Решение № 606 от 10.05.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 606 гр. Пловдив, 09.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело № 20245300500626 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от А. А. И. против решение № 486/31.01.2024г. по гр.д.№ 4790/2022г. на ПдРС, V гр.с., с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове за това „Сити кеш“ООД да бъдат осъдени да му заплатят сумата от 95,96 лева- недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва по договор за паричен заем от 31.01.2018г. и сумата от 508,04 лева- недължимо платена по клауза за неустойка по същия договор за паричен заем. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че РС не е отчел обстоятелството, че не само клаузата за неустойка е нищожна, но също така, че тази неустойка, предвид значително големия й размер, всъщност представлява скрита печалба за дружеството кредитодател, оскъпява кредита и обосновава извод за неточно посочване на възнаградителната лихва и ГПР, който ГПР при всяко положение надхвърлял 50 %.

От въззиваемата страна „Сити кеш“ООД е подаден отговор на въззивната жалба, с който се поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Изложени са подробни доводи в подкрепа на твърдението, че са спазени всички изисквания на ЗПК, относно съдържанието на горепосочения договор за потребителски кредит.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Производството по гр.д.№ 4790/2022г. на ПдРС, V гр.с. е образувано по искова молба от А. А. И. против „Сити Кеш”ООД, с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл.55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50 лева – недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва по договор за паричен заем № 167913/31.01.2018г., и сумата от 100 лева – недължимо платена по клауза за неустойка по същия договор за паричен заем, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда- 04.04.2022г., до окончателното им изплащане. С протоколно определение от 12.01.2024г. е допуснато увеличение на предявените искове съответно от 50 лева на 95,96 лева и от 100 лева на 508,04 лева. В 1 исковата молба се твърди, че по силата на горепосочения договор за паричен заем ищецът получил от ответното дружество сумата от 800 лева, която следвало да бъде върната на 27 седмични погасителни вноски. Съгласно договора, заемната сума се олихвявала с променлив лихвен процент в размер от 40,08 % при фиксиран годишен процент на разходите от 49,85 %. Общата сума за плащане възлизала на 895,96 лева. В договора била уговорена и неустойка в размер от 508,04 лева, ако ищецът не осигури в тридневен срок от сключването му обезпечение под формата на банкова гаранция или поръчител. Ищецът твърди, че не дължи сумите за възнаградителна лихва и неустойка, тъй като същите са начислени при начална липса на основание. Счита, че договорът е недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. Не бил посочен размерът на възнаградителната лихва и как тя се разпределя във времето с изплащането на всяка една вноска. Твърди и нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради липса на посочване на общата сума, дължима от потребителя. Клаузите за възнаградителна лихва и неустойка били нищожни поради противоречието им с добрите нрави, материалния закон и поради неговото заобикаляне, както и поради обстоятелството, че целият договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК.

С подадения от „Сити кеш“ООД отговор на исковата молба не се оспорва, че между страните е сключен договор за паричен заем № 167913, при описаните по- горе условия.

Сочи се, че в договора е уговорен фиксиран лихвен процент– 40,08 %, като е посочена и общата сума, дължима от потребителя – 895,96 лева, представляваща сбор от дължимите главница и възнаградителна лихва за периода на кредита. Предоставянето на обезпечение в една от двете форми зависело изцяло от волята и действията на потребителя. Ищецът бил договарял недобросъвестно, в нарушение на изискванията на чл. 12 ЗЗД, с изначално намерение да не предостави уговореното обезпечение.

Безспорно е, а и от приетите по първоинстанционното дело доказателства се установява, че на 31.01.2018г. между страните е сключен договор за потребителски кредит / договор за паричен заем № 167913 към искане № 229941/, по силата на който на жалбоподателя е предоставена сумата от 800 лева, която е следвало да върне, ведно с договорна лихва в размер от 95,96 лева. В договора годишният лихвен процент е посочен в размер от 40,08 %, а ГПР- в размер от 48,85 %. Съгласно чл.6 от договора, жалбоподателят се е задължил да обезпечи кредита с едно от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчител, отговарящ условията по чл.9, ал.2 от ОУ към договора, а именно: едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най- малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителниядоход на всеки един от тях трябвало да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от заемодателя; не са заемаетели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размерът на получавания от тях доход. В чл. 8 от договора е уговорено, че в случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на задължението по чл.6 от договора, същият дължи неустойка в размер от 508,04 лева, която следва да се заплаща разсрочено, като част от погасителните вноски.

