Определение № 2165 от 20.07.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2165 гр. София, 20.07.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: И. АЛ. С. като разгледа докладваното от И. АЛ. С. Частно наказателно дело № 20221110208045 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК.

Инициирано е по две отделни жалби на адв. А., упълномощен от „А***“ – юридически представител за Р Б*** на А. АГ, Г** и А*** Б.В., Х*** и адв. Т., пълномощник на P***E, срещу постановление на СРП от 30.05.2022 г., с което, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 от НПК, е прекратено наказателното производство по ДП № 3383 ЗМИП 15020/17 г. по описа на 08 РУ-СДВР, пр. пр. № 4425/17 г. по описа на СРП.

В двете жалби, независимо една от друга, както и със сходни аргументи, се изразява недоволство от становището на СРП за липса на съставомерност по чл. 172б, ал. 1 от НК, както и от недопустимото разпореждане с веществените доказателства.

След като се запозна с аргументите, развити в двете жалби, атакуваното прокурорско постановление и материалите по ДП № 3383 ЗМИП 15020/17 г. по описа на 08 РУ-СДВР, пр. пр. № 4425/17 г. по описа на СРП, съдът прие за установено следното:

Жалбите са подадени от юридическо лице („А***“), представляващо на територията на Р България компаниите А** АГ, Г**и А***Б.В., Х***, притежатели на търговската марка “A***”, както и от пълномощник на компанията P***, притежател на търговската м а р к а “P**”, чието неправомерно ползване е предмет на воденото разследване за престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК, тоест, жалбите изхождат от ощетени от престъплението юридически лица. Доколкото не се установява противното (липсват приложени обратни разписки за връчване на атакуваното постановление на СРП), съдът приема, че жалбите са подадени в законоустановения седмодневен срок по чл. 234, ал. 4 от НПК, поради което са ДОПУСТИМИ.

По същество контролната инстанция счита следното:

Досъдебното производство е образувано и водено срещу Р. Й. М. за престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК – за това, че на 21.02.2017 г., около 16:10 часа, в гр. С****(П*** на жк.

Д***) без съгласие на притежателя на изключителното право използва в търговска дейност марка, без правно основание. По делото няма лице, привлечено като обвиняем.

В обстоятелствената част на атакуваното прокурорско постановление държавното обвинение е изложило хронологично и в детайли установената до момента фактическа 1 обстановка. Същата е интерпретирана абсолютно коректно и на база събраните до момента гласни и писмени доказателства, поради което съдът не намира за нужно да я преповтаря.

Контролната инстанция ще обсъди единствено спорния момент, акцентиран и в жалбите – правния извод на държавното обвинение за липса на съставомерност по чл. 172б, ал. 1 от НК.

Основният аргумент на СРП да приеме липса на престъпление от обективна страна бил неустановения произход на инкриминираните стоки и разпоредбата на чл. 15 от ЗМГО, съгласно която първата продажба изчерпвала правото на маркопритежателя, ако тя била осъществена с негово съгласие. След като никой не можел да установи къде и как била осъществена първата продажба на инкриминираните стоки, изобщо не можело да се твърди дали същите са оригинални или не. Цитира се конкретно изложеното от представителя на марката „А****“, че не можело да се каже дали стоките били оригинални или не.

Свидетелите Т. (представляваща марката „П***“) и Ц**** (представляваща марката “А***“) пък единствено сочили, че М*** нямала разрешение за съгласие за продажба на инкриминираните стоки, но такова съгласие не било необходимо при положение, че била налице хипотезата на чл. 15 от ЗМГО. Държавното обвинение се позовава и на изготвената маркова експертиза, съгласно която иззетите стоки били с идентичен знак на знака на регистрираните марки в Патентното ведомство. Прави се извод, че при хипотезата на чл. 15 от ЗМГО не било необходимо М*** да има изрично разрешение от маркопритежателя, за да използва в търговската си дейност стоки с неговата марка.

Съдът намира, че горният извод на държавното обвинение е прибързан, несъответен на събраните доказателства и при наличие на съществени неизяснени обстоятелства от фактическата обстановка. На първо място държавното обвинение необосновано дава висок кредит на доверие на показанията на М***, която твърди, че закупила инкриминираните стоки от пазар „И***“ и по интернет. За тези покупки същата не съхранявала никакви документи – разписки, фактури, бележки и други. Последното твърдение би било житейски приемливо, ако става дума за редови потребител, но е и за лице, осъществяващо търговска дейност, каквото е М****. За да има приложение на хипотезата на чл. 15 от ЗМГО, следва да бъде установено с категоричност наличие на предходна продажба от друго лице със съгласието на маркопритежателя. Подобен факт не е установен, както и не може да бъде установен от изолираните, неубедителни и недоказани твърдения за начина, по който М*** се е сдобила с инкриминираните стоки. Точно тази неубедителност и неоспорваният факт, че М*** е осъществявала търговска дейност с инкриминираните стоки на инкриминираните време и място, доказват субективния елемент на деянието.

