Решение № 149 от 18.06.2026, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. Шумен, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Г. Моллов при участието на секретаря Йоанна В. Мечкова като разгледа докладваното от Константин Г. Моллов Гражданско дело № 20253600100123 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по депозирана искова молба от „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616 със седалище и адрес на управление гр. .., ул. „..“, № ., представлявано от изп. директори Д. Н. Н. – И. и С. Л. С., чрез пълномощника юрисконсулт Д. Г. Д. със съдебен адрес гр. ., бул. „.“, № ., ет.. срещу Г. Г. Г., ЕГН ********** с адрес в гр. ., ул. „.“, № ., ет., ап...

Ищецът твърди, че на 17.03.2014 г. между „Сосиете женерал Експресбанк“ АД, чийто правоприемник е ищеца и ответника е сключен договор за кредит компакт N “NUM_CONTRAT” ..., по силата на който на ответника е предоставен банков кредит в размер на 25 000 евро за задоволяване на текущи нужди и рефинансиране на предходни парични задължения към банкови институции. Крайният срок за погасяване на кредита е 27.

03.2019 г. Поради настъпване на крайния падеж по кредита и наличието на дължими суми, които не са заплатени към 29.07.2020 г. банката е предприела действия за събирането на вземанията си по реда на заповедното производство. В резултат на това, РС-Шумен е издал заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изп. лист от 27.08.2020 г. по ч.г.д. № 1769/2020 г.

Заповедта е връчена на ответника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което в срока по чл.

415, ал.1 от ГПК банката е предявила настоящия иск.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от адвокат С.

С. в качеството му на особен представител на Г. Г. Г.. В отговора особеният представител на ответника счита, че искът е допустим, но неоснователен. Не са налице доказателства, че уговорената с кредитния договор сума е предоставена на ответника за рефинансиране на посочените в кредитния договор задължения и за задоволяване на текущи нужди. Направено 1 е възражение за нищожност на договора, поради нарушаване на формата му, тъй като шрифтът на текстовата част е по-малък от 12. Направено е и възражение за нищожност на клаузите, уреждащи за възнаградителна и наказателна лихва – т.8 и т.9, както и на т.11, касаеща годишния процент на разходите. Вземанията по анюитетните вноски са погасени по давност, както следва: за главница с падеж от 27.03.2014 г. до 27.08. 2015 г., поради изтичане на общия петгодишен давностен срок по чл.110 от ЗЗД и за лихвата (възнаградителна и молаторна) с падеж до 27.08.2017 г., поради изтичане на тригодишната давност по чл. 111, б.

„в“ от ЗЗД.

От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:

На 17.03.2014 г. между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, ЕИК 8130713 50 и Г. Г. Г. е сключен договор за кредит компакт N “NUM_CONTRAT” .. Въз основа на договора, банката е предоставила на ответницата потребителски кредит в размер на 25 000 евро за погасяване на съществуващи парични задължения по посочените в договора кредитни договори, а ответникът се е задължил да ползва кредита и да го върне, заедно с дължимите такси, разноски и лихви, при условията на договора - Част ІІ, чл.1, ал.1 и ал.2.

Издължаването на кредита е следвало да се извърши на 61 ежемесечни, равни по размер анюитетни вноски, съобразно погасителен план – приложение № 1, представляващ неразделна част от договора. Крайният срок за издължаване на предоставения кредит е 27.03.2019 г. – ч.І, т.5 и т.7.1; ч.ІІ, чл.3.

Дължимата от кредитополучателят годишна лихва за предоставения кредит e в размер на 7.29%, равен на базисения лихвен процент на банката (БЛПSGEB) плюс надбавка от 3.24 % годишно. БЛП към датата на сключването на договора е 4.05% - ч.І, т.8 и ч.ІІ чл.4, ал.1. Договореният лихвен процент се променя съответно при увеличаване или намаляване на БЛП с повече от два пункта спрямо размера му в деня на сключването на договора.

