Определение № 12780 от 31.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12780 гр. София, 31.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20261110102965 по описа за 2026 година

Производството е на основание чл. 122 ГПК.

С искова молба от 02.12.2025г. ищцата

П. Е. Т. е предявила пред

Димитровградския районен съд против ответника ЗАД Ф”АД” осъдителен иск по чл.497 КЗ за законната лихва в размер на 1 979,59 лв , начислена за периода от 28.12.2024г. до 04.03.2025г. , дължима за забавеното плащане на застрахователното обезщетение на ищцата за неимуществените вреди, причинени й от смъртта на съпруга й в резултат от уврежданията му вследствие на трудова злополука, дължимо от ответното застрахователно дружество като застраховател по риска „Трудова злополука“ на работодателя на починалото лице.

Преписите от исковата молба и от приложенията към нея са връчени на ответника.

Димитровградският районен съд с определение № 24/ 07.01.2026г. е уважил предявения от ответника с отговора на исковата молба отвод за местна подсъдност , като е прекратил производството по гр.д. № 1940/ 2025г. и го е изпратил за разглеждане по местна подсъдност на Софийския районен съд.

Софийски районен съд, 68 състав като проучи предявения иск, намира за установено следното : процесуалното естество на

Определението № 24/07.01.2026г. на Димитровградския районен съд за изпращане на гр.д. № 1940/2025г. на СРС е НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО. Предявеният от П. Е. Т. иск е местно подсъден и подлежи на разглеждане от Димитровградския районен съд.

В конкретния случай относно местната подсъдност на предявените искове е приложима разпоредбата на чл.115 ГПК , а не на чл.105 ГПК , тъй като предявеният иск по чл. 497 КЗ има за предмет вземане на увредено лице за законната лихва за забавено плащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на съпруг при трудова злополука (непозволено увреждане) , което е застрахователно събитие по 1 застрахователен договор по риска „Отговорност на работодателя при трудова злополука“ (чл.200 от Кодекса на труда) между ответника и друг субект – работодателят на починалото при трудовата злополука лице , който отговаря за вредите от трудовата злополука по реда на чл.200 КТ. Това е видно от съдържанието на исковата молба , както и от приложените към нея документи.

Същественото е , че с предявения иск ищцата не претендира изпълнение от ответното застрахователно дружество на договорно задължение по сключен между тях застрахователен договор , т.е. не се касае за договорен иск за плащане на обезщетение по застрахователен договор , по който ищцата е страна.

С предявения иск ищцата претендира пряко от застрахователя само законната лихва за забавеното плащане на обезщетението за неимуществени вреди, причинени й от смъртта на физическо лице , застраховано по риска „Отговорност на работодателя при трудова злополука“ при ответника,т.е. предявен е иск по чл.497 КЗ , който не е договорен иск за ищцата , защото основанието му не е по чл.405,ал.1 КЗ и с него не се претендира обезщетение по застрахователен договор , а само законна лихва за забавеното плащане на обезщетението.

Според действащата редакция на чл.115,ал.2 ГПК /изм. ДВ, бр.65/2018г./ исковете за обезшетения по Кодекса за застраховането на увреденото лице срещу застрахователи , Гаранционен фонд и НББАЗ се предявяват пред съда , в чийто район към момента на застрахователното събитие се намира настоящия или постоянния адрес на ищеца или по местонастъпване на застрахователното събитие.

Съгласно чл.119,ал.3 /нова - ДВ, бр.65/2018г./ГПК възражение за неподсъдност на делото по чл.115,ал.2 ГПК може да се повдига и служебно от съда до приключване на първото заседание по делото.

Ищцата има регистриран адрес в град Димитровград. Следователно регистрираният постоянен и настоящ адрес на ищцата е в съдебния район на Димитровградския районен съд.

Разпоредбата на чл.115 ГПК установява т.нар ИЗБОРНА ПОДСЪДНОСТ, чийто избор обаче зависи от ищеца , а не от ответника. Целта на тази т.нар. особена местна подсъдност е да се облекчи ищеца.

Правото на избор по чл. 115 ГПК принадлежи на ищеца , като при определяне на местната подсъдност , той не може да бъде заместван от ответника чрез предявяване на отвод за местна подсъдност. Избраната от ищеца местна подсъдност обвързва съда и той не може да препраща делото на друг алтернативно компетентен съд .

В разглеждания случай ищцата е упражнила правото си на избор по чл.115 ГПК , като е предявила исковете си пред Димитровградският районен съд , в района на който е адресът й. Това обосновава компетентност на Димитровградския районен съд да разгледа делото. Изборът на ищеца, упражнен чрез предявяването на исковете, задължава сезирания съд, като той не може да определя друга местна подсъдност дори и по искане на 2 ответника .

По посочените причини с оглед правилото на чл.115 ГПК. компетентен да разгледа делото е Димитровградският районен съд , пред който ищцата е предявила иска , а не Софийският районен съд. Поради това и на основание чл.122,изр.2 ГПК следва да бъде повдигната препирня за подсъдност пред Софийски градски съд .

Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РОЙОНЕН СЪД,68 СЪСТАВ

ОПРЕДЕЛИ:

ПОВДИГА СПОР ЗА МЕСТНА ПОДСЪДНОСТ пред СГС относно производството по гр.д. № 2965/2026г. по описа на СРС, 68 състав между СРС и Димитровградския районен съд.

ИЗПРАЩА делото на СГС за произнасяне.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3