Определение № 637 от 27.02.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 637 гр. София, 27.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно частно гражданско дело № 20261000500484 по описа за 2026 година ээ

Производство по чл.121 вр.чл.118 ал.2 ГПК

Производството по делото е образувано по депозирана частна жалба от И. Д. М. срещу определение № 23293 от 20.11.2025г., постановено по гр.д. № 11516/2025г. по описа на СГС, ГО, 28 състав, с което производството е прекратено, а делото е изпратено по подсъдност на Административен съд – гр. София.

Съобщението за това определение е било връчено на жалбоподателя на 08.01.2026г.

Частната жалба срещу това определение е депозирана на 15.01.2026г. т.е. преди изтичане на преклузивния едноседмичен срок за обжалване на същото.

Жалбоподателката И. М. изтъква факта, че според съдебният състав въз основа на твърденията в исковата молба, следва да бъде направен извод, че ищцата претендира вреди от деликтно поведение на управителя на НЗОК, издал незаконосъобразния индивидуален административен акт, който, според съда, има качеството на длъжностно лице, осъществяващо административна дейсност. Оспорва този извод, тъй като в този случай основанието за търсене на отговорност би попадало в обхвата на чл. 1 ЗОДОВ, а производството следва да бъде реализирано по специален административен ред и разгледано от административен съд, притежаващ специална компетентност, съгласно чл.203 АПК.

Последният е приложим единствено в изрично уредените от закона случаи, като чл. 204 АПК предвижда, че процесуална предпоставка за предявяването на иск по този ред е отмяната на незаконосъобразния административен акт. В останалите хипотези, в които попада и настоящият случай, административните съдилища не притежават обща компетентост за произнасяне по осъдителни искове. Твърди, че не претендира отмяна на издадения незаконосъобразен индивидуален административен акт, а единствено, че са 1 налице взаимопротиворечащи си действия на управителя на НЗОК, доколкото за една и съща хипотеза са издадени два акта в противоположен смисъл. Тези доводи от исковата молба изобщо не са разгледани и не са взети предвид при постановяване на обжалваното Определение, което води до извод за повърхностен анализ на изложената фактическа обстановка и правна обосновка. В Решение № 110 от 14.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 93/2012 г., IV г. о., ГК е прието, че когато отговорността на държавата не може да бъде реализирана по реда, предвиден в ЗОДОВ, приложение следва да намери чл.49 ЗЗД. В този смисъл, доколкото единствената евентуална възможност за приложение на ЗОДОВ е основание по чл. 1, която е изключена, то предявеният иск не следва да бъде разглеждан по административноправен, а по гражданскоправен ред. В настоящия случай, съдът е сезиран с претенция за присъждане на направените разходи за медицинско лечение в чужбина, като правото да получи тяхната стойност произтича от разпоредбите на общностното право, намиращи пряко приложение към момента на възникване на вземането - м.10-м.11.2023г., а именно Регламент 883/2004 на ЕС и на Съвета от 29.04.2004г. за координация на системите за социална сигурност и Регламент 987/2009 на ЕС и Съвета от 16.09.2009г. по прилагането на Регламент 883/2004, чл. 20, пар. 2, буква „а“ от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС), чл.56 ДФЕС, Директива 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, Решение на съда (голям състав) от 05.10.20Юг. по дело С-173/09 но CEO.

Твърди, че спорът е подведомствен именно на гражданските съдилища.

Съдът като взе предвид изложените от страните доводи и представените доказателства намира частната жалба за редовна и допустима, а разгледана по същество – същата е неоснователна.

Производството е образувано от И. Д. М., която е предявила осъдителен иск срещу Национална здравноосигурителна каса за заплащане на сумата от 62 772 лв., представляваща имуществени вреди от незаконосъобразно постановен отказ с решение от 08.05.2024г. на управителя на НЗОК да й възстанови сторените от нея разходи за проведено лечение в периода 15.10.2023 г. – 15.12.2023 г. в Кралство Испания.

СГС е посочил, че видно от изложените твърдения в исковата молба за незаконосъобразно постановен отказ на управителя на НЗОК да възстанови на ищцата сторените от нея разходи за лечение по реда на Регламент (ЕО) №987/2009, обосновават извод за вреди от деликтно поведение на длъжностно лице, осъществяващо административна дейност, каквото се явява управителят на НЗОК, издал незаконосъобразния индивидуален административен акт. Този извод кореспондира с приетото в решение №256 от 01.07.2015 г., по гр. д. № 223/2015 г., IV ГО на ВКС, че изходящият от НЗОК, чрез управителя й, писмен отказ за заплащане (възстановяване) на разходи, направени за лечение в чужбина, е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 и ал. 4 АПК, поради което и правният спор е от компетентността на административния съд. С такова писмено волеизявление НЗОК, чрез управителя си, отказва да престира парично плащане по здравно-осигурително правоотношение, което правоотношение е предмет на регулиране и регламентиране не на обективното гражданско 2

(частно) право, а на публичноправното законодателство, респ. отказът се постановява от административен орган, какъвто е управителят на НЗОК - от името на овластена със закон организация, осъществяваща административно-управленската дейност по задължителното здравно осигуряване.

