Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4475 от 09.07.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 12758/2024
Вид
Решение № 4475
Подписан
09.07.2025
В сила
09.07.2025
Състав
Любомир Василев, Диана Василева, Ваня Николаева Иванова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4475 гр. София, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. И.

Диана Василева при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно гражданско дело № 20241100512758 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 12901 от 30.06.2024 г. по гр.д. № 29812/2022 г. на Софийски районен съд, 145 състав е отменено на основание чл. 357 КТ дисциплинарно наказание „забележка“, наложено на Р. И. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. „*********, със заповед № 02 от 11.02.2022г. на Председателя на Народно читалище „Възраждане-1928г.“, БУЛСТАТ 000671266, с адрес: гр. София, ул. *********.

Решението е обжалвано от Народно читалище „Възраждане-1928г. като недопустимо, а в условията на евентуалност като неправилно и необосновано, с искане същото да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлен иска за отмяна на дисциплинарното наказание „забележка”. В жалбата се излага възражение за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка с оценката на събраните доказателства. Поддържа се, че по безспорен начин в производството по делото се установява, че процесната Заповед за налагане на дисциплинарно наказание не е връчена на адресата й. Следователно липсва предмет във връзка с който да бъде образувано дело и настоящият случай представлява злоупотреба с право. Излага, че заповедта трябва да бъде издадена от работодателя и да бъде връчена на работника/служителя към когото е насочена, като едва от този момент между страните възниква спорно взаимоотношение и се поражда правен интерес от оспорване в определения от законодателя срок.

На следващо място, се сочи, че ако не бъде връчена заповедта, няма валидно наложено наказание. Връчването се удостоверява с подписа на служителя при получаването й, като се отбелязва и моментът на получаването Изразява несъгласие с извода на СРС, че независимо, че процесната заповед не е връчена, само за това че е узната от адресата е възпроизвела действие. Според въззивника, тя не е възпроизвела действие и за ищцата по 1 делото не е настъпил правен интерес от оспорването й по съдебен ред.

Сочи, че не е нарушена разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от КТ; налице са мотиви на заповедта, доколкото именно ищцата е дала изисканите от нея обяснения; факт са допуснатите от нея нарушения на трудовите й задължения, констатирани от настоятелството на читалище „Възраждане -1928“.“ Доказателствата по делото са еднозначни, че ищцата е била запозната изрично с протокол №11 от 09.12.2021г. и същият й е бил предоставен.

Действително в заповедта се съдържа препратка на основанието за издаването й, но този подход на работодателя, не я опорочава. Моли за обезсилване на решението, а в условията на евентуалност за неговата отмяна.

В писмения си отговор въззиваемата страна оспорва жалбата.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Р. И. И., с която е предявен срещу ответника Народно читалище „Възраждане-1928“ иск за отмяна на наложеното на ищеца със заповед № 02/11.02.2022г. на Председателя на читалището дисциплинарно наказание „забележка“. Ищецът Р. И. И. твърди, че заемала длъжността „библиотекар“ при ответника, като на 11.02.2022 г. работодателят издал Заповед № 02 /съгласно уточнителна молба от 20.09.2022 г./, с която й било наложено дисциплинарно наказание „забележка“. Оспорва заповедта като незаконосъобразна поради това, че наказанието било наложено след изтичане на двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 КТ, както и поради липса на мотиви в заповедта.

Отделно от това поддържа, че не била извършила никакво нарушение на трудовата дисциплина, установена от работодателя, още по-малко пък била нарушила т. 1 от заповед от 07.07.2021 г., във връзка с което й били поискани писмени обяснения.

Ответникът Народно читалище „Възраждане-1928“ оспорва предявения иск, като твърди, че същият е недопустим поради това, че издадената от него Заповед № 02/11.02.2022 г. не можела да произведе действие, тъй като не била връчвана на работника, поради което и дисциплинарното наказание не можело да се счита за наложено. Оттам за ищеца липсвало правен интерес от предявения иск. Предвид изложеното, моли за прекратяване на делото, евентуално оспорва исковата молба като счита, че наказанието е законосъобразно наложено за извършено нарушение на трудовите задължения на ищцата, изразяващо се в неизпълнение на дадени й от читалищното настоятелство конкретни задачи.

