Определение № 98 от 16.02.2026, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 27/2026
- Вид
- Определение № 98
- Подписан
- 16.02.2026
- В сила
- 02.06.2026
- Състав
- Юлия Русева Бажлекова, Росица Славчова Станчева, Деспина Георгиева Георгиева
Цитирани разпоредби
- чл.127 · Граждански процесуален кодекс
- чл.128 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.63 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 98 гр. Варна, 16.02.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ю. Р. Бажлекова
Членове:
Деспина Г. Георгиева
Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно частно гражданско дело № 20263000500027 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на Ю. К. К. с вх. № 35551/04.12.2025 г., уточнена с молба вх. № 1601/16.01.2026 г., срещу определение № 5159/14.11.2025 г., постановено по гр. д. № 1837/2025 г. на ОС - Варна, с което съдът е върнал подадената от нея искова молба срещу С.К.Х. и е прекратил производството по делото, на осн. чл. 129, ал. 3 ГПК.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение, поради нарушение на процесуалните правила и необоснованост.
Изложено е, че не са обсъдени представените от страната доказателства, приложени към исковата и уточняващите я молби. Счита се, че указанията на първостепенния съд са изпълнени неколкократно, като исковата молба не страда от нередовности, изразяващи се в неясни фактически твърдения, петитум и индивидуализация на спорния недвижим имот. Напротив, ясно било заявено искането, касателно 1/3 от имота посочен в нотариален акт на ответницата, както и за индивидуализирания още в исковата молба като „необособен тавански апартамент“. Трикратно била посочена цената на исковете за нищожност. По отношение на указанието да бъде представена актуална схема на таванския апартамент, е посочено, че не се претендира собственост върху незаконни самостоятелни обекти, а нищожност на нотариален акт и установяване, че ищцата е придобила по давност правото на собственост на земята, върху която била изградена сградата, в която се намирал незаконно изграденият обект. Поради тази причина указанията на съда за представяне на данъчна оценка и схема на таванския апартамент били 1 неправилни. Счита, че са наведени ясни фактически твърдения, обосноваващи отправените до съда искания. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
На основание чл. 129, ал. 3 ГПК препис от частната жалба не е връчван на насрещна страна.
Частната жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Производството по гр. д. № 1837/2025 г. на ОС - Варна е било образувано по искова молба, подадена от жалбоподателката Ю. К. К. срещу С.К.Х., с която са отправени искания съдът да признае, че ищцата е придобила по давност собствеността на земята, описана в нотариален акт № 36, приложен към исковата молба, да обяви за нищожни на осн. чл. 26 от ЗЗД нотариални актове № 183/09.11.1948 г., № 36, т. I, рег. № 999, нот. д. № 110/05.08.1999 г., № 93/11.05.2001 г. и № 73/08.08.2008 г., „както и евентуално новопоявили се и липсвали досега по линия на „тавански апартамент“ на адреса, да бъде постановено заличаване на вписванията в Агенция по вписванията на „тавански апартамент“ от 1948 г. до предявяване на исковата молба, поради тяхната нищожност и да „отхвърли претенциите на ответника и трети лица, които не са придобили правото по законен ред“.
В исковата си молба същата е навела твърдения, че е съсобственик на 1/2 идеална част от етаж от къща, части от двора, мазата и тавана, находяща се на адреса посочен в исковата молба, за което разполагала с нотариален акт.
Родителите й закупили имота от предходни собственици – сем. Ч., които на свой ред го придобили от Л. Р.. През 1960 г. праводателите Ч. водили дела срещу трети лица, на които „собственичката продала общи части“, вследствие на което били „възстановени“ 38.02 % от тавана, а 37.178 кв. м. останали за лице с посочени имена П.С.Т.. Твърди се, че след като е съсобственик на къщата, посочена в исковата молба, следователно е и съсобственик на таванското помещение в същата, което счита за обща част. Въпреки това, в последното фактически бил обособен самостоятелен обект, чиято площ била разширявана през годините от ответницата и нейни роднини. Впоследствие т. нар. „тавански апартамент“ бил отдаден под наем, а наемателите проявявали агресивно отношение към ищцата и увредили нейния самостоятелен обект чрез допускане на проникването на влага в кухнята . Изразила е становище за нищожност на нотариален акт от 1948 г. поради противоречието му с чл. 38 от ЗС и поради липса на обособен самостоятелен обект, тъй като не съответствал на изискванията на чл. 1 и чл. 2 от Наредбата за техническите норми за строителството, която била в сила към 1948 г. и поради липса на предмет.
С определение № 4141/10.09.2025 г. първоинстнанционният съд е приел, 2 че исковата молба е нередовна, тъй като не е посочена цена на иска, не е представена схема за имота – предмет на иска, не са изложени фактически твърдения относно иска за собственост на соченото придобивно основание и не са посочени конкретните основания за нищожност на сделките по посочените нотариални актове. Приел е, че заявеният петитум е неясен, тъй като не е посочен конкретния имот, за който се твърди, че ищцата е собственик с всички индивидуализиращи признаци, включително неговите граници. Неясно останало и основанието за нищожност. Поради това, съдът е дал указания на ищцата да наведе, с молба с препис за ответницата, ясни фактически твърдения, с които да обоснове своето придобивно основание като посочи период на владение и индивидуализира имота – предмет на претенцията, да посочи конкретни основания за нищожност на всеки от нотариалните актове и да представи удостоверение за данъчна оценка на процесния имот и схема за имота от АГКК. В изпълнение на това е постъпила молба с вх. № 27586/29.09.2025 г., с която е посочено, че цената на всеки един от исковете по чл. 26 ЗЗД е 100 лв., а на този по чл. 79 ЗС е 347.78 лв.
