Акт от 17.05.2019, Районен съд - Радомир

Р Е

Ш Е Н

И Е

N гр.Радомир,

17.05.2019г.

Радомирският районен съд наказателна колегия в публично заседание на 25.04.2019 година в състав:

Районен съдия:Ивета Павлова

При секретаря М.М. и в присъствието на прокурора

………………………………………………………………като разгледа докладваното от съдията анд №88/2019 година по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление №17-0328-000018/04.03.2015г. началник на РУ-Радомир ОДМВР-Перник, е наложил на жалбоподателя А.Ч.Т., с ЕГН:**********

*** административно наказание глоба в размер на 30 лева, на основание чл.183, ал.3, т.6 от ЗДвП, за нарушение по чл.6,т.1 от ЗДвП и административно наказание глоба в размер на 10 лева, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Недоволен от така наложените му наказания Т. по изложените в жалбата си съображения и тези в хода на пледоариите от адвокат-пълномощника си, моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление. Във въззивната жалба се сочи, че НП е издадено при съществени процесуални нарушения, освен това се твърди, че е налице изтекла погасителна давност по отношение на наложените адм.наказания.

По същество на спора изцяло се оспорва фактическата обстановка описана в АУАН и НП, с твърдението, че жалбоподателят не е извършил адм. нарушения, за които е санкциониран.Претендират се от адвокат-защитника на жалбоподателя разноски по делото.

Въззиваемата страна

РУ-Радомир, редовно и своевременно призована, не е изпратила представител и с писмено становище депозирано по делото моли съда да потвърди същото като законосъобразно издадено.

Районна прокуратура гр.Радомир, редовно и своевременно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, приема от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.

ОТ

ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

В АУАН № 20/25.02.2015г. е описано от фактическа страна, че на 25.02.2015г. в 14.50 часа в гр.Радомир на ул.“Райко Даскалов“ в посока към гр.Кюстендил в изпълнение на служебните си задължения контролните органи на РУ-Радомир към ОДМВР-Перник са констатирали, че жалбоподателят Т. е управлявал лек автомобил модел “Мазда 2“ с рег.№СА……ХТ, собственост на ЕТ“ М.-И.Д.“ , с Булстат: .---, като извършва маневра изпреварване пред частен дом № 104 на ул.“Р.Д.“ при наличие на пътна маркировка М-1/ единична непрекъсната линия/. При проверка на документите на водача контролните органи са констатирани ,че същият не носи и КТ към СУМПС.

Свидетелят В.Д. на длъжност „мл. автоноктрольор“ в РУ- гр.Радомир е съставил горецитирания АУАН на жалбоподателя, като свидетел по съставянето на акта е свидетелят К.М. на длъжност „ст.полицай“ в РУ гр.Радомир, който е присъствал при установяване на нарушението. АУАН е връчен на жалбоподателя Т., като последният го е подписал и е посочила в графа „Възражения“ :“Не съм извършил посочените нарушения.Притежавам валидно издаден контролен талон.“ В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН от страна на жалбоподателя не е постъпило писмено възражение.

Въз основа на събраните по преписката доказателства и съставения АУАН административно-наказващия орган е издал атакуваното в настоящето производство НП и НП

№15-0328-000018/04.03.2015г, като със същото са наложени на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 30 лева, на основание чл.183, ал.3, т.6 от ЗДвП, за нарушение по чл.6,т.1 от ЗДвП и административно наказание глоба в размер на 10 лева, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е постъпило писмено възражение срещу издадения акт от Т..

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Преди да пристъпи към разглеждане на правния спор по същество съдът следва служебно да провери дали са налице допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на обжалваното НП и процесния АУАН. Настоящият състав на решаващия съд намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални наушения при съставяне на АУАН и издаване на НП. При провеждане на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, атакувания АУАН и НП са издадени в съответствие с императивните изисквания на чл. 57 и чл. 42 от ЗАНН. Посочени са и всички факти, които са относими към съставомерните елементи и на нарушителя е била ясна фактическата рамка, в която следва да организира защитата си.

Посочени са доказателствата, въз основа на които е направен извод за извършеното нарушение и неговото авторство, като както в АУАН, така и в НП са описани и доказателствата. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник Група към ОДМВР Перник, РУ- Радомир, който е оправомощен със Заповед № 8121з-47 от 16.01.2015г. на Министъра на вътрешните работи.

