Решение № 1137 от 01.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1137 гр. София, 01.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-26, в заседание при закрити врати на единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Илиана Станкова при участието на секретаря Константина Д. Рядкова като разгледа докладваното от Илиана Станкова Търговско дело № 20241100900210 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.

Молителят „Юробанк България“ АД твърди, че е кредитор на „Евро Паркет“ ЕООД, спрямо когото има непогасени изискуеми парични вземания, произтичащи от търговски сделки:

1. По договор за инвестиционен кредит №032/16.01.2008 г. сключен с „Банка Пиреос България“ АД, чийто универсален правоприемник е „Юробанк България“ АД, като кредитор и „Виал-Паркет“ ООД /с променено наименование на

„Рос паркет“

ЕООД/, като кредитополучател, по който ответникът „Евро Паркет“ ЕООД е солидарен длъжник. Твърди, че поради спиране на плащането по договора на 26.04.2012 г. същият е обявен за предсрочно изискуем и за вземанията по него е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.

417 ГПК по ч.гр.д. № 36218/2012 г. по описа на СРС, 75-ти състав срещу длъжника „Рос паркет“ ЕООД и солидарните длъжници, един от които ответника, за сумите както следва: 175 519.09 евро - главница, ведно със законната лихва за периода от 26.07.2012г. до изплащане на вземането;

5891.44 евро - възнаградителна лихва за периода от 24.2.2012г. до 25.7.2012г.; 195.59 евро - наказателна лихва за периода от 15.6.2012г. до 25.7.2012г.; 731.30 евро - такса за периода от 15.5.2012г. до 25.7.2012г.;

285,00 лева - нотариални такси; 7138.12 лева - държавна такса; 4019.10 1 лева - възнаграждение за юрисконсулт. Срещу издадената заповед за изпълнение в срок са подадени възражения и е образувано исково производство по т.д. № 2101/2013 г. по описа на СГС, ТО, VI-7 състав, по което с влязло в сила решение е прието за установено съществуването на следните вземания: 175 519.09 евро - главница, ведно със законната лихва за периода от 26.7.2012г. до изплащане на вземането; 5891.44 евро възнаградителна лихва за периода от 24.2.2012г. до 25.7.2012г.; 195.59 евро - наказателна лихва за периода от 15.6.2012Г. до 25.7.2012г.; 731.30 евро - такса за периода от 15.5.2012г. до 25.7.2012г.; 285,00 лева нотариални такси. Твърди освен тази вземания да има срещу ответника, като солидарен длъжник, и вземане за присъдени съдебни разноски от 34 097,52 лева, за плащания по застрахователни полици и подновяване на залози, ипотеки и оценки – 4 723,08 лева и 46,28 евро – просрочени застраховки по обезпечения.

2. По договор за кредит № 033/2007/16.01.2008 г. сключен с „Банка Пиреос България“ АД, чийто универсален правоприемник е „Юробанк България“ АД, като кредитор и „Виал-Паркет“ ООД /с променено наименование на „Рос паркет“ ЕООД/, като кредитополучател, по който ответникът „Евро Паркет“ ЕООД е солидарен длъжник. Твърди, че поради спиране на плащането по договора на 26.04.2012 г. същият е обявен за предсрочно изискуем и за вземанията по него е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 36219/2012 г. по описа на СРС, 66-ти състав срещу длъжника „Рос паркет“ ЕООД и солидарните длъжници, един от които ответника, за сумите както следва: 206 840.76 евро - главница, ведно със законната лихва за периода от 26.7.2012г. до изплащане на вземането; 4758.19 евро –възнаградителна лихва за периода от 15.4.2012г. до 25.7.2012г.; 246.80 евро - мораторна лихва за периода от 15.6.2012г. до 25.7.2012г.; 775.98 евро - такса за периода от 19.1.2012г. до 25.7.2012г. – 285,00 лева - нотариални такси; 8322.74 лева - държавна такса; 4 611.37 лева - възнаграждение за юрисконсулт. Срещу издадената заповед за изпълнение в срок са подадени възражения и е образувано исково производство по т.д. № 2424/2013 г. по описа на СГС, ТО, VI-2 състав, по което с влязло решение е прието за установено съществуването на следните вземания: 199 102,70 евро – главница, ведно със законната лихва за периода 26.7.2012г. до изплащане на вземането и 246,80 евро 2 мораторна лихва за периода 15.6.2012г. до 25.7.2012г. Твърди освен тази вземания да има срещу ответника, като солидарен длъжник и вземане за присъдени съдебни разноски от 28071,55 лева, за плащания по застрахователни полици – 2333,35 лева, юрисконсултски възнаграждения 3 138,14 лева.

