Решение № 187 от 19.08.2025, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. Елин Пелин, 19.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, V СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Г. Тодорова при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Гражданско дело № 20241820100677 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Депозирана е искова молба от Л. Б. С. , ЕГН **********, чрез адвокат О.

А. С. от САК, със съдебен адрес: гр. С. - ...., ул. „.....“ № 10, Офис № 1 срещу ответника „.....“ ЕООД, ЕИК № ..... със седалище и адрес на управление: гр.

С., ул. „.....“ № 37, ет.4, ап.18, представлявано от управителя Д. Л.ова Б. с правно основание чл.108 от Закона за собствеността.

Твърди се, че ищецът Л. С. и ответницата Д. Б. към 16.04.2013 г. били съпрузи, като на посочената дата възмездно и за срок от 10 /десет/ години учредили право на строеж в полза на ЕТ „Д. Л.ова“ с ЕИК ..... въз основа на нотариален акт № 49, том II, рег.№ 2129, дело 195 на Нотариус Л. Х. с рег. № 521, с район на действие PC-Елин Пелин, вписан в Службата по вписвания вх. рег. № 698, акт № 56, том III, дело № 306, за построяването на Жилищна сграда с РЗП 145 кв.метра и допълващо застрояване, която е построена в дворно място - УПИ ...., в квартал 1 /първи/, по плана на с......, находящо се в с......, община Горна Малина, област С..

През 2020 година бракът между ищецът Л. Б. С. и ответницата Д. Л.ова Б. бил прекратен съгласно Решение от 27.11.2020 г., постановено от СРС, III-то 1

ГО, 91 състав, по гр.д. № 52834/2019 г., влязло в законна сила на 04.01.2021 г.

Съгласно договореното в точка 4 от горепосочения нотариален акт, както и на разпоредбата на чл.65 от Закона за собствеността, на 16.04.2023 година собствеността на така построената Жилищна сграда преминава в собственост на учредителите на правото на строеж.

След проверка в Търговския регистър ищецът установил, че бившата му съпруга Д. Л.ова Б. е прехвърлила предприятието си ЕТ „Д. Л.ова“, ЕИК ..... на дружеството „.....“ ЕООД, ЕИК ....., чиито едноличен собственик и управител е майката на ответницата Д. Б., а именно — Е.П.М. -Г., а в последствие Е.П.М. -Г. прехвърля дяловете си от това дружество изцяло на дъщеря си Д. Л.ова Б.. Така собствеността на процесната сграда преминава в това еднолично дружество с ограничена отговорност до 16.04.2023 година, когато следва да бъде върната на ответника и неговата бивша съпруга при равни дялове - по 1/2 идеална част за всеки от тях.

На 15.11.2023 г. ищецът изпратил уведомление до „.....“ ЕООД, получено от управителя му на 20.11.2023 г., с което иска да му бъде предадено владението, ползването и държането на процесната сграда. Независимо от това и до днес той няма достъп до процесния имот, а дружеството „.....“ ЕООД продължава да владее и ползва процесния имот без правно основание.

Изложеното обуславя правния интерес от предявяване на настоящия иск, поради което се моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на „.....“ ЕООД с ЕИК ....., че Л. Б. С. е собственик, на 1/2 /една втора/ идеална част от Жилищна сграда с РЗП 145 кв.метра и допълващо застрояване, която е построена в дворно място - УПИ X...., в квартал 1 /първи/, по плана на с......, находящо се в с......, община Горна Малина, област С., както и на основание чл.108 от ЗС да осъди „.....“ ЕООД, ЕИК ..... да предаде на Л. Б. С. владението и ползването на тази жилищна сграда. Претендира се съдът да присъди всички направени от ищеца разноски в настоящото производство.