Банката информира кредитополучателя за всяка промяна на лихвения процент. Надбавката на кредита може да бъде променена единствено по взаимно съгласие между страните по договора – ч.ІІ, чл.4, ал.2. Лихвата се дължи до пълното издължаване на кредита, включително и след изтичане на крайния погасителен срок, както и при събирането му по съдебен ред или друг начин на предвариттелно изпълнение – ч. ІІ, чл.4, ал.5. Годишният лихвен процент, който се прилага при просрочени погасителни вноски е в размер на 13.29%., като същият се променя съответно на промяната на дължимата годишна лихва за ползвания кредит съгласно чл.4, ал.2 – ч.І, т.9.1 и ч.ІІ, чл.4, ал.6.

Кредитополучателят заплаща на банката еднократна такса в размер на 150 евро (ч.І, т.14), която се удържа от разплащателната му сметка при отпускане на кредита – ч.ІІ, чл.5, ал.1.

При служебно извършена справка в Търговския регистър, предвид чл.23, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ, съдът установи, че на 30.04.2020 г. е вписано преобразуване на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, ЕИК 813071350, чрез вливане по чл.262 от ТЗ в „Банка ДСК“ АД, като приемащото дружество е правоприемник на преобразуващото се търговско 2 дружество.

На 25.08.2020 г. по ч.г.д. № 1769/2020 г. на РС - Шумен, въз основа на подадено от ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение от 29.07.2020 г. е издадена Заповед № 853 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от 25. 08.2020 г. и изпълнителен лист № 23 от 27.08.2020 г., с който Г. Г. Г. е осъдена да заплати на ищеца сумата от 43 412 евро, от която 25 000 евро – главница; 15 129.55 евро – договорна лихва за периода от 27.03.2014 г. до 27.03. 2019 г.; 320.28 евро – обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за периода от 27.03.2014 г. до 27.03.2019 г.; 2 923.59 евро – обезщетение за забава, след датата на настъпване на изискуемост от 27.03.2019 г. до 29.07.2020 г.; 38.58 евро – дължими заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата от 29.07.2020 г. до изплащане на вземането, както и разноските по делото, от които 1 698.13 лв. – платена държавна такса и 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение за защита в производството по издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № 20208760400814 по описа на ЧСИ Д. З., рег. № . на КЧСИ. Поканата за доброволно изпълнение е връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което, предвид чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, на ищеца е указано да предяви установителен иск –Разпореждане № 419/29.01.2025 г. по ч.г.д. № 1769/20 20 г. на ШРС. Разпореждането е получено от банката на 05.02.2025 г., която на 25. 02.2025 г., в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК, е предявила иск за установяване на вземането си.

От заключението на назначените от съда съдебно-счетоводна експертиза, прието от съда като обективно и компетентно дадено и от допълнителните разяснения на вещото лице дадени в съдебно заседание се установява, че търговските книги на ищеца, както и записванията в тях по отношение на договор за кредит компакт N “NUM_CONTRAT” ... от 17.03.2014 г. са водени редовно. Усвояването на кредита в размер на 25 000 евро, е осъществено еднократно на 17.03.2020 г., като с част от сумата е погасен кредит № 358019, а останалата част е изтеглена от ответницата. Предоставеният кредит не е погасяван, съгласно уговорения погасителен план. За погасяването на кредита са постъпили суми в общ размер на 534.54 евро, с които са погасени задължения по кредита: договорна лихва – 354.39 евро; застраховки – 30.15 евро и такса – 150.00 евро. Към 27.03.2019 г.не са погасени 61 бр. месечни вноски.

За периода от 27.03.2014 г. до 27.03.2019 г. договорната лихва и обезщетението за забава по процесния кредитен договор са начислявани в съответствие с уговорките в договора.

