Определение № 18040 от 13.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18040 гр. София, 13.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: В. ИВ.Д. като разгледа докладваното от В. ИВ.Д. Гражданско дело № 20241110172114 по описа за 2024 година

Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от Б. Г. П. срещу „Ф.Б.“ ЕООД. Депозирана е и насрещна искова молба.

Исковата молба и насрещната искова молба са редовни и допустими, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД

I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията, че между него и ответника „Ф.Б.“ ЕООД е сключен договор за потребителски кредит № ....... от 06.09.2024 г., при следните параметри и условия - сума на кредита (главница по кредита) - 5000 лв.; фиксиран

ГЛП от 23.33 % и ГПР от 49.66 % и общата дължима сума по договора - 6 750,00 лв., която включва главница и лихва. Излагат се съображения, че като условие за отпускане на кредита, ищецът бил задължен да сключи договор за гаранция с „М.Б." /„М.В. p.l.c.“/ с договорено възнаграждение в размер на 5 300,00 лв., заплащането на което било разсрочено на вноски, дължими заедно с погасителните вноски по кредита. Твърди се, че общата дължима сума е 1 посочена некоректно в договора, в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в нея не са включени допълнителните плащания за гаранцията, които потребителят е бил задължен да направи. Сочи се, че ГПР в ДПК - 49.66 % е посочен невярно, тъй като не включва разходите по обезпечаването възнаграждението/такса за гаранция), които реално увеличават

„оскъпяването“ на кредита, което поведение на ответника, ищецът счита за заблуждаваща търговска практика. Твърди се още, че в ДПК липсва ясно разписана методика за формиране на ГПР – какви компоненти са включени и как се формира крайният процент. Излагат се съображения, че договорът за поръчителство е „формален“ и е сключен единствено с цел заобикаляне на законовите ограничения за максимален размер на разходите по кредита.

Възнаграждението за гаранта договорено в размер на сумата от 5 300 лв. надвишава 100% от стойността на главницата - 5 000 лв., което противоречи на добрите нрави и води до неоснователно обогатяване на кредитора. Твърди се, че дружеството поръчител е юридическо лице, тясно свързано с кредитора, и реално не носи риск от неизпълнение, а целта е единствено генериране на допълнителен финансов приход за групата „Фератум“. Ищецът счита, че договорът за гаранция е недействителен, тъй като липсва реално основание за сключването му и той не обслужва интереса на потребителя, а само този на кредитора. При тези твърдения моли съдът да се произнесе с решение с което да обяви Договор за потребителски кредит № ....... от 06.09.2024 г., сключен между Б. Г. П. и „Ф.Б.“ ЕООД, за нищожен, поради наличието на нищожни и неравноправни клаузи. Претендира разноски за производството.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК, ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Излагат се съображения, че кредитополучателят можел да избере свой поръчител или този, предложен от кредитора, като според сайта на „Ф.Б.“, потребителят сам избирал обезпечението, поради което сключването на договор за гаранция не било задължително. В отговора се твърди, че исковете за нищожност или унищожаване на договора за гаранция са недопустими, тъй като не са насочени срещу надлежна страна — М.Б., вместо „Ф.Б.“ ЕООД. Сочи се още, че договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, по което Ф.Б. не е страна поради което прогласяването му за нищожен, съответно унищожаването му в рамките на настоящото съдебно производство нямало да произведе сила на пресъдено нещо по отношение на М.Б. и няма да настъпи 2 промяна в патримониума на Ищеца. По тези причини ответникът счита, че ищецът е завел исковете за прогласяването на нищожността, съответно унищожаването на Договора за гаранция срещу ненадлежна страна по делото, поради което същите следва да бъдат оставени без разглеждане като недопустими. Излагат се съображения, че ищецът е избрал М.Б. (Малта) като поръчител в електронния формуляр и след като е бил информиран за дължимите такси, е подал заявление за кредит, получил е преддоговорна информация по e-mail, която изрично посочва, че за сключването на договора за кредит „Ф.Б.“ изисква поръчителство. Получил е и документи от М.Б., включително договор за гаранция, след като бил информиран, ищецът потвърдил чрез SMS желанието си да сключи договора, поради което не счита, че е налице заблуждаваща търговска практика по чл. 68е ЗЗП, тъй като не е въвел ищеца в заблуждение относно избора на поръчител или дължимите суми. На всеки етап ищецът бил информиран за последствията от неговия избор, включително за сумите, дължими на М.Б., ако избере нея за поръчител.

Ответникът твърди, че претенциите не са подкрепени с убедителни доказателства - исковата молба съдържала общи твърдения, неподкрепени с конкретни факти и документи, и не представял ясни доказателства за плащания, възникнали отношения или суми. В отговора се сочи още, че договорът за гаранция е възмездна услуга от трето лице, а разходът за нея не се включва в ГПР, тъй като е незадължителна. Твърдението на ищеца за допълнителни разходи е неоснователно, тъй като обезпечението било резултат от оценка на кредитоспособността по закон, а ответникът предоставил необходимата информация за ГПР и условията, като ищецът е имал време да избере обезпечение и правото да се откаже в 14-дневен срок, но не упражнил това си право. При тези твърдения моли предявеният иск са бъде отхвърлен.

Претендира разноски за производството.