Обезпечението има за цел да гарантира събирането на вземането на кредитора в случай на неизпълнение от страна на длъжника, а не последният да бъде обременен с допълнителни парични задължения. Уговарянето на неустойка при непредставяне на обезпечение не може да има обезпечителна функция, тъй като неустойката не може да замести осигуряването от кредитополучателя на поръчители, когато той не разполага с такива. Поръчителството би следвало да бъде подсигурено преди подписване на договора, защото в противен случай кредитополучателят би рискувал да задлъжнее и за сума, надхвърляща половината от отпуснатия му заем, а кредитодателят- да отпусне необезпечен 2 кредит. Същият риск съществува и в случай, че поръчителството не бъде дадено едновременно с подписване на договора за кредит, защото обещанието за поръчителство не обвързва юридически, лицето което го е дало. В тази връзка, макар да не е налице законова пречка да се поръчителства по вече поето задължение, обстоятелството, че предоставянето на обезпечение не е въведено като условие за отпускане на кредита, а освен това неустойката е включена в погасителния план, дава основание да се счита, че изискването за обезпечение е фиктивно, тъй като кредитодателят няма интерес от него, а от получаване на неустойката, която всъщност се явява скрита печалба- скрито възнаграждение, определено в абсолютен размер, а не в лихви. Клаузата за неустойка не само противоречи на добрите нрави, но и опорочава коректността на цялото съдържание на договора относно приложимия лихвен процент, ГПР и общите разходи по кредита, което дава достатъчно основание да се приеме, че сключеният между страните договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК. В тази връзка следва да се отбележи, че неустойката надхвърля с повече от 63 % размера на отпуснатия кредит, поради което оскъпяването на кредита в резултат от начисляването й, определено не е незначително.

Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. От приетото по делото заключение по ССЕ, изготвено от вещо лице Р. Т. се установява, че А. И. е платил по договора за потребителски кредит сума в размер от общо 704 лева, която не надхвърля чистата стойност по кредита. Следва обаче да се има предвид, че, съгласно заключението, с платените суми са погасени 72,52 лева от главницата, 95,96 лева- възнаградителни лихви, 508,04 лева неустойка по чл.8 от договора и 27,48 лева- такса. Това са начисления по договора за паричен заем, извършени от кредитодателя. При това включително и в настоящето въззивно производство от жалбоподателя- кредитодател се поддържа, че сумите от 95,96 лева и 508,04 лева са платени на валидно договорно основание. Категорично от него не е направено извънсъдебно или като способ за процесуална защита изявление за прихващане на горепосочените две суми за възнаградителна лихва и неустойка със съответна част от дължимата му чиста стойност на кредита. Такова изявление не е направено и от жалбоподателя, при което той дължи връщане на чистата стойност на кредита, след приспадане на погасената чрез плащане част от нея в размер от 72,52 лева, а кредитодателят следва да му възстанови недължимо платените суми за възнаградителна лихва и неустойка. Ето защо, предявените обективно съединени искове по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД се явяват основателни и доказани.

Съответно- обжалваното решение ще следва да бъде отменено изцяло, като в полза на жалбоподателя бъдат присъдени направените от него съдебни разноски в общ размер от 200 лева в първоинстанционното производство и в размер от 25 лева във въззивното производство. В полза на пълномощника на жалбоподателя А. И., адв.К. Й. К., ще следва да бъде определено адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА за процесуално представителство пред двете съдебни инстанции в размер от по 400 лева по чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Явяването на адв.К. в повече от две съдебни заседания по първоинстанционното дело не е основание за завишаване на възнаграждението, тъй като в тези заседания не са извършвани процесуални действия, а делото само е отлагано за изготвяне на заключение по ССЕ.

Предвид гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № № 486/31.01.2024г. по гр.д.№ 4790/2022г. на ПдРС, V гр.с., с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя А. А. И. искове за това „Сити кеш“ООД да бъдат осъдени да му заплатят сумата от 95,96 лева- недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва по договор за паричен заем № 167913 от 31.01.2018г. и сумата от 508,04 лева- недължимо платена по клауза за неустойка по същия договор за паричен заем, 3 ведно със законните лихви върху горепосочените суми, считано от датата на предявяване на исковете- 04.04.2022г., до окончателното им изплащане, като вместо това ОСЪЖДА „Сити кеш“ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр.

*****, да заплати на А. А. И. от гр.*****, ЕГН: ********** сумата от 95,96 леванедължимо платена по клауза за възнаградителна лихва по договор за паричен заем № 167913 от 31.01.2018г. и сумата от 508,04 лева- недължимо платена по клауза за неустойка по същия договор за паричен заем, ведно със законните лихви върху горепосочените суми, считано от датата на предявяване на исковете- 04.04.2022г., до окончателното им изплащане.

ОСЪЖДА Сити кеш“ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр.

*****, да заплати на А. А. И. от гр.*****, ЕГН: ********** сумата от 200 лева- съдебни разноски в първоинстанционното производство, и сумата от 25 лева- съдебни разноски във въззивното производство, както и да заплати на пълномощника му адв.К. Й. К. от АК- ***, личен номер *****, с адрес на кантора: гр.***** адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер от 400 лева за процесуално представителство по настоящето дело, и още 400 леваадв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер от 400 лева за процесуално представителство в първоинстанционото производство.