За принудително събиране на посочените по-горе вземания твърди да е образувано изпълнително дело № 9252/2012 г. по описа на ЧСИ М.Б. като към датата на подаване на молбата все още има неудовлетворени от солидарните длъжници вземания на банката.

Счита, че е налице основание за откриване на производство по несъстоятелност, като е приложима, както презумпцията на основание чл. 608, ал.3 ГПК, поради спиране на плащанията, така и на основание чл. 608, ал.4 ТЗ.

Моли съда да постанови решение, с което да открие производство по несъстоятелност на основание настъпила неплатежоспособност, евентуално, поради настъпила свръхзадълженост. Претендира разноски.

Ответникът „Евро Паркет“ ЕООД съществуването и размера на непогасените вземания на банката, в т.ч. и поради погасяването им по давност.

Оспорва да е в състояние на неплатежоспособност и/или свръхзадълженост.

Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Относно активната легитимация на молителя.

От представените писмени доказателства се установява сключването на договор за инвестиционен кредит №032/16.01.2008 г. и договор за кредит № 033/2007/16.01.2008 г. между „Банка Пиреос България“ АД, чийто универсален правоприемник е „Юробанк България“ АД, като кредитор и „Виал-Паркет“ ООД /с променено наименование на „Рос паркет“ ЕООД/, като кредитополучател, за вземанията по които договори ответникът „Евро Паркет“ ЕООД като поръчител е солидарен длъжник, по силата на анекс № А03-032/26.01.2012 г. и съответно анекс № А06-033/23.05.2012 г.

С решение по т.д. № 2101/2013 г. на СГС, ТО, VI-7 състав, изменено с решение № 2461/24.10.2018 г. по т.д. № 1292/2018 г. по описа на САС влязло в сила на 06.02.2020г. /последни устни състезания на 27.10.2015 г./ е признато за установено по исковете по чл. 422 ГПК, предявени от „Юробанк България“ АД, че „Рос паркет“ ЕООД, като кредитополучател и длъжниците „ВИП паркет“ ЕООД, „Рос инвестмънт“ ЕООД, „Евро паркет“ ЕООД /анекс 3032/2012/, „Лукс паркет“ ЕООД и Р.Ж.Б., като солидарни длъжници дължат на банката следните суми: 175 519.09 евро – главница по договор за инвестиционен кредит №032/16.01.2008 г., ведно със законната лихва за периода от 26.7.2012г. до изплащане на вземането; 5891.44 евро възнаградителна лихва за периода от 24.2.2012г. до 25.7.2012г.; 195.59 евро наказателна лихва за периода от 15.6.2012Г. до 25.7.2012г.; 731.30 евро - такса за периода от 15.5.2012г. до 25.7.2012г.; 285,00 лева - нотариални такси.

Решението е постановено във връзка с издадена в полза на „Юробанк България“ АД заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 24.09.2012 г. по ч.гр.д.

№ 36218/2022 г. по описа на СРС. В мотивите на решението е прието, че към датата на подаване на заявлението, кредитът е бил обявен за предсрочно 3 изискуем, въз основа на връчено на 19.07.2012 г. уведомление за настъпила предсрочна изискуемост.

С решение по т.д. № 2424/2013 г. на СГС, ТО, VI-2 състав влязло в сила на 26.02.2020 г. / устни състезания пред въззивната инстанция са проведени на 20.03.2018 г./ е признато за установено по исковете по чл. 422 ГПК, предявени от „Юробанк България“ АД, че „Рос паркет“ ЕООД, като кредитополучател и длъжниците „ВИП паркет“ ЕООД, „Рос инвестмънт“ ЕООД, „Евро паркет“ ЕООД, „Лукс паркет“ ЕООД и Р.Ж.Б., като солидарни длъжници дължат на банката, след уважено възражение за съдебно прихващане, следните суми: 199102,70 евро – главница по договор за инвестиционен кредит №033/16.01.2008 г., ведно със законната лихва за периода от 26.7.2012г. до изплащане на вземането и 246,80 евро мораторна лихва за периода от 15.6.2012г. до 25.7.2012г.

Решението е постановено във връзка с издадена в полза на „Юробанк България“ АД заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 02.10.2012 г. по ч.гр.д.