В срока по чл.131-133 от ГПК, ответникът „.....“ ЕООД чрез пълномощника си адв.И. М. – САК е подал писмен отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Оспорва началния момент, от който започва да тече суперфицията, за който в исковата молба се твърди, че е започнал да тече на 16.04.2013 г.. Основната цел на суперфицията е 2 придобиване на собствеността от суперфициаря върху построеното въз основа на отстъпеното му право на строеж. Именно затова, правото на строеж се счита упражнено с въвеждане в експлоатация на строежа. От този момент възниква обектът на суперфициарна собственост и се постига крайната цел на суперфицията - придобиване собствеността върху построеното. Следователно, уговореният в договора 10-годишен срок на правото на строеж е започнал да тече от 08.10.2015 г., която е датата на въвеждане в експлоатация на строежа, което се установява от Удостоверение № 22 от 08.10.2015 г. на Община Горна Малина, Софийска област, представено от ответника.

Твърди, че между страните няма спор, а и от последното изречение на пункт 2 от процесния нотариален акт, се установява, че към датата на нотариалния акт - 16.04.2013 г. строежа не е започнат, поради което уговореният 10-годишен срок на суперфицията към датата на завеждане на иска все още не е изтекъл. И след като не е изтекъл, то собствеността върху сградата по силата на приращението все още не е преминала върху ищеца собственик на ½ ид.ч. от земята, което прави предявения иск неоснователен и недоказан.

От друга страна, 10-годишният срок на суперфицията е прекратителен. С изтичането му суперфициарът загубва отстъпеното му право на строеж и се възстановява действието на приращението по чл.92 от Закона за собствеността. В този смисъл е Решение № 318 от 04.06.2024 г. по гр. д. № 2623/2023 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение. В това решение е посочено, че правото на строеж е ограничено вещно право, чието съдържание се изразява в правото да се построи сграда в чужд имот, като след реализирането му то се трансформира в право на собственост върху построеното. След построяване на сградата правото на строеж не се погасява, като при пълното или частичното й погиване, суперфициарът може да я изгради отново, освен ако в акта за учредяването е предвидено друго (чл.66, ал.2 от ЗС). С учредяване и реализиране на правото на строеж се оборва законната презумпция по чл.92 от ЗС, че собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго. По силата на чл.63, ал.2 от ЗС правото на строеж може да се придобие и когато собственикът на земята прехвърли отделно от земята собствеността върху вече съществуващата постройка. Договорите, с които се учредява право на строеж или се прехвърля собствеността на вече съществуваща постройка 3 отделно от земята, обикновено са безсрочни, но е възможно да бъдат ограничени с определен срок, в който смисъл е изричната разпоредба на чл.65 от ЗС, която урежда правните последици от изтичане на срока безвъзмездното преминаване на собствеността на сградата върху собственика на земята. Този срок е прекратителен, с изтичането, на който собствеността върху сградата преминава върху собственика на земята по силата на приращението (чл.92 от ЗС), без да е необходимо допълнително споразумение между страните

По тези съображения се моли съдът да отхвърли така предявения иск и да присъдите на ответника сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Районен съд Елин Пелин, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Представен е нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 28, том VIII, рег. № 9112 дело № 1228/2008 г. по описа на нотариус Л. Х. с район на действие РС Елин Пелин, от който е видно, че Л. Б. С. в качеството на купувач е закупил от К. Б.а С.а следния недвижим имот - урегулиран поземлен имот с площ от 557 кв.м. по скица съставляващ УПИ Х...., в квартал 1 /първи/, по плана на с......, находящ се в с......, община Горна Малина, област С..

От нотариален акт за учредяване право на строеж № 49, том II, рег. № 2129, дело № 195/2013 г. по описа на нотариус Л. Х. с район на действие РС Елин Пелин се установява, че Л. Б. С. и Д. Л.ова Б.-С.а, като собственици на урегулиран поземлен имот с площ от 510 кв.м. по скица съставляващ УПИ Х...., в квартал 1 /първи/, по плана на с......, находящ се в с......, община Горна Малина, област С. са учредили възмездно и за срок от 10 години в полза на приемателя ЕТ „Д. Л.ОВА“ представлявано от управителя си Д. Л.ова Б.-С.а правото да построи изцяло със собствени средства и за своя сметка жилищна сграда с РЗП 145 кв.м. и допълващо застрояване – покриване на съществуваща калканна стена за сумата от 1000.00 лева, която сума учредителите на правото на строеж са получили от приемателя преди подписването на нотариалния акт.

В т.4 на нотариалния акт страните са се споразумяли, че след изтичане на 104 годишния срок, за който е учредено правото на строеж собствеността върху сградите преминава в собственост на учредителите на правото на строеж.

