Решение № 17244 от 07.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17244 гр. София, 07.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. Т. при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. Т. Гражданско дело № 20231110123335 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Предявени са осъдителни искове по чл. с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т.С.“ ЕАД срещу И. В. В., Б. В. В. и А. В. В.. Претендира се от И. В. В. заплащане на сумата 272,70 лв. – главница за цена на доставка на топлинна енергия за имот в **********, за периода 01.05.2019-30.04.2021 г., и 56,53 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020-19.04.2023 г.; 13,40 лв. – главница за цена на услуга за дялово разпределение за периода 01.04.2020-30.04.2021 г. и 3,24 лв. – мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 15.06.2020-19.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницитe, считано от 03.05.2023 г. до окончателното им изплащане; от Б. В. В. сумата 272,71 лв. – главница за цена на доставка на топлинна енергия за имот в **********, за периода 01.05.2019-30.04.2021 г., и 56,53 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020-19.04.2023 г.; 13,40 лв. – главница за цена на услуга за дялово разпределение за периода 01.04.2020-30.04.2021 г. и 3,24 лв. – мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 15.06.2020-19.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницитe, считано от 03.05.2023 г. до окончателното им изплащане; и от А. В. В. сумата 272 ,71 лв. – главница за цена на доставка на топлинна енергия за имот в **********, за периода 01.05.2019-30.04.2021 г., и 56,52 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020-19.04.2023 г.; 13,40 лв. – главница за цена на услуга за дялово разпределение за периода 01.04.2020-30.04.2021 г. и 3,24 лв. – мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 15.06.2020-19.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницитe, считано от 03.05.2023 г. до окончателното им изплащане.

Твърденията на ищеца са, че по силата на договорно правоотношение по общи условия, приети по реда на чл. 150 от ЗЕ, доставял до процесния имот топлинна енергия за исковия период, чиято стойност не е платена в предвидените срокове от ответника в качеството на клиент на топлинна енергия, съгласно чл.

153, ал. 1 от ЗЕ. Претендира се право на обезщетение по чл. 86 от ЗЗД. Прави 1 искане по чл. 219 от ГПК.

Ответниците оспорват исковете с доводи за изтекла погасителна давност; по размер като неправилно начислена и завишена доставката на топлинна енергия; услугата не е ползвана от 01.12.2020 г. като радиаторите за затворени и никой не живее в имота; всички текущи задължения са заплатени, а при посещение на каса на ищеца са били уведомявани, че няма непогасени суми.

Третото лице-помагач „Т.С.“ ЕООД на страната на ищеца поддържа исковете.

Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищецът представя Акт за изключване на отопление и топла вода от 06.03.1997 г. за абонат В. И. В. за имот в ***********, съгласно който на 06.03.1997 г. е изключено отоплението в имота само в едно помещение – дневна.

От удостоверение за наследници №РОБ24-УГ51-2863/24.06.2024 г., издадено от СО, р-н „Оборище“, се установява, че В. И. В., женен, е починал на 09.01.2004 г. и оставил за наследници по закон – съпруга Т.Б. В.а, починала на 26.11.2020 г., както и три деца – ответниците И. В. В., Б. В. В. и А. В. В.. При това ответниците по силата на наследственото правоприемство и правилото на чл. 5 от ЗН наследяват поравно правата и задълженията на родителите.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. В тази насока са и разясненията, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „(с)обствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.“ Следователно качеството потребител на топлинна енергия се свързва с принадлежността на вещно право на собственост върху имота. Ответниците представят платежни документи с твърдение, че претендираните суми са платени (л. 58-72 от делото). Приета е данъчна декларация на наследодателя В. И. В., неоспорена от страните, съгласно която признава, че притежава правото на собственост върху процесния имот.

Преценени тези извънсъдебни изявления и действия в съвкупност със събраните писмени доказателства, съобразно правилото на чл. 175 от ГПК, съдът намира, че описания в искова молба недвижим имот е бил притежание на В. И. В., а по силата на наследственото правоприемство собствеността е преминала в патримониума на ответниците. Ето защо ищецът установява основанието, на което те отговарят за неплатените суми за доставка на топлинна енергия през исковия период и до обем на отговорността разделно и поравно.

От заключение съдебна техническа експертиза се установява, че реално потребеното количество топлинна енергия за исковия период и до който размер ищецът доказва доставката е сумата 672,93 евро/1316,14лв. като в нея не са включени лихви или стари задължения, а за сметка на ищеца са отчислявани технологичните разходи на абонатната станция. Съдът намира, че макар 2 с решение № 7276/03.07.2023 г. по адм.д. № 746/2021 г. на ВАС, оставено в сила с решение № 1037/10.02.2025 г. по адм. дело № 85/2024 г. ВАС, да е отменена т.

6.1.1 от Методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, то отмяната на посочените разпоредби действа занапред, а относно методиката за начина за разпределяне на топлинната енергия в сградата не води автоматично до отпадане на задължението на потребителите на топлинна енергия да заплащат стойността на доставената в имотите им топлинна енергия. Не се правоизключва фактическото извършване на доставката на топлинна енергия, а методиката касае само изчисляването й и претенцията по размер.

