Решение № 13 от 04.02.2020, Окръжен съд - Кюстендил
- Съд
- Окръжен съд - Кюстендил
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 483/2019
- Вид
- Решение № 13
- Подписан
- 04.02.2020
- В сила
- 04.02.2020
- Състав
- ПЕНКА НИКОЛАЕВА БРАТАНОВА, МИРОСЛАВ МИЛЧЕВ НАЧЕВ, НАДЯ СПАСОВА ГЕОРГИЕВА САВОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 79, ал. 1, т. 1 · Наказателен кодекс
- чл.190, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24, ал. 1, т. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.24, ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 313 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.319, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 341, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.81, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е гр.Кюстендил, 04.02.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, наказателно отделение, в откритото заседание на четвърти февруари през две хиляди и двадесета година, в състав
Председател:МИРОСЛАВ НАЧЕВ
Членове:ПЕНКА БРАТАНОВА
НАДЯ
ГЕОРГИЕВА при секретаря Галина Кирилова като разгледа докладваното от съдия Братанова ВНЧД № 483 по описа за 2019 г. на КнОС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част IV, глава XХI от НПК- „Въззивно производство”- чл. 313 и сл. НПК вр. чл. 341, ал.1 НПК.
К.Д.И.- частен тъжител по НЧХД
№ 1068819 г. по описа на Дупнишкия районен съд обжалва разпореждане № 472/01.10.2019 г. по описа на същия съд, с което на основание чл.24, ал.5 НПК е прекратено производството по делото. Релевират се съображения за незаконосъобразност на постановеното разпореждане, иска се неговата отмяна и връщане на делото на ДнРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
От извършената служебна справка от КнОС във връзка с необходимостта от призоваването на въззиваемата страна по жалбата и подсъдима по делото
Л.Г. Р. се установява, че същата е починала на 27.06.2019 г.
КнОС, в настоящия съдебен състав, намира частната жалба за допустима, доколкото е предявена в срока по чл.319, ал.1 НПК. Разгледана по същество при условията и при пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 НПК, същата е неоснователна по следните съображения:
НЧХД № 1068/2019 г. по описа на ДнРС е било образувано по тъжба на К.Д.И. (към момента на предявяването на тъжбата изтърпяващ присъда в Затвора- Пазарджик) срещу Л. Г.Р., която е работела като медицински фелдшер в Затвора- Бобов дол. В тъжбата се сочи, че Р. е съставила медицинска справка с невярно съдържание по отношение на тъжителя; отделно от това са цитирани различни норми от различни нормативни актове, като се сочи, че И. е бил лишен от право на справедлив процес по дело пред КАС, че е търпял вреди и пр.
С атакуванато разпореждане
ДнРС е приел, че тъжбата не отговаря на изискванията на чл.81, ал.1 НПК, тъй като в нея липсват факти, от които може да се направи извод за извършено престъпление от частен характер. С оглед твърденията за евентуално наличие на документно престъпление, е счетено, че материалите по делото следва да се изпратят на ДнРП по компетентност.
С оглед предприемане на действия по призоваването на въззиваемата страна от КОС бе констатирано, че същата е починала преди предявяването на тъжбата.
В жалбата си И. твърди, че производството по делото неправилно е било прекратено от закрито заседание.
В производството пред окръжния съд поддържа жалбата си и иска атакуваното определение да бъде отменено.
Постановеното определение е правилно и законосъобразно, но не по посочените в него причини. След постановяването на същото на въззивната инстанция е станал известен факта, че подсъдимата Радкова е починала и то преди предявяването на тъжбата. Това обстоятелство е основание за прекратяване на наказателното производство по смисъла на чл. 24, ал. 1, т.
4 от НПК. Смъртта е правопогасяващо основание съгласно чл. 79, ал. 1, т.
1 от НК, при настъпването на която се погасява правоотношението между държавата и дееца. Въз основа на така посочените факти на основание чл. 24, ал. 1, т.
4 от НПК следва наказателното производство да бъде прекратено.
В този аспект ДнРС правилно е прекратил производството, но основанието за това е разпоредбата на чл.24, ал.1, т.4 НПК и в този аспект е безпредметно да се разглежда въпроса – е ли налице хипотезата на чл.24, ал.5 НПК.
Съдът констатира, че въззивникът И. не е внесъл следуемата се държавна такса за въззивното обжалване. С оглед неоснователността на жалбата му, същият следва да бъде осъден на осн. чл.190, ал.1 НПК да заплати по сметка на КнОС държавна такса в размер на 5 лева съгласно Тарифа №1 към ЗДТ, т.14.
Водим от гореизложеното и на осн.чл. 341, ал.1 вр. чл. 338