Въззивният съд намира, че фактическата страна по делото е детайлно и коректно установена в мотивите на обжалваното решение чрез посочване на относимите към спора факти, изводими от съответните доказателствени източници, поради което не е необходимо да се възпроизвежда повторно в настоящото решение, и препраща към нея на основание чл.

272 от ГПК.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 357, ал. 1, вр. чл. 358, ал. 1, т. 1, вр. чл. 188, т. 1 от КТ.

Искът е допустим – предявен е в срока по чл. 358, ал. 1 КТ.

Правото на работодателя да наложи на работника дисциплинарно наказание за нарушение на трудовата дисциплина се упражнява в уредено от КТ производство, чийто основни правила касаят задължението на работодателя да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения преди налагане на дисциплинарно наказание /чл. 193 от КТ/ и да обективира волята си за налагане на конкретно дисциплинарно наказание в мотивирана писмена заповед със задължителни реквизити, представляващи минималните изисквания към нейното съдържание /чл. 195, ал. 1 от КТ/. Неспазването от работодателя на което и да е от тези основни правила на дисциплинарното производство има за последица незаконосъобразно упражняване на правото на дисциплинарно наказване, тъй като по този 2 начин се нарушава правото на защита на наказаното лице срещу фактическите и правните съображения за налагането на дисциплинарно наказание. Това обуславя незаконосъобразност на заповедта и отмяна на наложеното с нея дисциплинарно наказание, независимо дали поведението на работника съставлява нарушение на трудовата дисциплина.

В случая с оспорената заповед ответникът е наложил на ищеца дисциплинарно наказание „забележка” за извършени нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т.3 от КТ – неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила и по чл. 187, ал. 1, т. 7 - неизпълнение на законните нареждания на работодателя. Същата е връчена при отказ на служителя на 20.05.2022г. Това се установява от показанията на свидетел А., който заявява, че направил опит да връчи заповедта на ищцата, като й поднесъл заповедта през очите, но тя му казала, че няма да я подпише. Това се случило през месец април или май 2022г., тъй като ищцата била в продължителен отпуск поради заболяване от Ковид-19, като отпускът започнал няколко дни преди Коледа на предходната 2021г. и бил ползван до месец април или май 2022г. Посоченото се потвърждава и от показанията на свидетеля Б.М.. При тези доказателства следва да се приеме, че процесната заповед е достигнала до знанието на ищцата на 20.05.2022г., както самата тя твърди, което обстоятелство се потвърждава от разпита на свидетеля А. и при липса на доказване за получаването й в по-ранен момент. От този момент наказанието се смята за наложено на основание чл. 195, ал. 3 КТ.

В случая не е изпълнено изискването за налагане на наказанието с мотивирана писмена заповед, в която да са описани основните признаци на извършеното нарушение. Подробното описание на обективните и субективните признаци на нарушението е от съществено значение за защита на служителя срещу неоснователно ангажиране на дисциплинарната му отговорност чрез депозиране на адекватни обяснения и при възможност – на доказателства, оборващи изводите на наказващия орган. Заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание, следва да бъде ясно мотивирана и по начин, че да са ясни съществените признаци на деянието от обективна страна, времето и мястото на извършването му. Съгласно трайната практика на ВКС – решение №376/11.06.2010 г. по гр.д. № 264/2009 г., ІІІ Г О на ВКС, решение №278/19.05.2011 г. по гр.д. № 1276/2010 г., ІV ГО на ВКС, решение №460/17.06.2010 г. по гр.д. №465/2009 г., ІІІ ГО на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, е възможно мотивирането на заповедта за дисциплинарно наказание чрез препращане към друг акт на работодателя, обективиращ нарушението чрез неговите признаци, който е известен на работникът или служителят. Обосновката на работодателя за конкретните факти, поради които е издадена заповедта за дисциплинарно наказание, може да бъде формулирана и в друг документ, към който препраща заповедта. Не е задължително този документ непременно да изхожда от работодателя. Важното е той да е станал достояние на работника или служителя.

