Решение № 14124 от 15.07.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 9839/2026
- Вид
- Решение № 14124
- Подписан
- 15.07.2026
- Състав
- КАЛИНА ВЕНЦИСЛАВОВА СТАНЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 153 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 200, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "б" · Закон за движението по пътищата
- чл. 386, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 400, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 400, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 411 · Кодекс за застраховането
- чл. 411, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 493, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 400, ал. 2 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 14124 гр. София, 15.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20261110109839 по описа за 2026 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".
Предявен е от ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК 121265113 срещу „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК 030269049 осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за сумата от 143, 04 евро /с равностойност от 279,76 лева/, включваща 15 лева ликвидационни разноски и представляваща остатък от главница за застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за вреди, настъпили от пътнотранспортно произшествие на 08.04.2021 г., в 17:30 часа в град София, на бул. „Гоце Делчев“ с посока от ул. „Дойран“ към бул. „Цар Борис III“, причинени виновно и противоправно от водача на лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № СВ 3528 СК, управляван от Т. А. Н., чиято „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва, считано от подаването на исковата молба в съда (09.04.2026 г.) до окончателното плащане.
Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си материални права при твърдения, че на 08.04.2021 г. в 17:30 часа, в град София, на бул.
„Гоце Делчев“, с посока от ул. „Дойран“ към бул. „Цар Борис III“ е настъпило ПТП между лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № СВ 3528 СК, управляван от Т.
А. Н. и лек автомобил „Опел Зафира“ с рег. № СА 0028 ТВ, управляван от Д.
Д. П. и собственост на Борислав Петров. Сочи, че между страните по делото нямало разногласие относно обстоятелствата по настъпването на ПТП и затова подписали двустранен констативен протокол за ПТП от 08.04.2021 г.
Съгласно протокола вина за пътния инцидент имал водачът на л.а. „Мерцедес“ с рег. № СВ 3528 СК - Т. А. Н., тъй като последната не е спазила необходимата дистанция и е ударила спрелия пред нея в задръстване л.а. „Опел Зафира“ с 1 рег. № СА 0028 ТВ, който пък в резултат на удара, е ударил верижно намиращия се отпред трети автомобил. Третият автомобил нямал видими щети, поради което потеглил от мястото на ПТП. В резултат на самия удар, върху л.а. „Опел Зафира“ с рег. № СА 0028 ТВ са установени щети, като ищецът обръща внимание, че в двустранния констативен протокол изрично е записано „ и други“. След предявена претенция за изплащане на обезщетение, извършен преглед и опис на уврежданията, в полза на собственика на увредения лек автомобил – Борислав Петров е платено обезщетение. Общата сума, която се възстановила на собственика на увреденото МПС, била 1043,48 лв., като една част ищецът изплатил по банков път с превод от 04.08.2021 г. – сумата от 813,98 лв., а друга част, а именно 229,50 лв. – приспаднал от дължимите от собственика вноски по застраховката. За това прихващане се издала сметка № 40210004148293. Били реализирани и допълнителни ликвидационни разноски в размер на 15 лева. Излага, че гражданската отговорност на виновния водач е била застрахована при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“. С регресна покана поканил ответника да заплати застрахователното обезщетение, ведно с ликвидационните разноски, като плащане последвало, но не за целия размер на предявената претенция, а само за частта от 778,72 лева. Следователно, оставала дължима сума в размер на 279,76 лв., като същата е предмет на осъдителния иск. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът не оспорва, че е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“. Оспорва механизма на ПТП. Счита, че уврежданията в предната част на автомобила не биха могли да са резултат от това ПТП, тъй като не кореспондират с описания механизъм. Нещо повече – тези увреждания в предната част на самото МПС не съответстват и на отбелязаната зона на видими увреждания за участник № 2. След като не са причинени в резултат на процесното ПТП, тези увреждания не трябва да бъдат предмет на поисканата от ищеца репарация. Навежда, че заплатените суми не се намират в пряка връзка с твърдяното ПТП. Преценява, че размерът на обезщетението е завишен и не съответства на средните пазарни цени. Неоснователна преценява и акцесорната претенция за законна лихва до окончателното плащане, предвид неоснователността на главното вземане. Моли съда да отхвърли иска и да му присъди направените деловодни разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 411 от КЗ.
