Решение № 590 от 27.02.2026, Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 590

Русе, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Русе - IX състав, в съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ГАЛЕНА ДЯКОВА

При секретар ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия ГАЛЕНА ДЯКОВА административно дело № 20257200700610 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на С. К. Й. с [ЕГН] от гр. Русе, чрез адв.Д. Т. от АК Русе срещу Заповед за прилагане на ПАМ № 25-0453-000108 от 10.09.2025г., издадена от Началник група в РУ Сливо поле при ОДМВР-Русе, с която на основание чл. 171, т. 1, пр.2 от ЗДвП, спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) – Временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване отговорността, но не повече от 18месеца.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради противоречие с материалния закон и съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Възразява, че не употребява наркотични вещества и изготвените резултати от изследването на дадените от него биологични проби на следващия ден след проверката, за изследване и установяване наличието или неналичието на наркотични вещества в лаборатория на ВМА при МБАЛ Варна са отрицателни. Моли съда да постанови решение, с което оспорената заповед да бъде отменена. Претендира присъждането на направените деловодни разноски.

Ответникът – Началник група в РУ Сливо поле при ОДМВР-Русе, чрез процесуалния си представител, в с.з. изразява становище за неоснователност на жалбата, като аргументира законосъобразността на оспорената заповед и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение по представен списък. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна - адресат на акта, който е неблагоприятно засегнат от него, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя се явява основателна.

Предмет на оспорване в настоящото производство е ЗППАМ № 25-0453-000108 от 10.09.2025г., издадена от Началник група в РУ Сливо поле при ОДМВР-Русе.

Съдът намира, че административният акт е издаден от материално и териториално компетентен орган. По делото е представена заповед № 336з-5066 от 22.12.2023 г. на директора на ОД на МВР – Русе, с която той е оправомощил длъжностни лица, които да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по ЗДвП, между които по т.3 са посочени и началниците на група „Охранителна полиция“ към районните управления при ОД на МВР – Русе. Заповедта е издадена на основание чл.172, ал.1 от ЗДвП и заповед рег.№ 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, служебно известна на съда, с която министърът на вътрешните работи определя Областните дирекции на МВР като служби за контрол по смисъла на чл.165, ал.1 от ЗДвП.

Съобразно това и в съответствие с нормата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, директорът на ОД на МВР – Русе, с горецитираната заповед № 336з-5066 от 22.12.2023 г., е делегирал правомощията си по издаване на заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, включително и на началниците на сектор/група „Охранителна полиция“ към районните управления при ОД на МВР – Русе.

Оспорената заповед е в необходимата писмена форма и има реквизитите, изискуеми по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК. Административното нарушение, което е основание за прилагане на ПАМ, е описано ясно и точно, като са посочени всички фактически признаци, включително време, място и начин на извършване. Предвид наличието на посочени фактически и правни основания за издаването на заповедта, от които става ясно от кои юридически факти органът черпи упражненото от него публично субективно право, съдът намира, че е спазена установената форма за издаване на административния акт, като включително съдържа и мотиви за издаването му.

Съдът не констатира при издаване на оспорената заповед да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

При издаването ѝ обаче е допуснато нарушение на материалния закон като актът не съответства на неговата цел.

На жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение серия GA № 4492702/08.09.2025 г. (л.4 от преписката) за това, че на 08.09.2025 г., около 16:58 часа, в гр.Сливо поле, управлява собствения си лек автомобил „БМВ 520 с рег. № [рег. номер], след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с техническо средство "Дръг Тест 5000", с отчетен положителен резултат за употреба на кокаин. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. АУАН е връчен на водача на 08.09.2025 г., което е отразено на самия акт.

Видно от адм.преписка е издаден талон за медицинско изследване № 269151 (л. 6 от преписката), връчен на жалбоподателя на 08.09.2025 г., в 17:125 часа. Водачът е съпроводен до УМБАЛ „Медика“ – Русе, където е дал биологични проби от кръв и урина за медицинско изследване.

С оглед на констатираното с АУАН нарушение е издадена оспорената заповед за прилагане на ПАМ (л.2 от преписката), с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, пр.2 от ЗДвП – Временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване отговорността, но не повече от 18месеца. Същата е получена от водача на 10.09.2025 г., видно от отбелязването в самия акт.

От Мотивирана резолюция № 25-0453-[рег. номер] от 16.09.2025 г. на началник РУ в ОД на МВР – Русе (л.12 преписката) се установява, че по случая е образувано досъдебно производство/ БП № 453-БП-119/2025г по описа на РУ Сливо поле, ДП № 5676/2025г. по описа на РП Русе/ за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, поради което административно наказателното производство по съставения АУАН е прекратено.