Съдът намира, че процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание не съдържа всички задължителни реквизити, посочени в нормата на чл.195 ал.1 КТ - мотиви, нарушителят, нарушението, индивидуализирано с неговите обективни и субективни признаци, кога е извършено, като в заповедта не е посочен друг документ, към който да препраща и който да е сведен до знанието ищеца. В заповедта са посочени правните основания за налагане на дисциплинарно наказание, но без да са индивидуализирани самите деяния – конкретно действие или бездействие, което представлява някое от посочените нарушения, т.е. посочването е изцяло бланкетно, които води до неизясняване на фактическата обстановка на вменените нарушения на трудовата дисциплина. Не става ясно кои конкретни нареждания на работодателя не е изпълнила ищцата. Посочването на дата или времеви период на извършване на твърдените нарушения също е от съществено значение за защита на служителя срещу неоснователно ангажиране на дисциплинарната му отговорност чрез депозиране на адекватни обяснения и при възможност – на доказателства, оборващи изводите на наказващия орган. Освен за правото на защита, индивидуализирането на 3 нарушението по време на извършването му е съществено и от гледна точка изискването за спазване на преклузивен срок, в който може да бъде наложено наказанието. В случая нарушенията не са индивидуализирани и по време на извършване – не е посочена дата или период на соченото неизпълнение на нарежданията на работодателя. Поради изложеното, настоящият съдебен състав счита, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „забележка“ на ищеца подлежи на отмяна само на посоченото формално основание, като спорът по отношение наложеното на ищеца дисциплинарно наказание не следва да бъде разглеждан по същество. За пълнота на изложението, следва да се добави и следното.

Съгласно разпоредбата на чл.193 ал.1 КТ, в стадия на установяване факта на нарушението на трудовата дисциплина работодателят е длъжен да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения. Това задължение на работодателя като орган на дисциплинарна власт представлява, от друга страна, право на работника или служителя да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. По делото са представени обяснения на ищеца, от 15.12.2021г., в които, е посочил, че през отчетния период е бил в отпуск и болничен, както и че са пристигнали 264 книги, които е трябвало да се впишат в инвентарната книга, но не е посочено да е запозната с протокол №11/09.12.2021г., в който са отразени забележките към изготвения от служителката доклад, но дори и в тези обяснения Р.

Костова не е посочила, че е запозната с .

За пълнота на изложението, с оглед доводите на въззивника във въззивната жалба, следва да се посочи още, при налагане на дисциплинарното наказание на ищеца не е спазен предвиденият в чл.194 КТ преклузивен срок - не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението. С изтичането на преклузивните срокове се прекратява възможността работодателят да наложи дисциплинарното наказание. За преклузивните срокове съдът следи служебно в съдебното производство по проверка законосъобразността на заповедта за дисциплинарно наказание. Дисциплинарното производство е своеобразно санкционно производство. С изтичането на сроковете се прекратява възможността за търсене на дисциплинарна отговорност. В правния мир дисциплинарната простъпка вече не съществува като основание за налагане на наказание. Двумесечният срок по чл.194 ал.1 КТ тече от откриване на нарушението. Откриване на нарушението ще бъде налице, когато са изготвени всички материали, установяващи нарушението от обективна и субективна страна. Едва когато материалите, обективиращи данни за извършеното нарушение, достигнат до наказващия орган, можем да говорим за откриването му и от този момент започва да тече двумесечният срок по чл.194 ал.1 КТ. Доколкото заповедта е връчена на ищеца при отказ на 20.05.2022 г., т.е. дисциплинарното наказание, с оглед разпоредбата на чл.195 ал.3 КТ, е наложено на тази дата, а посоченият по-горе отчет за проведени срещи и библиотечни дейности на библиотекаря Р. Костова е стигнал до наказващия орган на 04.10.2021 г., найкъсната дата, на която би могло да бъде наложено дисциплинарното наказание, е 04.12.2021г.