Решение № 4806 от 05.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4806 гр. София, 05.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАН Д. МИЧЕВ при участието на секретаря ПЕТЪР Й. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно наказателно дело № 20241110209073 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Софийски Районен съд е сезиран с жалба от Л. И. Л. от ххх с ЕГН:

********** чрез упълномощен защитник против Наказателно Постановление № 24 – 4332 – 011555, издадено на 29.05.2024г. от Началник сектор в СДВР, отдел ,,Пътна Полиция“ СДВР, с което на жалбоподателя са наложени наказания глоба в размер 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца за извършено административно нарушение по чл.103 от ЗДвП.

В жалбата се съдържат оплаквания, че наказателното постановление е необосновано, тъй като не се доказва умисъл за извършване на изпълнителното деяние. Алтернативно се навежда възражение за маловажност на случая. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания акт или да измени размера на наложеното наказание.

В съдебно заседание жалбоподателят Л. Л., редовно призован, се явява лично и чрез упълномощения си защитник поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. Развиват подробни съображения в насока за действията на органите на пътна полиция, които са били неясни за водача на управляваното 1

МПС в степен да не може да разбере дадените от тях разпореждания.

Предлага се на съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление.

Административно – наказващият орган: Началник сектор в СДВР, отдел ,,Пътна Полиция“ СДВР, редовно призован, не се явява и н есе представлява.

В писмено становище до съда от упълномощен юрисконсулт се оспорва жалбата с искане за потвърждаване на наказателното постановление.

Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

При извършената служебна проверка от съда по допустимостта на жалбата се констатира, че е подадена в законоустановения срок и от легитимирана с това право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 14.05.2024г., около 04:09ч., в Община Столична, на Път Автомагистрала № А – 1 ,,Тракия“, с посока на движение от град Пловдив към град София, жалбоподателят Л. Л. управлявал ххх, собственост на търговското дружество ххх и прикачено полуремарке с рег.№ ххх. Пред мотел ,,Черната котка“ били позиционирани полицейските служители при сектор ,,Пътна Полиция“ СДВР мл. автоконтрольор ххх. През това време на денонощието пътният участък не бил натоварен и двамата решили да спрат за проверка приближаващия водач на МПС. Свидетелят ххх подал сигнал със стоп – палка и фенерче на жалбоподателя да спре. Същият обаче, след като непосредствено възприел действията на полицейския служител, вдигнал ръце в знак на недоумение и ускорил скоростта на движение на влекача, без да спре. Това накарало двамата свидетели ххх да последват водача с включен специален режим на движение на управлявания патрулен автомобил и на Околовръстен път, след около 300 метра от мястото, където бил подаден сигнала, жалбоподателят бил спрян. Оказал се сам в МПС – то. След проведена словесна беседа жалбоподателят поискал обяснения защо го спират като признал, че е възприел подадения от свидетеля Стоянов сигнал със стоп – палка. При така констатираното на водача на влекача бил съставен АУАН, който му бил връчен лично и подписан с възражения. Въз основа на акта било издадено и обжалваното наказателно постановление.

2

Горната фактическа обстановка съдът възприема за безспорно установена от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

Видно от показанията на свидетелите ххх е, че и двамата са били непосредствени очевидци на изпълнителното деяние. Същите са установили движението на влекача като при разпитите им признават, че мястото, на което са се намирали, е било осветено, а жалбоподателят е бил възприел недвусмислените действия на свидетеля ххх със стоп – палка и въпреки това не е спрял. Това е довело до неговото преследване и впоследствие до неговото спиране. В своите твърдения пред съда и двамата свидетели детайлно и подробно описват цялостната ситуация по извършената проверка, предшестващото разпореждане и неговото неизпълнение от страна на водача на МПС – то. Под страх от наказателна отговорност съдът кредитира показанията им като правдоподобни, тъй като същите не се опровергават от насрещни доказателства, а и намират опора в приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон.

Както АУАН, така и обжалваното наказателно постановление са издадени от компетентните органи и в рамките на законоустановените давностни срокове по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.

Отразяването на обстоятелствата по нарушенията и дадената правна квалификация в акта и постановлението са били съобразени с изискванията на чл. 42 т.5 и чл.57, ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН.

При така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на събраните доказателства съдът намира, че административно наказващият орган правилно е санкционирал жалбоподателя Л. И. Л. за извършено административно нарушение по чл.103 от ЗДвП.

От обективна страна изпълнителното деяние е формално и се счита за извършено чрез действие. Налице е подаден от контролен орган сигнал, който е бил своевременен, ясен и недвусмислен. Същевременно не е налице спиране в най – дясната част на платното за движение.

От субективна страна административното нарушение е било 3 извършено умишлено и при форма на вина – пряк умисъл. Деецът е съзнавал, че му е бил подаден сигнал със стоп – палка и въпреки това не се е подчинил на разпорежданията на полицейските служители.

Съдът не споделя възражението на защитника на жалбоподателя за наличие на противоречия в показанията на двамата свидетели, касаещи необосноваността на вмененото нарушение. По отношение на параметрите на изпълнителното деяние като наличие на подаден сигнал за спиране, действията на водача на влекача след неговото възприемане и последващото му преследване и даване на обяснения, относно причината за неизпълнението, същите са напълно еднопосочни. Житейски е невъзможно свидетелите да бъдат напълно идентични в разпитите си, пресъздавайки фактическа обстановка, възприета от тях преди толкова време от момента на деянието.

Също така не може да бъде споделено и възражението за маловажност на случая, тъй като разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП изрично забранява приложението на чл.28 от ЗАНН за нарушения, извършени по този закон.

По отношение на вида и размера на наказанията р азпоредбата на чл.

175, ал. 1, т.4 от ЗДвП предвижда лишаване от право да се управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца както и глоба от 50 до 200 лева. В случая е налице неизпълнение на нареждане на орган по контрол на движението от лице, от чиято справка картон на водача се доказва, че е системен нарушител на ЗДвП.

Спрямо жалбоподателя Л. Л. са били постановени множество административни актове – ПАМ, електронни фишове и наказателни постановления, които навеждат на извод за висока степен на обществена опасност на дееца. Ето защо съдът приема, че отмерените от страна на административно наказващия орган наказания глоба от 100.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца са справедливи и в най – пълна степен постигащи целите по чл.12 от ЗАНН.

При извършената служебна проверка по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление не бяха констатирани допуснати съществени процесуални нарушения, които да обусловят неговата отмяна на това основание.

С оглед изхода на делото жалбоподателят Л. И. Л. следва да бъде осъден да заплати по сметка на СДВР сумата в размер на 100.00 лева представляваща възнаграждение за юрисконсулт, а по сметка на СРС и сумата от 05.00 лева в 4 случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал.2, т.5 от ЗАНН , съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 24 – 4332 – 011555, издадено на 29.05.2024г. от Началник сектор в СДВР, отдел ,,Пътна Полиция“ СДВР, с което на Л. И. Л., с адрес: ххх, с ЕГН: ********** са наложени наказания глоба в размер 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца за административно нарушение по чл. 103 от ЗДвП.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 63д, ал.4 от ЗАНН ОСЪЖДА Л. И. Л., с адрес: ххх, с ЕГН: ********** да заплати по сметка на СДВР сумата в размер на 100.00 лева представляваща възнаграждение за упълномощен юрисконсулт, а по сметка на СРС и сумата от 05.00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. София град.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5