На следващо място, вярно е, че централен момент при осъществяването на деяние по чл. 172б, ал. 1 от НК е липсата на съгласие на маркопритежателя за използване на марката върху стоката в конкретния случай. Когато обаче стоките са неоригинални или „фалшиви“, въпросът на липсата на съгласие изначално не подлежи на обсъждане, защото такова не може да има при разпространение на „фалшиви“ стоки. Този съществен въпрос, свързан с оригиналността на инкриминираните стоки, правилно е бил отчетен от държавното обвинение с назначаването на допълнителна маркова експертиза, която на база предходното заключение, че иззетите стоки били с идентичен знак на знака на регистрираните марки в Патентното ведомство, следвало да прецени дали инкриминираните стоки са оригинални или не – отговарят ли на изискванията на маркопритежателя за качество и характеристика, на база скрити символи, кодове и знаци. Вещото лице избягва отговора по този въпрос (л.

33, т. 2 от ДП) с мотива, че той можел да бъде даден единствено от оторизирано лице от фирмата собственик на съответната марка. Въз основа на това заключение (или по-скоро липсата на такова), с протокол от 09.03.2021 г. разследващите са осигурили достъп до инкриминираните стоки на представители на марките „А***“ и „Н***“, за да бъдат огледани и снимани. В разпита си св. Х. (л. 61, т. 2 от ДП), представляващ марката „Н****“, 2 заявява, че въз основа на изготвените от него снимки е отправил запитване за автентичността на стоките до „Н****“, откъдето получил отговор, че стоките били фалшиви и ЕТ „Н****“ нямали разрешение да използват марката „Н***“ по какъвто и да е начин в търговската си дейност. По подобен начин св. Т. (л. 62, т. 2 от ДП), представляващ марката „А****“, също потвърждава, че бил изпратил от своя страна запитване, ведно със снимки на инкриминираните стоки, до А****Г, Г*** и А*** Б.В., Х***, които потвърдили, че стоките не били произведени от тях и с тяхно съгласие, тоест били фалшиви и ЕТ „Н****“ нямали разрешение да използват марката „А***“ по какъвто и да е начин в търговската си дейност.

В последващи разпити свидетелите Х. и Т. отказват да предоставят в оригинал получената в писмен вид информация от маркопритежателите с аргумент за конфиденциалност.

Последният аргумент реално е „спрял“ разследващите от по-нататъшни усилия по установяване на съществения въпрос за оригиналността на инкриминираните стоки.

При горните факти държавното обвинение е стигнало до взаимно изключващи се изводи. Извън необоснованото безрезервно кредитиране на показанията на М., държавното обвинение не е указало предприемането на дължими действия по проверка на показанията на свидетелите Х. и Т. за „фалшивите“ стоки с марките „А***“ и „Н***“. В случая аргументът за конфиденциалност е несъстоятелен, доколкото не става въпрос за публично оповестяване на търговска тайна, а за наказателно производство по престъпление от общ характер, при което подобен аргумент не следва да притеснява разследващите, които са длъжни да установят в пълнота действителната фактическа обстановка. НПК дава достатъчно гаранции за опазване на следствената и служебната тайна. Ако държавното обвинение приема аргумента за конфиденциалност, то би следвало да кредитира със същата степен на доверие показанията на свидетелите Х. и Т., че инкриминираните стоки са фалшиви (което предполага и липсата на съгласие на маркопритежателя), така както е сторило с показанията на свидетеля М.. Ако пък не ги кредитира, то е следвало да извърши дължимата проверка, за да докаже тяхната несъстоятелност, като приобщи служебно писмената информация от производителите „Н***“, А**Г и А*** Б.В. за това, че стоките били фалшиви. В крайна сметка не производителите, а представителите им за България изтъкват аргумента за конфиденциалност. В случая държавното обвинение декларативно приема, че оригиналният произход на стоките не бил доказан, който извод не кореспондира с набора от доказателства.

Съществуват и други способи за проверка на тези показания по метода на експертизата (и с друго вещо лице), чрез сравнителен анализ на инкриминираните стоки с оригиналните търговски марки, от една страна, и оригинални стоки от същия вид и модел, произвеждани от производителя на стоки със съответната марка, от друга, и предоставени от последния. Както бе посочено по-горе, категоричното установяване на неоригиналността на инкриминираните стоки дава отговор и на въпроса за липсата на съгласие на маркопритежателя и за съставомерността на деянието от обективна страна.

С оглед изложеното, атакуваното прокурорско постановление се явява издадено с правни изводи, несъответни на установената до момента фактическа обстановка, както и при неизяснена такава, досежно оригиналността на инкриминираните стоки. Разследващите органи следва по служебен път, на основание чл. 159 от НПК, да приобщят писмената информация от производителите „Н***“, А****Г и А*** Б.В., за която твърдят в показанията си свидетелите Х. и Т., както и да назначат (при липса на отговор) съответната сравнителна експертиза между инкриминираните стоки и стоки от същия вид и модел, предоставени от маркопритежателя и производител, подсигурени от техните представители за територията на Р България.

Така мотивиран и на основание чл. 243, ал. 6, т. 3 от НПК, СЪДЪТ 3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ постановление на СРП от 30.05.2022 г., с което, на основание чл. 243, ал.

1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 от НПК, е прекратено наказателното производство по ДП № 3383 ЗМИП 15020/17 г. по описа на 08 РУ-СДВР, пр. пр. № 4425/17 г. по описа на СРП.

Връща делото на СРП за изпълнение на указанията, дадени в обстоятелствената част на определението.

За определението да се съобщи на жалбоподателите и СРП.

Определението подлежи на обжалване и протест от горните лица в седмодневен срок от съобщаването му пред СГС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4