По същество на спора, настоящият състав намира, че фактическата обстановка описана в акта за установяване на адм. нарушение и в атакуваното наказателно постановление, предвид ангажираните в хода на съдебното следствие от страна на административно-наказващият орган гласни доказателства и писмени такива приложени в административно-наказателната преписка не е установена и доказана по безспорен начин.

Твърдението на АНО, че Т. е извършител на административните нарушения описани в акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление не е доказано по безспорен начин.

Разпитан в хода на съдебното следствие актосъставителят В.С.Д., който към момента на съставяне на процесния АУАН е заемал длъжността „младши автоконтрольор“ в РУ - Радомир заявява, че не си спомня за конкретния случай и за извършените от жалбоподателя на процесната дата адм.нарушения, а поддържа изцяло фактическата обстановка описана в АУАН. Свидетелят Д. заявява в хода на съдебното следствие, че ул.“Р. Д.“ в гр.Радомир, на която е констатирано нарушението е главна улица по посока гр.Кюстендил като си спомня, че са спрели служебния си автомобил с цел извършване контрол на движението на отбивка на същата улица пред частен дом.В тази връзка обаче същият свидетел не дава категоричен отговор дали по цялото протежение на улицата е имало маркировка М1/ единична непрекъсната линия /и по точно дали такава е имало на мястото на констатиране на нарушението пред посочения в АУАН частен дом №104.По отношение на второто адм. нарушение св.Д. не дава конкретни обяснения относно това дали жалбоподателят не е представил или не е носил със себе си контролния талон към СУМПС.

Непълни и неточни са и показанията на св.М. присъствал при установяване на адм.нарушения, същият сочи, че не си спомня дали на процесната дата е бил на работа със св.Д..

На второ място сочи, че контрола на движението се осъществява от „мл.автоконтрольорите“, а той като „ст.полицай“ няма такива правомощия, освен това заявява, че не си спомня за конкретния случай, а поддържа фактическата обстановка описана в АУАН.

Предвид на гореизложеното настоящия състав на решаващия съд намира, че не е доказано по безспорен начин, жалбоподателят Т. да е извършител на описаните в акта за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление адм. нарушения, за които са му наложени адм.наказания, а именно : глоба в размер на 30 лева, на основание чл.183, ал.3, т.6 от ЗДвП, за нарушение по чл.6,т.1 от ЗДвП и административно наказание глоба в размер на 10 лева, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

В разпоредбата на чл.6 от ЗАНН е дефинирано понятието адм. нарушение, то е такова деяние, което е извършено виновно, нарушаващо обществения ред на държавно управление, обявено е от закона за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

За да издаде наказателно постановление, с което да наложи на извършителя адм. наказание, което в случая е глоба административно-наказващият орган следва да установи, че деянието е адм. нарушение, че нарушението е извършено от лицето, посочено като нарушител, и че това нарушение е извършено виновно от лицето. Видно от доказателствата по делото административно-наказващият орган не е доказал по безспорен и категоричен начин, че Т. е извършител на описаните в акта за установяване на адм. нарушение и в атакуваното наказателно постановление адм. нарушения.

Предвид гореизложеното Радомирският районен съд намира, че обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено.

За правна изчерпателност настоящият състав на съда следва да отбележи ,че е неоснователно възражението на жалбоподателя за изтекла погасителна давност по отношение на извършените от него адм.нарушения, каквото е алтернативното му възражение за отмяна на атакуваното НП.

По отношение на искането на адвокат-пълномощника на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, то в настоящето административно-наказателно производство законодателят не е предвидил ред за присъждане на разноски на жалбоподателя при отмяна на обжалвано НП .Съгласно т.1 от Тълкувателно постановление №2/2014г. на Общото събрание на съдиите от ГК на ВКС и Първа и Втора колегии на Върховен административен съд за вреди от отменени незаконосъобразни НП, действия или бездействия по административно наказване, включително и такива за присъждане на разноски в процеса по обжалване се предявява иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и компетентен да ги разгледа е административен съд.

Водим от гореизложените съображения и в същият смисъл,

Радомирският районен съд

Р Е Ш И

:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №17-0328-000018/04.03.2015г. ,с което началник на РУ-Радомир ОДМВР-Перник, е наложил на А.Ч.Т., с ЕГН:********** *** административно наказание глоба в размер на 30 лева, на основание чл.183, ал.3, т.6 от ЗДвП, за нарушение по чл.6,т.1 от ЗДвП и административно наказание глоба в размер на 10 лева, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Перник по реда Административно процесуалния кодекс в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Районен съдия:/ п/

Вярно с оригинала,

Секретар:/И.С./