Непогасените задължение на ответницата, към датата на изготвяне на извлечението от търговските книги - 29.07.2020 г., са в общ размер на 36 338.26 евро, разпределени по пера, както следва: главница – 25 000.00 евро; договорна лихва - 5 064.66 евро; санкционираща лихва – 3 269.74 евро; застраховки – 38.58 евро и законна лихва – 2 965.28 евро за периода 27.03.2019 г. до 29.07.2020 г. За периода на кредита не е променян размера на лихвения процент, посочен в кредитния договор. През целия период е начислявана уговорената с ч.І, т.8 лихва в размер на 7.9% годишна, а, след крайния срок за издължаване 3 на кредита, считано от 28.03.2019 г. е начислявана законна лихва в размер на 10% годишно.

Посоченият в процесния договор годишен процент на разходите в размер на 8.49%, включва договорната лихва и застраховка е съобразен с формулата, посочена в приложение № 1 към чл.19, ал.2 от ЗПК..

Няма данни за извършени плащания след 29.07.2020 г. до датата на изготвяне на заключението от вещото лице, включително и вследствие наложени запори по банковите сметки на ответницата и/или чрез извършени от банката прихващания.

С оглед така очертаната фактическа обстановка съдът приема, че налице е правен спор относно установяване съществуването на вземане, произтичащо от сключен между праводателя на банката и ответницата договор за кредит от 17.03. 2014 г. Предявените обективно съединени установителни искове са с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК.

Исковата молба е подадена в рамките на законоустановения едномесечен срок, считано от уведомяването на ищеца, че заповедта е връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Т.е. налице са особените процесуални предпоставки за допустимостта на иска.

Разгледан по същество искът е частично основателен, поради следните съображения:

Налице е валидно сключен договор за банков кредит от 17.03.2014 г. между ищеца и ответницата. Ответницата е физическо лице, което при сключване на договора не е действало в рамките на своята професионална и търговска дейност. С оглед на това тя е потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП. Ищецът и неговият праводател са търговци по смисъла на §13, т.2 от ДР на ЗЗП. В случая следва да се прилага действалия към момента на сключването на договора за банков кредит Закон за потребителския кредит (обн. ДВ бр.

18, от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.). Самата сделка по своето естество е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 от ЗПК и това изрично е посочено и в самият договор – ч.І, т.4. Кредитният договор съдържа две напълно обособени части, които заедно с приложение № 1 – погасителен план към кредитния договор съставляват едно цяло. Това изрично и недвусмислено е изразено в края на договора. В част І от договора се съдържат конкретните условия на договора между банката и кредитополучателя – общия размер на кредита и вида валута, срока на договора, броя и размера на погасителните вноски, дължимите лихви (възнаградителни и наказателни) и такси по кредита, годишния процент на разходите по кредита и др., както и подробен по- гасителен план. Част ІІ съдържа общите условия приложими, както към конкретния договор, така и към облигационните отношения, породени от всеки един потреби- телски договор сключен от банката с нейни клиенти.

Процесният кредитен договор съдържа съществените елементи за този вид договори и отговаря на изискванията на чл.22 от ЗПК. Договорът е в предвидената от закона форма, съгл. чл.10, ал.1 от ЗПК, посочен е общия размер на кредита (чл. 11, ал.1, т.7 от ЗПК), лихвения процент на кредита (чл.11, ал.1, т.9), определен на годишна база (§1, т.4 и т.5а от ДР на ЗПК), годишния процент на разходите по кредита и общата сума дължима от кредитополучателя, изчислена към момента на сключването на договора (чл.11, ал.1, т.10 от 4

ЗПК). Договорът съдържа и информация относно дължимите такси и разходите за застраховка. Размерът на договорения годишен процент на разходите (ГПР) по кредита е съобразен с чл.19 от ЗПК. Договорът е сключен на ясен и разбираем език, като клаузите му изпълняват изискванията за необходимото съдържание на договора.

Вследствие на сключения договор между страните възниква облигационно отношение, по силата на което ищецът е поел задължението да предостави на кредитополучателката парична сума в размер на 25 000 евро, а тя е поела задължението да ползва сумата и да я върне съобразно уговореното – чл.430, ал.1 от ТЗ.