благоевград е отхвърлена жалба на Ж. Д. срещу Заповед № 2443-141 от 23 януари 2018 г. на Директора на ОД на МВР Благоевград. В решението е прието, че заповедта отговаря на изискванията за съдържание и форма и е в съответствие с чл. 204, т. 3 ЗМВР, като са посочени обстоятелствата, които обосновават наличието на съставомерно поведение, от обективна и субективна страна, изразяващо се в неспазване на Етичния кодекс за поведение на държавните служители на МВР. Посочено е, че дисциплинарното наказание на Д. е наложено за нарушение на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР, съгласно който дисциплинарно нарушение представлява неспазване на Етичния кодекс за поведение на държавните служители на МВР, а съгласно чл. 213, ал. 1, т. 13 ЗМВР дисциплинарно наказание уволнение се налага за деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители на МВР, уронващи престижа на службата.