За правилното решаване на спора е допусната съдебна счетоводна експертиза, по която вещото лице е взело предвид представените платежни документи на ответната страна и установява, че при заявен исков период 01.05.2019-30.04.2021 г. за главници за цена на доставка на топлинна енергия и 01.04.2020-30.04.2021 г. за главници за цена на услуга дялово разпределение, платежните документи от 16.01.2024 г. и 06.02.2025 г. касаят плащания по конкретни фактури и за периоди извън процесния. Вещото лице е описало в таблица 3, с дата и сума всички постъпили плащания, направени последователно за периода от м.05.2019 г. до м.01.2020 г., които са приспаднати. В тази връзка на основание чл. 116, б. „б” от ЗЗД, считано от датата на подаване на искова молба, респ. предявяването на иска, спират да текат давностните срокове. Съгласно чл.

111, б. „в” от ЗЗД, правото на парично периодично вземане, каквото е това на топлофикационното дружество, съгласно Тълкувателно решение №2/2013г. на ВКС, както и вземането за лихва, се погасява с изтичането на тригодишна давност. Искова молба е подадена на 03.05.2023 г. Претендират се парични вземания за главници за периода 01.05.2019-30.04.2021 г. и погасени по давност ще са изискуеми парични вземания преди три години назад от датата на предявяване на исковата молба (чл. 114, ал. 1 от ЗЗД) – преди 03.05.2020 г.

Приложими след 11.08.2016 г. са Общи условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, които публикувани на 11.07.2016 г. във в.

Монитор са влезли в сила на 11.08.2016 г., съгласно чл. 150, ал. 2 от ЗЕ. Според чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на паричното вземане за цена на топлинна енергия се определя според правилата в ОУ при прогнозни сметки. Тъй като в чл. 33, ал. 1, във вр. чл.32, ал.1 от ОУ е уговорено, че потребителят е длъжен да заплаща продажната цена за доставена топлинна енергия ежемесечно – в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, тези парични задължения стават изискуеми на 45-то число, следващо месеца, за който са дължими, и от този момент започва да тече погасителната давност. Съдът намира, че само за периода 01.05.2019-31.12.2019 г. е относимо възражението за изтекла погасителна давност на ответниците. Отчита се обективното обстоятелство на спирането на давностния срок за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г., на осн. чл. 3, т. 1 и 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във вр. с пар. 13 от Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето, ДВ бр. 44 от 13 май 2020 г. Поради това не са покрити с давностен срок главниците за периода 01.01.2020-30.04.2021 г. Наведеното възражение за изтекла давност поражда желаните правни последици за сумите над извършените плащания, защото последните са признание на дължимостта на вземането за главница в съответния размер, а това прекъсва давностния срок, на осн. чл. 116, б. а от ЗЗД.

За отчетния период 01.05.2019-30.04.2020 г. реално потребеното количество е сумата 842,71 лв. или помесечно разпределена възлиза на 70,23 лв.; за периода 01.05.2019-31.12.2019 г. са признати чрез плащане главници за м.11 и 3 м.12.2019 г. над този размер, поради което неоснователно се твърди изтекла давност, за м. 05.2019 г. до 30 лв., м.06.2019 г. -29,10 лв., за м. 07.2019 г.- 33,89 лв., за м.08.2019 г. -29,69 лв., за м.09.2019 г. -32,87 лв., м.10.2019 г. -32,87 лв., съответно за разликата до пълния дължим реален разход за месеца възражението е основателно, а именно за сумата общо

232,96 лв.

(40,23+41,13+36,34+40,54+37,36+37,36 лв.). Исковата претенция за незаплатена цена на доставка на топлинна енергия е основателна в размер на сумата 299,19 евро/585,16 лв. и за периода 01.01.2020-30.04.2021 г.,а всеки един ответник дължи сумата 99,73 евро, като в останалата част по период и размер следва да се отхвърли.

Съобразно приложимите Общи условия от 2016 г., а именно чл. 33, ал. ал.

1 и ал. 4 от продавачът начислява лихва за забава само върху задълженията по чл.

32, ал. 3, съответно само върху сумите по изравнителните сметки, които съгласно чл. 33, ал. 2 от общите условия следва да бъдат заплатени в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Видно от изчисленията в табл. 6 от заключение на ССчЕ за неплатената главница за втория отчетен период м.05.2020-04.2021 г. лихвата за забава за периода от 15.09.2021 г. 19.04.2023 г. е сумата 42,45 евро. При съобразяване на непогасената главница за отчетен период м.01.-04.2020 г. и след прилагане на служебен лихвен калкулатор за периода 15.09.2020-19.04.2023 г., съдът по реда на чл. 162 от ГПК приема иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за основателен за общия период 15.09.2020-19.04.2023 г. до размер на сумата 55,14 евро, а всеки един ответник дължи по 18,38 евро; в останалата част искът подлежи на отхвърляне.

Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ, дяловото разпределение на топлинна енергия между клиентите в сгради-етажна собственост се извършва от топлопреносното предприятие или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика на топлинна енергия или по сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а, вкл. в хипотезата на чл. 139б от ЗЕ (когато клиентите в сграда - етажна собственост са избрали лице, регистрирано по реда нa чл.139а, за извършване на услугата дялово разпределение) като сумите за дялово разпределение се заплащат от потребителите на продавача- чл. 36 от ОУ. От приетите писмени доказателства, в т.ч. главни и индивидуални отчети и заключение на СТЕ съдът приема, че са предоставени услугите за дялово разпределение, а с оглед на установеното за обема на правото на собственост и ССчЕ искът се явява основателен в предявения размер и всеки един ответник дължи по 6,85 евро/13,40 лв.