В скица № 221/01.04.2024 г. издадена от Община Горна Малина е отбелязано, че УПИ Х...., в квартал 1 /първи/, по плана на с......, находящ се в с......, община Горна Малина, област С. е с графически изчислена площ от 557 кв.м. и е собственост на Л. Б. С. и Д. Л.ова Б.-С.а.

От удостоверение № 22/08.10.2015 г. за въвеждане в експлоатация на строеж издадено от Община Горна Малина, Софийска област е видно, че строежът на къща за гости с лятна кухня, находящи се в УПИ Х...., в квартал 1 /първи/, по плана на с......, Софийска област е изпълнен в съответствие с одобрения и съгласуван инвестиционен проект и разрешението за строеж издадено от Главния архитект на Община Горна Малина.

Установява се от удостоверение за данъчна оценка изх. № 7305019828/02.07.2024 г. издадено от Община Горна Малина, че недвижим имот находящ се в с......, планоснимачен номер 17 УПИ 13-17 и находящата се в него сграда възлиза на обща стойност 5003,10 лева, като имота е записан като собствен на „.....“ ЕООД.

Представено е Решение по гр.д. № 52834/2019 г. по описа на Софийски районен съд, влязло в сила на 04.01.2021 г., от което се установява, че бракът между Л. Б. С. и Д. Л.ова Б.-С.а е прекратен на основание чл.49, ал.1 от Семейния кодекс.

От покана изпратена по Телепоща е видно, че дружеството „.....“ ЕООД е поканено от адв.О. С. да предостави на собственика Л. Б. С. владението, ползването и държането на имота предмет на нотариален акт № 49 том II, рег.

№ 2129 дело № 195 от 16.04.2013 г. по описа на нотариус Л. Х. с район на действие РС Елин Пелин или в противен случай дължи наем в размер на 800.00 лева. Представено е известие за доставяне удостоверяващо получаване на поканата от адресата.

Видно от справка от Търговския регистър е, че „.....“ ЕООД е действащо дружество с управител и едноличен собственик на капитала Д. Л.ова Б..

По искане на страните по делото бяха разпитани свидетелите К. Б.а С.а – водена от ищеца и Е. Л.ова С.а водена от ответника от чиито показания се установява следното: Свидетелката С.а сестра на ищеца заявява, че познава 5 страните и имота в ....., тъй като първоначално имота бил закупен от родителите им, а в последствие прехвърлен на нейно име. Впоследствие тя прехвърлила дворното място на името на брат си. Знае, че в имота има къща, но не знае кой я е построил, нито кога е била построена. Твърди, че и брат й скоро не е ходил в имота, тъй като сега там живее бившата му съпруга Д. и дъщеря им. Твърди, че й е известно, че брат й иска да си ползва имота, но няма достъп до него, защото там живее бившата му жена. Тя самата не е присъствала на действия от които да е видно, че брат й е препятстван да ползва имота си, а това го знае от негови разкази. Преди това къщата се ползвала от всички и тя самата я ползвала, но след развода нито тя нито брат й са ходили в къщата. Къщата била построена преди развода.

От разпита на свидетелката Е. Л.ова С.а – дъщеря на ищеца и на бившата му съпруга Д. Б. се установява, че тя заедно със своята майка живее и ползва процесния недвижим имот в с...... от месец декември миналата година.

Преди това баща й не е претендирал за този имот, но наскоро започнал да предявява претенции. Достъпа до имота преди свидетелката и майка й да се нанесат в къщата не е бил ограничаван и тя е била свидетел на думи на майка си „Заповядай, ето ключове от имота“. Преди три години баща й казал, че няма претенции за този имот и няма желание да участва в неговата поддръжка, но наскоро изявил желание да посещава имота, но според свидетелката той реално не желае да го ползва, по-скоро това желание е породено от някакъв личен конфликт с майка й. Не може да каже кой е построил къщата. Когато питала баща си какво е намерението му за този имот, той казвал, че тази къща трябва да се продаде, а след това пък казвал, че му е бащиния, поради което не е сигурна какво точно иска да прави ищеца с тази къща.