По иска с правно основание чл. 411 КЗ в тежест на ищеца е да установи, че в негова доказателствена тежест е да докаже пълно и главно, че е сключен договор за имуществено застраховане между него и водача на увредения 2 автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято застраховка гражданска отговорност е сключена при ответника, е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди и е направил съответните ликвидационни разноски, както и че е поканил ответника да заплати изплатеното застрахователно обезщетение.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото (с доклада) са отделени следните обстоятелства: че л.а „Опел Зафира“ с рег. № СА 0028 ТВ, към дата на ПТП е бил застрахован при ищеца по застраховка „Каско на МПС“; че л.а.
„Мерцедес“ с рег. № СВ 3528 СК е бил застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; че ищцовото дружество е изплатило по повод описаните в исковата молба щети сумата от 1058,48 лв. на собственика на увредения лек автомобил – една част /сумата в размер на 813,98 лв./ с банков превод от 04.08.2021 г., а остатъкът от 229,50 лв. чрез прихващане на дължими трета и четвърта вноски на застрахователната премия, за което е издадена сметка № 40210004148293; че до ответното дружество е изпратена регресна покана, по повод на която ответникът е направил частично плащане за сумата в размер на 778,72 лева.
От приетия като писмено доказателство по делото двустранен констативен протокол за ПТП от 08.04.2021 г., около 17:30 часа, се установява, че на посочената дата и час в България, София, по бул. „Гоце Делчев“ с посока на движение към бул. „Цар Борис III“ е настъпилото ПТП между движещия се там л.а. „Мерцедес“ с рег. № СВ 3528 СК и л.а. „Опел Зафира“ с рег. № СА 0028 ТВ. Представена е и схема, отразяваща мястото на съприкосновение между участващите в ПТП автомобили. В протокола липсва отбелязване в графата за „забележка“ някоя от двете дами – водачи на процесните леки автомобили да признава да има вина за инцидента.
Двустранният констативен протокол представлява частен свидетелстващ документ, съставен от лица, трети на процеса. Освен формална доказателствена сила, която в случая не е опровергана, документът няма друга призната от процесуалния закон сила на доказване, т. е. не обвързва по задължителен начин съда да приеме за верни описаните в протокола факти.
Документът обаче има доказателствена стойност и същата се определя от съда по вътрешно убеждение – съобразно останалите доказателства, съобразно повода за съставяне на документа и др. В случая, двустранният протокол е съставен на основание чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗДвП – с цел да удостовери причините за настъпване на ПТП, когато между участниците няма спор по тях.
Процесният протокол е подписан от участниците, без възражения.
За установяване механизма на процесното ПТП, по делото са събрани и устни доказателства чрез разпит на свидетелите Д. Д. П. и Т. А. Н. – и двете 3 водачи на участващите в процесното ПТП от 08.04.2021 г. леки автомобили.
Част от съвкупния доказателствен материал по делото представляват и свидетелските показания на свидетеля Т. А. Н.. В свободен разказ пред съда последната споделя, че през месец април 2021 г. е участвала в ПТП – гр.
София, като същото се случило на бул. „Каблешков“ и ул. „Дойран“.