В срока по чл. 131 ГПК, вр. с чл. 211 ГПК ответникът е депозирал насрещна искова молба срещу ищеца, с която е предявен осъдителен иск за присъждане на сумата от 4870 лв., представляваща незаплатената главница дължима по процесния ДПК № ....... от 06.09.2024 г., ведно със законна лихва от датата на предявяване на насрещната искова молба – 19.03.2025 г. до окончателно изплащане на задължението. Излагат се съображения, че договорът е със срок на погасяване 18 месеца, но кредитополучателят е заплатил единствено сумата от 130 лв., поради което и с оглед същественото 3 неизпълнение, задълженито по процесния ДПК е изцяло предсрочно изискуемо. При тези твърдения моли съдът да се произнесе с решение с което да осъди ответника по иска (ищец по първоначално предявения иск) да му заплати сумата от 4870 лв. - главница по ДПК № ....... от 06.09.2024 г., ведно със законна лихва от датата на предявяване на насрещната искова молба – 19.03.2025 г. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на насрещната искова молба с който ответникът по насрещния иск сочи, че признава изцяло същия като основателен. Възразява за присъждане на разноски по насрещния иск.

II. Правна квалификация на правата, претендирани от страните:

Първоначално предявен от Б. Г. П. срещу „Ф.Б.“ ЕООД установителен иск с правно основание по чл. 26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 146, ал. 2, вр. с чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП за установяване спрямо ответника, че Договор за потребителски кредит № ....... от 06.09.2024 г., е недействителен, поради противоречие със закона – ЗПК и ЗЗП и неговото заобикаляне, както и накърняване на добрите нрави.

Предявен е и насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, от „Ф.Б.“ ЕООД срещу Б. Г. П. за присъждане на сумата от 4870 лв. - главница по ДПК № ....... от 06.09.2024 г., ведно със законна лихва от датата на предявяване на насрещната искова молба – 19.03.2025 г.

III. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

УКАЗВА на ищеца по първоначално предявения иск, че в негова доказателствена тежест е да докаже пълно и главно: сключване на договор за кредит, като едната страна по договора е търговец, предоставящ кредит в рамките на своята професионална и търговска дейност, а кредитополучателят е потребител, действащ извън рамките на своята професионална и търговска дейност, както и посочените основания за нищожност – неправилно посочен размер на ГПР в договора, който не отговаря на действителния такъв, който надвишава максималния размер, определен в чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и заобикаляне на закона и противоречие на добрите нрави.

Ответникът следва да докаже, че посоченият ГПР в договора отговаря на действителния размер, както и че не надвишава максималния законов размер.

4

По предявения насрещен иск в тежест на ищеца по него е да докаже сключване на валиден договор за потребителски кредит № ....... от 06.09.2024 г., предоставяне на заемната сума на кредитополучателя и настъпване на падежната дата за изискуемост на задължението на кредитополучателя да върне главница, в това число и настъпване на предпоставки за предсрочна изискуемост - наличие на основание, предвидено в закона или в договора между страните и изпращане на покана, достигнала до кредитополучателя за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, а в случай на недействителност на договора за кредит – размера на предоставената в заем сума.

В тежест на ответника по насрещния иск е да докаже погасяване на задължението си.

С оглед признанието на насрещния иск и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК безспорни и ненуждаещи се от доказване са всички обстоятелства от фактическия състав на предявения насрещен иск за присъждане на сумата от 4870 лв. - главница по ДПК № ....... от 06.09.2024 г., ведно със законна лихва от датата на предявяване на насрещната искова молба – 19.03.2025 г.

УКАЗВА на ищеца по насрещния иск, че на основание чл. 237, ал. 1 ГПК, разполага с възможността да поиска произнасяне с решение, съобразно признанието на ответника.

IV. Обстоятелства които не се нуждаят от доказване.

С оглед изявленията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните по делото, следните обстоятелства:

1/ между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит № ....... от 06.09.2024 г., при следните параметри - сума на кредита (предоставена главница по кредита) - 5000 лв.; фиксиран ГЛП от 23.33 % и ГПР от 49.66 % и общата дължима сума по договора - 6 750,00 лв.; 2/ Кредитодателят е предоставил на кредитополучателя процесната сума в размер на 5000 лв., която е изцяло усвоена; 3/ за обезпечаване на ДПК № ....... от 06.09.2024 г., между ищеца Б. Г. П. и „М.Б." /„М.В. p.l.c.“/ е сключен договор за гаранция (поръчителство) № ....... от 06.09.2024г. срещу заплащане на възнаграждение в размер на сумата от 5300 лв., платима чрез заплащане на 18 бр. месечни вноски, с падеж на погасителните вноски по ДПК; 4/ сумата от 5

5300 лв. – възнаграждение за предоставяне на поръчителство договор за гаранция (поръчителство) № ....... от 06.09.2024г., не е включена при изчисляване на посочения в ДПК № ....... от 06.09.2024 г., ГПР - 49.66 %.

ПРИЕМА представените с исковата молба документи, като писмени доказателства по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на ССчЕ, което не е необходимо, както и искането за задължаването на ответника по реда на чл. 190 ГПК да представи цитирани документи, които съдът констатира, че се приложени към ИМ.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.

ПРЕПИС от отговора на ответника по първоначалния иск, както и препис от отговора на насрещната искова молба да се връчат на насрещната страна, която може да изрази становище и да ангажира доказателства в тази връзка, в насроченото първо по делото открито съдебно заседание.