Решение № 4955 от 20.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4955 гр. София, 20.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА АНД.

ХАДЖИМАРИНСКА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА

Гражданско дело № 20231110102015 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от С. Д. Д. срещу „...” ЕАД, с която са предявени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните несъществуване правото на принудително изпълнение поради погасяването им по давност за вземания на ответника от ищеца за сумата от 1394,17 лв. – присъдени разноски в исково производство, и за сумата от 564,33 лв. – присъдени разноски в заповедно производство, за които е издаден изпълнителен лист от 27.09.2022г. по гр.д.№ 49523/2015г. по описа на СРС, 73 с-в, и за събирането им е образувано изп.д.№ 2022...0401740 по описа на ЧСИ ..., с рег.№ ... при КЧСИ.

В исковата молба са изложени доводи за погасяване на процесните вземания с изтичане на петгодишен давностен срок, започнал да тече от 6.02.2017г., когато е влязло в сила решението по гр.д.№ 49523/2015г. по описа на СРС, 73 с-в, послужило като изпълнително основание, и изтекъл на 7.02.2022г. – преди образуване на инициираното за събиране на вземанията изп.д.№ 2022...0401740 по описа на ЧСИ ..., с рег.№ ... при КЧСИ. Поради това ищецът навежда да има правен интерес от търсената искова защита за установяване, че вземанията на ответника не подлежат на принудително изпълнение. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

В отговор на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, 1 ответникът оспорва предявените искове. Възразява, че вземанията му не са погасени по давност, тъй като решението по гр.д.№ 49523/2015г. по описа на СРС, 73 с-в, е влязло в сила на 10.12.2021г., когато е било потвърдено с решение по в.гр.д.№ 8908/2021г. по описа на СГС, III-Б с-в, с оглед на което към момента на образуване на изп.д.№ 2022...0401740 по описа на ЧСИ ..., с рег.№ ... при КЧСИ, давностният срок не е изтекъл. Моли за отхвърляне на исковете и прави искане да му бъдат присъдени сторените деловодни разноски.

Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събрания доказателствен материал, приема за установено от фактическа страна следното:

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че с решение от 30.12.2016г. на СРС, 73 с-в, постановено по гр.д.№ 49523/2015г. по описа на СРС, 73 св, са уважени предявени от „...” ЕАД срещу С. Д. Д. и М. Д.а М. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на „...” ЕАД са присъдени разноски в исковото производство в общ размер от 1673 лв. и разноски в предшестващото го заповедно производство по ч.гр.д.№ 900/2015г. на СРС, 73 с-в, в общ размер от 677,20 лв., платими разделно от ответниците при квоти 5/6 части за С.

Д. Д. и 1/6 част за М. Д.а М.. Срещу така постановеното решение от страна на М. Д.а М. е подадена въззивна жалба, по която е образувано в.гр.д.№ 8908/2021г. по описа на СГС, III-Б с-в, като въззивното производство е приключило с решение от 10.12.2021г., с което е потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната част – спрямо М.

Д.а М.. По отношение на С. Д. Д. се установява от представена разписка за връчено съобщение, че решението на СРС, 73 с-в, му е връчено на 23.01.2017г., като няма данни същият да е подал въззивна жалба, поради което спрямо него решението е влязло в сила на 6.02.2017г., когато е изтекъл срокът за въззивно обжалване.

На 27.09.2022г. въз основа на влязлото в сила решение по гр.д.№ 49523/2015г. по описа на СРС, 73 с-в, на „...” ЕАД е издаден изпълнителен лист срещу С. Д. Д. и М.

Д.а М. за присъдените със същото разноски в посочените по-горе размери и квоти на отговорността на длъжниците. Въз основа на изпълнителния лист по молба на „...“ ЕАД срещу С. Д. Д. е образувано изп.д.№ 2022...0401740 по описа на ЧСИ ..., с рег.№ ... при КЧСИ. Сезиращата съдебния изпълнител молба за образуване на изпълнителното производство не е представена по делото, но не е спорно, че същата е подадена на сочената от ответника дата 2.11.2022г. Към доказателствата са приобщени изпратената до длъжника покана за доброволно изпълнение от 11.11.2022г. и 2 бр. запорни съобщения от същата дата за налагане на запори върху вземанията на длъжника за пенсия от НОИ и по банковите му сметки в „....“ АД.

При така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи:

2

От обсъдените доказателства се установи, че в полза на ответника е издаден изпълнителен лист за процесните вземания, въз основа на който срещу ищеца – длъжник е образувано и висящо изпълнително производство за събиране на дължимите суми. С оглед признатото на ответника изпълняемо право за ищеца като длъжник по изпълнителния лист е налице интерес от търсената искова защита по реда на чл. 439 ГПК за признаване със сила на пресъдено нещо отпадането на възможността за принудително изпълнение на припадащите му се 5/6 части от вземанията като последица от погасяването им по давност, а това обуславя допустимостта на исковите претенции.