Свидетелят Н. признава, че е ударила друг лек автомобил, управляван от жена /“ударих една дама“/. Разказва още, че е ударила другия автомобил с висока скорост, а последният в момента на удара, се намирал в спряло положение. Поточно, свидетелят сочи, че дори се е спряла в самото МПС, намиращо се пред нея. Споделя още, че е имало колона от автомобили, предполага, че е имало такова и пред ударения автомобил, понеже били в колона. Свидетелят разпознава почерка и подписа си върху съставения за ПТП двустранен констативен протокол. Или всички коли били спряли, или се изтегляли на зелен светофар по бул. „Каблешков“.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Н. като достоверни, доколкото същите представляват признание за неизгодни за нея факти, дадени са последователно, логично и кореспондират със събраните по делото писмени доказателства, включително с двустранния констативен протокол за ПТП, чийто подпис и почерк свидетелят изрично разпознава като свои. От показанията на свидетеля безспорно се установява, че процесното пътнотранспортно произшествие е настъпило, след като управляваният от нея автомобил се е ударил в задната част на другия лек автомобил - „Опел Зафира“, като самата тя признава, че се е движила с висока скорост и е ударила автомобила, който към момента на сблъсъка е бил в спряло положение.
Особено съществено значение съдът отдава на изявлението , че е забелязала колона от автомобили. От изложеното съдът прави извод, че удареният и увреждащият автомобили не са били изолирани участници в движението, а са се намирали като част от колона от моторни превозни средства. Наличието на автомобили пред удареното МПС се потвърждава именно от собствените възприятия на свидетеля, който описва движението като колона от автомобили, намираща се в режим на изчакване или потегляне на светлинния сигнал /зелено/ на светофарната уредба към бул. „Каблешков“.
Тук е мястото да се маркира, че действително наличието на разминаване в някой детайли между показанията на свидетеля и целокупния доказателствен материал е житейски оправдано и поначало това не може да доведе до извод за противоречивост, нелогичност и непоследователност на свидетелските показания. Нещо повече, логично е с оглед момента на събитието свидетелите да си спомнят случая по-общо, допускайки неточности в някои детайли, които избледняват, поради особеностите на човешката памет.
Важното е, че техните субективни възприятия по отношение на правнорелевантните факти са формирани непосредствено и не са взаимно опровергаващи се. Необходимо е да се изясни още, че с оглед 4 непосредственото формиране на субективните възприятия е нормално свидетелите да описват някои детайли, според собствената си гледна точка.
Това обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и контрасугестия, които са обусловени от обективни, но и от субективни фактори, поради което само наличието на представянето на детайлите от субективна гледна точка е и неизбежно и не е възможно да се направи извод за взаимоизключващи се показания.
По делото е изслушано заключение на съдебно-автотехническа експертиза, неоспорено от страните и което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. От него се установява, че на 08.04.2021 г., около 17:30 часа, л.а. „Мерцедес“ с рег. № СВ 3528 СК се движи по бул. „Гоце Делчев“ с посока на движение към бул. „Цар Борис III“, където поради неспазване на безопасна дистанция, водачът реализира пътно-транспортно произшествие /ПТП/ със спрелия пред него л.а. „Опел Зафира“ с рег. № СА 0028 ТВ. Вследствие на удара, л.а. „Опел Зафира“ с рег. № СА 0028 ТВ се премества напред и настъпва удар със спрелия пред него Участник С /неизвестно МПС/, който напуска произшествието. От механизма на ПТП, сравнението на щетите в описа на застрахователя и отразените в протокола за ПТП видими увреждания, се налага извод, че щетите по л.а. „Опел Зафира“ с рег. № СА 0028 ТВ се намират в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото на 08.04.2021 г. произшествие в гр. София. Според експерта, стойността, необходима за възстановяване на л.а. „Опел Зафира“ с рег. № СА 0028 ТВ, изчислена на база на средни пазарни цени към датата на ПТП, е в размер на 1318,63 лв. Експертът уточнява, че инициалният удар е настъпил между предната част на л.а. „Мерцедес“ с рег. № СВ 3528 СК и задната част на л.а. „Опел Зафира“ с рег. № СА 0028 ТВ. Подчертава се, че всички увреждания по л.а. „Опел Зафира“ с рег. № СА 0028 ТВ, отразени в описа на застрахователя, се намират в пряка и причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие. Към експертизата са представени и цветни визуални изображения, отразяващи в максимално близка степен до действителната картина процесния пътен инцидент от 08.04.2021 г.