Настоящата съдебна инстанция споделя горните правни изводи, тъй като по реда на чл.49 ЗЗД се репарират вреди, настъпили в резултат на неправилно проведено лечение в отклонение от т.н. медицински стандарти. В този смисъл само ако и доколкото вредите, чието обезщетяване се търси с предявените искове, и ищецът твърди, че са получени при извършването на планова операция в здравно заведение, приложение следва да намерят разпоредбите на чл. 79 и 80 от Закона за здравето /ЗЗдр/, съгласно които медицинската помощ в Република България се осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии, като качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл.6, ал.1 от Закона за лечебните заведения и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална практика. Съгласно чл. 81 ЗЗдр всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ, като правото на медицинска помощ се осъществява при прилагане на посочените от законодателя принципи, сред което е този по, ал. 2, т. 1 принцип на "своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ".

В случая не се навеждат доводи за деликт т.е. за неправилно проведена оперативна интервенция, а за повторен отказ на НЗОК да бъдат възстановени разходи, направени в Испания за оперативна интервенция в частна клиника, която не ползва държавна субсидия, избрана от ищцата. Не е посочено изрично дали този отказ на НЗОК е предмет на обжалване по административен ред респ. дали е отменен към момента от административен съд. В този смисъл въпреки петитума на исковата молба, наведените фактически твърдения не сочат деликт респ. Налице е противоречие между тях и петитума.

Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в 3 чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред.

Относно възстановяването на суми за планово лечение, осъществено от български граждани в други страни-членки на ЕС, в относимия период са приложими Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004г. за координация на системите за социално осигуряване и Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004. С тях се отменят действалите преди това Регламент 1408/1971 г. и Регламент 574/1972 г. за неговото прилагане. Принципите и в двете групи регламенти обаче са еднакви - разрешението за лечение, издавано от компетентната национална институция означава, че тя поема разходите за лечение, стига способите за това лечение да са предвидени в списъка на заплащаните медицински дейности; заплаща се най-много действителната стойност на лечението, но това не изключва вероятността пациентът да трябва да доплати за своя сметка част от стойността. Съгласно чл.20, § 2, ал.2 от Регламент (ЕО) № 883/2004г. на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г., разрешително за получаване на подходящо лечение извън държава-членка по пребиваване се дава, когато въпросното лечение е сред обезщетенията, предвидени от законодателството в държавата-членка, в която пребивава съответното лице и в която то не може да получи това лечение в срока, който е оправдан от медицинска гледна точка, като се вземе предвид неговото текущо здравословно състояние и вероятното развитие на неговото заболяване.

Целта на чл. 20, § 1 от Регламент № 883/2004 /основният регламент/ е да уреди правото да се получи болнично лечение в чужбина за сметка на националната здравноосигурителна институция, в съответствие със законите на държавата, където се провежда лечението и все едно, че пациентът е осигурен в тази държава. Уредбата има координационен характер и не цели хармонизация на законодателството в областта на системите за социално осигуряване.

Съдът на Европейския съюз обаче се е произнесъл в решение от 13.05.2003 г. по дело С385/99, че осъществяването на основните свободи, гарантирани от Договора за ЕО неизбежно задължават държавите-членки да приспособяват организацията на своите социални системи. Съгласно т. 46 от Решение от 27.01.2011г. по делото С-490/09 Комисия/Люксембург държавите-членки, въвели схема за предоставяне на обезщетения в натура /болнично и извънболнично лечение/, трябва да предвидят механизми за възстановяване на разходите за медицинска помощ, предоставена в друга държава-членка.

За целта държавата-членка може да определи размерите на разходите, възстановяването на които могат да претендират получилите медицински услуги в друга държава членка пациенти, стига тези размери да се основават на обективни, недискриминационни и прозрачни критерии.

Приложимият текст на чл. 26 от Регламент (ЕО) № 987/2009, озаглавен "Лечение по график" урежда А. процедурата за получаване на разрешение и Б. покриването на разходите за обезщетенията в натура, извършени от осигуреното лице. Съгласно § 7 на чл.26Б, ако осигуреното лице действително е поело пълния размер или част от разходите за разрешеното медицинско лечение, и разходите, които компетентната институция е задължена да 4 възстанови на институцията по мястото на престой или на осигуреното лице в съответствие с параграф 6 (действителни разходи), са по-малки от разходите, които би поела за същото лечение в компетентната държава-членка (условни разходи), компетентната институция възстановява, при поискване, разходите за лечението, поети от осигуреното лице до сумата, с която условните разходи надвишават действителните разходи. Възстановената сума обаче не може да надвишава разходите, действително направени от осигуреното лице, и може да отчита сумата, която лицето би трябвало да плати, ако лечението е било предоставено в компетентната държава-членка. Освен това, съгласно чл. 26в, т. 8, в случаите, когато националното законодателство на компетентната институция предвижда възстановяването на пътните разходи и разходите за престой, които са неделима част от лечението на осигуреното лице, такива разходи за съответното лице и, при необходимост, за лице, което се налага да го/я придружава, се поемат от институцията, при издадено разрешение в случай на лечение в друга държава-членка.