По предявен отрицателен установителен иск в тежест на ответника е да докаже възникването и съществуването на претендираното от него и оспорено от ищеца вземане. Когато предмет на иска е вземане на ответника, признато с влязло в сила съдебно изпълнително основание, въз основа на което е издаден изпълнителен лист, ищецът носи тежестта за доказване на положителните факти, от които черпи права, изключващи изпълняемото право (напр. извършено плащане в погашение на дълга). В процесния случай предмет на сезиращите съда искове са вземания на ответника по влязло в сила съдебно решение. Съгласно разпоредбата на чл. 439, ал. 1 ГПК в такава хипотеза длъжникът по изпълнението в рамките на висящо изпълнително дело може да оспори изпълняемото право на взискателя при твърдения, че същото е престанало да съществува, като съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК възраженията му могат да се основават на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Като основания за недължимост на вземането длъжникът може да сочи всякакви правопогасяващи факти, настъпили след релевантния според закона момент, включително изтекла погасителна давност, позоваването на която е сред признатите му способи за защита срещу изпълнението, предвид установената в чл. 120 ЗЗД забрана за служебно прилагане на давността.

С оглед конкретно наведеното в случая основание за недължимост на процесните вземания – погасяването им по давност, повдигнатият по делото спор е концентриран върху това дали е изтекъл предвиденият в закона давностен срок, като в доказателствена тежест на ответника е установяването на обстоятелства, довели до спиране или прекъсване течението на давността, в какъвто смисъл са му дадени указания с приетия доклад по делото.

Тъй като вземанията на ответника по процесния изпълнителен лист са признати със съдебно решение, съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД за същите намира приложение 5годишният срок на погасителна давност, която започва да тече считано от влизане на решението в сила спрямо ищеца на 6.02.2017г.

Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, развити в Тълкувателно 3 решение № 2 от 26.06.2015г. по тълк.дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, подаването на молба от взискателя само с искане за образуване на изпълнително дело не прекъсва погасителната давност, нито спира давностния срок, който продължава да тече и по време на висящия изпълнителен процес. Подаването на молба за издаване на изпълнителен лист и разпореждането на съда, с което се уважава искането, също не са сред предвидените в чл. 116 ЗЗД основания за прекъсване на давностния срок.

Съобразно изложените мотиви в т. 10 от посоченото тълкувателно решение, в рамките на изпълнителното производство давността прекъсва на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие в рамките на съответния способ, независимо дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. ВКС е намерил още, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ също прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва и с предприемането на всяко отделно действие за принудително изпълнение, изграждащо съответния способ. Такива действия са насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и пр. Изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение до длъжника, проучването на имущественото му състояние, извършването на справки и набавянето на документи от съдебния изпълнител не са същински действия за принудително събиране на вземането, а само подготвят изпълнението, респ. обезпечават законосъобразното му провеждане, поради което не прекъсват давностния срок.

В процесния случай от събраните доказателства се установи, че първите действия, които съобразно приетите от ВКС постановки в цитираното тълкувателно решение биха имали прекъсващ давността ефект, са наложените запори върху вземания на длъжника със запорните съобщения от 11.11.2022г. по образуваното срещу него изп.д.№ 2022...0401740 по описа на ЧСИ ..., с рег.№ ... при КЧСИ. Към тази дата обаче давностният срок, започнал да тече от 6.02.2017г., е изтекъл, доколкото ответникът, който носи тежестта, не ангажира доказателства за настъпването на други факти в периода до 6.02.2022г., спиращи или прекъсващи давността.

Въз основа на изложеното се налага извод за погасеност на изпълняемото право по давност, с оглед на което предявените искове са основателни и следва да се уважат.

По разноските: При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски се поражда в полза на ищеца, който претендира и му се следват доказаните разноски за държавна такса в размер от 78,34 лв. и за адвокатско 4 възнаграждение в размер от 500 лв. или общо 578,34 лв. Направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в уговорения размер с искане за намаляването му по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно, тъй като възнаграждението надхвърля с незначителна разлика минималния размер от 495,85 лв. по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и в този размер възмездява справедливо обема извършена от упълномощения адвокат защита, разходите за която да се възложат в тежест на насрещната страна. Поради това на ищеца се следват разноските в пълния доказан размер, вкл. за процесуално представителство.

С тези мотиви съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от С. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ....., срещу „...” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. ..., отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК, че не съществува правото на принудително изпълнение поради погасяването им по давност за вземания на „...” ЕАД за сумата от 1394,17 лв. – присъдени разноски в исково производство, и за сумата от 564,33 лв. – присъдени разноски в заповедно производство, за които е издаден изпълнителен лист от 27.09.2022г. по гр.д.№ 49523/2015г. по описа на СРС, 73 с-в.

ОСЪЖДА „...” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. ..., да заплати на С. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ....., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 578,34 лв. – деловодни разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.