№ 36219/2022 г. по описа на СРС. В мотивите на решението е прието, че цялата сума по кредита е в просрочие към 19.01.2012 г.

На основание чл. 297, вр. с чл. 298, ал.1, ал. 2 и ал. 4 ГПК съдът е длъжен да зачете силата на присъдено нещо на влязлото в сила решение. Ето защо съществуването, изискуемостта и размера на тези парични притезания по възражения относими към дата по-ранна от датата на устните състезания на последната инстанция по същество е недопустимо да бъдат преразглеждани в рамките на настоящия съдебен процес, като в същия следва да се вземат предвид само настъпилите правопогасяващи факти след този момент.

Доколкото за удовлетворяване на съдебно установените си субективни права банката-молител е инициирала индивидуално принудително изпълнение посредством образуването на изпълнително производство пред ЧСИ-М.Б., то служебно изисканата информация за наличието на дълг и актуалния му размер съдът намира за достоверна, доколкото самият ответник не твърди и доказва извършено плащане на дълга извън изпълнителния процес.

По въпроса допустимо ли е да бъде обявен в неплатежоспособност търговец, въз основа на негово задължение като солидарен длъжник поръчител по търговски договор е даден отговор в практиката на ВКС по чл.

290 ГПК - решение № 143 от 16.10.2015 г. по т. д. № 937/2015 Г., Т. К., І Т. О. на ВКС, решение № 4 от 26.07.2022 г. по т. д. № 497/2020 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, в които е прието, че когато договорът за поръчителство е сключен като обезпечение за изпълнението на една търговска сделка, вземането на кредитора по него е вземане, отнасящо се до търговска сделка по смисъла на чл. 608, ал. 1 от ТЗ, поради което невъзможността на търговеца - поръчител да изпълни това задължение съставлява израз на обективното състояние на неплатежоспособност по смисъла на чл. 608 от ТЗ.

В настоящия случай договорът за поръчителство е сключен между страните като обезпечението на договори за банков инвестиционен кредит, имащи характера на търговска сделка, поради което молителят се легитимира като кредитор на вземане по смисъла на чл. 608, т.1 ТЗ.

По възражението на ответника за погасяване на вземанията по давност.

Предвид разпоредбата на чл. 117, ал.2 ЗЗД за вземания установени със съдебно решение срокът на погасителната давност е 5 години от датата на 4 влизане в сила на решението. Считано от 06.02.2020 г., съответно от 26.02.2020 г. До датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност на „Евро Паркет“ ЕООД – 01.02.2024 г. давността не е изтекла. Освен това същата следва да се смята за прекъсната на основание чл.

116, буква „в“ ЗЗД, предвид изпълнителните действия по изпълнително дело № 9252/2012 г., което не е приключило и е висящо, като са налице данни за изпълнителни действия прекъсващи давността, в т.ч. за наложени възбрани върху ипотекирани имоти.

Предвид изложеното от страна на ответника не се доказва погасяване в цялост на задълженията по двата договора за кредит, поради което съдът приема, че молителят „Юробанк България“ АД се явява кредитор на изискуемо парично задължение, възникнало от абсолютна търговска сделка, и съответно е активно легитимиран да иска откриване спрямо длъжника си на производство по несъстоятелност.

Относно неплатежоспособността и началната й дата.

Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо задължение от вида, определен в разпоредбата на чл. 608 ТЗ. Това състояние трябва да не е временно /арг.чл. 631 ТЗ/ и именно то да е в причинна връзка с неизпълнението. Т.е. липсата на изпълнение сама по себе си не сочи на състояние на неплатежоспособност – то е налице, само ако неизпълнението се дължи на влошеното финансово състояние на длъжника.

Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ, неплатежоспособността се предполага, когато търговецът е спрял плащанията на задължения от посочения в чл. 608 ТЗ вид, което предвид посоченото по-горе е установено в настоящия процес.

Съгласно презумпцията на чл. 608, ал.4 ТЗ неплотажеспособността се предполага ако по изпълнителното производство, образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на кредитора, подал молбата по чл. 625 ТЗ вземането е останало изцяло или частично неудовлетворено в рамките на 6-месеца от получаване на поканата или на съобщението за доброволно изпълнение. В настоящия случай тази предпоставки също са налице, като видно от приложената към молбата по чл. 625 ТЗ покана за доброволно изпълнение по и.д. № 9252/2012 г. на ЧСИ М.Б. същата е връчена на длъжника „Евро паркет“ ЕООД на 21.03.2013 г.