Посочила е идентификатор на имота – ***, както и че предмет на иска й за собственост е идеална част от него, която не може да се индивидуализира с граници. Относно периода на давностното владение са направени уточнения, че семейството живее и се грижи за имота от 1963 г., а самата ищца живее в него от 2015 г., повече от 10 години. По основанията за нищожност на нотариалните актове е посочено, че същите са изложени в текста на исковата молба /стр. 2/ и таблица към нея – нищожност на нот. акт от 1948 г., липса на идентичност и завещателна способност, обособяване на „тавански апартамент“, за който сочи, че е незаконен. Посочила е, че липсва неяснота на петитума на исковата й молба. С молбата е била приложена скица на ПИ с ид. № ***, данъчна оценка за същия, както и доказателства за заплатена държавна такса в размер на 347.78 лева.
С определение № 4472/30.09.2025 г., приемайки, че нередовностите на исковата молба не са отстранени, ОС е дал повторни указания - да се посочи цена на установителния иск за собственост на земята; да индивидуализира имота – предмет на установителния иск, по площ и граници; да се посочи цена на исковете за нищожност на конкретния обект на собственост, която да удостовери с данъчна оценка; да индивидуализира имотите посочени в нотариалните актове, обективиращи сделки, чиято нищожност е поискано да бъде прогласена; да представи актуална схема на дворното място от АГККВарна; да представи схема на имота – предмет на исковете за нищожност; да се посочи дали предмет на иска за собственост е цялото дворно място или идеална част от него, съответно да се посочи дали твърди давностно владение, осъществявано лично от нея, с посочване на период или се позовава на присъединяване на владение от нейни праводатели, да заяви конкретните основания за нищожност на НА № 36/1999 г., НА № 93/2001 г. и НА № 73/2008 г., както и да представи четливо копие от НА № 183/1948 г.
В срок, при отчитане и постановеното му продължаване по чл.63 ГПК, 3 са били подадени молби /вх. № 28560/07.10.2025 г., вх. № 29198/13.10.2025 г. и вх. № 30573/23.10.2025 г.) с които жалбоподателката е заявила, че цената на исковете вече е посочена, като изрично е уточнено, че цената на иска за земята е изчислена върху претендираната 1/3 ид.ч., който имот счита, че вече е индивидуализиран, изразила е несъгласие с исканата от съда данъчна оценка и схема на „таванския апартамент. Посочено е също така, че претендира нищожност на документи – четири нотариални акта, издадени от 1948 г. до подаване на исковата молба, както и че не претендира установяването, че е собственик на т. нар. „тавански апартамент“. Наведени са твърдения, че е посещавала имота от 29.05.1963 г. до м. октомври 1977 г. и че живее в него от 01.01.2016 г., както и вече изложени факти в исковата молба. Представено е копие на нот. акт от 1948 г. и скица на ПИ № ***.
С определение № 4882/23.10.2025 г., съобразявайки само депозираните на 07.10.2025 г. и 13.10.2025 г. молби /доколкото видно от делото молба вх.
№ 30573/23.10.2025 г. е докладвана на съдията на 24.10.2025 г./ на жалбоподателката са дадени повторни указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба, почти идентични с тези по предходното определение.
След докладване на уточнителната молба с № 30573/23.10.2025 г. и изтичане на дадения с определение № 4882/23.10.2025 г. нов срок, в рамките на който не са предприети действия от страната по направата на исканите уточнения, първоинстанционният съд е приел, че нередовностите на исковата молба не са отстранени, поради което и е постановил обжалваното пред настоящата инстанция определение № 5159/14.11.2025 г. за нейното връщане.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира този извод за правилен и законосъобразен.
Безспорно е, че подадената от Ю. К. искова молба не е отговаряла на изискванията за редовност по см. на чл.127 и чл.128 ГПК. Тази нередовност не е била отстранена и след дадените от първоинстанционния съд трикратни указания, независимо от някои частични уточнения. Така макар и ищцата да е уточнила, че предмет на иска за собственост да е 1/3 ид.ч. от ПИ с идентификатор ***, неясни са останали твърденията й за соченото придобивно основание и периода на осъществявано давностно владение върху тази част от ПИ – дали се твърди осъществявано давностно владение лично от нея, в резултат на което същата да е придобила правото на собственост, съответно придобиване лично от нея чрез присъединяване владението на праводателите й или се твърди придобиване от нейните праводатели /като в последните две хипотези следва да бъдат съобразени твърденията, че тя не е единствен техен наследник/. Не са наведени ясни твърдения, въпреки дадените указания, и досежно искането за прогласяване нищожността на процесните нотариални актове, при което е налице неяснота дали се оспорва действителността на сключени с тях сделки и за коя какъв порок се твърди по см. на чл.26 ЗЗД, при отчитане и на обстоятелството, че два от тях съставляват 4
КНА. Твърденията за липсата на самостоятелен характер на т.нар. „тавански апартамент“ не са достатъчни да обосноват яснота за предмета на всеки един от исковете за нищожност /напр. предмет на посочения нот. акт № 93/2021 г. е друг обект/, както и за преценката относно правния интерес, легитимираните ответници и за цената на всеки един от тези искове. Липсва и индивидуализация на процесния „тавански апартамент“, както и представена данъчна оценка на същия, необходима за определяне цената на иск за нищожност /чл.69, т.4 вр. т.2 ГПК/.
Така посочените неотстранени нередовности сочат на неизпълнение в цялост на дадените от първоинстанционния съд указания, поради което и постановеното от него определение за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по нея следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Апелативен съд-Варна
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 5159/14.11.2025 г., постановено по гр. д. № 1837/2025 г. на ОС-Варна.
Определението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на Република България с частна касационна жалба при условията на чл. 280 ГПК в едноседмичен срок от връчването му на страната.