С протоколно определение от съдебно заседание на 13.11.2025 г. съдът е изискал от трета - неучастваща в производството страна - Районна прокуратура – Русе, предоставянето на заверен препис от заключението по назначената съдебно химическа експертиза по БП № 453-БП-119/2025г по описа на РУ Сливо поле, ДП № 5676/2025г. по описа на РП Русе.

В тази връзка с писмо вх. № 5187/03.12.2025 г., от Районна прокуратура - Русе е представен в заверен препис от заключението по назначената съдебно химическа експертиза.

От приложения протокол от извършената експертиза/л.28-31 дело/ се установява, че в предоставените за изследване кръвна проба и проба урина, взети от жалбоподателя е доказано наличие на бензоилекгонин, което е неактивен метаболит на кокаин и наличие на екгонин и бензоилекгонин, които са метаболити на кокаин. Към настоящия момент бензоилекгонин е поставен под контрол, съгласно Списък 1“Растения и, вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна медицина“ на Наредбата за реда за класифициране на растения и вещества като наркотични, съм чл.3, ал.2 на ЗКНВП.

В същото време в протокола е посочено, че количеството на предоставената за изследване кръвна проба (поставена в три броя вакуумни епруветки от по 4 мл.) не отговаря на определеното в чл. 15, ал. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.

От жалбоподателя по делото е представено в заверен препис Постановление № 5676/ 25 от 01.12.2025г. за прекратяване на наказателно производство по ДП № 5676/2025г. по описа на РП Русе, ДП № 119/2025г по описа на РУ Сливо поле, водено за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК (л. л. 33- 34 от делото).

В Постановлението на прокурора е направен извод, че макар и в кръвта на Й. да е установен метаболит на бензоилекгонин , който доказва употребата на наркотичното вещество, изследването не е извършено по реда на Наредба № 1 от 19.07.2017 г., тъй като разпоредбите на същата са били нарушени още при вземането на пробите, защото изследваното количество кръв не отговаря на определеното от закона. При тези обстоятелства не е безспорно и категорично установен по надлежния ред и липсва обективен признак от състава на престъплението, а именно употребата на наркотични вещества.

Предвид обстоятелството, че ЗППАМ е издадена само на основание направен тест, спорен по делото е въпросът дали е установена по надлежния ред твърдяната употреба на наркотични вещества от Й., а от там и дали той е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Съгласно чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на ППС и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието. На основание тази разпоредба е издадена и относимата към настоящия случай Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. В чл. 3а от нея е регламентирано, че установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: 1. лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; 2. лицето не приема показанията на техническото средство или теста; 3. физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест.

Съгласно чл. 6, ал. 10 от същата наредба, концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване.

От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е бил спрян за проверка, където е извършен теста. Той е бил съпроводен от полицейските служители до лечебното заведение при условията на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. и е дал биологични проби за изследване и установяване наличието или неналичието на наркотични вещества. Тези обстоятелства не се оспорват от административния орган. Съдът счита, че тези действия на жалбоподателя, въпреки липсата на изрично възражение в този смисъл в АУАН, предвид обстоятелството, че същият е разполагал с правото да откаже да подпише или да получи талона за изследване или да даде проби от кръв и урина за изследване, представлява неприемане на показанията на теста и по съществото си е израз на оспорване на резултата от него. Така, предвид посочената по-горе разпоредба на чл. 3а, т. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., установяването на употребата на наркотични вещества и техните аналози е следвало да бъде извършено с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване на пробите кръв и урина и преди всичко на кръвната проба – чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, респ. чл.23, ал.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г.

На следващо място, ръководството за работа с Dräger DrugTest 5000, е общодостъпно като т.3.3 „Потвърждение на резултатите“ от същото, гласи следното:

„Тестовата система Dräger DrugTest 5000 е метод за качествено измерване. За да се получи потвърден резултат, трябва да се вземе втора проба и да се даде за анализ на оторизирана лаборатория. Второто вземане на проба се извършва с подходяща система за събиране на проби от слюнка (напр. Dräger DCD® 5000 (каталожен номер 83 19 910))“.

От изложеното става ясно, че изследването на орална течност е предназначено за първоначален скрининг за употребата на наркотични вещества, резултатът от което, сам по себе си не е достатъчен за установяване на употребата им. Именно по тази причина в чл. 3а от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. е предвидено, че при оспорване на резултата от полевия тест /тест с орална течност/ е необходимо да се извърши и лабораторен анализ на биологичните проби, за да се приеме за установена употребата на наркотични вещества или техните аналози или за да бъде отхвърлена тя. Употребата на наркотични вещества, установена чрез теста, се базира именно на изследване на проба от орална течност (слюнка) по имуноаналитичен метод – вж. легалната дефиниция по § 1, т.4 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., а не на изследване на кръвна проба чрез газова хроматография с масспектрална детекция (GC-MS) и/или високоефективна течна хроматография-масспектрометрия (LC-MS), както изисква чл.23, ал.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г.